Изобличение и осъждение

„Когато сърцето ни осъжда… Бог е по-голям от сърцата ни“ (1 Йоан 3:20)

„Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне“

Изобличение и осъждениеИма моменти, в които се държим лошо. Това води до тъга, а понякога до срам. Опитваме се да го пренебрегнем, но едно вътрешно напрежение прави това доста трудно. Истинският проблем не е в това, че не сме отговорили на очакванията и критериите на околните. Тъгата и срамът идват от накърнената ни самооценка.

Това разпознаване е добър знак за здравословна, дадена от Бога чувствителност. „Изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни“ (Римляни 2:14, 15).

Има ли по-важно нещо от това да различаваш доброто от злото? Бог не оставя това на личната ни преценка (Яков 4:17). Святият Дух, който е в нас се наскърбява, когато пренебрегнем вроденото ни разбиране за добро и зло. И все пак това е преживяване, познато на всеки. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Святият Дух е подарък от Бога и арбитър на Божието слово и закон, записан в сърцата ни и отразен в съвестта ни (Деяния 24:16).

Павел укори последователите на Христос в Ефес: „И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30). Тези, които непрекъснато пренебрегват гласа на Святия Дух, рискуват това, което Библията описва така: „Хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2). За упоритото сърце злото изглежда добро, а доброто – зло. Повярвай ми, това не е място, на което искаш да се окажеш (Йоан 3:19, 20).

Пренебрегването на вътрешното ни неудобство и нежното напомняне на Святия Дух, който идва, за да „изобличи света грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8), ще доведе до чувството за вина и съответно до срам. Трябва да правиш разлика между изобличението и осъждението.

Библията ясно казва: „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Исуса и живеят не по плът, а по дух“ (Римляни 8:1, 2). Бог изобличава, дявола осъжда. Двете действия могат да изглеждат подобни, почти неразличими, но са съвсем различни. Разликата е в тяхната цел и резултат, а не в съжалението и в емоциите, които чувстваш.

  1. Определи целта. Уверявам те, че Бог не изпрати Сина Си, за да те осъди. Той дойде, за да те спаси. Библията заявява: „Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез Него“ (Йоан 3:17). Дяволът от друга страна е описан като „обвинител“ (Откровение 12:10). Той иска само да ти навреди (Йоан 10:10).
  2. Прецени резултатите. „Кой е онзи, който ще ни осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:33-39). Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне. „Ще успокоим сърцата си пред Бога, когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Изобличението води до покаяние, осъждението води единствено до съжаление.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да почива спокойно в Бога.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: