Да умеем да забравяме

„Забравям онова, което е зад мен и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен“ (Филипяни 3:13)

„Да забравим – много често това е мястото, от което започва изцелението“

Да уемеем да забравямеДобрата памет е нещо много хубаво, ако помним добрите неща. Но понякога да забравим, също е добре. Струва ми се, че второто го правя по-често. И ето тук е проблемът. Странно защо хората помнят това, което трябва да забравят и забравят това, което трябва да помнят. Има твърде много неща, които ни носят само притеснение и болка, такива, за които нямаме отговор и обяснение. Те се натрупват твърде много като боклук, измествайки полезните неща, които насърчават и назидават.

Като малък моето домашно задължение беше да изхвърлям боклука и татко непрекъснато ми напомняше да го правя. Аз имах нужда от непрекъснатото му напомняне: „Сине, изхвърли ли боклука?“ Процесът започваше със събирането, изнасянето и изхвърлянето. Независимо дали това е било намерението на татко, но той ми даде добър житейски урок. Животът е по-добър, ако редовно изхвърляш натрупания боклук.

Старозаветният разказ за Йосиф е един добър пример. Неговата история съдържа много скръб – лична и във взаимоотношенията. Една част бе причинена от липсата на мъдрост, но повече от болката му бе причинена от други хора. За да оцелее и да запази надеждата си, Йосиф трябваше да се научи как да изхвърли боклука от своето несправедливо и болезнено минало. Йосиф прости и забрави. Да простиш, без да забравиш, не е така освобождаващо, както Бог предвижда. В Египет на Йосиф му се родиха двама сина (Битие 41:51, 52). Първият си син той нарече Манасия, което означава: „Бог ми даде да забравя всичките си злочестини и целия си бащин дом“.

Да забравим – много често това е мястото, от което започва изцелението. А вторият нарече Ефраим, което означава: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми“. Да помним това, което ни дава повод за празнуване. Продължавай напред и забрави някои неща – това е добре. Помни добрините – това е още по-добре.

Всяка Нова година светът празнува желанието си нещата да бъдат по-добри, по-различни от преди. Но само желанието не може да направи това. Нещата веднъж направени, трудно могат да се променят, освен от Бог.
Миналото ти може да те ограничава, може да ти е трудно да се справиш сам с него. И тази Нова година предлага прошка и ново начало в Христос: „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17).

Ти имаш нужда от ново аз: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, което не повяхва, запазено на небесата за вас“ (1 Петрово 1:3, 4).

Съжаляваш за нещо… Всеки има такива моменти. Грешки, злощастия или недоразумения може да шарят преценката ти за миналото, но в Своята благодат Бог ти е дал силата да избереш и да промениш новата година пред теб.

„Братя и сестри, не мисля, че съм я постигнал, но има едно нещо, което винаги правя – забравям онова, което е зад мен и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен. Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата, за която чрез Христос Исус Бог ме призова към живот в небесата“ (Филипяни 3:13, 14).

Молитвата ми за теб днес е: преценката ти за миналото да е повлияна от благодатта и надеждата ти за бъдещето да е непоклатима.

Реклами
%d блогъра харесват това: