Posts Tagged ‘Библия’

Тъмнина и светлина

„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5)

„Всяко нещо между теб и Светлината хвърля сянка в живота ти“

Тъмнина и светлинаВсички вероятно сме забавлявали деца, като сме правили силуети на стената, използвайки ръцете си. Сенките могат да забавляват, но също така могат и да плашат. Подобно на децата, възрастните също се плашат от тях. Сенките са тъмни и приемат застрашителни размери, по-големи от това, което ги проектира, преувеличение на малката реалност. „И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Светлината разпръсва тъмнината. Сенките се получават, когато нещо спира светлината. Обстоятелствата хвърлят сенки, които изглеждат застрашителни и тъмни. За момент твоето въображение може да създаде илюзорна опасност там, където вероятно я няма. Злополучен провал може да хвърля сянка дълго време, предполагайки, че ти си неудачник, което всъщност не е вярно. Твоето минало може да хвърля дълга сянка, проектирайки себе си като предопределение за бъдещето. Тревожни въпроси пораждат сенки, подвеждайки те да мислиш, че няма адекватен отговор на въпроса, само защото в момента, нямаш отговор. Припомняй си това, което Йов откри за нашия Бог: „Той открива из тъмнината дълбоките работи и изважда на видело смъртната сянка“ (Йов 12:22).

„Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).
Всяко нещо, което допускаш между теб и Него, Който е светлината, ще прави живота ти да изглежда изпълнен със сенки и несигурен. За да разпръснеш тъмнината, всичко, от което имаш нужда, е светлина. Исус каза: „Аз съм Светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има Светлината на живота“ (Йоан 8:12, 2 Коринтяни 4:6).

В Псалм 23 се казва: „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават“ (Псалм 23:4). Когато сенки помрачават пътя ти, тогава ще откриеш, че Исус, Добрия Пастир, е до теб. Пропъждането на сенките е просто – ходи в светлината! Исус обеща: „Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен“ (Йоан 12:46).
„Но ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото те осветява със сиянието си“ (Лука 11:36). Тогава ще можеш да бъдеш Божията светлина в тъмните ъгли на живота на другите.

„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие… Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата“ (Матей 5:14, 16, Ефесяни 5:8, 9).

Молитвата ми за теб днес е: винаги усещай Неговото присъствие, което да осветява пътя ти.

Снимка: Интернет

Жътва на щедрост

„А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10)

„Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие“

Жътва на щедростЩедростта е прекрасна черта на всеки характер. Тъй като си направен по образ и подобие на Бог, ти притежаваш потенциал на щедрост вътре в себе си. Щедростта би трябвало да е естествена, но истинската й проява не идва естествено. Да осъзнаем и освободим тази латентна щедрост е истинското предизвикателство (Псалм 112:5-9). Истинската, себеотричаща щедрост, изисква благодатта и безпристрастността на Святия Дух. „А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10). От това, което сееш, Бог ще осигури изобилна жътва.

Освободен от предразсъдъци, трябва честно да признаеш и оцениш Божията щедрост и тази на другите към теб. Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти си получил неизмерима щедрост от другите около теб като родители, съседи, приятели, учители, работодатели и дори любезността на случайни непознати. И поради Своята изумителна и изобилна благодат, показана ти чрез спасението, Бог е смайващо щедър в Своята милост и любов към теб и мен (Ефесяни 2:4-9).

Щедростта се изразява по-скоро в твоя избор да дадеш, отколкото способността да дадеш. Открил съм, че хора с по-малко богатство и притежания, могат понякога да бъдат пропорционално по-щедри от тези, имащи голяма възможност да дават. Соломон правилно е забелязал: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25).

Щедростта не включва единствено финансите. Тя се изразява в любезността на твоите думи към другите, в радостната готовност да направиш каквото можеш, когато можеш или дори в оценката, която имаш за другите. Но в края на краищата, щедростта допира до твоите притежания и финанси. „Великодушният ще бъде щедър към другите и ще бъде благословен за всичко, което върши“ (Исая 32:8). Щедрите хора са по-щастливи, по-приятелски настроени, по-удовлетворени и по-харесвани, в сравнение с хората, които се затварят в себе си.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че, като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело; както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века.“ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда, за да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Щедростта дава духовна жътва в живота на другите, а също и в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: да разрешиш на Святия Дух да усъвършенства щедростта като черта от твоя характер.

снимка: Интернет

Мир и тишина

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4)

„Най-добре можеш да познаеш Бог в тишината и спокойствието на твоята душа“

Мир и тишинаТишина и спокойствие…

Никога не изглежда да са достатъчни. Светът около теб се е превърнал във водовъртеж от активност, заетост и шум, всичко това е разконцентриращо и изтощаващо. Ние чуваме много, но слушаме малко. Във вече шумния и ангажиран живот се обграждаме с още шум – радио, телевизия, лаптопи, таблети, смартфони и социални медии се опитват да примамят вниманието ни и да завладеят времето ни. Всяко едно от тях решително намалява капацитета да слушаме истински. Харесвам вече поостарялото определение за този тип активност – „кипи безмислен труд“. Да запълниш тишината се превръща в неадекватен заместител на това да почувстваш тишината.

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4). Съветът на Павел към Тимотей беше логичен и е приложим днес: „Да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“ (1 Тимотей 2:1, 2). Активността невинаги е синоним на продуктивност. Не ги бъркайте. Съветът, който Бог ни дава е прост: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-11).

В един бурен период от живота си, Илия беше изпаднал в отчаяние (3 Царе 19:1-12). Бог го срещна като силен вятър, след това като земетресение, после като огън – бедствени и плашещи обстоятелства, „но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас (и там е Господ)“. Можеш лесно да бъдеш съкрушен, ако сърцето ти не слуша Неговия тих и тънък глас вътре в теб. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава“ (Исая 26:3).

Понякога е нужно в живота ти да има умствен, физически и духовен интервал. Марк разказва спомените на Петър за един период на служение, в който Исус вика учениците си настрана: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат“ (Марк 6:30, 31).

Една поема, която по-късно става методистки химн, ни окуражава: „Имай време да се освещаваш, светът те връхлита. Прекарвай много време в тайно, само с Исус. Като гледаш към Него, ще бъдеш като Него. В твоето поведение приятелите ти ще виждат Неговото подобие“ (Уилиям Дан Лонгстаф, 1822-1894).

Мирът и тишината трябва да започнат първо в теб, преди да ги откриеш около теб. Гордън Макдоналд, мой любим автор, написа: „Възстановяване на твоята духовна страст“. Според него предпоставки за непресъхваща духовна страст са „сигурни места, спокойни времена и спeциални приятели“. Забелязал съм, че това остава основна необходимост за растящото познание за Бога. Можеш да разпознаеш Бога най-добре в тишината на душата си. Уча се да не бързам, нито когато влизам в Божието присъствие, нито когато излизам от него.

Дано днес изпиташ това, което Давид описва, докато стои на спокойните Витлеемски хълмове: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда. Успокоява душата ми“ (Псалм 23:1-3).

Молитвата ми за теб днес е: спокойствието да бъде свидетелство за доверието ти в Христос.

снимка: Интернет