Archive for септември, 2013

Слушай

„Говори, Господи, защото слугата Ти слуша“ (1 Царе 3:9)

„Заобикалящият шум и натоварената програма затрудняват слушането“

СлушайЖивеем във все по-шумен и зает свят, пълен с безброй гласове, които не допускат да бъдат пренебрегнати. Няма начин да не ги чуеш. Те ти се натрапват, независимо от това колко много искаш да ги пренебрегнеш. Идва момент, в който заобикалящият шум и натоварената програма започват да пречат на старанието ти да слушаш внимателно и да чуваш ясно. Това е вредно, особено за духовния ти живот.

Макар и да са близки, слушането и чуването са две различни неща. Чуването е естествена, физическа способност, докато слушането е умение, което се придобива и практикува целенасочено. Да се научим да разпознаваме и да отговаряме на Божия глас е много съществено за духовния ни живот и израстване. Исус каза: „Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот… Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Йоан 6:63, Матей 4:4). Петър като че ли разбираше това, когато каза на Исус: „При кой друг да отидем, защото само Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:68).

Направи слушането на Бога приоритет. Божият глас рядко се чува, когато сме твърде заети да слушаме или сме погълнати от по-маловажни неща.

Слушай Бога целенасочено. Бог може да ти говори чрез Библията, чрез думите на приятел, чрез обстоятелства в живота ти, чрез песен или проповед, но винаги като нежен глас в сърцето ти.

Отделяй време, за да слушаш Бога. Даваме времето и вниманието си на неща, за които приемаме, че ни носят лична полза. Няма нищо по-полезно от слушането на Бога (Псалм 1:2, 3).

Нека сърцето ти утихва, за да слушаш Бога. Животът в шумен и зает свят е духовно предизвикателство. Всеки друг глас или човешка дейност може да попречи на яснотата на Неговия глас в сърцето ти. Намали шума от бъркотията наоколо. Забави трескавото темпо на неумолимите задължения. Господ казва: „Млъкни и знай, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-3, 9-11). Слушай внимателно с тихо сърце пред Бога. Така ще чуеш Божия глас, независимо от заобикалящата среда и хаоса.

Слушай с намерението да се покориш. В Новия завет Павел прави връзка между думите покорство и непокорство, и думите чувам отгоре (от гръцкото хупокое) и чувам отстрани (от гръцкото паракое), виж Римляни 8:19. Подчиняването на личните мисли и чувства на Божия глас дава сила на покорството. Сравняването им с това, което Бог казва, дава път на непокорството. Това как слушаш зависи най-вече от реакцията ти в отговор. Слушай Бога внимателно, все едно всичко зависи само от това – а то наистина е така.

Малкият Самуил демонстрира отношението към слушането на Божия глас и прилагането му на практика: „Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. Тогава Господ каза на Самуил… А Самуил растеше и Господ беше с него, и Господ не остави неизпълнена нито една от неговите думи“ (1 Царе 3:1-11, 19).

Когато Божиите думи са важни за теб, Бог от Своя страна цени твоите думи и ги вдъхновява. Самуил се представи на Бога като „Негов слуга“, показвайки намерението си да слуша внимателно и да се покорява. Покорството е предпоставката да чуваме Бога ясно. Бог няма доброволно да разкрие волята Си, ако нямаме намерение да се покорим.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да е готово и способно да слуша.

снимка: Интернет

Бог дава смисъл на живота

„Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?“ (Битие 18:25)

„Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш“

Бог дава смисъл на животаЖивотът не е сраведлив. Тези, които очакват обратното, ще са много разочаровани. Датата, 11 септември, е паметна в американския календар. Шокираният американски народ продължава да се чуди как е възможно група полудели джихадисти да ограбят сърцата и домовете с повече от 3000 живота, които не са били виновни за нищо друго, освен че са отишли на работа онази сутрин. Всичко, в нашата национална скръб, крещи: „Не е честно!“.

