Archive for февруари, 2015

Радостта да бъдеш щедър

„Добротворната душа ще бъде наситена и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:25)

„Щедростта благославя получателя и обогатява даващия“

Радостта да бъдеш щедърПреди няколко години моят приятел Харолд предизвика интереса ми с тези думи: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“. Това е библейски принцип, потвърден и в Стария, и в Новия завет. Ако имаш нужда от насърчение, насърчи някой друг. Ако имаш нужда от приятелство, бъди приятел на тези, които имат нужда. Винаги има някой, чиято нужда е по-голяма от твоята. Давай в нуждата си, докато дойде моментът, в който можеш да даваш от излишъка си. „Служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора, като знаете, че всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа“ (Ефесяни 6:8). Бъди този, който посреща нуждите на другите и Господ ще посреща твоите нужди.

В случаите, когато щедростта ти като че ли не се забелязва или връща, помни, че наградата ти идва от Бога, а не от хората, а Господ поддържа безупречни архиви. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10). Спомням си, че дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на никого“. Бог приема всяко великодушие като щедрост, проявена към самия Него. Исус описа деня, в който всеки ще застане пред Бога и щедростта Му или липсата й ще бъде прегледана. „Елате вие, благословени от Баща ми… Каквото сте направили на един от най-малките ми братя, на Мен сте направили“ (Матей 25:31-41).

Знай, че даването те обогатява и те оставя с повече, а не по-малко. Щедростта благославя получателя и обогатява даващия. „Един разпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност. Добротворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Може би си мислиш, че не можеш да си позволиш да бъдеш щедър – истината е, че не можеш да си позволиш да не бъдеш щедър. „Давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Щедростта отваря живота ти за Божието изобилие, докато обогатява живота на другите. Мисля си дори, че липсата в живота на някои хора е резултат от малкото им даване, а не от малкото им притежания. „Помнете думите на Господ Исус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането“ (Деяния 20:35).

Щедростта е въпрос на начин на живот. „И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние (на даването)“ (2 Коринтяни 8:7). Щедростта не се отнася само до пари и вещи, тя се проявява в начина на живот – в думите ти към и за другите, в насърчаването, в запазването на положителна нагласа, в даването на похвала, в неограничената проява на добрина към околните, в показването на зачитане и внимание, дори без да се очаква, в отделяне от времето ти, за да окажеш помощ, в търпимост и простителност към недостатъците на околните.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне… Бог обича онзи, който дава с радост… А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело… Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ (2 Коринтяни 9:6-11, Галатяни 6:7-10). Когато дойде време за жетвата, никога не съжаляваш за труда и умората от сеенето.

Молитвата ми за теб днес е: Бог да направи за теб това, което ти правиш за другите.

Advertisements

Жизнено важни въпроси

„Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“ (Римляни 8:31)

„Там, където Бог е изговорил ясно Своето Слово, място за въпроси няма“

Жизненоважни въпросиЖивотът поражда много въпроси. Повечето въпросителни произтичат от ситуации, които са ни по-скоро наложени, отколкото избрани. Въпросът „защо“ обикновено е безполезен. „А сега какво?“ е въпрос, който е по-подходящ. Научи се да се справяш с неизбежните въпроси. Отговорите на някои ще бъдат очевидни, други – озадачаващи, а трети, съвсем ясно ще бъдат без отговор. Един малък брой въпроси могат и би трябвало да се пропуснат, понеже са плод само на любопитство и са си чиста загуба на мисли и време. Повечето въпроси са истинско предизвикателство, изискващи мисъл и корекция на предишни предположения. На други може да се отговори чрез мъдрост, събрана от житейска опитност, задълбочени размишления или мъдър съвет.

Въпросите могат и трябва да бъдат врата към познанието. Любопитството може да те разсейва или насочва – избери второто. Понякога си мисля дали това е въпрос, на който трябва да отговоря аз или някой друг. А защо не въпрос, който трябва да бъде оставен за друго време. Правилните въпроси могат да бъдат много полезни, отварящи нови области на разсъждения и открития. Правилният въпрос ще те насочи към най-добрия отговор. Въпросите трябва да ти носят истината, открита в Божието слово. Бог има отговор на всички твои питания.

Сред тривиалните въпроси, които си склонен да зададеш, съществуват и жизненоважни въпроси, които трябва да бъдат зададени. Те изискват отговор, точно както Йов се мъчеше да разбере: „Ако човек умре, ще оживее ли?“ (Йов 14:14). Този искрен въпрос може да бъде корена на цялата истина. „И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд, тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение“ (Евреи 9:27, 28). Нищо в този живот няма да бъде сигурно и безопасно, докато и ако не живееш всеки ден в реалността на вечния живот.

Исус задаваше тези жизненоважни въпроси, които изпитваха сърцата на хората. „Защото каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Никой не може да бъде мъдър, нито да се научи как да живее, нито да разбере кое е най-ценното в живота, докато не повери живота си сега и за вечността на Исус Христос като негов личен Господ и Спасител. Ето това е жизненоважен въпрос: „Възможно ли е тогава да избегнем наказанието, ако пренебрегнем такова велико спасение? Пръв Господ провъзгласи това спасение, а след това пред нас го потвърдиха всички, които го бяха чули“ (Евреи 2:3). Божието слово казва: „И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име (освен Христос), дадено между хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).

Павел зададе жизненоважни въпроси и намери отговорите във вечната истина за Божия характер и вярност: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“ (Римляни 8:31, 35, 37, 39). Отговорът, който дава спасение на душата и пълна увереност е този – никой и нищо не може да е по-силно от теб или да те отдалечи от Божията мощ и любов. Когато много неща изглеждат несигурни или всичко друго изглежда несигурно, тази истина не можем да я поставяме под въпрос.

Там, където Бог е изговорил ясно Своето Слово, място за въпроси няма.  „Защото сега отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското. Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта“ (1 Коринтяни 13:9-13). Прочети го отново: „Защото сега отчасти знаем…“ Това е реалността. Фокусирай се върху словото на Бог, което познаваш и характера на Бог, който е непроменим. През това време предложението на Бог е: „Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми се показва съвършена в немощ“ (2 Коринтяни 12:9).
За някои неща трябва просто да се доверим на преизобилната Божия суверенна мъдрост и благодат. Намери отговорите на въпросите, които можеш. Обърни се към Исус за тези, с които не можеш да се справиш. И докато правиш това, ходи с вяра.

Молитвата ми за теб днес е: бъди сигурен, че отговорът на всеки въпрос се намира в Исус Христос.

снимка: Интернет

Мисли „извън кутията“

„Човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7).

Съденето на другите предполага, че си прав в предположенията си.

Мисли извън кутиятаМоже би си чувал фразата „мисли извън кутията“. Тя произлиза от тенденцията да създаваме „кутийки“ – съзнателно или не – в които разпределяме себе си и останалите. Кутийката в буквалния смисъл налага някакви ограничения. Временно тя може би изглежда като място на сигурност, но винаги води до ограничения. „Кутийката“ ограничава човека до това, което той е бил или се предполага, че е бил. Понякога правим това дори със себе си. Ако веднъж сме повярвали на дадено мнение, е много трудно да го променим или пренебрегнем, дори да е грешно. Не позволявай на мненията на другите да те затварят в каквито и да било „кутии“ като приемаш ирационалната неизбежност на границите, които техните мнения поставят. Ти си ново създание в Христос.

Дори Исус беше преценяван погрешно. „Това не е ли сина на дърводелеца?“ Прочети Матей 13:54-58. Той беше сина на дърволеца, но и много повече от това. Апостол Павел често оставаше неразбран от тези, на които служеше. „Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно“ (2 Коринтяни 10:10). Павел не позволяваше да бъде поставен в „кутия“ от мнението на другите. Първоначалното ти мнение за хора или ситуации превръща ли се бързо в отсъждане и очаквания за тях? Съденето предполага, че знаеш защо другия е действал по определен начин и че си прав в предположенията си.

„Вие гледате на външното“ (2 Коринтяни 10:7). Външния изглед на нещата по-често е подвеждащ и неточен. Хората и обстоятелствата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Неправилното впечатление има способността да усили, или да намали твоите начални нагласи. Предположение, което не почива на достоверни факти, води до погрешна интерпретация. Ако съдиш само по външния изглед, неправилно ще оцениш обстоятелствата като изгодни или вредни. Реакцията е плод на погрешна оценка, докато откликът е следствие на обмислено решение. Не можеш да живееш мъдро докато не научиш разликата между естествената реакция и духовният отклик. Трябва да сме изпълнени с духовна решимост, за преодолеем тази упорита, естествена тенденция.

Както винаги можеш да намериш практичен съвет и мъдрост в Божието Слово. „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така. И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 коринтяни 5:16-17). Избягвай да гледаш по плът – както себе си, така и другите. Това, което Павел простичко казва е: „Мисли извън кутията“.

Остави миналото си на Божията изкупваща любов. Освободи бъдещето на другите в грижовните, изцеляващи ръце на Спасителя. Извън кутията на твоите навици, отрицателни чувства, неправилни разбирания, приемания, етикети, поставени от другите, минали провали и наранявания, стари грешки, болезнени спомени, лоши избори и простени, но незабравени грехове, можеш да бъдеш „ново създание; старото премина, ето всичко стана ново!“ Мисли за себе си като новото създание в Христос, което си. Ти не си това, което си бил и можеш да бъдеш повече отколкото си сега. Благодарен съм за тази истина: „Господ не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а Господ гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7). Затова „повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“. Прочети Притчи 4:20-23.

Молитвата ми за теб днес е: бъди свободен да станеш всичко, което Бог вярва, че си.

снимка: Интернет