Posts Tagged ‘благодарност’

Време е да пеем

„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“ (Ефесяни 5:19)

„Помазаната музика храни духа и издига душата“

Време е да пеемМоят приятел Кембъл веднъж ми каза: „Ако искаш да разбереш какво изпълва сърцето ти, наблюдавай какво се излива от него, когато си разтърсен неочаквано и враждебно“. Какво има в сърцето ти? Понякога звуците на това, което се излива, могат да бъдат обезсърчаване, недоволство, оплакване, обезкуражаване или самосъжаление – не много добри звуци. Научих, че това, с което изпълвам сърцето си и ума си всекидневно, ще се излее, когато попадна в неудобни и неочаквани моменти. Слушай помазана музика, която храни духа ти и издига душата ти. Скривай в сърцето си Божието слово всеки ден (Псалм 1:1-3). Всеки ден издигай гласа си в хваление (Псалм 34:1).

Ето как става това: „Изпълвайте се с Духа“ (Ефесяни 5:18). В гръцкия текст този глагол е в сегашно повелително време и сочи за непрекъснатата и прогресираща работа на Святия Дух. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание; против такива няма закон. А които са Исус Христови, са разпънали плътта заедно със страстите и пожеланията й. Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим“ (Галатяни 5:22-25). От пълнотата на Духа следва Неговото влияние и ръководство.

Звуците на радост при обикновени житейски случки и събития са доказателство за сърце, изпълнено с Духа. Апостол Павел учи Христовите последователи в Ефес: „И разговаряйте се с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца, в името на нашия Господ Исус Христос“ (Ефесяни 5:19, 20). Духовните песни и благодарността за всичко и по всяко време се изливат свободно от сърцето, изпълнено с Духа и са автентичния израз на Христов последовател, изпълнен с Духа. Нашата християнска вяра с любов и отдаденост през поколенията се изразява в песните и проповедите ни: „Като пеете с благодат в сърцата си“ (Колосяни 3:16, 17).

В Писанията има забележителни случаи, когато „псалми, химни и духовни песни“ са освобождавали Божието присъствие и мощ в особени ситуации:

  • (1) Победната нова песен на Мойсей, разказваща за Божия триумф при Червено море (Изход 15).
  • (2) Изпълнената с ентусиазъм нова песен на Давид, радостно празнуваща Божието присъствие, когато Ковчегът на завета бе върнат на Израел (2 Царе 6:14, 15).
  • (3) Новата песен на покорство на цар Йосафат, изявяваща вярата в Божието обещание и мощ, когато певците и хвалителите вървяха пред армията срещу враговете (2 Летописи 20:20-23).
  • (4) Благодарствената нова песен на Павел и Сила, фокусираща повече върху това кой е Бог, отколкото къде се намират (Деяния на апостолите 16:23-34).

Каквото и да е твоето настоящо състояние, винаги е точното време да пееш помазана песен. Дай на Бог твоя глас на хваление, Бог ще ти даде стиховете на победа и радост.

Молитвата ми за теб днес е: имай в сърцето си песен, която ще повдигне духа ти.

снимка: Интернет

Реклами

Радостта е избор

„Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24)

„Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота“

Радостта е изборЕмоции… Какво ще правим без тях? Без емоциите животът ни би бил безцветен и неопределен. Въпреки това, без дисциплина и посока, същите тези емоции биха предизвикали безпорядък. Твоите емоции са избор или реакция. Не можеш да избираш или контролираш какво да се случи през деня, но си длъжен да избереш как да постъпиш в отговор. Бъди подготвен!

Соломон ни напомня: „Недей да се хвалиш с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди той“ (Притчи 27:1). Не трябва да обвързваме радостта с това, което ни се случва.

Ще имаме добри и лоши, щастливи и тъжни, ползотворни и болезнени, а също напрегнати и безгрижни дни. Соломон говори за това разнообразие от преживявания и дава мъдър съвет: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето… Бог е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в човешкото сърце“ (Еклесиаст 3:1-8, 11). Соломон гледа на разнообразието от преживявания в контекста на вечността и всеобхватната способност на Бога да донесе красота във всеки сезон и при всички обстоятелства.

„Зная, че мисълта за това (нетленно, неопетнено и неувяхващо наследство, което се пази за вас в небесата) е вълнуваща, въпреки че сега за кратко различни изпитания ще ви причинят скръб“ (1 Петрово 1:3-14). Точно в контекста на страдание, мъка и изпитания, Петър пише за „неизразима и славна радост“.

Без по-широк, духовен поглед върху живота ти, емоциите ще бъдат необуздани – непредсказуеми и без ограничения.

Най-обикновения, но и най-трудния ден трябва да бъдат приветствани с перспективата за Божието присъствие и промисъл. Давид насърчава: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24). Прочети целия псалм, за да разбереш контекста. Думите на псалмиста не показват небрежно разграничаване от реалността на живота. Простата декларация на Давид е неговия отговор не на най-спокойните, а на най-притеснителните времена – лични терзания, рояци врагове, които го обграждат и нужда от прибежище. Въпреки всичко, той търси Бог във всичко това и намира причина да се радва.

Това са дните, в които се радваш, дори те да не са причина за радост. Радваш се, защото: „Този е денят, който Господ е създал“.

Какво трябва да направиш в най-тежкия си ден: „Радвай се и се развесели“. Павел съветва: „Винаги се радвайте в Господа. Още веднъж ще го кажа: радвайте се… Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Исус Христос“ (Филипяни 4:4, 1 Солунци 5:16-18). Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота. Съботата връща Божията власт във всекидневието, почива в Неговото достатъчно снабдяване и признава, че Бог е Създателят на този ден, независимо от източника на настоящите предизвикателства. Радостта, с която прегръщаш деня, не трябва да се определя от това, което се случва в него. Всеки ден ти дава възможност да отговориш с радостна вяра и благодарност към Бога, а не да реагираш със съмнение и отчаяние на възникналите ситуации.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се в Бога – независимо от обстоятелствата.

снимка: sxc.hu

Да живеем отговорно

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48)

„Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите“

Защо нашата природа е такава, че винаги се чувстваме дискомфортно, когато трябва да сме отговорни за нещо? Изглежда предпочитаме да отговаряме само пред себе си. Но в живота не е така. Дадено ни е много – добрина, приятелство, отворени врати, препоръки, помощ, облагата от опита и знанието на другите, ресурси, способности и възможности. Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите. По един или друг начин всеки дар носи отговорността да сме признателни с искрена благодарност, а също така и отговорността да управляваме това, което сме получили. „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен“ (1 Коринтяни 4:2).

Исус е заявил тази истина просто и ясно: „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48). Ти може да си изкушен да приемаш всичко за даденост, без да осъзнаваш невероятната щедрост, която ти е оказана, или без да разпознаваш своята отговорност за мъдро настойничество и щедро споделяне. Исус го е казал ясно. Отговорността е тясно свързана с това, което ти е дадено. Ти си отговорен пред Бог и другите за това, което си получил. Бъди честен с личните си притежания.

Да живееш отговорно означава да живееш с благодарност спрямо хората, които са били великодушни към теб. Като дете ме бяха научили, че един подарък не е наистина мой, докато не изразя искрената си благодарност към дарителя. Истинска благодарност се прави чрез публично признание. Ти не избираш на кого или за какво най-напред да благодариш, както и не избираш с кой подарък, или с кой дарител да започнеш най-напред. За всичко, което имаш, със сигурност трябва най-напред да си отговорен пред Бог, защото Той е твоя истински Източник. Но също така, макар и в по-малка степен, трябва да си отговорен и към тези, чрез които Бог е избрал да те благослови и да използваш тяхната щедрост по начин, който би изразил уважение, както към дарителя, така и към техния дар. Животът на съпругата ми и мен, както и нашето семейство и служение, са богати поради ръцете и сърцата на тези, които ни даряват.

Да живееш отговорно означава да се разпореждаш щедро с това, което ти е дадено. Божиите благословения и снабдяване трябва да служат, както за това да се радваш на живота, така и за подпомагане на другите: „Даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:8). По-добре е да си канал за благословение, отколкото контейнер, трупащ все повече и повече за себе си. Бог ще благослови това, което имаш, когато благослови това, което даваш.

Исус каза: „А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:20, 21). Как се справяш с това? Мисля, че ще постигнеш най-добре всичко това, когато предадеш себе си и всичко, което имаш на Бог – за Негова полза, цел и ръководство. Най-просто казано – ти си благословен, за да бъдеш благословение и си получил, за да даваш. Аз абсолютно сериозно знам, че има ден за личен отчет пред Бога. „И така всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, 1 Коринтяни 3:10-17).

Молитвата ми за теб днес е: приеми с готовност радостта да живееш щедро и с благодарност.

снимка: Интернет

Радост и благодарност

„Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12)

„Всичко е въпрос на отношение – то променя всичко и всеки, винаги е въпрос на избор“

Животът не е съвършен и не всеки момент е пълен с прекрасни преживявания. Но той се променя драматично и то за по-добро, когато осъзнаеш, че начина, по който го възприемаш, се определя от отношението ти, а не от обстоятелствата. Познавам хора, които са се сблъсквали с много битки и разочарования, но са се държали по начин, който отразява характера им, а не това, което им се е случило. Срещал съм и други, които имат сравнително лек живот с малко значими предизвикателства и все пак те намират за какво да се радват и да бъдат благодарни.

От време на време е хубаво да се питаме: „Дали живота ми отразява това, което се случва около мен или това, което наистина живее в мен?“ Тази значителна разлика е резултат на избора, който правим. Още от дете обичам драматичните библейски истории – как Самсон накрая триумфира над филистимците и над себе си, как Данаил оцелява в рова с лъвовете или тримата еврейски младежи в огнената пещ във Вавилон (което между другото се намира в днешен Ирак).

Има един интересен коментар, който лесно се пропуска в тази история за тримата вярващи, които са хвърлени гневно в огнената пещ за наказание (Данаил 3:1-30). Когато огънят не ги унищожава – дори не ги наранява – обърканият цар им казва да излязат извън пещта. Той забелязва „че огънят не беше оказал въздействие върху телата на тези мъже, косъм от главата им не беше изгорял и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън беше преминала върху тях“ (Данаил 3:27). Нямаше никакъв остатък от тяхното плашещо преживяване – нямаше емоционална травма, нямаше нужда времето да лекува спомените, само едно силно свидетелство за Божието величие. Ако някога си седял до лагерен огън, знаеш, че той оставя по дрехите и косата мирис на дим. Няма нужда да влизаш вътре в огъня, само постой някъде наблизо. Твърде често настоящи или отминали събития малко по малко променят отношението и чувствата ти, започват да изпълват разговорите ти. Твоята история започва да се върти около теб самия и проблемите ти, вместо да е свидетелство за Бога (Данаил 3:28-30). Сърцето на един цар е променено и Бог е прославен.

Каква беше тайната? Те бяха с Исус! (Данаил 3:24, 25). Същото това преживяване е достъпно и за теб. Новият завет записва следното за учениците: „Юдейските водачи разбраха… че са били с Исус“ (Деяния 4:13). Искам отношението и думите ми да отразяват, че съм бил в компанията на Исус.

Прочети внимателно днешният стих: „Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12). Той казва повече от това, което виждаш на пръв поглед. Чия радост те изпълва? Твоята ограничена радост е като термометър, който просто отразява обстоятелствата. Радостта от Бога е по-скоро като термостат, който регулира и контролира заобикалящата среда.

Колкото повече време почиваш в компанията Му, толкова по-постояннна ще бъде радостта ти и по-естествено за теб ще бъде да си благодарен. Преди няколко години реших да се моля така: „Господи, нека животът ми да носи повече аромата на Твоето присъствие, отколкото миризмата на моите преживявания“. Павел искаше същото нещо: „Бог… на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него… животворно ухание… като от Бога“ (2 Коринтяни 2:14-17).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да бъде свидетелство за Неговата благодат, изпълнено с радост и благодарност.

снимка: Mattox

Молитвата на практика

„Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение“ (Колосяни 4:2)

„Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце“

Ако искаш да разбереш молитвата – чети Псалмите. Това наистина е книга за всякакви моменти, изразяваща цял спектър от емоции, желания и обстоятелства. Молитвата също така е подходяща за всякакви ситуации – изпълнена с хваление и благодарност в добри времена или задаваща въпроси, изразяваща болка и нужди в трудности. Ако смяташ, че молитвата е просто една религиозна дейност, запазена специално за моменти на отчаяние и изричана само на свети места, а не обичайна част от богоугодния живот, то според мен ти разбираш погрешно практическото й приложение. В един най-обикновен ден се сблъскваш с много ситуации, които изискват молитва – някои от тях разпознаваш веднага, а други със закъснение.

Библията ни уверява: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16-18). Дори само това обещание ни насърчава да се молим. Не допускай грешка – молитвата трябва да е нещо типично за последователите на Христос, а не въпрос на избор. Тя е това, което ни дава сили да бъдем „твърди, непоколебими и преизобилващи всякога в Господното дело, понеже знаем, че в Господа трудът ни не е празен“ (1 Коринтяни 15:58).

Нека да премахнем мистичната опаковка на това чудесно упражнение за вярата. Мога да си спомня само за един случай, в който учениците специално помолиха Исус да ги научи да правят нещо. Като имам предвид всичките им неуспехи, мисля, че са имали нужда да знаят повече за много други духовни практики. „И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Красивият модел за молитва, неправилно наричан Господната молитва, беше резултат на желанието на този ученик да се моли ефективно (Матей 6:9-13). Забелязал съм, че ставам по-добър в нещата, които упражнявам често и с усърдие. Зная, че това важи и за молитвата.

Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце. Тя не изисква изкуствено свят тон и остарели думи – колкото по-естествено за себе си се изразяваш, толкова по-неподправено звучиш пред Бога. Бог разбира всеки език, независимо от това колко съвършено или непохватно е използван. Бог чува молитвата заради нейната искреност, а не заради нейното красноречие (Матей 6:5-8). Някои от най-простите и кратки молитви в Библията бяха най-силни и запомнящи се, като например молитвата на Исус пред гроба на Лазар – само 29 думи в българския превод, вероятно по-малко в оригинал на арамейски и все пак един мъртъв и погребан човек беше отново жив (Йоан 11:41-44). Има ли място в душата ти, което се нуждае от възкресение? Моли се!

Молитвата представя нуждите ти пред Бога с вяра и доверие. Молитвата не изисква от Бога. Тя Го кани да извърши волята си въпреки непроменимите обстоятелства. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ (Филипяни 4:6, 7). Не изглежда толкова сложно, нали? Не се безпокой, а вместо това се моли.

Молитвата изразява благодарността ти. „Посветете се на молитва, с буден ум и благодарни сърца“ (Колосяни 4:2). Как някой би си позволил да моли Бога за нещо без да изрази благодарност за всичко, което Той вече е направил? Апостол Павел описва молитвата, като я поставя в следния контекст: „Радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в нещастията и постоянствайте в молитвата“ (Римляни 12:12). Молитвата се радва, търпелива е и упорства. Тя изразява надежда, въпреки изпитанията и остава твърда.

Молитвата ми за теб днес е: молитвата ти да стане естествена и необходима като дишането.

