Archive for декември, 2013

Статистика за 2013

Здравейте!
Благодирам ви, че бяхте с Живот за всеки ден и през 2013г. Отново ви представяме малко статистика за публикациите в нашия сайт и се надяваме, че ще продължим да ви служим и през 2014г.

Бог да ви благослови!
екипът на Живот за всеки ден

Ето кратка извадка:

Операта в Сидни, Австралия побира 2700 човека. Този сайт е прегледан 57,000 пъти през 2013г. Това означава 21 представления в Операта в Сидни, които са напълно разпродадени 🙂

Натиснете тук, за да видите пълен отчет (на английски език).

Advertisements

Изобличение и осъждение

„Когато сърцето ни осъжда… Бог е по-голям от сърцата ни“ (1 Йоан 3:20)

„Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне“

Изобличение и осъждениеИма моменти, в които се държим лошо. Това води до тъга, а понякога до срам. Опитваме се да го пренебрегнем, но едно вътрешно напрежение прави това доста трудно. Истинският проблем не е в това, че не сме отговорили на очакванията и критериите на околните. Тъгата и срамът идват от накърнената ни самооценка.

Това разпознаване е добър знак за здравословна, дадена от Бога чувствителност. „Изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни“ (Римляни 2:14, 15).

Има ли по-важно нещо от това да различаваш доброто от злото? Бог не оставя това на личната ни преценка (Яков 4:17). Святият Дух, който е в нас се наскърбява, когато пренебрегнем вроденото ни разбиране за добро и зло. И все пак това е преживяване, познато на всеки. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Святият Дух е подарък от Бога и арбитър на Божието слово и закон, записан в сърцата ни и отразен в съвестта ни (Деяния 24:16).

Павел укори последователите на Христос в Ефес: „И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30). Тези, които непрекъснато пренебрегват гласа на Святия Дух, рискуват това, което Библията описва така: „Хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2). За упоритото сърце злото изглежда добро, а доброто – зло. Повярвай ми, това не е място, на което искаш да се окажеш (Йоан 3:19, 20).

Пренебрегването на вътрешното ни неудобство и нежното напомняне на Святия Дух, който идва, за да „изобличи света грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8), ще доведе до чувството за вина и съответно до срам. Трябва да правиш разлика между изобличението и осъждението.

Библията ясно казва: „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Исуса и живеят не по плът, а по дух“ (Римляни 8:1, 2). Бог изобличава, дявола осъжда. Двете действия могат да изглеждат подобни, почти неразличими, но са съвсем различни. Разликата е в тяхната цел и резултат, а не в съжалението и в емоциите, които чувстваш.

  1. Определи целта. Уверявам те, че Бог не изпрати Сина Си, за да те осъди. Той дойде, за да те спаси. Библията заявява: „Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез Него“ (Йоан 3:17). Дяволът от друга страна е описан като „обвинител“ (Откровение 12:10). Той иска само да ти навреди (Йоан 10:10).
  2. Прецени резултатите. „Кой е онзи, който ще ни осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:33-39). Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне. „Ще успокоим сърцата си пред Бога, когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Изобличението води до покаяние, осъждението води единствено до съжаление.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да почива спокойно в Бога.

снимка: Интернет

Напрегнати и тревожни

„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си“ (Матей 6:25)

„Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир“

Напрегнати и тревожниКогато ти кажат: „Не се безпокой“, това обикновено няма ефект, дори да е казано с най-добри намерения. Всеки ден има моменти, които просто те подканят да се безпокоиш. Безпокойството е объркващо и тежко. Понякога корените на тези чувства са в събития, които вече са се случили. Друг път се тревожим за ситуация, която ни засяга в момента. Тревогата може да е свързана и с бъдеща нежелана възможност. Но каквато и да е причината да сме нервни и тревожни, със сигурност това не е никак приятно.

Какъвто и да е фокусът или произходът на тревогите, Божието слово е ясно: „Не се безпокойте за живота си… И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си… Небесният ви Отец знае от какво се нуждаете… Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:25-34). Да се чувстваш разтревожен е предупреждение, че в момента не успяваш да видиш Бог и в известна степен обмисляш бъдещето си без Него.

Безпокойството никога не е благотворно. Безпокойството не добавя нищо добро към твоето благосъстояние и взаимоотношения, но отнема много от доброто в теб. Безпокойството не променя нищо, освен че намалява твоята вяра и изкривява очакванията ти. „Безпокойството е да носиш утрешния си товар с днешна сила, тоест, да носиш едновременно два дена. Той отива в утрешния ден преди да му е дошло времето. Безпокойството не разтоварва утрешния ден от неговите грижи, то ограбва днешния ден от неговата сила“ (Кори Тен Бум). Тревогата предлага фалшиво обещание за разрешаване на проблемите, каквото никога не може да предложи.

1. Има възможност да не сме нервни и тревожни: „Не се безпокойте за нищо“ (Филипяни 4:6-8). Дори сам по себе си този съвет е добър. 2. Едно здравословно и положително действие, което Бог възнаграждава, може да запълни емоционалната празнота, в която преди това е било скътано тревожното ти безпокойство. Павел продължава: „Но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“. Когато откажеш да подхранваш чувството си на безпокойство, молитвата и благодарението заемат мястото на твоята предишна тревога.

3. Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир. „И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Победата над тревогите и безпокойството, което те причиняват, започва в твоето сърце и ум. Предай емоциите и мислите си на Христос: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – него зачитайте“.

Победата над емоционалното безпокойство и страховете на ума изисква бдителност и Божествена стратегия. „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:3-5). Словото на Бога е по-силно от тревогите.

Молитвата ми за теб днес е: бъди освободен от тревожни мисли и обезпокояващи грижи.

снимка: Интернет

Обещания и условия

„Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19)

„Понякога мястото, на което се намираш, не е това, на което трябва да бъдеш“

Обещания и условияОбещанията рядко са безусловни. Неизбежно дадено обещание ще бъде съпътствано от едно или повече условия. Всяко Божие обещание е по-голямо и по-щедро, отколкото си представяш, но обикновено има предварително условие, което да бъде изпълнено или очакване, което да бъде посрещнато доброволно. Вечното посвещение на Бога към нас върви ръка в ръка с подходящ и очакван отклик от наша страна. „Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19). Снабдяването от Бога е запазено за тези, които преди това се покоряват „на драго сърце“.

Когато размишлявам върху Словото, откривам, че това е общ принцип. Ако простиш, ще ти бъде простено (Матей 6:14). Ако даваш изобилно, ще получиш изобилно (Лука 6:38). Ако имаш вяра можеш да угодиш на Бога (Евреи 11:6). Ако искаш да следваш Исус всеки ден, носи кръста си (Лука 9:23). Ако си жаден, ела и пий (Йоан 7:37). Ако обичаш Исус, ще се покоряваш (Йоан 14:15). Ако изповядаш, че Исус е Господ, ще се спасиш (Римляни 10:9). Ако понесеш трудностите, ще царуваш с Него (2 Тимотей 2:12). Ако изповядаш греховете си, Той е верен да прости (1 Йоан 1:9). Този списък е голям, но не и изчерпателен.

Моисей доведе Израел до границата на земята на Божията цел и снабдяване. Земя, която да снабди изобилно всичко, от което се нуждаеха – градове, къщи, кладенци, полета, стада. Но техният страх от гигантите надхвърляше желанието им за изобилието и излишъка, надхвърляше също вярата им в Божието обещание и сила. Много от тях дори искаха да се върнат в Египет.

Когато Бог се яви на Исус Навиев след смъртта на Моисей, Неговото указание към Исус беше кратко: „Сега стани и мини през Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам на тях, на израелтяните. Всяко място, на което стъпят краката ви, ви го давам, както казах на Моисей“ (Исус Навиев 1:2, 3, 4-9). Очакваше ги най-доброто – в изобилие. Какво невероятно обещание за наследство и съдба! А условието? Те трябваше да пресекат през придошла река и да навлязат в Обещаната земя. Новосъздадената нация отново беше на кръстопът в Божиите цели. Може би и ти си в момент от живота си, в който трябва да вземеш решение.

