Божията милост

„Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16)

„Най-много се нуждаем от милост тогава, когато я заслужаваме най-малко“

Божията милостСпомням си като дете моята баба, Айрин, една много богоугодна и изпълнена с обич жена, често да си шепне, по-скоро на нея, отколкото на някой друг: „Смили се над мен“. Когато не разбираше добре това, което се случва или чувстваше, че не е направила нещо така добре, както би трябвало, думите, които избираше бяха: „Смили се над мен“. Простичък и искрен израз, както на нейната нужда, така и на нейното очакване да получи милост от Бог и от другите.

Когато гледам на Божията благодат и на благосклонността на другите към мен през всичките тези години, се изпълвам с благодарност за милостта. Милост, когато се провалях и не успявах да бъда това, което би трябвало да бъда, и когато рухваха намеренията ми да бъда такъв, какъвто искам. С готовност се съгласявам със свидетелството на Павел: „Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16). Всеки има нужда от милост, защото всеки се проваля. Нашите обикновени несъвършенства означават, че милостта е важна за бъдещето на всеки един. Милостта не може да се изисква, нито да се заслужи.

Никой не ти дължи милост. Най-много се нуждаеш от милост тогава, когато най-малко я заслужаваш. „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост“ (Тит 3:5).

Трябва да знаеш нещо за милостта – тя идва само при тези, които показват милост. Когато Исус говореше за реда и законите на Божието царство, Той беше пределно ясен: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Матей 5:7). Яков, братът на Исус, доразвива темата: „Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13). Ето това е добра новина!

Винаги ще е по-лесно да не се вглеждаш в грешките на другите, ако помниш своите собствени. Никога не можеш да бъдеш прекалено милостив. Бог изобилно ти дава милост само тогава, когато ти щедро я даряваш на другите. Основната история на Библията е милостта на Бог – към Адам и Ева в Едемската градина, към Авраам в пустинята, към Самсон във филистимския затвор, към Давид в двореца, към Петър на брега, към Павел по пътя, към всички където и да са, каквото и да са направили – към всеки, който призовава Името Му с искрено и разкаяно сърце.

Давид получи огромна милост от Бога и се удивляваше на Неговата благодат. В 150 Псалма думата милост е използвана 110 пъти. Давид беше уверен в несекващата милост на Бог към него. Едно от най-скъпоценните обещания в Светото писание е това: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“ (Псалм 23:6). Според мен добрина е, когато Бог ми дава това, което не мога да заслужа, а милост, когато Бог не ми дава това, което заслужавам.

Исус показа Божията милост към теб и мен. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16). Мисля, че моята баба беше права: „Смили се над мен“. Аз също не бих могъл да се справя без милостта на Бога.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божията милост, но никога не я приемай за даденост.

снимка: Интернет

Advertisements
%d bloggers like this: