Posts Tagged ‘безпокойство’

Напрегнати и тревожни

„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си“ (Матей 6:25)

„Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир“

Напрегнати и тревожниКогато ти кажат: „Не се безпокой“, това обикновено няма ефект, дори да е казано с най-добри намерения. Всеки ден има моменти, които просто те подканят да се безпокоиш. Безпокойството е объркващо и тежко. Понякога корените на тези чувства са в събития, които вече са се случили. Друг път се тревожим за ситуация, която ни засяга в момента. Тревогата може да е свързана и с бъдеща нежелана възможност. Но каквато и да е причината да сме нервни и тревожни, със сигурност това не е никак приятно.

Какъвто и да е фокусът или произходът на тревогите, Божието слово е ясно: „Не се безпокойте за живота си… И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си… Небесният ви Отец знае от какво се нуждаете… Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:25-34). Да се чувстваш разтревожен е предупреждение, че в момента не успяваш да видиш Бог и в известна степен обмисляш бъдещето си без Него.

Безпокойството никога не е благотворно. Безпокойството не добавя нищо добро към твоето благосъстояние и взаимоотношения, но отнема много от доброто в теб. Безпокойството не променя нищо, освен че намалява твоята вяра и изкривява очакванията ти. „Безпокойството е да носиш утрешния си товар с днешна сила, тоест, да носиш едновременно два дена. Той отива в утрешния ден преди да му е дошло времето. Безпокойството не разтоварва утрешния ден от неговите грижи, то ограбва днешния ден от неговата сила“ (Кори Тен Бум). Тревогата предлага фалшиво обещание за разрешаване на проблемите, каквото никога не може да предложи.

1. Има възможност да не сме нервни и тревожни: „Не се безпокойте за нищо“ (Филипяни 4:6-8). Дори сам по себе си този съвет е добър. 2. Едно здравословно и положително действие, което Бог възнаграждава, може да запълни емоционалната празнота, в която преди това е било скътано тревожното ти безпокойство. Павел продължава: „Но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“. Когато откажеш да подхранваш чувството си на безпокойство, молитвата и благодарението заемат мястото на твоята предишна тревога.

3. Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир. „И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Победата над тревогите и безпокойството, което те причиняват, започва в твоето сърце и ум. Предай емоциите и мислите си на Христос: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – него зачитайте“.

Победата над емоционалното безпокойство и страховете на ума изисква бдителност и Божествена стратегия. „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:3-5). Словото на Бога е по-силно от тревогите.

Молитвата ми за теб днес е: бъди освободен от тревожни мисли и обезпокояващи грижи.

снимка: Интернет

Реклами

Страх

„Бог не ни е дал дух на страх, а… на себевладеене“ 2 Тимотей 1:7

„Страхът е противоестествена емоция, която има духовен произход“

Страхът осакатява. Той храни съзнанието с възможно най-лошите мисли, прави ни слепи за реалността и парализира възможностите, които имаме. Животът ни ще е по-добър без страх и безпокойство. Намери кураж, изправи се срещу страха и бъди свободен от ужасяващите мисли. Аз съм наследник на специалисти по безспокойство, които често предупреждаваха за идващи бедствия, сякаш виждаха какво се крие за ъгъла. Страхът се храни точно по този начин, хората не го създават – те просто му дават гориво. Замисляли ли сте се някога как се е появил страхът? Всяко нещо си има произход, но какъв е произходът на страха? Първо, нека ясно да кажем, че страхът не съществува от сътворението на света. Бог видя какво беше сътворил и видя, че беше добро.

Страхът не идва от Бога, Библията ни казва, че „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладеене“ (2 Тимотей 1:7). Страхът не беше част от живота на Адам, докато той не съгреши като не се покори на Бог в Едемската градина: „Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол, и се скрих“ (Битие 3:8-10). Първият израз на тази негативна емоция беше резултат от злото, което Адам извърши. Когато Библията говори за страх от Бога, се има предвид почит. Соломон, един сравнително мъдър човек, пише: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10).

Страхът е противоестествена емоция, която има недобър духовен произход. Павел описва тази негативна емоция с думите дух на страх. Каквото и да означава това – ясно е, че не е добро нещо. Страхът се заражда по-дълбоко от мислите или емоциите на човека. Той идва от духовното ни съзнание и ако не е под контрол, може да ни навреди и дори разруши. Мислите и емоциите ти са мястото, където страхът видимо се проявява (2 Коринтяни 10:3-5).

Страхът е спътник на липсата на доверие. „Бог ни е дал… дух на сила, любов и себевладеене“. Когато вярваш, че Бог те е екипирал със силата Си, убеден си в Неговата непреходна любов, страхът бива заместен от доверие. Умът ти е сътворен от Бога и има пълната възможност да бъде здрав и балансиран, способен да бъде обучен и овладян (Псалм 61:1-4). Научи се от Давид, когато той преживяваше най-тежките си моменти. „Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам. Чрез Бога ще хваля думите му; на Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Молитвата ми за теб днес е: винаги и с цялото си сърце се доверявай на Бога.

снимка: Интернет

Когато малкото е повече

„На зелени пасбища ме успокоява“ (Псалм 23:2)

„С колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш. Възможно е и нищо да не постигнеш.“

Изтощаващо е да се опитваш да правиш всичко за всички постоянно. Животът има своите начини да те накара да поспреш и да не се натоварваш толкова. Може би си мислиш, че можеш всичко, но с колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш, възможно е и нищо да не постигнеш. Нямаш неизчерпаема сила, издържливост, изобретателност, способности, идеи или гаранция за успех. Рано или късно някое от изброените качества ще се изчерпи, ако не отделяш време за почивка и освежаване. Има моменти, когато правиш по-малко неща, а постигаш повече.

Една от внучките ми, когато беше по-малка не можеше да спи през деня. Постояно се въртеше. Самият опит да я сложим да спи беше изморителен. Умът й не спираше да работи, а тялото й беше в постоянно движение. Но тя беше дете, затова не можеше да се овладее. Ти обаче можеш и трябва да го направиш.

Безспокойството е симптом на забързания ритъм в живота на много хора и най-добре се описва от думите по-бързо, по-скоро, по-дълго, допълнително, едновременно. Спомняш ли си кога последно седеше на люлеещия се стол, без да мислиш за нищо и за никого? От време на време трябва да си казваш: „Днес няма да бързам“.

Свети Августин Блажени пише: „Ти Си ни направил за Себе Си, о, Господи и няма покой за сърцата ни, докато не намерим покой в Теб“. Ще можеш да си почиваш повече, ако осъзнаеш, че източникът на безпокойство и умора е това, че не отделяш време за Бога. Бързането износва тялото, ума и духа, а почивката освежава душата (Матей 11:28-30).

Принципът на съботната почивка не ни е поднесен като любезно предложение. Той има основно място измежду десетте заповеди (Изход 20:1-17). Защо си мислиш, че част от заповедите на Бога са пожелателни и не се отнасят за теб? Когато ги чета една по една, виждам остротата, с която Бог третира убийството, прелюбодейството, кражбата, лъжата. Заедно с това, Бог отделя достатъчно време, за да обясни важността на съботата: „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог“ (Изход 20:8-11). Старомодно ли е това или е една вечна истина, която е още по-актуална в забързания 21. век?

Забелязахте ли липсата на избор в днешният стих? „Господ е пастир мой… на зелени пасбища ме успокоява“. Бог знае кога трябва да забавиш темпото, да спреш и да си поемеш въздух. Слушай тялото си. Обръщай внимание на идващите мисли. Вслушвай се в гласа на душата си и спри безкрайното преследване на неуловимито.

„Не знаеш ли? Не си ли чул? ГОСПОД е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим. Той дава на уморените сила и умножава мощта на немощните. И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат, но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят” (Исая 40:28-31).

Молитвата ми за теб днес е: сърцето да не ти дава мира, докато не намериш почивка в Бога.

снимка: Интернет

Напразни тревоги

„Погледнете на небесните птиците, че не сеят нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни“ (Матей 6:26)

„Тревогите не ти дават това, което ти липсва – те ти дават онова, от което нямаш нужда“

Хората се тревожат. Някои хора се тревожат, когато нямат достатъчно, а дори и когато имат достатъчно – тревожат се за колко време ще им стигне. До толкова са се научили да се тревожат, че вече го правят професионално. Когато казвам, че хората се тревожат – аз включвам теб и мен. Би трябвало вече да сме се научили, че тревогите не променят реалността, те просто са една огромна загуба на енергия и емоции. „Кой от вас може с грижа за себе си да добави един лакът към ръста си?” (Матей 6:27).

Един човек описа това по следния начин: „Тревогата е като люлеещ се стол – дава ти някакво занимание, но не те докарва до никъде“. Тревогите не ти дават това, което ти липсва – те ти дават онова, от което нямаш нужда – разсейване, потъмняло от грижи лице, високо кръвно налягане… Соломон откри следното: „Тревогата в сърцето на човека го подтиска“ (Притчи 12:25).

Исус каза, че тревогата е знак на липса на вяра в Божията грижа и промисъл. Тревогата е реакция към нежелан проблем, който те оставя да се чудиш дали Бог го е грижа – не иска или не може да ти помогне. Силният съвет, който Исус дава е този: „Не се безпокойте за живота си… нито за тялото си“ (Матей 6:25). Той ни познава много добре, нали?

Обърнете внимание на практическия пример, който Исус дава: „Погледнете на небесните птици, че не сеят нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях“ (Матей 6:26, 28, 29).

Обмислете личното заключение на Исус – Бог го е грижа за теб и твоите нужди, повече, отколкото за всичко останало, което е сътворил. „И така не се безпокойте… Понеже небесният ви Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. За това не се безпокойте за утре…“ (Матей 6:31-34).

Как да постигнем това? Как да спрем да се тревожим? „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7). Библията ни учи да не се тревожим за нищо, но вместо това да се молим за всичко. Кажи на Бог от какво имаш нужда и Му благодари за всичко, което е направил за теб. Ако правиш това ще изпиташ Божият мир, който е много по-чудесен, отколкото можеш да си представиш или разбереш. „И Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Молитвата ми за теб днес е: да знаеш как да се справиш с тревогата, когато тя се появи.

снимка: http://www.sxc.hu