„Не е честно“, всеки се чувства така понякога. Исус разказа една притча за работниците в едно лозе, които се съгласиха да работят цял ден срещу справедливо възнаграждение (Матей 20:1-16). С напредването на деня възниква нужда и се наемат още работници. Но в края на работния ден собственикът на лозето казва: „Моята воля е да дам на този, последния, както и на теб. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ (Матей 20:14, 15). „Нечестно“ изглежда справедливо оплакване (Матей 20:8-12, Исая 55:8, 9). С кой работник се идентифицираш най-напред – с този, който е получил това, за което се е уговорил, или с този, който е получил по благодат това, което не е могъл да изработи? По-вероятно и по-често сме вторите (2 Коринтяни 5:22).

Може би най-важният въпрос във всекидневния ни живот е – вярваме ли в това, че Бог е справедлив? Когато Авраам се застъпваше пред Бог за Содом, той утвърди своята вяра чрез един риторичен въпрос, чийто отговор е очевиден: „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?” (Битие 18:25). Разбира се, Бог ще върши правда. Той е праведен и не може да не го прави. И Той винаги ще върши това, което е справедливо за теб.

Не е честно“, това е познато възклицание и емоция, които всеки един може да почувства и каже. Изглежда от най-ранни детски години съществува едно вътрешно чувство за справедливост, което като че ли се проявява не когато ти взимаш най-добрата част от нещо, а по-скоро, когато някой друг го взима. Мисля си, че хората никога не надрастват желанието и необходимостта да бъдат първи, да имат най-много, най-доброто или най-голямото. И когато ти нямаш, а друг има (който, разбира се, заслужава в по-малка степен), твоите чувства крещят: „Не е честно“.

Чувал съм много добри хора, потънали в своите болка и сълзи, да казват: „Животът не е справедлив“. И те имат пълното право да се чувстват така. Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш. Един добър човек се бори с трудностите, а друг, не толкова добър, живее безгрижно. Един усилено работещ човек няма възможност да си поеме дъх, друг пък се сблъсква с невероятно голямо богатство. Животът не е честен. Но Бог е справедлив – всеки път, винаги (2 Тимотей 4:7, 8).

Псалмистът страда от противоречието, че нечестивите преуспяват, а праведните страдат. Тази несправедливост го озадачава: „А колкото до мен, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми… като гледах благоденствието на нечестивите… докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им“ (Псалм 73:1-28).

Има убежище за теб, в което Бог дава смисъл на живота. Един ден везните на справедливостта ще се изравнят, несправедливостите ще се поправят, невинните ще бъдат оправдани, а виновните – наказани.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай в добротата на справедливия Бог.

снимка: Интернет

Направи място за другите

„Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една забележителна жена го покани у дома си да яде хляб“ (4 Царе 4:8)

„Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“

Направи място за другитеБъди внимателен, защото без да го осъзнаеш, животът ти може да стане твърде зает и егоцентричен, така че в него да има място само за теб. Такъв начин на живот е егоистичен, неудовлетворен и самотен. Да направиш място за други хора е съзнателно решение за начина ти на живот. Библията ясно казва: „И така, отдаде ли ни се удобен случай, нека вършим добро на всички и особено на тези, с които споделяме една и съща вяра“ (Галатяни 6:10).

Исус обеща, че каквото и добро да направим за друг, ще бъде прието като направено за Него, но също предупреди, че пренебрегването на другите е равносилно на пренебрежение към Него. „Истина ви казвам: когато сте правили това за един от тези най-маловажни Мои братя, за Мен сте го правили… Когато сте отказали да помогнете на един от тези най-маловажни Мои братя, на Мен не сте помогнали“ (Матей 25:34-46).

В Стария завет се споменава за една иначе анонимна жена, която живееше в Сонам – малко и обикновено селище. Библията описва жената като „забележителна“ (4 Царе 4:8-10). От многото думи, с които може да се опише един човек, мисля че „забележителен“ е една от най-добрите. Благословени са тези, коит правят в сърцата и домовете си място за другите. Тази жена може да бъде описана като „забележителна“, защото мястото, което тя имаше за другите в сърцето и живота си, осигури място и в дома й. „Да направим на Божият човек малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник“ (4 Царе4: 9, 10). Тя му осигури повече от удобство. От практичното обзавеждане – легло, маса и лампа – съдя за три практични приложения. Тя осигури на Елисей място за почивка, освежаване и откровение.

Осигури място, където хората могат да си починат. За тези, които са изцедени духовно и емоционално от грижите в живота си – битките, провалите, тъгата и съжаленията – направи място в сърцето и живота си, където да намерят защита и възстановяване. Можеш да бъдеш жив пример за поканата на Исус: „Елате при мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28-30). Добрата почивка възстановява силата, надеждата и решителността в човешкото сърце.

Осигури място, където хората да се освежат. За тези, чиято душа жадува за прошка, приемане, приятелство, разбиране, надежда или практична помощ – направи място, където да бъде освежен духът им. Твоята покана и приемане се превръщат за тях в обещанието на Исус: „Блажени са тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Матей 5:6).

Осигури място, където хората да получат откровение. За тези, пълни с въпроси и съмнение – осигури място в живота си, където светлина да разкрие истината и надеждата. Исус каза: „Вие сте светлината за света… Вашата светлина трябва да сияе пред хората така, че те да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща в небесата… Деца на Бога… Вие греете като звезди в този тъмен свят и им предлагате посланието, което носи живот“ (Матей 5:14-16, Филипяни 2:15, 16). Исус каза: „Който приема вас, приема Мен… Който даде чаша студена вода на един от тези най-скромни Мои последователи, заради това, че е Мой последовател, истина ви казвам: той със сигурност ще получи наградата си“ (Матей 10:40-42).

Един мой приятел ми обясни този принцип: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето и домът ти да бъдат отворени за Бога и за другите.

снимка: Интернет

Божествен оптимизъм

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11)

„Оптимизмът за бъдещето е напразен, освен ако там не е включен Бог“

Божествен оптимизъмВсеки сезон в живота на човека е вълнуващ. Усещаш, че има още и още пред теб. Сърцето и духът ти са отново ободрени. Знаеш, че Бог подготвя нещо и то ще бъде добро. Бог, който е безкраен, обхваща цялото време. Неговият план включва това, което вече ти се е случило, това, през което минаваш сега и това, което предстои. И всичко е за твое добро (Римляни 8:28, 29). Няма нищо загубено в очите на Бога. В Своята благодат, Той рециклира всяко нещо, което е докоснало живота ти и го обръща за твое благословение.

Спомням си период от моя живот, когато Бог започна да работи в сърцето ми. Постепенно Неговата инструкция изкристализира: „Погледни целенасочено към бъдещето си“. Твоето бъдеще не вещае нещастия. В Божието провидение бъдещето ти е пълно с хубави моменти. „Наистина Бог е добър… към тези, които са с чисти сърца“ (Псалм 73:1). Предстоеше ми нов сезон в живота. Постепенно тези думи започнаха да фокусират плановете ми и да насочват моите усилия, мотивирайки ме да вложа енергията си с очакване (Филипяни 3:13).

Твоето бъдеще заслужава приоритет и внимание. Това е начинът, по който трябва да живеем живота си, нали? Оптимизмът за бъдещето е напразен, освен ако там не е включен Бог. „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Някои хора се задоволяват да отбелязват времето като си спомнят миналото и просто съществуват, пропускайки бъдещето, изпълнено с неограничени възможности. Да погледнеш целенасочено към бъдещето си те стимулира да вложиш най-доброто от твоите усилия, да вложиш цялата си енергия и да очакваш добро. Животът е различен, когато го живееш с Божествен оптимизъм (Яков 1:17, 18).

Живей така, както живееше Исус – с непоклатима увереност: „Трябва да бъда на разположение на Своя Отец“ (Лука 2:49). Това е мястото, където ще намерим радост, мир, задоволство и увереност. Не е нужно да знаем всичко, което бъдещето съдържа – това не е възможно и реалистично. Но трябва да знаеш, че твоето бъдеще е в безопасност в ръката и в бъдещите планове на Бог. От Неговата ръка очаквай само добро, а не зло.

Да живееш пълноценно, означава да имаш добри очаквания. „Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, така че младостта ти се подновява като на орел“ (Псалм 103:2-5).

Не се безпокой за бъдещето си, това само отделя вниманието ти от Бога и по този начин можеш да пропуснеш ценните възможности, които са ти предоставени днес. Днешният ден е главно за това да се приготвиш напълно да наследиш бъдещето, което Бог е приготвил за теб и да изпълниш намеренията Му. Бог иска да те включи в Своето голямо приключение. „Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя. У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога. Уповавай на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него“ (Псалм 62:5-8).

Лесно е да пропуснеш да предприемеш някаква мярка за бъдещето, ако си пленен от миналото или от нещо друго в момента. В Бога всичко, което вече е преминало, е само прелюдия към това, което предстои да се случи. Цени своето минало, наслаждавай се на всяка минута от настоящето, но имай своето бъдеще пред погледа си. Утре, а не вчера, е мястото, където твоите най-големи постижения и удовлетворение, все още те очакват.

Молитвата ми за теб днес е: имай истинска увереност за това, което Бог държи в сърцето Си за теб.

Снимка: Интернет

Възможност за радост

„Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2)

„Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила“

Възможност за радостДокато животът съществува винаги ще има случаи, които ще изпитват твоята вяра. Не можеш нито да ги избегнеш, нито да ги отхвърлиш. Трябва да ги посрещнеш, да устоиш и да се поучиш от тях. „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2). Наистина ли? Изпитанието като възможност за радост – това звучи като противоречие, но нека да погледнем отвъд очевидното.

Преди да разредиш Божията истина с твоята гледна точка за реалността, нека Яков да доразвие своята мисъл: „Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (Яков 1:3, 4). Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила, нито да постигнат собствена увереност в истината. Изпитанието е възможност за радост. Преодоляването на физическа съпротива поражда естествена сила. Преодоляването на духовна съпротива поражда сила, която Библията нарича вяра.

Божията цел за твоя духовен живот е да те опази във време на изпитания, а не да те избави от тях. Когато срещнеш предизвикателството на изпитанията, научаваш за Бог много повече. Научаваш много повече и за себе си. Откриваш сила там, където си мислил, че си слаб или слабост там, където си мислил, че си силен. Ще откриеш, че Божията вярност е неотменима, Божието снабдяване – достатъчно, а Неговото слово – сигурен съвет при всички обстоятелства.

Яков, братът на Исус, не препоръчва да се радваш, когато имаш проблеми – това би било неразумно. Но неговият съвет е този: въпреки трудностите да можеш да видиш разкриващата се цел на Бога и да се радваш в очакване на доброто, което неминуемо ще дойде, колкото и невъзможно да изглежда в момента.

Библията по много начини потвърждава тази истина. „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата бързоотминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимте, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:16-18, Римляни 8:18).

„В което много се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания, с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Христос“ (1 Петрово 1:6, 7). Какво се изпитва? Твоята вяра – за да се докаже, че е истинска. Изпитанията ще идват, за да разрушат вярата ти, но вместо това, те могат да я укрепят и да докажат нейната искреност и твърдост.

Когато Павел беше изправен пред сериозно изпитание на своята вяра, той осъзна истинския резултат: „За да почива на мен Христовата сила“ (2 Коринтяни 12:9). Зад проблемите си можеш да видиш мощта и верността на един велик Бог. Ето това е истинска „възможност за радост“!

Молитвата ми за теб днес е: вярата ти да е равностойна на твоите изпитания.

снимка: Интернет