снимка: Интернет

Хвалението като начин на живот

„Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6)

„Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта“

Случвало ли ви се е да имате нужда да хвалите Бога – без и със съществена причина за това? Преди хвалението да бъде изразено в живота, то трябва да е състояние на сърцето. Смятам, че хвалението е колкото израз, толкова и отношение. Ако в ежедневието си пропускаме да хвалим Бог, то неусетно това може да ни доведе до момент, в който арогантно да питаме: „Какво си направил за мен напоследък, Боже?“

Когато не ти идва на ум нещо, заради което да хвалиш Бога – започни да Го хвалиш, заради Неговата същност. Тази причина е достатъчно голяма, за да го направиш. Хвалението към Бога, както и благодарността към другите, се крие в твоето разбиране, а не в чувствата, свързани с даден момент или събитие. Просто погледни навътре, а не наоколо.

Чувал съм да обясняват, че хвалението се отнася за това, което Бог е направил. Това е някак различно от поклонението, което се отнася до Личността на Бога. Мисля, че всичко, което прославя и величае Бога се отнася директно до Неговата Личност. „Той е твоята хвала и Той е твоят Бог, който извърши за теб тези велики и страшни неща, които очите ти видяха“ (Второзаконие 10:21).

Как реално можеш да разграничиш добрите дела на Бога от Неговия характер и естество? Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта. Давид не си прави труда да разграничава делата Му от Неговия божествен характер. Той хвали Бог и за двете. „Хвалете Го за мощните Му дела, хвалете Го според превъзходното Му величие“ (Псалм 150:2).

Кой е Бог за теб? Това е определящият фактор, който превръща живота ти в живот на хваление. Какво място има Всемогъщият в ежедневието ти? Колкото и място да си Му дал – можеш да Му благодариш не само, защото е до теб, но и защото живее в сърцето ти. „Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-19).

Направи хвалението свой стил на живот. То трябва естествено да тече от теб към Бог, също както естествено текат към теб Неговата милост и благодат. Добър израз на това е и благодарността ти към хората, които те благославят всеки ден. „И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги вие, които Му се боите, малки и големи!“ (Откровение на Йоан 19:5). „Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6).

Молитвата ми за теб днес е: докато дишаш – хвали Господа!

снимка: Интернет

Заслужено признание

„Нашата способност е от Бога“ (2 Коринтяни 3:5)

„Успехът е неоправдана гордост, ако с него не почиташ Бога и не Му служиш“

Открил съм, че много бързо казваме „Аз го направих“, когато имаме успех, отколкото, когато сме забъркали каша. Когато нещо се получи добре сме готови да оберем лаврите. Дори тази готовност ни е малко в повече. Това ли е причината, поради която хората се бавят, когато трябва да отдадат заслуженото за успеха си и на други, които са допринесли за него? Има един добър принцип, който е хубаво да спазваме – на всеки трябва да се отдава заслуженото признание.

Някой правилно е отбелязал – ако видим костенурка върху някой висок стълб, то тя не се е качила там сама. Когато си готов с благодарност да признаеш неоценимата помощ, която си получил, за да стигнеш до сегашното си положение, тогава ще си готов за още по-голям успех. Каква връзка има всичко това с живота ни всеки ден? Бих искал да те попитам – дал ли си подобаващото на Бога място в живота си?

Ето каква е истината. Всяко добро нещо, което е дошло в живота ти е белязано от Божият отпечатък, без значение дали го признаваш или не. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините“ (Яков 1:17). Твоят успех е неоправдана гордост, ако с него не почиташ Бога и не Му служиш. Има нещо страшно в това да не отдадеш на Бога полагащото Му се признание. „Нашата способност е от Бога“ (2 Коринтяни 3:5). Нима не става ясно? Когато отдаваш на Бога цялата слава, начинът ти на живот ще бъде белязан от смирение, истинска благодарност и щедрост.

Библията казва: „Отдавайте на всички дължимото… на когото почит – почитта“ (Римляни 13:7). Ако е нормално да отдаваме дължимото уважение на хората, то колко повече трябва ясно да свидетелстваме за многообразната Божия благодат и безбройните Му благословения. Апостол Павел правилно казва: „Всичко мога чрез Христос, който ми дава сила“ (Филипяни 4:13).

Молитвата ми за теб днес е: никога не пропускай да почетеш Бог за всичко, което ти дава.

снимка: Интернет