Posts Tagged ‘апостол Павел’

Да се радваме на различията

„Ние получаваме различни дарби според благодатта, която Бог ни дава“ (Римляни 12:6)

„Единството е в разнообразието, а не в конформизма“

Да се радваме на различиятаОтпечатъците на пръстите ти са уникални и се различават от тези на хората, родени преди теб и тези, които ще се родят след теб. А науката е открила, че всеки индивид има ДНК, което се отличава от това на всички преди и след него. Бог обича разнообразието. Когато Бог създава вселената: „Той изброява множеството на звездите, нарича ги всички по име. Велик е нашият Господ и с голяма мощ, разумът Му е неизмерим“ (Псалм 147:4, 5, Исая 40:26). При сътворението, любовта на Бог към разнообразието, се изявява в неизброимите видове растения, животни, птици и обитатели на моретата. „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро“ (Битие 1:31).

Имаше голямо разнообразие сред учениците, които Исус избра. Те бяха рибари, бирници, политически зилоти. Работейки за Неговото царство: „Така в Христос… ние получаваме различни дарби според благодатта, която Бог ни дава“ (Римляни 12:3-8). „Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички“ (1 Коринтяни 12:4-11). На Йоан, вече остарелия ученик, заточен на остров Патмос, беше показан края на времената: „След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си…“ (Откровение 7:9).

Единството е в разнообразието, а не в конформизма. Разнообразието не е за да те разграничи от другите и със сигурност не е, за да те отдели от тях. Разнообразието, дадено от Бог, ти служи да можеш да допринесеш по-възможно най-добрия и значим начин за добруването на другите. Ти служиш най-добре поради уникалността, която Бог е създал специално за теб. „Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:7). Приемането предлага мощно освобождаване на пълния потенциал, който Христос е положил във всеки от нас. Христос очаква от теб да приемаш другите, така както Той те е приел.

Защо тогава хората са склонни към конформизъм и показват по-малка приспособяемост към разнообразието? Мисля, че тази тендеция е белег за падналата ни природа. Нещо в присъщата ни несигурност ни кара да се стремим да приличаме на другите или да искаме другите да заприличат на нас. Нито едно копие не е толкова хубаво, колкото е оригиналът. Ти си оригинал, уникално планиран и създаден от Бог за определена цел. Не се смесвай със заобикалящата те култура. Не се приспособявай към тези около теб. Бъди себе си. Радвай се на различията, конформизмът е безплоден. „Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно“ (2 Коринтяни 10:12). Не сравнявай себе си с другите, защото това води до гордост и разочарование. Не се опитвай да бъдеш различен, просто за да бъдеш различен.

Апостол Павел ни дава този съвет: „И недейте се съобразява с тоя век (свят), но преобразявайте се чрез обновяването на ума си…“ (Римляни 12:2, 3). Процесът на преобразяване във всичко това, което Бог е планирал да бъдеш и ти е дал дарбата да извършиш, премахва импулса да се съобразяваш с моделите и пътищата на този свят. Бъди твоето най-добро Аз, за да служиш на Бога и да бъдеш благословение за другите.

Ето добрата новина за идването на деня, който ни е обещан: „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист“ (1 Йоан 3:2, 3).

Молитвата ми за теб днес е: открий Бог какъв те е създал да бъдеш.

снимка: Интернет

Реклами

Обидата

„Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:32)

„Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога“

ОбидатаЖивотът ще ти предложи много неправди и душевни рани. Когато тези неща се случат, а те непременно ще се случат, това, което става вътре в теб е много по-важно от това, което ти се случва. Това, което ти се случва е просто един момент, но това, което става вътре в теб може да има дълбоки и негативни последици. Не бива да позволяваш на никого да влияе негативно върху твоя вътрешен живот. Не позволявай на външното да стане вътрешно.

Павел дава сериозни инструкции: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:31, 32). Могат да се случат много неприятни и неблагоприятни неща, като например негативни чувства, нечисти страсти, нездравословни емоции, объркани мисли, внимание, насочено в неправилна посока, планове за отмъщение, пропиляно време, разбити сърца и разрушени взаимоотношения (Евреи 12:14).

Много често най-лошата болка от обидата си я причиняваме ние самите. Това, което е сторено е достатъчно болезнено, не добавяй още болка към него. Не можеш да преодолееш болката, докато не преодолееш нараняването, не можеш да преодолееш нараняването, докато не го предадеш на Бога. Има само едно сигурно лекарство – това лекарство е прошката. Прошка не означава, че трябва да промениш чувствата си по отношение на това, което се е случило. Прошката е едностранен избор да освободиш другия човек или другите хора от отговорност пред теб. Постави тяхната обида и твоята болка в ръцете на Бога. Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога.

Павел пише на християните в Рим, които понасят много повече от обида, те са били подложени на жестоко религиозно преследване. Какви са неговите инструкции? „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21). Изглежда ми, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но трябва и да се каже, и да се направи. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв“ (Римляни 12:17-19). Може да изглежда твърде опростено, но аз бих обобщил изказването на Павел по следния начин – не заставай на пътя на Бога. Съветът на баща ми беше подобен и точно толкова прост – две лоши неща не правят едно добро. Бог ще се разправи с обидите и с тези, които обиждат, не Го карай да се разправя и с теб. Избирайки да извършиш това, което е добро и правилно, е единствения начин да излекуваш злото.

„И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие“ (Колосяни 3:12, 13). Няма да можеш да простиш само тогава, когато забравиш удивителната благодат, с която Бог е простил на теб. Непростителността струва твърде скъпо. Непростителността причинява повече страдание на теб, отколкото на човека, на когото не можеш да простиш. Прости, бъди мил към себе си и угоден на Бога. Само това е начинът!

Молитвата ми за теб днес е: бъди бърз да простиш и изпълнен с желание да забравиш.

снимка: Интернет

Решаване на проблеми

„…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове“ (2 Коринтяни 7:5)

„Успешните хора изучават възможностите, след това изграждат стратегия за успех“

Много от успехите в живота започват с поглед в перспектива. Дали поглеждаш проблема и смяташ, че не можеш да го решиш или го поглеждаш и виждаш възможностите, дори да са далечни, но решаваш, че ще успееш. Някои хора съвсем естествено се съсредоточават върху проблема и избират по-лесен път. Успешните хора изучават възможностите, след това изграждат стратегия за успех. Всеки проблем, пред който се изправяш, ще бъде съпроводен от гласове, които ти нашепват, че няма да се справиш. Понякога това са гласовете на другите, а понякога е твоят собствен глас. Апостол Павел описва подобен случай: „…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог…“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Тоят проблем ще е по-голям, отколкото си мислиш, ако не включиш Бог.

Давид беше поставен за цар на Юда, двете южни племена на Израел. След това той беше признат за цар и от десетте северни племена на Израел. Цар Давид беше изправен пред подобен неразрешим проблем (2 Царе 5:1-10). Стар враг населяваше крепост, която беше ключова за превземането на Ерусалим, столицата на нацията. Йевусейците, които владееха Сион, бяха уверени, че техните укрепени стени не могат да бъдат превзети. Те дразнеха и се присмиваха на Давид и на неговите войници: „Няма да влезеш тук! Дори и слепите и хромите ще те отблъснат“. Стените бяха високи, врагът беше силен, гласовете – вдъхващи страх. Тази крепост беше наистина проблем. Но Давид погледна трезво и проучи възможностите.

Всеки проблем съдържа някаква възможност, но всяка възможност има и проблем, срещу който трябва да застанеш, да разрешиш и да преодолееш. Можеш да го направиш, ако искаш. Давид прецени, че вместо да атакува здравите, стабилно охранявани стени, по-скоро ще е добре войниците му да преминат през тунела на водопровода и така да изненадат, и победят защитниците. Той погледна обезсърчителните факти и откри истина, която му даваше предимство и възможност. „Обаче Давид превзе крепостта Сион“ (2 Царе 5:7). Там, където другите виждаха стени, които ги спират, Давид видя тунел, който им позволи да влязат. Един блестящо разрешен проблем.

В своята кампания за президент през 1968 г., сенатор Робърт Кенеди, използва цитат от Джордж Бърнард Шоу (получил Нобелова награда за литература през 1925 г.): „Има хора, които гледат на нещата такива, каквито са и питат защо. Аз мечтая за неща, които никога не са се случвали и се питам защо не“. Ето това е решаване на проблем. Перспективата е или вашият проблем, или намирането на възможност (Марк 10:27). Ако гледаш всеки път на един проблем по един и същи начин, ще стигаш винаги до едно и също заключение. Перспективата ти позволява да видиш това, което не е могло да бъде видяно и да повярваш, че можеш да направиш нещо, за което преди дори не си предполагал. Аз дълбоко оценявам следната дефиниция на Божествената мъдрост: „Възможността да погледнеш на ситуацията, в която се намираш, от Божията перспектива за вечността“. Какви промени биха настъпили в ежедневния ти живот, ако направиш това? Какъв е проблемът, с който се сблъскваш днес?

Каква е крепостта, която спира твоя напредък – губеща битка с лош навик, недостиг на средства, твоите ограничени възможности, мрачен гняв, страх, малко вяра, личен провал? Твоят Бог е по-силен от всеки враг, знае пътя през всяко препятствие и притежава всички ресурси, от които се нуждаеш. Увереността на апостол Павел може да бъде и твоя: „Ние използваме мощните оръжия на Бога… за да събаряме крепостите на дявола“ (по 2 Коринтяни 10:3-5). Използвай здравия си разум, но винаги слушай и това, което Бог казва в сърцето ти.

Молитвата ми за теб днес е: търси Божиите възможности при всеки проблем, пред който се изправяш.

снимка: ycon801

Намали теглото

„Да оставим всеки товар, който ни забавя“ (по Евреи 12:1)

„Снизхождението към слабостите е враг на духовното ни здраве и добруване“

Всеки иска да свали няколко килогарама от теглото си – това мода ли е? Допълнителното тегло усложнява живота, изисква повече усилия и е нездравословно. Имаш избор – или да направиш нещо, колкото и да е трудно, или да продължиш по същия начин.

В същото време много хора са снизходителни или пренебрегват различните видове допълнително тегло, което се отразява негативно на живота им. Емоционално тегло – чувства, които замъгляват преценката. Мисловно тегло – безпокойство и мисли, които са нездравословни или греховни. Тегло от взаимоотношения – себично поведение, което вреди на семейства и приятелства, духовно тегло, което изморява и подтиска душата. За да си в по-добра форма – в тяло, душа и дух, е необходимо да се подложиш на сериозен режим (1 Солунци 5:14-24).

Позабавил ли се е духовният ти живот или може би изцяло е спрял? Ето от къде можеш да започнеш: „Оставете всеки товар, който ви забавя, особено греха, който лесно спъва напредъка и тичайте с постоянство на пистата, на която Бог ви е поставил“. Като че ли хората поставят голямо ударение върху греха, който ни спъва, но не обръщат внимание на теглото, което забавя напредъка ни или изцяло го спира. Забележете, че образът, който Писанието използва, е на маратона – не спринт, а бягане на дълго разстояние. Този вид състезание изисква упоритост и издържливост. Снизхождението към слабостите е враг на духовното ни здраве и добруване.

Представете си, че се опитвате да пробягате даденото разстояние, облечени с дълго, тежко, вълнено палто. Не е лесно! Имаш ли тревоги и грижи? „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“(1 Петрово 5:7). „Елате при Мене, всички вие, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28-30). Ето това е програма за отслабване, която върши чудеса.

Имаш ли обезпокоителни мисли, които са извън контрол? „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5).

Ето съветът на апостол Павел: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите“ (1 Коринтяни 9:24-27). Моята снаха Ейми е добър състезател. Тя тича, за да спечели, а не просто за удоволствие. Няма капка състрадание към теготите и товарите на своите опоненти. Тя тича, за да победи.

Успешният и победоносен християнски живот изисква стриктен режим на подготовка, издържливост, поддържане във форма, дисциплина, постоянство, смелост, увереност. „А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай (тренирай) себе си в благочестие. Защото телесното обучение (тренировка) е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:7, 8). Не можеш да спечелиш, докато носиш ненужно тегло (1 Петрово 1:3-11).

Молитвата ми за теб днес е: бъди във форма и спечели най-важното състезание.

снимка: Интернет

Важност

„…частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими“ (1 Коринтяни 12:22)

„Нашата култура не може да направи разлика между известност и важност“

Светът има неправилна представа за важността. Един човек може да е „звезда“ или да е известен заради публичните си изяви – останалите приемат това за доказателство, че той е по-важен от други по-неизвестни от него хора. Но дали е така? Човек може да постигне лоша слава без да е особено забележителен. Лейди Гага е известна, но едва ли ще бъде приета за забележителна в смисъла, в който приемаме други големи изпълнители от миналото и в наши дни.

Анди Уорхол, икона на изкуството на 60-те години, има една много известна реплика: „В бъдеще всеки ще бъде известен за 15 минути“. Тази често използвана фраза –„15 минути слава“ – намери място в съвременния ни език. Славата е краткотрайна. Капризното внимание на публиката неумолимо търси очарованието на нови места. 15-те минути слава и важността не са едно и също.

Мисля, че нашата култура не може да направи разлика между известност и важност. Известността е временна, важността е постоянна. Моят нос, например, е най-забележителен на лицето ми, но далеч не е най-важната част на тялото ми, та дори и на лицето ми. Важността е свързана по-скоро с продължителното влияние, което оказваш в живота на другите, отколкото с известността.

Християните в Коринт също не можеха да направят тази разлика и приемаха някои хора за важни по неправилни причини. Павел поправи грешката им: „Точно обратното – частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими… Бог е създал тялото по такъв начин, че да даде по-голяма почит на по-несъвършените части, които са лишени от нея“ (1 Коринтяни 12:22, 24). Мисля, че това, което Павел имаше предвид е, че всяка част от тялото има своята роля – нито една не е ненужна и следователно всички са важни.

Не се притеснявай за важността си – бъди себе си, уникален и единствен, сътворен от Създателя. Не ти решаваш колко си важен. Това е нещо, което другите определят в зависимост от доброто влияние, което имаш в живота им. Най-добре се заеми да правиш нещата, за които Господ те е надарил, все едно ги правиш за Него, с цялото посвещение и съвършенство, на които си способен, а другите ще определят доколко си важен в техния живот. Опитай се да бъдеш нужен и другите ще те считат за важен.

Павел използва картината на хора, стоящи пред Бога, чиито дела лежат в краката им като „злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама“ (1 Коринтяни 3:12). Всички неща, към които се стремим в живота си изглеждат важни на своето време, но само това, което има вечна стойност ще получи Неговата награда. „Работата на всеки ще се види ясно, защото Денят, който ще дойде с огън, ще направи всичко ясно и същият този огън ще изпита работата на всеки, за да определи каква е“ (1 Коринтяни 3:13).

Има хора, които се трудят анонимно, непознати на никого, рядко оценявани и най-вероятно приемани за ненужни. Не можем да ги наречем забележителни, дори силно да напрегнем въображението си, но техния живот и службата им към Бога и към хората, са неоценими и незаменими (Ефесяни 6:7, 8).

Молитвата ми за теб днес е: целта ти да бъде да оказваш влияние, а не просто да бъдеш известен.

снимка: Интернет

Истинско задоволство

„…научих се да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря“ (Филипяни 4:11).

„Ако нямаш това, което искаш, научи се да искаш това, което имаш“

Задоволството е труднопостижимо в свят, в който хората винаги искат нещо повече, нещо различно или нещо, което досега не са имали. Ако нещо е малко, ние искаме да е голямо. Ако нещо е старо, искаме да е ново. Ако нещо принадлежи на друг, искаме да е наше. Попитали един много богат човек: „Колко пари биха направили богатия щастлив“? Какъв бил неговият отговор? „Още малко!“ А после се чудим защо не сме щастливи! Факт е, че при повечето хора желанията далеч надминават нуждите. Задоволството е осъзнаването кога имаме достатъчно. Защо не се радваме на това, което Бог ни осигурява?

Преди много време чух един прост съвет: „Ако нямаш това, което искаш, научи се да искаш това, което имаш“. „Не се увличайте в алчност; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евреи 13:5). Няма ли да си по-щастлив ако направиш това или по-скоро ако искаш да го направиш? Това ме води до извода, че алчността (пожеланието) е семето на неудовлетворението. Когато силно искаме нещо чуждо, дори във вреда на другите, ние губим удовлетворението си от това, което Бог вече ни е дал. Исус никога не е проповядвал против богатството. Неговите проповеди са срещу алчността и неблагодарността. Виж Лука 12:15-21.

Признавам, че израстнах в по-простички времена. Като деца не сме разполагали с много неща, които днес погрешно се считат за необходимост. Може би е било така, защото много малко от познатите ни са имали нещо повече. Ние разполагахме с достатъчно – изобилие без много излишък. По-важното бе, че майка ми и баща ми никога не са показвали с думи или дела, че това, с което разполагахме е недостатъчно. Нашето семейство беше щастливо и доволно.

Ап. Павел пише:  „…научих се да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря… във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната“ (Филипяни 4:11-12). Забелязваш ли на какво набляга Павел? „Научих се…“. Тези стихове ми казват няколко неща за задоволството.

  1. Задоволството е процес. То няма просто да се появи, не се научава за една нощ. Всеки ден можеш да се учиш малко повече да бъдеш доволен, но по пътя ще има изпитания, които да ти показват дали напредваш.
  2. Задоволството не зависи от обстоятелствата. Ап. Павел написа едни от най-радостните си думи в затворническата килия. Разбери това веднъж за винаги – не е нужно да имаш повече, за да си щастлив. „А благочестието със скромност е голяма печалба. Защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо, но като имаме храна и облекло, нека бъдем доволни“. (1 Тимотей 6:6-8)
  3. Задоволството приема ритъма на живота. Ще има периоди, в които разполагаме с повече и периоди, в които разполагаме с по-малко. Те всички са ценни. Във време на изобилие се учим да сме благодарни и да даваме, във време на нужда се учим да се доверяваме и да ценим.
  4. Задоволството е доверие в Божието снабдяване. „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява…  А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:13/19). Щом Бог е до теб винаги ще имаш достатъчно. Наслаждавай се на нещата, които Той ти осигурява и бъди благодарен – на Него и на другите.

Молитвата ми за теб днес е: Нека целта в живота ти бъде да живееш по-добре, а не да имаш повече.

снимка: http://www.sxc.hu

Да виждаш доброто

„Изпитвайте всичко, дръжте доброто“ (1 Солунци 5:21)

„Всичко, което е добро или ще бъде добро може да не изглежда така в момента“

Всеки е чувал майка си да казва: „Изяж си зеленчуците, полезни са“. На мен обаче не ми изглеждаха никак добре, предполагах, че няма да ми харесат и на вкус. Нямах никакво желание да ги опитвам. Мама знаеше най-добре, а и тя беше „шефа“. Освен това вече беше спечелила баща ми на своя страна. Тя твърдо вярваше, че един ден вкусът ми ще се промени.

Чудили ли сте се някога кой решава кое е добро и кое не? Мисля, че само онзи, който знае защо едно нещо е добро, може да го обяви за такова. В Битие глава 1 четем, че Бог погледна Своето творение и видя, „че беше добро“. Бог би трябвало да знае.

Постепенно научаваме, че всичко, което е добро или ще бъде добро може да не ни изглежда така в момента. Обикновено “добро” е субективна и пристрастна оценка, основана на това как се чувстваме в момента, а не толкова плод на внимателен анализ. Хората прибързват в отсъжданията си без да се замислят много, приемат за факт онова, което отсъждат в момента.

Ако знаете историята за Йосиф, значи сте наясно с удивителната благодат и простителност, които той показа на братята си и още по-голямата вяра в Бога, когато каза: „Бог го намисли за добро“. Това, което те направиха с Йосиф и това, което последва в живота му не беше никак добро.

Йосиф не се чувстваше добре изоставен в ямата, а после продаден като роб далеч от дома. Той не се чувстваше добре, когато беше лъжливо обвинен от една жена и хвърлен в затвора. Дойде денят, когато той видя Божията ръка във всичко това – не Бог беше причината за злото в живота му, но Той направи всичко това да съдейства за добро. На Йосиф не му изглеждаше така, когато го преживяваше, но това беше Божието най-добро на точното време. И тогава той уверено каза: „Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро (Битие 50:20).

Много по-късно апостол Павел пише: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28). Има моменти, когато за да вярваме тази истина се иска голяма вяра. Нека запомним това – Бог не обещава всичко да започва добре или да завършва добре, точно както ние го очакваме. Неговите обещания не са верни за всеки, който просто би поискал. Но те са непоклатимо верни за „тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение“.

Доброто, за което Бог обещава да работи е според Неговото намерение за живота ни. Но какво е то? „Да бъдеш в образа на Неговия Син“ (Римляни 8:29). За това става въпрос в живота. Това е наистина добро.

Молитвата ми за теб днес е: Божието добро е най-доброто за теб.

Снимка: http://www.sxc.hu