Има две практични наблюдения от ситуацията на Исус Навиев и Израел, които се отнасят и до моя и твоя кръстопът:

  1. Трябва да напуснеш мястото, на което се намираш, за да отидеш на мястото, на което трябва да бъдеш. Може би се чувстваш по-сигурно и комфортно там, където си, но това е без значение, ако Неговите благословения не те чакат на това място. Духовният ти живот е пътешествие от вяра във вяра и от слава в слава, за да достигнеш големите Божии цели.
  2. За да получиш Божието обещание, трябва да отидеш на правилното място. Божиите обещания ще бъдат изпълнени съгласно Божиите условия, а не твоите. Божиите обещания и условията им остават. „Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19).

Молитвата ми за теб днес е: бъди удовлетворен единствено, ако си в центъра на Божия план за живота си.

снимка: Интернет

Благословения под прикритие

„Проблемите и изпитанията… са добри за нас“ (по Римляни 5:3)

„Радвай се, дори когато трябва да търсиш причина, за да го правиш“

Благословения под прикритиеОчевидно, моята майка е вярвала, че аз винаги знам кое е добро и е предполагала, че логично ще избирам винаги него. Стигам до това заключение, защото от детските си години си спомням, че мама много често и правилно ме предупреждаваше: „Алън, като знаеш кое е добро за теб, повече не прави така“. Когато не можех да разбера „кое е добро за мен“, мама и татко ми помагаха да направя това на принципа на изключването „кое не е“. Но всички ние сме в подобна ситуация, често бъркайки кое е добро и кое не е.

В действителност, ние наистина невинаги знаем какво е добро за нас или поне живеем така, сякаш не знаем. Твърде често правим глупави избори. Очевидният избор невинаги е правилният избор. По природа ние сме склонни да се самооправдаваме. Съобразяването с личния интерес трябва да е нещо добро, но Библията учи, че пътя на самоотричането е този, който трябва да изберем: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25). Това, което е добро за теб е следното – следвай Исус напълно, каквито и жертви да изисква това.

Всеки един от нас би предпочел да получи било одобрение, аплодисменти, приветствия, признание или награда, но Исус ни учи: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“ (Деяния 20:35). Изпитваш удоволствие, когато получаваш, но то продължава сравнително кратко. Удовлетворението от това, което си дал продължава дълго след това. Може би си мислиш, че давайки, оставаш с по-малко, но това, което даваш, прибавя към твоето благо повече от това, което задържаш. „Един дава щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Това, което е добро за теб, е следното – щедростта е мъдра инвестиция за твоето лично благосъстояние (Матей 19:29).

Всеки от нас би предпочел безгрижен живот, без напрежение и проблеми, колкото и малко вероятно е това да се случи. Но Библията учи, че проблемите невинаги са точно такива – понякога те могат да бъдат благословения под прикритие. Не всеки може да види отвъд тяхното прикритие. Логично е да се запитаме: „По какъв начин този проблем ме облагодетелства?“ Апостол Павел, на когото не са чужди страданията, разглежда тези благословения под прикритие като повод за радост: „Но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че те са добро за нас“ (Римляни 5:3, Яков 1:2-4). Радвай се, дори когато трябва да търсиш причина, за да го правиш (Йоан 16:33).

Погледни по-внимателно на контекста и изводите на Павловите думи към последователите на Христос в Рим: „Посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава“ (Римляни 5:2). Стъпвайки на тази основа, Павел добавя по-нататък една по-малко вероятна, но еднакво важна причина за радост: „Но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух“ (Римляни 5:3-5).

Проблемите в живота ти не означават, че Бог не те одобрява. Те са начинът, по който разбираш най-добре какъв е Бог.

Молитвата ми за теб днес е: не пропускай нито едно благословение, без значение в какъв вид стига до теб.

снимка: Интернет