Archive for ноември, 2013

Преследвай Бога целеустремено

„Бог възнаграждава всеки, който искрено Го търси“ (Евреи 11:6)

„Недей да търсиш Бог само в спешни ситуации“

Преследвай Бога целеустременоНашата култура става все по-нехайна. За това свидетелства небрежното ни отношение към езика – жаргона и ругатните, липсата на учтивост, предизвикателното облекло, пренебрегването на добрите обноски, разпадането на браковете и семействата, и обезценяването на вярата в общностите и обществото. Нехайството издига личните предпочитания и интереси пред и над тези на другите. Резултатът е пренебрегване на общността и издигане на индивидуалността. По-сериозният проблем идва не от ефекта на нехайното общуване с другите, а от разрушителния ефект, който това има върху почитта ни към Бога и към Словото Му.

Бог награждава духовната искреност. Библията казва: „Всеки, който идва при Бога трябва да вярва, че Бог възнаграждава този, който искрено Го търси“ (Евреи 11:6). Самият Бог е тяхната награда. Думите искрено Го търси описват ли духовния ти живот в момента? „Ще ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце“ (Еремия 29:13). Как може да се опише твоят стремеж към Бога? Забелязал съм, че хората веднага започват да търсят Бога искрено, щом в живота се появят някакви спешни ситуации – болест, финансова нужда, дисхармония в брака или семейството, безработица, духовно безплодие или други трудности. Бог не е другото име на кризисният мениджмънт.

Единадесетата глава на Евреи дава вдъхновяващи примери – Енох, Ной, Авраам, Йосиф, Моисей, Гедеон, Давид и други, чийто копнеж и стремеж към Бога беше забелязван и награждаван. „Тези хора имаха вяра и затова побеждаваха царства, раздаваха правосъдие, получаваха обещания от Бога, затваряха усти на лъвове, потушаваха огромни пожари, спасяваха се от острието на меча, от слабостта печелеха сила, в битките ставаха могъщи и обръщаха в бяг чуждите войски“ (Евреи 11:33, 34).

За хора, които толкова искрено търсят Бога и тогава, и сега, Библията казва: „Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град“ (Евреи 11:16). Не бих искал да живея така нехайно, че Бог да се срамува моето име да се свързва с Неговото. От много време се чувствам предизвикан да живея и да служа така, че да бъда включен в групата от хора, от които Бог не се срамува. Такива искрени последователи на Исус имат духовна притегателна сила.

„Показах всяко усърдие… да ви убедя да се борите искрено за вярата, която Бог веднъж завинаги даде на Своите святи хора“ (Юда 1:3). Искреността описва напражението и усилията, които са се изисквали в игрите в древна Гърция, тема по която говори и Павел (1 Коринтяни 9:24). В своя текст Юда използва древногръцката дума агонизомаи, от която произлизат нашите думи агония и агонизирам. Тя има смисъла на голямо напрежение и борба. Бог не се крие от нас, но също така не е достъпен за тези, които са безразлични към Него. Най-вероятно със сълзи на очи Павел е писал: „Защото всички останали се грижат за своите собствени интереси, а не за тези на Исус Христос“ (Филипяни 2:21). Загубата на копнежа по Бога и съзнателното му пренебрегване е нещо напълно недостойно за Него (Исая 55:6).

Лечението е показано в Божието слово: „И така, след като бяхте възкресени заедно с Христос, стремете се към нещата, които са горе, където Христос седи отдясно на Бога. Мислете за нещата, които са горе, а не за тези, които са на земята. Защото умряхте и животът ви е скрит заедно с Христос в Бога“ (Колосяни 3:1-3).

„Посейте за себе си по правда, пожънете с милост, разработете престоялата си земя; защото е време да потърсите Господа, докато дойде и ви напои с правда“ (Осия 10:12). Нека Бог да ни напои с правда!

Молитвата ми за теб днес е: бъди целеустремен в преследването си на Бога.

снимка: Интернет

Пречки, препятствия и противопоставяне

„Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил“ (Римляни 8:37)

„Твоите способности не съществуват отделно от Христос, в Него ти си победител“

Пречки, препятствия и противопоставянеЖивотът е предизвикателство. Пречки, препятствия и противопоставяне застават на пътя ни и объркват плановете ни. Такива моменти налагат избори с последствия – добри или лоши. Какво правиш в такива случаи – търсиш по-лекия път, съгласяваш се с по-малко, прахосваш ценни ресурси за малък прогрес или търсиш Божието решение, което преди това не си търсил? Имаш две възможности – или ти да победиш обстоятелствата, или обстоятелствата да победят теб. За последователите на Христос вторият вариант е неприемлив.

Твърде лесно може да проявиш снизходителност към себе си и да допуснеш да бъдеш обзет от тревоги, съмнения, страхове, провали, съжаления, разочарования, изкушения или навици, докато накрая се почувстваш смазан и неспособен да устоиш. Знай това: „От каквото е победен някой, на това и става роб“ (2 Петрово 2:19). Съветът на Павел е ясен: „Не се оставяй да те побеждава злото, а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21).

Пречките, препятствията и противопоставянето могат да имат различни източници. Някои пречки зависят просто от обстоятелствата, неизбежни ситуации, които са обичайни за всеки от нас – това, което Библията нарича „грижите на живота“. Преодолявай тези пречки, търсейки възможностите, които предоставят. „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2, 2 Коринтяни 4:17, 18, 1 Петрово 4:12, 13).

Има други пречки, които идват от духовния противник. Той иска да те нарани и пуска в действие зли планове, които целят да те обезсърчат или да насочат живота ти в погрешна посока (2 Коринтяни 2:11, 1 Петрово 5:7-9). Разбирай с мъдрост намеренията му и бъди непоклатим при противопоставянето му. „И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас“ (Яков 4:7).

Понякога пречките могат да бъдат от провидението, доказателство за любящата Божия намеса, която да ни пази или води. Възможността, която за теб е очевидна или предпочитана, невинаги е Божието най-добро за теб. Но Неговата любов ще те води „през прави пътеки заради името Си“ (Псалм 23:3). Бог може да постави препятствие, за да те подтикне да спреш и да се молиш за решение или посока, които не са Неговото най-добро за теб. Разпознавай кога Бог допуска пречка, препятствие или противопоставяне в твоя път. Ако пренебрегнеш пречка, Бог може да допусне препятствие. Ако пренебрегнеш препятствието, Бог може да допусне противопоставяне, за да привлече вниманието ти. Павел очакваше и с радост приемаше насоките на Божието провидение в своя живот (Деяния 16:5-10).

„Във всичко това (пречки, препятствия и противопоставяне) ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил“ (Римляни 8:37). Бог ти е дал духовната власт и сериозната отговорност да бъдеш „повече от победител, който спечелва изненадваща победа чрез Този, Който ни е възлюбил“. Павел е имал предид себе си и всеки вярващ като победител от най-висок клас. Победител е твоята идентичност в Христос, а не твоите способности извън Него. В Христос – колко е прекрасно да бъдеш в Него!

Йоан също като Павел е твърдо убеден: „Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили; защото този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света… Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е този, който вярва, че Исус е Божият Син?“ (1 Йоан 4:4, 5:4, 5).

Молитвата ми за теб днес е: имай ясна представа за своята идентичност, имай твърда вяра в Бога.

снимка: Интернет

Аз преди всички

„Гледайте на другите като на по-важни от вас“ (Филипяни 2:3)

„Действията могат да се променят, когато отношението се насочва правилно и последователно“

Аз преди всичкиОставени на инстинктите на грешната ни природа, ние сме егоцентрични и загрижени само за собственото си добро. „Аз преди всички“ става преобладаващо отношение. В най-добрия случай другите са от второстепенно значение. Невъздържаният егоизъм става все по-широко разпространен в нашата култура и за това свидетелстват политиката на крайно партизанство, скандалите в търговията, нарастващото разделение в обществото и плашещата статистика за престъпността. Това е нерадостен начин на живот. Отношение от типа „Аз преди всички“ отслабва бракове, наранява семейства, поврежда взаимоотношения, разрушава общности, разделя обществото и води до изолация на индивида.

Сами по себе си ние можем да постигнем само козметични промени, недостатъчно и временно приспособяване, което е неспособно да доведе до смислена промяна в егоцентричния ни характер. Но за Бог няма нищо невъзможно – дори това. Когато бях малък в църквата ме учеха на една лесна и практична истина. Тайната на радостта е – първо Исус, после другите, накрая аз – единственият ред, който ще доведе до лично удовлетворение.

Исус каза ясно: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог, е един. Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила“. Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си, както себе си“. Няма друга заповед, по-важна от тези“ (Марк 12:29-31).

Ако пренаредиш тези приоритети, това драстично ще намали резултатите. „Аз преди всички“ не е начин на живот, който почита Бога или изразява достатъчно уважение към другите. Обичай Бога, обичай другите, обичай себе си. Животът е най-добър, когато се живее по Божия начин – уважение към Бога, добрина към другите и увереност в себе си.

Павел дава пример за истинския стил „Исус“: „Направете щастието ми пълно като мислите по един и същ начин, обичате се еднакво един друг, единни сте по дух и имате обща цел“ (Филипяни 2:2). Необходима е сериозна работа в сърцето ти от страна на Божия дух, за да подтиснеш естествените наклонности в подготовка за духовна и свръхестествена трансформация. Апостол Павел потвърждава Божественото себеотрицание като приоритет: „Не вършете нищо от егоистични амбиции и празно високомерие, а със смирение гледайте на другите като на по-важни от вас. И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите“ (Филипяни 2:3, 4). Това е доста голяма заповед.

Правиш ли го? Да поставиш загрижеността за другите, преди своите интереси, е мястото, където започваш. „Трябва да мислите както Христос Исус. Макар и да бе Бог в самото си естество, Той не сметна, че равенството с Бога е нещо, за което трябва да се държи здраво. Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, отказа се от всичко и прие образа на слуга, и стана като хората. И когато външно стана като човек, Той се смири“ (Филипяни 2:5-8). Действията могат да се променят, само когато отношението се насочва правилно и последователно. „Показвайте привързаност в любовта си към другите вярващи и отдавайте повече почит на останалите, отколкото на себе си“ (Римляни 12:10).

Молитвата ми за теб днес е: цени другите и се отнасяй към тях по подобаващ начин.

снимка: Интернет