Archive for март, 2014

Дисциплина от Духа

„Дисциплината от Бога е винаги добра за нас“ (по Евреи 12:11)

„Липсата на дисциплина води до липса на постижения“

Дисциплина от ДухаВсе още имам много да уча, но съм благодарен за дисциплината, получена от родителите ми, учителите, житейските събития и Божието слово (2 Тимотей 4:16, 17). Няма успех без значителна дисциплина. Липсата на дисциплина води до липса на постижения. Това важи в образованието, брака, семейството, работата, финансите и духовния живот.
Дисциплината е начин на живот за ученика. Исус осъзнаваше строгата нужда от дисциплина, необходима на Неговите ученици. Той каза: „Който не носи кръста си и не Ме следва, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:27). За да бъдеш последовател на Исус, трябва да решиш дали имаш желанието и дисциплината да полагаш продължителните усилия, необходими за успех. Ако искаш всичко, което Бог има за теб, трябва да се научиш да оценяваш и посрещаш с желание Неговата любяща дисциплина, която те преобразява в Неговия образ (Римляни 8:28, 29).

Думата „дисциплина“ кара ли те да мислиш за грубост и несправедливо отношение? Мъмренето и грубото възмездие са наказание, а не дисциплина. Наказанието се налага за минало поведение, дисциплината е загрижена за бъдещото. Божествената дисциплина е акт на любящо поправление. Целта й е не да даде болезнено последствие за минали грешки, а се прилага като корекция, с цел да предотврати и да подготви за бъдещето. Дисциплината се упражнява в контекста на взаимоотношението (Римляни 14:4). В контекста на Библията дисциплината описва целия спектър на бащините напътствия и поправление към сина. Напътствията, отделени от поправлението, са недостатъчни. Само дисциплината може да освободи човешката душа да полети.

Библията ни учи на подходящия, богоугоден отговор: „Не гледай лекомислено на възпитанието от Господа. Не се отчайвай, когато Той те изобличава“ (Евреи 12:5). Библията ни показва истинската същност на Божествената дисциплина: „Господ възпитава онези, които обича и наказва всеки, когото приема за свой син. Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава? Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като Него“ (Евреи 12:6-10).

Библията предвижда какъв ще е нашия пръв и естествен отговор на дисциплината, обещава ни ползите от нея и поощрява непрестанното покорство, необходимо за максимален резултат. „Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно“ (Евреи 12:11). Приеми дисциплината от Бога като израз на Неговата любов.

Дългосрочната цел на дисциплината от Бога е да развие в характера ни самодисциплина, но дори най-големите ни усилия винаги ще се провалят, ако не разчитаме на Бога. „А плодът на Духа е любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, тактичност, самовъздържание. Срещу такива неща няма закон. Тези, които принадлежат на Христос Исус, са разпънали грешната си природа с нейните страсти и желания. Тъй като Духът е източникът на нашия нов живот, нека следваме Него“ (Галатяни 5:22-25).

Молитвата ми за теб днес е: посрещай с желание дисциплината от живота и от Духа.

Проблемът и целта на болката

„Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за вас“ (Римляни 8:18)

„Бог изкупва твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни“

Проблемът и целта на болкатаВсички сме съгласни, че болката е проблем. Болката се причинява от обстоятелства, които ни се налагат или ни се противопоставят, предизвикани от неприятности или дразнещи хора (Матей 13:20, 21). Но дали изобщо болката служи на някаква цел? Болката е твърде широко разпространена, за да допуснем, че е без цел в някои случаи. Например, физическата болка може да бъде необходимото предупреждение, че нещо в твоето тяло не е така, както би трябвало да бъде. Болката във взаимоотношенията сигнализира за разногласия между два или повече индивида, които не могат да се игнорират. В такива случаи болката може да бъде скрито благословение, отказвайки да ти позволи да не се съобразяваш с нея и подтиквайки те да разрешиш проблема.

Болката идва в ралични форми. Най-често хората мислят за болката първо като физическа по своя произход и израз, но източникът може да бъде умствен, емоционален, психически, духовен или свързан с взаимоотношенията.

В Библията болката е описана като „страдание“ или „бедствие“, но и двете форми се срещат често. Бог не причинява болка, за да постигне временна цел. Ако Му позволиш, Бог ще изкупи твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни. Исус понесе болката на твоите и моите грехове (Исая 53:4-6). „И не само това, но нека се хвалим и в скръбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух“ (Римляни 5:3-5).

Най-голяма болка изпитваш, когато не виждаш нищо добро в нещата, които ти се случват. Ти не си сам в своята болка. Павел описва точно такава ситуация. „Нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, ни утеши“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Когато отговориш по правилния начин на Бог – като Му се довериш и покориш, Той транформира страданието от загуба в печалба, от скръб в радост. „И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас“ (Римляни 8:17, 18).

Когато страдаш незаслужено, изборът е да гледаш към вечността (Евреи 11:25, 26). „Защото нашата бързо отминаваща лека скръб прозвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:17, 18). Твоята болка е временна, Неговата цел – вечна.

Идва ден, когато болката ще бъде унищожена завинаги: „Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето подновявам всичко“ (Откровение 21:4, 5). Какво славно обещание – няма да има болка!

Молитвата ми за теб днес е: хвалението да замества болката ти.

снимка: Интернет

Молитвата и Божието царство

„Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.” (Матей 6:10)

Пропиляваме твърде много усилия и енергия, когато се опитваме да направим живота си, по-скоро удобен, отколкото ценен.

Молитвата и Божието царствоВ сърцето ти има желание да можеш да променяш действителността, да направиш своя и живота но другите по-добър. Тъй като си направен по образ и подобие на Бога, желанието да изграждаш Божието царство е като твой естествен инстинкт. Бог го е поставил в теб. Проблемът е, че твърде много хора разбират и прилагат погрешно този вътрешен импулс на сърцето и губят скъпоценни усилия и енергия да направят живота по-скоро удобен, отколкото ценен.

Учениците на Исус изглежда разбираха, че молитвата играе важна роля, но не бяха сигурни каква точно е тя. И затова Го помолиха: „Господи, научи ни да се молим.“ Исус отговори: „Когато се молите казвайте: Отче наш, Който си на небесата … Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:10). Молитвата ускорява изпълнението на Божието царство.

Божието царство е централното послание на всичко, което Исус дойде да извърши и да поучава. Като се започне от кръщението на Исус и изкушенията в пустинята, „Оттогава Исус започна да проповядва, като казваше: Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Матей 4-17), през цялото Му земно служение „…и проповядваше благовестието на царството…“ (Матей 4-23) и след Неговото възкресение, „… и в продължение на четиридесет дни им говореше за Божието царство.“ (Деяния на Апостолите 1:3), всичко, което Исус правеше и учеше беше да разкрие абсолютната власт и мощ на Божието Царство в обикновения живот.

В молитвата от първостепенна важност е дали си отворил сърцето си и живота си за Божието Царство. Ако Неговото Царство не живее в твоето сърце, молитвите ти са само думи – безпомощни и неефективни. Всяко сърце, което е в синхрон с Него, копнее Царството Му да дойде възможно по-скоро в пълна сила и мощ. Неговото Царство е дошло; това е сигурно. Не само това, молитвата отстоява очакваната пълнота и влияние в живота и делата на хората. Прочети 1 Коринтяни 4:20/15:22-26.

Попитан от римския управител, Исус поясни: „Моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36). Не прави грешка; Исус беше ясен. Неговото Царство не е ОТ този свят, нито по произход, нито по власт, но е В този свят по Божий указ и чрез твоето участие. Божието Царство е навсякъде по земята, където управлява Исусовата праведност. Трябва да се молим и работим, докато видим това изпълнено. Молитвата съобразява изпълнението на Божията воля на земята с целите и мощта на Бога. „…както на Небето, така и на земята.“ Представи си Неговата воля изпълнена на земята в твоя живот, в живота на дома ти и семейството ти, в общността, страната, в целия свят, „…както на Небето, така и на земята“. Прочети Римляни 12:1-2. Пламенната и ефективна молитвата може да постигне това за Божия слава. Виж Яков 5:16-18. Малките молитви, само за лични нужди са наистина незначителни в контраст с работещата молитва, която установява и разширява още повече Божието Царство. Молитвата наистина включва твоите лични нужди, но ги надхвърля и достига до вечните и всеобхватни цели на Бога.

Моята молитва за теб днес е: Да упражняваш разумно силата и мощта на молитвата.

снимка: Интернет