Духовно ободряване

„Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан, и заведе само тях на една висока планина“ (Матей 17:1)

„Планинските опитности разтварят душата, разширявайки перспективите и възможностите“

Духовно ободряванеКогато застанеш на по-високо място, постигаш по-широка перспектива. Има нещо наистина ободряващо в широкия поглед от високо планинско място. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-надалеч виждаш. Същевременно, обаче, изкачването става по-трудно, а усилията и напрежението по-изискващи. Не можеш да намериш тълпи на планината – повечето долу са щастливо заети с разписанията и маршрутите на всекидневния живот. Твърде малък брой хора си позволяват лукса да отделят време и място, за да добият по-ясна перспектива.

Спомням си няколко от тези случаи в моя живот. Единият беше в навечерието на една Нова година. Седях сам върху купчина сняг, отстрани на една ски писта в планините на Колорадо, взирах се с удивление в красивото и чисто нощно небе с блещукащи ярки звезди. Седях и се вслушвах в среднощното спокойствие, нарушавано единствено от звъна на църковните камбани на малкото старинно селце Брекенридж в подножието. Бил съм докосван от красотата на извисяващите се върхове на Скалистите планини, Вирджинските острови и Хаваите, гледайки красиви долини и удивителни върхове, дори по-високи от тези, на които стоях.

Опитностите в планината са уникално стимулиращи. Те разтварят душата и дават перспектива, различна от тази, към която си привикнал. Те предоставят една по-добра перспектива от широки възможности, в контраст с ограничеността на предишните разбирания. Такива възможности идват твърде рядко, така че не ги изпускайте!

Исус често търсеше тихото усамотение на планината за молитва и общение със Своя Отец. В предишни случаи ходеше сам. Този ден, обаче, покани със Себе си Петър, Яков и Йоан (Матей 17:1-8). И те станаха свидетели на нещо, което друг никога не беше виждал. Пред техните очи Исус говореше с Мойсей и Илия, а сам Той беше облечен в такова небесно великолепие, каквото човешко око не е виждало.

Увлечен от своя ентусиазъм, Петър изтърси нещо, което според него трябваше да бъде направено – погрешно време, лоша идея. Тогава Петър и неговите другари чуха Божия глас, който ги остави уплашени и без думи: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте“ (Матей 17:5). Подобно на Петър, аз също съм по-склонен да говоря тогава, когато би трябвало да слушам. Харесва ми начинът, по който историята завършва: „И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам“ (Матей 17:8). Никого, освен Исус. Това е фокусът на живота, който искам да имам: „За да има Исус първенство във всичко“ (Колосяни 1:18).

В моменти на такова неочаквано духовно оживление, дръж своя фокус на Исус, а не върху себе си. Нищо в живота не може да се сравни с тези моменти, когато виждаш Исус такъв, какъвто е. Нищо не може да се мери с това. Бог те кани да видиш славата на Неговия Син не само, за да почувстваш опияняващата тръпка на емоцията. Има много неща, които могат да събудят твоите емоции – вълнувай се истински само от Исус.

Молитвата ми за теб днес е: дръж очите си отворени единствено към Исус.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: