„Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4)
„Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти“
Има един много важен урок, който е добре да научиш. Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти. Бог почита онези, чиито усилия отразяват Неговата природа и Името Му. Някои научават тази истина рано в живота си и имат успех, а други я научават късно и губят от това. Постигането на желанията ти без работа не изглежда много вероятно, освен ако не е на цената на увеличаващ се дълг, деморализираща зависимост от милостта на други или прибягване до непочтено поведение. Павел даде ясни инструкции и личен пример за това: „Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде. Понеже слушаме, че някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб“ (2 Солунци 3:6-12). Баща ми беше мил и щедър човек, но силно вярваше в този принцип и ме научи от рано, че наградата е следствие на поетите отговорности. Като дете имах домашни отговорности, подходящи за възрастта ми. Докато бях в гимназията и колежа работех, за да спечеля пари за нещата, които исках, но семейството ми не можеше да си позволи. Благодарен съм, че бях научен на връзката между приноса и възнаграждението. Сравнителното охолство на по-младите поколения позволява на родителите да задоволяват разточително прищявките на децата си, но по този начин ограбват тяхното разбиране за начина за постигане на бъдещ успех.
Библията предупреждава: „Душата на ленивия желае и няма“ (Притчи 13:4). Има причина за това. Не може да се очаква жътва, ако не е било посято семето като подготовка (Притчи 20:4). Библията поправя тези, които не желаят да поемат отговорност за собствените си нужди, а не тези, които не могат да го направят. Този Библейски принцип е полезен за оценка на нашето собствено усърдие и усилия, а не за осъждане на другите.
Библията също така обещава: „Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4). Усърдието се дефинира като „постоянно и искрено усилие да се постигне започнатото, постоянно напрягане на тялото или ума“. Какво е твоето лично определение за старание? В моя духовен живот и всекидневие мисля, че усърдието се изразява най-добре чрез вниманието към задълженията и детайлите. Усърдието предполага готовност да изминеш втората миля, желание да направиш допълнителните неща, необходими за успех, отношение от типа „готов съм на всичко“. Исус учеше: „Ако някой те принуди да вървиш с него една миля, отиди с него две“ (Матей 5:41). Вместо задължителния минимум направи неочакваното, допринеси повече от изискваното.
Успехът и задоволството от постигнатото са пряко свързани с максималните усилия и принос, а не са с посредствените или обикновените (Притчи 12:24, 22:29). Прави повече, не по-малко – за Бог, за другите хора и за себе си. Давай най-доброто от себе си, а не най-малкото. Бъди изключителен, а не обикновен. Бъди пример, а не изключение. От теб зависи да даваш най-доброто от себе си всеки път, всичко по-малко е недостатъчно. От Бог зависи да дава успех на делото на ръцете ти. „Весели се, тъй също, в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти“ (Псалм 37:4). „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци“ (Колосяни 3:23, 24). Прочети 2 Петър 3:14.
Молитвата ми за теб днес е: каквото и да правиш, прави го с радост и с цяло сърце като за Бога.
снимка: Интернет
Живот за всеки ден 