Мнение и съдене

„Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят.“ (Матей 7:2)

Бъди великодушен, когато изказваш мнение и внимателен, когато съдиш.

Мнение и съденеЛесно е да отсъдиш погрешно. Със сигурност може да разбереш погрешно това, което друг е казал или са ти предали, че е казал. Може погрешно да интерпретираш онова, което друг е направил или се предполага, че е направил. Може погрешно да прецениш нечий мотив, погрешно приемайки, че знаеш какво мисли другия или какви са намеренията му. Всичко това води до прогрешно съдене.

Погрешното съдене винаги носи вреда. Ти не може да си сигурен относно собствените си мотиви как тогава би могъл да си сигурен за мотивите на някой друг? Прочети Еремия 17:9-10. Библията предупреждава: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото осъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ (Матей 7:1-2) Това трябва да накара всеки един сериозно да се замисли.

Един приятел ме научи как точно да различавам дали изразявам мнение или съдя. Двете твърде много си приличат, но всъщност са коренно различни. Мненията са винаги много, дори неизбежни. Всеки ги има. Някои ги имат в твърде голямо изобилие, готови щедро да ги раздават на всеки и разбира се, често, много от тези мнения са погрешни. Хората имат мнение за неща, които им влизат в работата и за неща, които не им влизат работата. Опасността идва тогава, когато твърдо се отстояват мнения, които не са нищо повече от лични симпатии или антипатии, предпочитания или предрасъдъци. Вероятността те да почиват на твърдо обосновани аргументи е същата, колкото и тази да са необяснима прищявка. Не бъркай субективното си мнение с точната, обективна преценка.

Нещата със съденето са по-сериозни. Има отсъждания, които би трябвало да се направят и трябва да се направят, но те следва да се оставят на тези, които имат властта и отговорността да ги направят. Когато си изкушен да съдиш нещо или някого първо се запитай: „Дал ли ми е Бог властта и отговорността да го направя?“

Божественният принцип е прост и практичен: ако нямаш нужната отговорност, не ти е дадена и властта да го правиш. Бог не ти е дал правото да съдиш, там където не ти е дал правото да ръководиш. „И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. … Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брат или съди брат си, злослови закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си?“ (Римляни14:10-13; Яков4:11-12). В края на краищата, единствено мнението на Бог е това, което има значение за вечността. „Но Господ остава Цар до века, приготвил е престола Си за съд и Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.“ (Псалм 9:7-8).

Ще бъдеш по-щастлив и ще се радваш на по-добри взаимоотношения, ако разпознаваш по-добре кое е чужда отговорност и се грижиш повече за отговорностите, които са твои. Бъди великодушен в своите мнения и внимателен, когато съдиш. Не знаеш всички подробности, обстоятелства и и мотиви; не бъди толкова уверен в това, което вършиш. Бих искал да кажа, че съм усвоил този принцип добре и го прилагам все по-добре, но въщност все още живея на място, което моят приятел, Кембъл Макълпайн, описва като „най-голямото място в света – мястото на усъвършенствуването.“

Моята молитва за теб днес е: Да не объркваш своето мнение с Божиите отсъждания.

Advertisements
%d bloggers like this: