Аз преди всички

„Гледайте на другите като на по-важни от вас“ (Филипяни 2:3)

„Действията могат да се променят, когато отношението се насочва правилно и последователно“

Аз преди всичкиОставени на инстинктите на грешната ни природа, ние сме егоцентрични и загрижени само за собственото си добро. „Аз преди всички“ става преобладаващо отношение. В най-добрия случай другите са от второстепенно значение. Невъздържаният егоизъм става все по-широко разпространен в нашата култура и за това свидетелстват политиката на крайно партизанство, скандалите в търговията, нарастващото разделение в обществото и плашещата статистика за престъпността. Това е нерадостен начин на живот. Отношение от типа „Аз преди всички“ отслабва бракове, наранява семейства, поврежда взаимоотношения, разрушава общности, разделя обществото и води до изолация на индивида.

Сами по себе си ние можем да постигнем само козметични промени, недостатъчно и временно приспособяване, което е неспособно да доведе до смислена промяна в егоцентричния ни характер. Но за Бог няма нищо невъзможно – дори това. Когато бях малък в църквата ме учеха на една лесна и практична истина. Тайната на радостта е – първо Исус, после другите, накрая аз – единственият ред, който ще доведе до лично удовлетворение.

Исус каза ясно: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог, е един. Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила“. Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си, както себе си“. Няма друга заповед, по-важна от тези“ (Марк 12:29-31).

Ако пренаредиш тези приоритети, това драстично ще намали резултатите. „Аз преди всички“ не е начин на живот, който почита Бога или изразява достатъчно уважение към другите. Обичай Бога, обичай другите, обичай себе си. Животът е най-добър, когато се живее по Божия начин – уважение към Бога, добрина към другите и увереност в себе си.

Павел дава пример за истинския стил „Исус“: „Направете щастието ми пълно като мислите по един и същ начин, обичате се еднакво един друг, единни сте по дух и имате обща цел“ (Филипяни 2:2). Необходима е сериозна работа в сърцето ти от страна на Божия дух, за да подтиснеш естествените наклонности в подготовка за духовна и свръхестествена трансформация. Апостол Павел потвърждава Божественото себеотрицание като приоритет: „Не вършете нищо от егоистични амбиции и празно високомерие, а със смирение гледайте на другите като на по-важни от вас. И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите“ (Филипяни 2:3, 4). Това е доста голяма заповед.

Правиш ли го? Да поставиш загрижеността за другите, преди своите интереси, е мястото, където започваш. „Трябва да мислите както Христос Исус. Макар и да бе Бог в самото си естество, Той не сметна, че равенството с Бога е нещо, за което трябва да се държи здраво. Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, отказа се от всичко и прие образа на слуга, и стана като хората. И когато външно стана като човек, Той се смири“ (Филипяни 2:5-8). Действията могат да се променят, само когато отношението се насочва правилно и последователно. „Показвайте привързаност в любовта си към другите вярващи и отдавайте повече почит на останалите, отколкото на себе си“ (Римляни 12:10).

Молитвата ми за теб днес е: цени другите и се отнасяй към тях по подобаващ начин.

снимка: Интернет

Advertisements
%d bloggers like this: