Archive for януари, 2015

Морално съвършенство

„Затова като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел…“(2 Петрово 1:5)

„При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия“

Морално съвършенствоМоралът докосва всяка сфера на твоя живот – както личния, така и обществения, както твоите думи, така и твоите дела, показва кой си ти всъщност. Корените на личния морал са безценните качества на почтеността като образцов характер и скромно поведение – да бъдеш честен, щедър, неегоистичен, заслужаващ доверие, справедлив и други такива необикновени качества. За всеки последовател на Христос това не трябва да подлежи на дискусия (Ефесяни 5:3-6). Павел беше ясен: „Да различавате доброто от злото и да изберете доброто; да бъдете чисти и неопетнени в деня, когато Христос дойде; изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога“ (Филипяни 1:9-11). Моралното съвършенство е нормалния стандарт за Божието царство и Неговите поданици.

Има една област на моралното съвършенство, в която преобладаващото мнозинство не се съобразява с Божието слово, нито признава очевидните разрушения, които това незачитане причинява в много домове и човешки сърца. Библията е категорична: „Понеже това е Божията воля – вашето освещение; да се въздържате от блудство; и всеки от вас да се научи да владее тялото си, така че да живее по начин свят и почтен… Защото Бог ни призова да живеем свято, а не в нечистота. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас“ (1 Солунци 4:3-8). Това е една от тези части в Писанието, която някои не изпълняват, търсейки благовидна причина за това или пък просто я пропускат.

Има безскрупулни спекуланти, които поощряват стимулирането на сексуалния апетит, двусмислеността и експлоатацията. Бог не е срещу сексуалността, нито се страхува от твоята. Тя е Негово творение, не на Адам. Следователно, Бог знае най-добре как трябва да работи тя, така че да благославя и обогатява живота с дълбоко удоволствие, а не да носи болка; да свързва сърцата, а не лекомислено да ги разрушава. „А тялото не е за блудодеяние, но за Господа и Господ е за тялото… Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би извършил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога и вие не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (1 Коринтяни 6:13, 18-20). Словото ясно показва, че сексулното ангажиране преди връзките на брака или извън връзките на брака отслабва тъканта на взаимното посвещение и засилва възможността от бъдещи изневери, дори развод. Когато човек избере да освободи себе си от Божието намерение и модел за физическа интимност, той неизбежно търпи последиците. Когато пренебрегваме Божието Слово, ние пренебрегваме самия Него и така нараняваме сърцето Му, а възможностите за нашето бъдеще се ограничават.

Ето обобщението на нещата – в Своята любов Бог постановява, както ясните граници на моралната чистота, така и силни връзки за моралното съвършенство. „Чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлата от страстите поквара в света – точно затова, като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта – познание, на познанието – себеобуздание, на себеобузданието – търпение, на търпението – благочестие, на благочестието – братолюбие и на братолюбието – любов. Защото, ако тези добродетели се намират у вас и се умножават, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Защото онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове“ (2 Петрово 1:4-11).

Всеки и по всяко време може да се задоволи с нещо по-малко от съвършеното, във всяка област на живота, но това, разбира се, ще бъде за негова сметка. При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия. Да отдадем себе си и да включим друг в нещо по-различно от морално съвършенство, ще доведе до плащането на ужасна цена, която засяга, както сърцето физически, така и душата духовно (Галатяни 6:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: не пренебрегвай вечността заради мимолетни увлечения.

снимка: Интернет

Advertisements

Предпочитано бъдеще

„Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже“ (Авакум 2:3)

„Бог те е направил за това, което е предвидил за теб“

Предпочитано бъдещеТри думи са били важни в живота ми: видение, страст, мисия. Всички те са решаващ елемент в християнския живот и израстване. Видението води до истинска страст да бъдеш угоден на Бога. Страстта изяснява поглъщащата мисия, за която Исус те е изкупил. Мисията те поставя рамо до рамо с Бога в работата за Неговото царство. Размишленията ми днес са относно библейската концепция за видението.

Видението е съществено, а не въпрос на избор. Видението от Бога може да мотивира, да даде сила, да фокусира и да поставя граници. Библията предупреждава: „Където няма видение, народът се покварява“ (Притчи 29:18). Успехът и удовлетворението идват от разгръщащото се видение на една непроменима истина: Бог те е направил за това, което е предвидил за теб. В Неговия план могат да бъдат намерени най-големите ти стремежи: „Според вечното намерение, което Той изпълни в Христос Исус, нашия Господ“ (Ефесяни 3:11).

Веднъж чух видението от Бога да се описва като „вътрешна картина за предпочитаното бъдеще“. Това описание ми харесва при положение, че вътрешната картина носи Божиите отпечатъци. Едно „предпочитано бъдеще“ има силата да изтрие миналото неудовлетворение, да даде насока на настоящето и да даде на бъдещето сила, надхвърляща всички очаквания. Видението от Бога носи очакване, което ободрява душата ти.

Не се опитвай да си представяш бъдещето, така както ти го искаш, като очакваш Бог да одобри и да изпълни списъка с желанията ти. Божието видение за бъдещето ти идва директно от Него. Всичко по-малко е недостойно за нужната жертва на сърцето ти и усилия. Соломон отбеляза: „Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на Господа ще устои“ (Притчи 19:21, виж и Притчи 16:9). Твоите планове за Бога може би ще имат някакъв малък успех. Божиите планове за теб със сигурност ще успеят, надхвърляйки всяко очакване.

Божието предпочитано бъдеще е винаги твоята най-добра и удовлетворяваща възможност. Твоето вътрешно видение за предпочитаното бъдеще може да изглежда обаятелно и да е интересно да говориш за него, но няма да постигнеш нищо без изключително посвещение. Видението от Бога се превръща в практично и свято задължение. Ако не успееш да се посветиш на Божието видение напълно, нуждите и спешните неща ще насочат усилията и дейностите ти в неправилна посока. Това ще те отдалечи от светите стремежи, които първоначално са били скъпи на сърцето ти. Без да забележиш ще заживееш живот с по-малко значение и удовлетворение, отколкото съдбата ти в Христос. Бъди мъдър и верен настойник на мечтите, които Бог поставя в сърцето ти (Лука 12:42-44).

Един приятел подари на Гейл табелка с надпис: „Ако не внимаваш тя ще те включи в плановете си“. Те добре познаваха жена ми. Бог е същия. Той копнее да те включи в плановете Си. „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява Господ, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). За да постигнеш бъдещето и надеждата, които Той има за теб, трябва да следваш Неговите планове. Давид се радваше: „Бог – пътят Му е съвършен, словото на Господа е изпитано“ (Псалм 18:30).

„Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:3). Ти правиш предпочитаното си бъдеще реалност като живееш последователно според това, което си видял в духа си и си почувствал в сърцето си. Бъди верен да обмисляш всеки избор, защото той или допълва, или е в разрез с целите ти. Щедро давай време и ресурси на това, което най-добре служи на Божието видение в сърцето ти.

Молитвата ми за теб днес е: дръж здраво видението, което маркира приключенията напред.

Лична духовна инвентаризация

„Изпитвайте себе си, дали сте във вярата…“(2 Коринтяни 13:5)

„Бъди наясно с приоритетите и практиките, важни за християнския живот и вяра“

Лична духовна инвентаризацияДокато учех в колежа работех в една аптека. Следях инвентара, зареждах с нужната стока, разнасях лекарствата, поръчани от болници и други здравни заведения. Най-неприятно ми беше да правя инвентаризация. Да преброиш всеки артикул на рафтовете беше изморително. При инвентаризацията се разбираше кои продукти привършват и трябва да се заредят отново, така че да не спрем продажбата им и да разочароваме клиентите. Инвентаризацията помагаше също така да разберем кои артикули вече не се търсят, събират прах по рафтовете и представляват излишен разход на капитал.

С помощта на натрупания жизнен опит, сега вече разбирам, че правенето на инвентаризация е ценно за бизнеса и дори много по-важно за твоя живот. Новата година е повод да направим лична духовна инвентаризация. Павел съветваше християните в Коринт: „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата…“ (2 Коринтяни 13:5). Посрещни Святия Дух и му разреши да изпита сърцето ти. Ще разбереш от какво имаш нужда и го нямаш, и какво имаш, от което нямаш нужда.

Точно както тези рафтове в склада, ти и аз натрупваме доста неща по пътя. Някои са били полезни на времето си, но вече не са. Други са по-скоро болезнени, отколкото полезни – винаги са били такива и все още са. Размисли над тези неща – погрешни мнения, стари навици, тайни грехове, предразсъдъци, разочарования, болезнени спомени, отношения, наранявания, недоволства, вина, съжаления и непростителност. Те никога не са били от полза, а и сега са само емоционален и духовен хаос. Навярно нямаш на склад всичко това, но се улавяш, че от време на време някои от тях те държат в хватката си. Както песента от филма на Дисни „Замръзналото кралство“ съветва, „Карай да върви“.

Самоанализът може да разкрие твоята нужда от благодат и сила, които вече не са на склад, така както преди, а ти си мислиш, че все още ги имаш. Бъди наясно с приоритетите и практиките, важни за християнския живот и вяра, които някога са изобилствали в твоя характер и дейност. Откривал ли си някога с изненада, че не притежаваш някои качества на характера, които си мислил, че имаш. Най-лошият вид измама е самоизмамата. Смирено и искрено се моли като Давид: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път“ (Псалм 139:23, 24).

Намирате ли все още в сърцето си достатъчно: мечти от Бога, святи стремежи, пламенна любов, истинско доверие, ентусиазъм, търпение, покорство, задължение към Божието слово, пълнота на Духа, увереност? Петър разсъждава: „Положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос“ (2 Петрово 1:3-11).

Библията дава вечни и безценни съвети за последователите на Христос преди и днес. „Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Радвам се, че научих важността на прецизната лична духовна инвентаризация. „Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа! Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!“ (Плачът на Еремия 3:40, 41).


Молитвата ми за теб днес е: за честна и честа преценка на съдържанието на твоето сърце.

Да умеем да забравяме

„Забравям онова, което е зад мен и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен“ (Филипяни 3:13)

„Да забравим – много често това е мястото, от което започва изцелението“

Да уемеем да забравямеДобрата памет е нещо много хубаво, ако помним добрите неща. Но понякога да забравим, също е добре. Струва ми се, че второто го правя по-често. И ето тук е проблемът. Странно защо хората помнят това, което трябва да забравят и забравят това, което трябва да помнят. Има твърде много неща, които ни носят само притеснение и болка, такива, за които нямаме отговор и обяснение. Те се натрупват твърде много като боклук, измествайки полезните неща, които насърчават и назидават.

Като малък моето домашно задължение беше да изхвърлям боклука и татко непрекъснато ми напомняше да го правя. Аз имах нужда от непрекъснатото му напомняне: „Сине, изхвърли ли боклука?“ Процесът започваше със събирането, изнасянето и изхвърлянето. Независимо дали това е било намерението на татко, но той ми даде добър житейски урок. Животът е по-добър, ако редовно изхвърляш натрупания боклук.

Старозаветният разказ за Йосиф е един добър пример. Неговата история съдържа много скръб – лична и във взаимоотношенията. Една част бе причинена от липсата на мъдрост, но повече от болката му бе причинена от други хора. За да оцелее и да запази надеждата си, Йосиф трябваше да се научи как да изхвърли боклука от своето несправедливо и болезнено минало. Йосиф прости и забрави. Да простиш, без да забравиш, не е така освобождаващо, както Бог предвижда. В Египет на Йосиф му се родиха двама сина (Битие 41:51, 52). Първият си син той нарече Манасия, което означава: „Бог ми даде да забравя всичките си злочестини и целия си бащин дом“.

Да забравим – много често това е мястото, от което започва изцелението. А вторият нарече Ефраим, което означава: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми“. Да помним това, което ни дава повод за празнуване. Продължавай напред и забрави някои неща – това е добре. Помни добрините – това е още по-добре.

Всяка Нова година светът празнува желанието си нещата да бъдат по-добри, по-различни от преди. Но само желанието не може да направи това. Нещата веднъж направени, трудно могат да се променят, освен от Бог.
Миналото ти може да те ограничава, може да ти е трудно да се справиш сам с него. И тази Нова година предлага прошка и ново начало в Христос: „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17).

Ти имаш нужда от ново аз: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, което не повяхва, запазено на небесата за вас“ (1 Петрово 1:3, 4).

Съжаляваш за нещо… Всеки има такива моменти. Грешки, злощастия или недоразумения може да шарят преценката ти за миналото, но в Своята благодат Бог ти е дал силата да избереш и да промениш новата година пред теб.

„Братя и сестри, не мисля, че съм я постигнал, но има едно нещо, което винаги правя – забравям онова, което е зад мен и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен. Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата, за която чрез Христос Исус Бог ме призова към живот в небесата“ (Филипяни 3:13, 14).

Молитвата ми за теб днес е: преценката ти за миналото да е повлияна от благодатта и надеждата ти за бъдещето да е непоклатима.