Archive for юни, 2015

Природата на любовта

„Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7)

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Природата на любовтаХората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус.

Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно вниматален, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана.

Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят.

Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти.

Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).

Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно.

Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите.

снимка: x@v photos

Духовно неудобство

„А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото“ (Деяния 8:4)

„Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно“

Духовно неудобствоСмущение се дефинира като чувство на безпокойство, неудобство. Понякога Бог допуска духовни смущения да те изместят от удобното място, за да постигнеш повече, отколкото би постигнал, ако останеш където си. Нежеланите и неочаквани промени са смущаващи. След Петдесятница, църквата в Ерусалим беше пораснала забележимо, но с това тя получи и лоша слава, което не беше толкова приятно. „И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието“ (Деяния 8:1-4). Хора, потънали в удобство, не биха направили неудобни промени, освен ако не са принудени.

Тяхното разпръсване не беше доброволно, а предизвикано от обстоятелствата, противно на желанията им и извън техния контрол. Това, което им беше удобно, беше в този момент в разрез с Божията цел. Имаше вечни планове, които те още не осъзнаваха. Преди да се възнесе, Исус изрично заповяда: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мен, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8).

Удовлетворени в своите културни граници, вярващите от Ерусалим не можеха напълно да постигнат Божията воля за достигане на Благата вест „до края на земята“. И помисли си, това преследване и географско разселване на вярващи, доведе накрая до безпаралелното обръщане на основния гонител на църквата, Савел от Тарс, който стана апостол и най-плодовития автор в Новия завет (Деяния 9:1-6).

Бог гледаше сериозно на намеренията си за тези християни от 1. век. Очевидно Той гледа точно толкова сериозно и на оркестрирането на твоя живот според Неговите планове и цели. Неговото обещание остава сигурно: „Защото Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдещето без надежда е празно. Надеждата без бъдеще е напразна. Аз добавям своето „амин“ към думите на Давид: „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано“ (Псалми 18:30).

  • Бог се интересува повече от твоя принос към вечността, отколкото от моментния ти комфорт. Исус предупреди: „Не си събирайте съкровища на земята… а си събирайте съкровища на небето… Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19-21). Бог ще положи всички усилия да те включи в нещата, които имат значение за вечността и носят трайно удовлетворение.
  • Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно. Бог допусна обстоятелства, които предизвикаха тези ранни ученици отвъд рутинното и ги насочиха според Неговите цели. Неприятното преживяване за тези християни беше преследването, но докато бягаха от Ерусалим, заради безопасността на семействата си, те откриха непредвидени възможности. Където и да бяха, те проповядваха за Исус.
  • Бог цели само това, което е за твое добро и за доброто на другите. Затворените врати са може би Божията защита. Отворените врати са може би Божието снабдяване. Днес е малко вероятно преследване да е стимулът, тласкащ към нови хоризонти. По-вероятно е това да е неочакваният провал на внимателно направени планове или необяснимо неудовлетворение, което отваря сърцето ти за нови възможности, непредвиден обрат на събитията, който ти открива нова и удовлетворяваща посока. Докато изчезналия комфорт не стане по-силен от притеснението да продължиш напред, ти ще останеш на същото място и ще продължиш да правиш същите неща. Това съвсем не е Божията воля за теб и не ти носи нито напредък, нито растеж.

Молитвата ми за теб днес е: прегърни временното неудобство, за да получиш трайно удовлетворение.

снимка: Интернет

Бурите

„Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:41)

„Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно всяка буря“

Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно бурите, които не можеш да избегнеш. При едно ваканционно пътуване с приятели, Гейл и аз преживяхме силна морска буря, внушителен ураган в Тихия океан, край бреговете на Мексико. За да избегне бурята, капитанът се отдалечи от брега, с намерението да плаваме безопасно до следващото пристанище в по-спокойни води.

Ураганът се втурна откъм брега точно на пътя на нашия кораб. Вятърът беше много силен, морето изключително бурно, а пасажерите – уплашени, като някои дори си бяха облекли оранжевите спасителни жилетки, просто за всеки случай. За дългите 36 часа капитанът на кораба трябваше да се изправи срещу това, което се опита да избегне. Понякога в живота се случва точно така – трябва да се изправим срещу нежелани обстоятелства.

По практически причини аз бях предпазливо оптимистичен. Вярвах, че капитанът и екипажът са опитни и подготвени да се справят с бурята. Разсъждавах, че корабът е конструиран така, че елементите му да издържат еднакво успешно в добро и лошо време. Предназначението му беше да плава, а не да стои закотвен безопасно на пристанището. Освен това знаех, че бурята е временно отклонение от нормата, а не постоянно състояние. Осъзнаването на истината ще те успокои и окуражи.

Животът може да е изпълнен с много турбуленции – лични и професионални. В такива времена убежденията се разклащат, а несигурността избуява. Дните стават неприятни, бъдещето несигурно. Тези, проповядващи мрак и осъждение, както и тези с пожелателно позитивни, но празни успокоения, загубват гласа на разума и баланса. Животът е буря, през която трябва да плаваме – не е нито кратко неудобство, нито края на света.

Както корабът е конструиран да издържа и в бурно време, и в тихи води, така твоята вяра е направена за бурно време. Учениците се озоваха сред разярена буря, която ги караше да се страхуват за своята безопасност. „А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина… И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:35-41). Истинската вяра е за времената, когато идва нечакана болест, когато средствата са оскъдни, когато отношенията са обтегнати, когато въпросите са повече от отговорите или в други ситуации на отчаяние. Исус е с теб във всяка буря.

Исус предупреди Симон Петър за личните бури, които му предстоят, но също така го успокои: „Но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…“ (Лука 22:31, 32).

Исус се моли за теб, но ти трябва също да се молиш. Молитвата има огромно значение за твоята вяра. Тя е „котва за твоята душа“ (Евреи 6:17-20). Винаги е време да търсим Бог. Време е да имаме вяра. Време е да се доверяваме и да вярваме. Твоята вяра ще устои на всяка буря, когато се молиш, познаваш и се доверяваш на Божието слово и слушаш гласа на Бог в своето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело и уверено във всяка буря.