Не поглеждай назад

„Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата“ (Филипяни 3:14)

„Неограничената благодат се балансира със строго ученичество“

Не поглеждай назадНапред и нагоре е добър план за живот с Бога. Животът ти няма да върви добре, ако непрекъснато гледаш в огледалото за обратно виждане. Повечето от нас преминаваме през смесени преживявания. Каквото и да е миналото ти – добро или лошо – да се фокусираш върху него е ограничаващо и неправилно. Бъди благодарен за доброто, покай се за злото и забрави ненужното. В Божия план винаги има по-добро пред теб, отколкото зад гърба ти. С Божията милост ти си човек, който има посока и прави нещо с вечна стойност. В Божията цел намираш истинската си значимост и сигурност.

След като зрението на Павел беше възстановено след драматичната му среща с Исус по пътя към Дамаск, той видя живота си по-ясно от всеки друг път (Деяния 9:3-18; Филипяни 3:4-12). След такава среща с Бога миналото е изкупено, служението е определено и съдбата ясна. Тези неща не ти се случват изневиделица, изисква се твоето съдействие и покорство. Павел описа процеса така: „Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, Който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение“ (Филипяни 2:12, 13).

Трябва да участваш с желание и да бъдеш покорен партньор на Бога в целия процес. Спасението се получава в един миг на вяра. Промяната на душата е постепенен процес, който продължава цял живот и изисква предаване и покорство. За да бъдеш полезен в Божието царство, трябва да знаеш целта си.

За Павел пътя напред беше ясен: „Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се протягам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус. И така нека ние, колкото от нас са зрели, да мислим така“ (Филипяни 3:12-15). Забравяме, протягаме се, гоним целта – миналото е минало, настоящето трябва да е приоритет, бъдещето изисква усилия и настойчивост. Наградата е вечна и несравнима. Ако пропуснем това, животът ни е пропилян.

Когато гледаш назад, губиш пътя, по който вървиш. Когато един човек каза на Исус: „Ще те следвам“, Исус му отговори директно и ясно: „Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Неограничената благодат се балансира със строго ученичество. Тази истина не може да съжителства с малките интервали на внимание и начин на живот, при който всички възможности остават отворени.

Павел пише следните думи, в които се чувства болка: „Димас ме остави като обикна сегашния свят и си отиде“ (2 Тимотей 4:10). Павел не съжаляваше за нищо, не се колебаеше за решението си, не приемаше друга възможност, не поглеждаше назад. Можем да разберем Павел най-добре, като знаем единствения копнеж в живота му: „Да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания“ (Филипяни 3:10).

Исус беше ясен: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25).

Молитвата ми за теб днес е: стреми се напред – не се разсейвай и не се съмнявай.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: