Бог дава смисъл на живота

„Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?“ (Битие 18:25)

„Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш“

Бог дава смисъл на животаЖивотът не е сраведлив. Тези, които очакват обратното, ще са много разочаровани. Датата, 11 септември, е паметна в американския календар. Шокираният американски народ продължава да се чуди как е възможно група полудели джихадисти да ограбят сърцата и домовете с повече от 3000 живота, които не са били виновни за нищо друго, освен че са отишли на работа онази сутрин. Всичко, в нашата национална скръб, крещи: „Не е честно!“.

„Не е честно“, всеки се чувства така понякога. Исус разказа една притча за работниците в едно лозе, които се съгласиха да работят цял ден срещу справедливо възнаграждение (Матей 20:1-16). С напредването на деня възниква нужда и се наемат още работници. Но в края на работния ден собственикът на лозето казва: „Моята воля е да дам на този, последния, както и на теб. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ (Матей 20:14, 15). „Нечестно“ изглежда справедливо оплакване (Матей 20:8-12, Исая 55:8, 9). С кой работник се идентифицираш най-напред – с този, който е получил това, за което се е уговорил, или с този, който е получил по благодат това, което не е могъл да изработи? По-вероятно и по-често сме вторите (2 Коринтяни 5:22).

Може би най-важният въпрос във всекидневния ни живот е – вярваме ли в това, че Бог е справедлив? Когато Авраам се застъпваше пред Бог за Содом, той утвърди своята вяра чрез един риторичен въпрос, чийто отговор е очевиден: „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?” (Битие 18:25). Разбира се, Бог ще върши правда. Той е праведен и не може да не го прави. И Той винаги ще върши това, което е справедливо за теб.

Не е честно“, това е познато възклицание и емоция, които всеки един може да почувства и каже. Изглежда от най-ранни детски години съществува едно вътрешно чувство за справедливост, което като че ли се проявява не когато ти взимаш най-добрата част от нещо, а по-скоро, когато някой друг го взима. Мисля си, че хората никога не надрастват желанието и необходимостта да бъдат първи, да имат най-много, най-доброто или най-голямото. И когато ти нямаш, а друг има (който, разбира се, заслужава в по-малка степен), твоите чувства крещят: „Не е честно“.

Чувал съм много добри хора, потънали в своите болка и сълзи, да казват: „Животът не е справедлив“. И те имат пълното право да се чувстват така. Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш. Един добър човек се бори с трудностите, а друг, не толкова добър, живее безгрижно. Един усилено работещ човек няма възможност да си поеме дъх, друг пък се сблъсква с невероятно голямо богатство. Животът не е честен. Но Бог е справедлив – всеки път, винаги (2 Тимотей 4:7, 8).

Псалмистът страда от противоречието, че нечестивите преуспяват, а праведните страдат. Тази несправедливост го озадачава: „А колкото до мен, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми… като гледах благоденствието на нечестивите… докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им“ (Псалм 73:1-28).

Има убежище за теб, в което Бог дава смисъл на живота. Един ден везните на справедливостта ще се изравнят, несправедливостите ще се поправят, невинните ще бъдат оправдани, а виновните – наказани.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай в добротата на справедливия Бог.

снимка: Интернет

Advertisements
%d bloggers like this: