Имидж и същност

„Ти си Моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:11)

„Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е вътрешно напрежение“

Имидж и същностХората често бъркат имиджа със същността – може да изглеждат подобни, но между тях има съществена разлика. Първото е неадекватна имитация на второто. Имиджът е това, което представяш пред другите, това което предпочиташ те да вярват за теб. Същността е това, което наистина си. Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е емоционално и духовно напрежение. Всяко несъответствие между имиджа и същността води до объркване и лицемерие.

Това, че при кръщението на Исус, преди да започне публичното Му служение, Отец потвърди вечната Му същност, има голямо значение. Чу се ясен глас от небето: „Ти Си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:9-11). Представи си силата на бащиното свидетелство, когато в по-късни моменти други хора поставяха под съмнение идентичността на Исус и отричаха властта Му. Имиджът те ограничава до по-малко от това, което си. Същността ти те освобождава да бъдеш всичко, което Бог желае. Грехът и егото заговорничат да заменят същността с имиджа. За Бога те не са взаимозаменими. Исус показа на практика свободата, която истинската същност и смирението дават, когато изми краката на учениците (Йоан 13:1-17). Йоан дефинира същността на Исус и тайната на Неговото смирение с 4 твърдения:

  • Сигурно знание: „Исус като знаеше“. Исус имаше непоклатимо убеждение в една непроменима истина. Когато знаеш кой е Бог, ти вярваш на това, което Той казва.
  • Достатъчни ресурси: „Като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му“. Когато вършиш Божията воля, ще имаш всичко необходимо, за да успееш.
  • Свят произход: „Като знаеше, че от Бога е излязъл“. Когато знаеш от къде си дошъл, винаги можеш да намериш пътя към дома.
  • Сигурна съдба: „Като знаеше, че отива при Бога“. Съдбата ти в Христос е неотменима (Йоан 14:1-3). Когато бъдещето ти е сигурно ти си свободен да живееш пълноценно своя живот.

Когато учениците се събраха за Пасхата, до вратата имаше леген с вода и кърпа според юдейския обичай. Очевидно никой от учениците не съобрази, че легенът и кърпата са оставени за употреба. Когато Исус започна да мие краката им, Петър отказа да Му позволи да измие неговите. Дали този отказ беше заради гордост или срам? Петър също като останалите, никога не си беше помислял да измие краката на Месия, да не говорим за краката на останалите ученици.

Имиджът, който Петър бе изградил за себе си и за Исус, беше по-малък от същността. „Исус стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса… започна да мие краката на учениците“ (Йоан 13:4, 5), Филипяни 2:2-11). Смирението е страничен резултат на богоугодната същност. Ето какъв е мъдрият съвет на Соломон: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Молитвата ми за теб днес е: да не се задоволяваш с нищо по-малко от това, което Бог те е създал да бъдеш.

Advertisements
%d bloggers like this: