Archive for юли, 2013

Сол и светлина

„Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13)

„Твоят свят е този ежедневен кръг на влияние, който ти е даден, за да бъде докоснат от примера на твоя живот“

Сол и светлинаЖивотът ще е скучен без солта. Кой би помислил, че нещо толкова просто и малко като солта, може да е толкова важно? Английската дума „заплата“ (salary), произлиза от думата „сол“ (salt), която е производна на латинската дума salarium. Някога на римските войници заплащали със сол. Това е доказателство колко важна е била тя за ежедневието, след като се е използвала и като разменно средство. В поколението на дядо ми е имало израз, който се е използвал за работата на човек, която е качествена и надеждна: „Струва си теглото в сол“.

В проповедта на планината, Исус изяснява характера на истинския ученик. От всички примери, които би могъл да избере, за да опише Своите последователи,

Той се спира на този: „Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света… Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:13-16).

Всеки, който призове името на Христос, прегръща очакванията на царството, както от страна на Бог, така и от страна на хората – да показва характер и поведение, достойни за един Христов последовател. В предишните стихове, този характер на жител на небесното царство е описан по начин, който да се прилага на практика (Матей 5:3-12).

За разлика от много други неща, солта не е нужна в огромни количества, за да има нужния ефект. Всъщност, многото сол разваля вкуса и дори е вредна. Солта действа по впечатляващ начин и има силно въздействие. Най-малките следи от сол съдържат потенциала за непропорционално силен ефект. Всеки път, когато ти се струва, че големият, лош свят се нуждае от нещо или някой, който може да допринесе много повече от теб, си спомняй думите на Исус: „Ти си солта на земята“.

Твоят свят е този „ежедневен кръг на влияние, който Бог ти дава, за да бъде докоснат от примера на твоя живот“.

Ти внасяш различия, които са непропорционални на твоя индивидуален принос, много по-големи от тези, които можеш да забележиш в момента. Продължавай да посоляваш и да светиш. В точната мярка, солта дава своя благотворен ефект, докато същевременно усилва аромата и на другите съставни елементи. Когато имаш желанието да си по-добър, тогава ще направиш всичко около теб по-добро.

Солта е предпазно средство, тя предотвратява гниенето. Преди широкото въвеждане на хладилното съхранение, месото се е запазвало чрез цялостно осоляване и след това е било закачано да се изсуши. Популярната култура е като увеличаващ се мрак и засилващ се упадък и затова точно там солта и светлината ще бъдат най-ярко различими. Павел беше ясен: „За да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате Словото на живота“ (Филипяни 2:15, 16). Трябва да бъдем различни от света, за да направим този свят различен.

Това, което беше казано на Естир, може да е вярно със същата сила и за теб: „А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14). Това, че си тук е съдба, а не съвпадение. Съдбата на нацията, към която принадлежеше Естир, зависеше от нейния отговор към призива на Бог. Твоето поколение може да зависи от твоя отговор.

Библията описва Давид като човек, който „послужи на Божието намерение в своето поколение“ (Деяния 13:36). Това може да е вярно и за теб. Животът на много хора ще бъде духовно вял без твоя принос.

Исус отправи силни предупреждения относно солта и светлината: „Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света… И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички“ (Матей 5:13-15). Бог те е поставил там, където си, за да светиш.

Молитвата ми за теб днес е: избери да живееш живот, който изтъква Исус.

снимка: Интернет

Търси Бога

„Боже, Ти си мой Бог; искрено Те търся; душата ми жадува за Теб“ (Псалм 63:1)

„Дори да имаш време в излишък, то няма да ти е достатъчно, за да направиш нещата, които не желаеш да правиш“

Търси БогаЖеланията ти определят посоката, в която отиваш. Давид написа: „Боже, Ти си мой Бог; искрено Те търся“ (Псалм 63:1). Възможно ли е той да каже искрено: „Боже, Ти си мой Бог“, но да няма желание да Го търси? Има християни, които изповядват, че Той е техен Бог, но не Го търсят искрено. Изповядват Го като свой Бог, но Той не е тяхна цел. Това прекъсване на връзката може би се дължи по-скоро на разсейване, отколкото на липса на интерес.

Исус каза за някои от религиозните хора: „Тези хора Ме почитат с устните си, но сърцата им са далеч от Мен“ (Матей 15:8). Ако наистина Той е твой Бог, почитай Го като такъв. Насочи живота си към това да Го търсиш и да Го опознаваш. В това ще намериш пълноценен живот (Йоан 10:10).

Нека бъдем практични. Можеш ли да кажеш за себе си, че искрено търсиш Бога? Ако не – защо? Ако да – в какво се изразява това? Нека сме наясно за едно – не търсим Бога, защото „се е загубил“. Ние с теб бяхме изгубените, а Той като Добър пастир, който оставя деветдесет и деветте, за да намери изгубената, дойде да те търси… докато Го намериш (Лука 15:4).

Как се отнасяш с такъв Бог? Единственият достоен отговор за такъв Спасител е да предадеш живота си, за да познаваш и да служиш на Този, който те обича толкова много и е пожертвал Себе Си за теб. Той не се умори или обезсърчи докато търсеше душата ти. Божията любов беше непримирима. Благодатта Му беше необятна. Да търсиш Бога искрено е подходящият отговор на любовта, която Той ти е показал (Юда 3).

Копнежът на Павел беше хората да Го търсят. Може би ще протегнат ръка и ще Го намерят, макар че Той е близо до всеки един от нас. „Защото в него живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:27, 28). Той не е далеч, близо е. Не е загадъчен, а те кани да Го познаеш. Не се крие, а се разкрива. Човешката история свидетелства за това, че Бог е достъпен за всеки, който извика към Него. Обещанието няма изключения и няма краен срок.

„Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас“ (Яков 4:8).

Време ли ти липсва или пък желание? Животът е напрегнат, свободното време е рядкост. Това важи за всички. Библията мъдро казва: „Постъпвайте разумно като използвате всяка възможност“ (Ефесяни 5:15, 16). Часът има еднакъв брой минути и денят еднакъв брой часове за всички. Но не знаеш колко дни, месеци и години ти предстоят. Напрегнатият график е удобен, за да не направиш това, което всъщност не ти се прави. Дори да имаш малко свободно време, ще намериш кога да направиш нещата, които искаш. Дори да имаш време в излишък, то няма да ти е достатъчно, за да направиш нещата, които не желаеш да правиш.

На хората им липсва желание… Това е факт. Исус плака за един град и една нация, казвайки: „О, Ерусалим… колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилетата под крилата си, но не искахте“ (Матей 23:37). Те имаха поканата на Исус, но нямаха желание. Дали Исус плаче за твоето пренебрежение, както за тяхното? Ние самите трябва да плачем за пренебрежението в сърцата си.

Молитвата ми за теб днес е: признай Бог за достоен за всяко усилие, което общуването с Него изисква.

снимка: Интернет

Бог и правителствата

„Господи, не си ли Ти владетел на всичките царства на народите?“ (2 Летописи 20:6)

„Над гордостта от нацията, към която принадлежиш, бъди лоялен като слуга и воин на Господа“

Бог и  правителстватаГледайки на събитията по света, изглежда подходящо да поразсъждаваме над настоящата световна действителност. Не можем да чуем новините дори за кратко, без да се учудим и обезпокоим от нещата, които се случват по земята.

Какво се случва? Глобализиране на политиката, обвинения и заплахи от световните лидери, правителствени глави, перчещи се на световната сцена, изпълнени със самохвалство и самоувереност, горчиви политически и религиозни различия. Нарастващ тероризъм и брутално насилие, идеологически алианси и страховити опити да се балансира военната мощ, международни вражди и завист, страстно желание за власт със заплахи от ядрени и биологични оръжия, временно прекратяване на военни действия и международни санкции. Също така гневни военни вражди на твърде много различни места и всичко това в комбинация предизвиква безпокойство за днес и несигурност за дните напред. Могат ли правителствата да предложат лекарство?

Конфликтни гласове и партизанстващи гледни точки ти казват, че решението на всичко това е твоя вот за техния кандидат или политическа партия, обещавайки по-голяма сигурност и просперитет за теб и твоето семейство. Не желае ли това всеки човек, независимо от неговата националност, език, религия, икономическо състояние или правителствена система на управление? Но дали е работило някога?

Къде е Бог във всичко? Ето какво казва Библията: „Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им“ (Деяния 17:26).

В крайна сметка, политическите решения на най-високо равнище не са тези, които определят географските граници и историята на нациите. Нито пък политическите лидери сами определят бъдещето им. Това го прави Бог. Твоят информиран вот в политическия процес е важен, но твоята вяра в Бог и горещите ти молитви са още по-важни и мощни, простиращи още по-надалеч влиянието върху съдбите на нациите.

„Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек“ (Яков 5:16; виж 2 Летописи 7:14).

Бог направи така, че подтисниците на Израил сами подпомогнаха финансово излизането му от пленничеството, когато Мойсей ги изведе от Египет (Изход 3:21). Поколения по-късно, Бог отвори сърцето на Кир, цар на Персия, да върне еврейските пленници обратно в Ерусалим (Ездра 1:1).

В по-новата история, дали световните нации бяха тези, които през 1948 г. отделиха територия и очертаха държавните граници, връщайки отново еврейския народ в неговата родина? Или това беше ръката на Бог и Неговото обещание, направено отпреди векове? Йов убедено заявява: „Умножава народите и ги погубва; разширява народите и ги стеснява“ (Йов 12:23).

Ето обобщението на въпроса относно сигурността и просперитета в сегашния свят и време: „Спокойно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност (Псалм 4:8).

Ето и Божието обещание за всяко едно поколение: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават. Ревността на Господа на Силите ще извърши това“ (Исая 9:6, 7).

И така, кой направлява всичко – Бог или правителствата? Аз съм на страната на Бога (Филипяни 3:20).

Молитвата ми за теб днес е: Над гордостта от нацията, към която принадлежиш, бъди лоялен като слуга и воин на Господа.

снимка: Интернет

Не поглеждай назад

„Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата“ (Филипяни 3:14)

„Неограничената благодат се балансира със строго ученичество“

Не поглеждай назадНапред и нагоре е добър план за живот с Бога. Животът ти няма да върви добре, ако непрекъснато гледаш в огледалото за обратно виждане. Повечето от нас преминаваме през смесени преживявания. Каквото и да е миналото ти – добро или лошо – да се фокусираш върху него е ограничаващо и неправилно. Бъди благодарен за доброто, покай се за злото и забрави ненужното. В Божия план винаги има по-добро пред теб, отколкото зад гърба ти. С Божията милост ти си човек, който има посока и прави нещо с вечна стойност. В Божията цел намираш истинската си значимост и сигурност.

След като зрението на Павел беше възстановено след драматичната му среща с Исус по пътя към Дамаск, той видя живота си по-ясно от всеки друг път (Деяния 9:3-18; Филипяни 3:4-12). След такава среща с Бога миналото е изкупено, служението е определено и съдбата ясна. Тези неща не ти се случват изневиделица, изисква се твоето съдействие и покорство. Павел описа процеса така: „Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, Който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение“ (Филипяни 2:12, 13).

Трябва да участваш с желание и да бъдеш покорен партньор на Бога в целия процес. Спасението се получава в един миг на вяра. Промяната на душата е постепенен процес, който продължава цял живот и изисква предаване и покорство. За да бъдеш полезен в Божието царство, трябва да знаеш целта си.

За Павел пътя напред беше ясен: „Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се протягам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус. И така нека ние, колкото от нас са зрели, да мислим така“ (Филипяни 3:12-15). Забравяме, протягаме се, гоним целта – миналото е минало, настоящето трябва да е приоритет, бъдещето изисква усилия и настойчивост. Наградата е вечна и несравнима. Ако пропуснем това, животът ни е пропилян.

Когато гледаш назад, губиш пътя, по който вървиш. Когато един човек каза на Исус: „Ще те следвам“, Исус му отговори директно и ясно: „Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Неограничената благодат се балансира със строго ученичество. Тази истина не може да съжителства с малките интервали на внимание и начин на живот, при който всички възможности остават отворени.

Павел пише следните думи, в които се чувства болка: „Димас ме остави като обикна сегашния свят и си отиде“ (2 Тимотей 4:10). Павел не съжаляваше за нищо, не се колебаеше за решението си, не приемаше друга възможност, не поглеждаше назад. Можем да разберем Павел най-добре, като знаем единствения копнеж в живота му: „Да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания“ (Филипяни 3:10).

Исус беше ясен: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25).

Молитвата ми за теб днес е: стреми се напред – не се разсейвай и не се съмнявай.

снимка: Интернет

След покорството

„Така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното“ (Евреи 10:36)

„Божията воля е свързана завинаги с Неговите обещания, цел и провидение“

След покорствотоПовечето хора обикновено са нетърпеливи. Те искат нещата да се случват по-бързо, а не обратното. Хората са много по-заинтересовани да получат това, което искат, отколкото да направят това, което трябва. Успехът на първото до голяма степен зависи от вниманието, което се отделя на второто. Да направиш каквото трябва, предшества всяко следващо добро. Когато направиш, каквото трябва, ще получиш това, което е обещано. Това е начинът, по който стоят нещата в живота. Това е пътят, по който се изгражда твоята вяра.

Духовният ти живот нито се захранва, нито се поддържа от твоите усилия, но и никога не стои настрани от праведния живот на вяра. Яков казва: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва… ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела“ (Яков 2:17, 18).

Спасението е само по благодат, незаслужено и неспечелено: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой. Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим (Ефесяни 2:8-10). Яков говори за всекидневния живот, който следва Божията благодат. Бог те е създал за праведни дела, „които е наредил отнапред“.

Осъзнай, че твоето призвание и съдба са възможни, само ако Бог работи в теб и чрез теб. Губиш усилия и време, ако се опитваш да спечелиш нещо от Бог. Вместо това концентрирай усилията си да познаеш и извършиш Божията воля. Въоръжи се с търпение и вяра, очаквайки Той да изпълни Своите „скъпоценни и твърде големи обещания“ (2 Петрово 1:3-4). В Библията има много обещания и всяко едно е сигурно и вечно. Но Библията също има и едно просто условие: „И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното“ (Евреи 10:35, 36). Не можеш да пропуснеш условието: „като извършите Божията воля“.

Божиите обещания винаги са свързани с Неговата воля и време, които са поставени преди личното желание или моментна нужда. Стихът, цитиран по-горе, е бил написан до определени хора, понасящи страдание и преследване. В тяхната трудна ситуация е трябвало те да почиват в Божията воля и да се доверяват на Неговите обещания. Те са много прости за изпълнение. Виж контекста на всяко обещание. След това всяко обещание е твое, когато и да го поискаш.

Кой не е чел чудните обещания на Божието слово, след това ги е поискал за себе си и е бил объркан, че не ги е получил, по начина и на времето, които той е искал? Неверен ли е Бог относно Своите обещания или към теб? Не, нито ще бъде. „Не пропадна нито едно от всичките добри обещания“ (3 Царе 8:56). Божията воля е завинаги свързана с Неговите обещания, цел и прмисъл, както за всички нас, така и за теб индивидуално.

Твоят личен фокус е подчинен на превъзходството на Божията воля, винаги в любящата прегръдка на Неговата мъдрост: „за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1, 2).

„Онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения“ откриват, че Неговата воля е съвършена, Неговите пътища са превъзходни, Неговото време – безпогрешно (Евреи 6:12).

Молитвата ми за теб днес е: бъди верен на Бог и виж, че Той е верен към теб.

снимка: Интернет