Posts Tagged ‘благодат’

Жътва на щедрост

„А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10)

„Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие“

Жътва на щедростЩедростта е прекрасна черта на всеки характер. Тъй като си направен по образ и подобие на Бог, ти притежаваш потенциал на щедрост вътре в себе си. Щедростта би трябвало да е естествена, но истинската й проява не идва естествено. Да осъзнаем и освободим тази латентна щедрост е истинското предизвикателство (Псалм 112:5-9). Истинската, себеотричаща щедрост, изисква благодатта и безпристрастността на Святия Дух. „А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10). От това, което сееш, Бог ще осигури изобилна жътва.

Освободен от предразсъдъци, трябва честно да признаеш и оцениш Божията щедрост и тази на другите към теб. Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти си получил неизмерима щедрост от другите около теб като родители, съседи, приятели, учители, работодатели и дори любезността на случайни непознати. И поради Своята изумителна и изобилна благодат, показана ти чрез спасението, Бог е смайващо щедър в Своята милост и любов към теб и мен (Ефесяни 2:4-9).

Щедростта се изразява по-скоро в твоя избор да дадеш, отколкото способността да дадеш. Открил съм, че хора с по-малко богатство и притежания, могат понякога да бъдат пропорционално по-щедри от тези, имащи голяма възможност да дават. Соломон правилно е забелязал: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25).

Щедростта не включва единствено финансите. Тя се изразява в любезността на твоите думи към другите, в радостната готовност да направиш каквото можеш, когато можеш или дори в оценката, която имаш за другите. Но в края на краищата, щедростта допира до твоите притежания и финанси. „Великодушният ще бъде щедър към другите и ще бъде благословен за всичко, което върши“ (Исая 32:8). Щедрите хора са по-щастливи, по-приятелски настроени, по-удовлетворени и по-харесвани, в сравнение с хората, които се затварят в себе си.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че, като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело; както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века.“ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда, за да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Щедростта дава духовна жътва в живота на другите, а също и в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: да разрешиш на Святия Дух да усъвършенства щедростта като черта от твоя характер.

снимка: Интернет

Природата на любовта

„Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7)

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Природата на любовтаХората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус.

Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно вниматален, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана.

Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят.

Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти.

Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).

Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно.

Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите.

снимка: x@v photos

Цялата благодат, от която се нуждаеш

„А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8)

„Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава“

Всичката благодат, от която се нуждаешАз съм благословен. Моят живот и служение са благословени от Божията благодат и благосклонността на хората. Получил съм от Бог и от хората много повече от това, което изобщо някога бих заслужил и съм благодарен за всяка показана ми добрина. Признаването на получените благословения са ключа към благодарността. Забелязал съм, че ако получа по-малко от това, което ми дължат, не се чувствам благодарен. Когато получа точно толкова, колкото съм заслужил, чувствам се така, все едно съм го заработил. Но когато получа повече, отколкото съм заслужил, аз съм дълбоко благодарен. Всъщност, важно е не толкова колко си получил – по-скоро важна е твоята оценка и отношение към това, което си получил. Отношението е източник на благодарността. В твоя живот единствено ти определяш отношението си – никой друг. Благодарността обикновено има отношение към твоя опит с благодатта и разбирането ти за нея.

Благодатта не може да се спечели, а само да се получи. Благодатта – необяснимо благоволение, незаслужено благословение – е винаги доброволен дар и можеш най-добре да я приемаш и оцениш, когато мислиш за нея по този начин: „Но с Божията благодат съм това, което съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен“ (1 Коринтяни 15:10). Концепцията за благодатта е повтаряща се тема в посланията на апостол Павел. Той знаеше мярката на благодатта, която бе получил от Бога (Деяния 9:1, 2; 1 Коринтяни 15:9), възхищаваше се на това, което можеше да опише само като „изобилните богатства на Неговата благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“ (Ефесяни 2:5-9).

Благодатта е както подарък, така и задължение. Точно това често ни безпокои относно нея. Хората непрекъснато се опитват да я спечелят. Благодатта не може да се спечели, тя се дава. Може би хората просто се чувстват неловко да получат такъв дар, защото те самите често не са така благи и милостиви към другите хора, колкото биха могли да бъдат. Получената благодат те задължава да я даваш на другите, така както си я получил.

Благодатта никога не е излишна. Тя се дава, когато е най-необходима. В контекста на Библията, благодатта е нужна, когато се бориш да извършиш правилното нещо, когато взаимоотношенията са опънати, когато противоречията остават неразрешени или не ти достига сила. Тогава Бог простира Своята благодат към теб и те моли ти да правиш същото с другите. „А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8).

Благодатта е винаги достатъчна. Когато Павел е в най-голяма беда, Бог му казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена… защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10). Когато разбереш благодатта, ще откриеш, че тя винаги е давана в изобилна мяра: „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат… А благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:16, 17).

Израстването в сила и усъвършенстването са винаги продукт на достатъчната благодат. Това, което Бог обеща на Павел, го обещава и на теб. Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава.

В каквато и ситуация да се намираш днес, каквото и да е състоянието на сърцето ти, прегърни благодатта на Бога, без съмнение и без колебание.

Молитвата ми за теб днес е: повярвай в достатъчността на Неговата благодат при всички обстоятелства.

Ненарушим закон

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2)

„Можеш да промениш живота си, ако изместиш фокуса от себе си върху другите“

Ненарушим законОпределеното ограничение на скоростта не е просто едно предложение, то е защита. Федералните приходни такси не са само препоръчителен принос, те са изискване. Гравитацията не е само временно предпочетена реалност, тя е природен закон, точно както аеродинамиката контролира полета. Ако ги пренебрегнеш, това става за сметка на собствената ти безопасност и за твоя вреда. Точно по същия начин има ненарушими закони и в Божието царство.

Десетте Божии заповеди не са десет предложения. Бог постанови закон – ненарушим и вечен. Когато Бог казва „десятъкът Ми принадлежи“, Той не изисква твоята благотворителност – това е закон, който неизбежно задейства принципа на сеенето и жъненето (Малахия 3:8-12 и 2 Коринтяни 9:6-8).
Исус казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих и вие така да се обичате един друг“ (Йоан 13:34). Той не изисква твоите най-добри усилия. Любовта е законът на живота и взаимоотношенията в Божието царство. Твоето покорство на Божиите закони, освобождава Неговите благословения.

Ние живеем върху няколко акра земя в Тексас, заедно с три кучета, крави, коне и малки магаренца – всичко това в рамките на обезопасяващи огради, обграждащи достатъчно много място. В безопасността на тези огради те имат свободата да се забавляват и да изследват. Извън тези огради те могат да бъдат наранени или да станат жертва на други. Извън тях могат да им се случат само лоши неща.

Свободата не означава да вършиш всичко, което ти пожелае сърцето. Свободата без закон се превръща в разпуснатост (Галатяни 5:13, 14). Божиите закони очертават граници, които са безопасни и благотворни. Неговият закон не цели да те ограничава и пречи; той тренира и направлява волята ти. Божият закон те пази да не се заблудиш, излизайки извън границите на това, което е най-добро за теб и другите. Павел поучава младия Тимотей: „А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой, както Бог е предназначил“ (1 Тимотей 1:8).

Когато Исус Навин се приготвя да влезе в Ханаан, земята на обещанието и изобилието, Бог го насочва към закона и неговите обещани благословения: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш“ (Исус Навин 1:7-9).

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2). Това е повече от вършенето на нещо добро, това е правилното нещо, което трябва да вършим. Любовта, действаща и видима, се покорява на Христовия закон. Ако искаш животът ти да бъде благословен и богат на удовлетворение и щастие, търси възможности да служиш на другите, споделяйки техните тревоги и грижи, дори когато имаш собствени проблеми.

Когато поемаш товара на другите, правейки техния път малко по-лесен, Бог ще поеме твоя товар. Измествайки фокуса от себе си върху другите, ще промени живота ти.  „И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си“ (Йов 42:10). Моят приятел, Харолд, казва така: „Това, което правиш да се случва на другите, Бог ще направи да се случи на теб“. Открих, че това е вярно за живота ми. Ти имаш най-голяма полза от щедростта и добрината, които показваш към другите. Христовият закон е неотменим закон. Покорявай му се и ти ще успяваш и благоденстваш: „Колко обичам аз Твоя закон!“ (Псалм 119:97).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да обичаш и почиташ Божия закон.

Постоянстващ и изобилващ

„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос“ (Колосяни 2:5)

„Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос“

Постоянстващ и изобилващОтдавна Англия е едно от любимите ми места, които посещавам. Особено са ми приятни обедите в техните пъбове, колкото по-стари и автентични, толкова по-добре. Обичам да виждам табелите, поставени отвън: „Основан 1868“. Такава информация е свидетелство за заслужено самочувствие, породено от наследената история и внушава обещание за надеждност.

Няколко неща насочиха днес мислите ми в тази посока. Съвсем скоро попаднах на бележките от моята първа проповед като млад пастор в Trinity Church, а именно: „Животът, който беше постановен“ (25 май 1975 г.). Знаех, че това е библейски принцип, който исках да си припомня отново. Наскоро водих службата, на която мои дългогодишни приятели подновиха брачната си клетва по повод своя 70-годишен юбилей. След това, в предстоящата неделя, посветих нашия правнук, Картър, а Гейл и аз отпразнувахме нашата 51-годишнина от сватбата. Обичам хората, които са около мен, обичам и това, което правя. Така трябва да е и с вярата в Христос.

Павел се беше посветил на живот в Христос, изпълнен с увереност и сигурност:
„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос. И така, както сте приели Христос, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение“ (Колосяни 2:5-7). Павел говори както за вярата, която трябва да упражняваш и да бъдеш твърд, така и за вярата, в която си утвърден и трябва да постоянстваш. Постоянството на твоята вяра води до още по-голяма вяра (Йоан 15:7, 9-10, 1 Йоан 2:24). Започнатото от Бог в благодат, Той продължава чрез вяра и завършва с благодарение. Този процес води до твоето „утвърждаване във вярата и изобилстване в благодарение“. Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос.

Светът е в сложно състояние на постоянно движение, което носи характеристиките на променлива политика, международни съглашения, погрешни икономики, разпадащи се бракове и нефункциониращи семейства. Ти имаш нужда от емоционално, морално и духовно равновесие. Давид написа: „Той постави на скала краката ми и утвърди стъпките ми; сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог“ (Псалм 40:2-3). Такова място може да се намери само в Бог и Неговата истина. Там възстановяваш наново посоката и решимостта си.

Добрият резултат изисква много повече от добри намерения и оптимистично начало. Крайният резултат е това, което си правил между началото и края. Нека Бог бъде „Авторът и Завършителят на твоята вяра“, както в началото, така и по средата, и в края. Библията ни дава практическо ръководство как да бъдем постоянни и да изобилстваме в Христос (Евреи 12:1-4). Има много неща, които ще ти се противопоставят и ще те обезкуражават. Библията описва тези противодействащи сили като света около теб – „всяко бреме и грехът, който лесно ни оплита“ (ст. 1, 2), плътта в теб – „да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (ст. 3) и дявола срещу теб – „съпротивяване на греха“ (ст. 4). След доста дълга и практически насочена беседа на тема „Възкресение“, той логично прави следното обобщение: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господнето дело“ (1 Коринтяни 15:58).

Молитвата ми за теб днес е: постоянствай в Христос и изобилствай в благодарение.

Благодатта да служиш

„Защото Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи“ (Марк 10:45)

„Можеш да се наречеш слуга тогава, когато не се обиждаш от това“

Благодатта да служишСещаш ли се за човек със сърце на слуга? Моята майка беше такъв човек. Наблюдавал съм как тя с радост упражнява тази практична духовна дарба през целия си живот. При някои хора служенето е дадена от Бога дарба, която е част от характера им. За повечето от нас служенето трябва да дойде като резултат от целенасочено развиване на богоугоден характер и осмислени действия. Исус е съвършеният ни пример.

Ние сме призовани да бъдем като Исус. Това със сигурност е много смущаваща цел, но ни е осигурена и помощ: „Знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). Но това ще бъде тогава, а ние трябва да служим сега. Бих описал това като процес, постепенна работа на Святия Дух, която продължава цял живот. Нито един от нас няма да бъде завършено произведение в този живот. Този процес не се случва по естествен път и не е бърз.

Има дни, в които да бъдеш дори малко повече като Исус, изглежда като огромна задача. Неговата цел е ясна: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Хората често имат доста странни идеи как би изглеждало това. Открил съм, че повечето духовни неща са значително по-практични и прости, отколкото се опитваме да ги направим. Когато хората правят духовното израстване мистично и сложно, те лесно намират оправдание и не поемат отговорност дори да започнат.

Ето как трябва да започнеш. Посвети се да намираш възможности да служиш на другите, както правеше Исус: „Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Исус не беше длъжен да служи, Той избра да служи (Филипяни 2:5-9). Служенето е семейна черта. Ти избираш да служиш. Ставаш повече като Исус, когато осъзнаваш, че като служиш доставяш удоволствие на Исус повече от всичко. Ето колко лесно е да Му угодиш!

„С любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Служенето изисква благодат, а всяка благодат започва с Бога.

Учениците бяха шокирани, когато Исус коленичи, за да измие краката им (Йоан 13:12-15). Такова нещо беше немислимо в културен план, противно на разбирането им за гордост и положение. Те имаха да учат много и това щеше да бъде труден урок за тях. Те искаха да заемат най-високите места в Неговото ново управление (Марк 10:35-41). Слугите на Бога са по-загрижени за другите, отколкото за себе си.

Исус обърна световната система с главата надолу, за да може в Неговото царство нещата да бъдат по правилния начин. Тези, които настояват да им се служи, са по-маловажни в Неговото царство. Исус каза, че тези със смирено и загрижено сърце, които изберат да завържат престилката на слугата около кръста си, които с радост се предадат да служат, са великите (Лука 22:24-27). Сърцето на слуга дава благородство. Тези, които служат, не са унижени – в Божиите очи те са издигнати.

Моят скъп приятел и духовен баща Кембъл мъдро казваше: „Алън, ако искаш да разбереш доколко добре се представяш като слуга, обърни внимание как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Това е добра и практична мярка за напредъка ти или липсата му. Голямата доза служене е полезна и се превръща в начин на живот, а не остава само случайно събитие. Когато се радваш да послужиш, изграждаш сърце на слуга и ставаш повече като Исус.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се на възможностите да послужиш на Бога и на другите.

Съжаление, покаяние, изкупление

„Исус Христос… стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез Неговото обедняване“ (2 Коринтяни 8:9)

„Изкуплението е разточителното приложение на Божията милост, целящо да премахне всяка причина за съжаление“

Съжаление, покаяние, изкуплениеВсеки съжалява за нещо и всеки прави грешки. Най-важното е какво ще направиш след грешката или погрешния избор. Хората съжаляват за неправилни постъпки, които им се иска да са предотвратили – груби думи, гневни реакции, лошо поведение, нетърпение. Пропуснатата възможност да направим добро може да предизвика съжаление. Библията предупреждава: „Всеки, който знае кое е добро, а не го прави, извършва грях“ (Яков 4:17). В Божиите очи да направиш нещо грешно и да не направиш нещо добро е едно и също.

Твоята цел трябва да е да имаш добре обучена съвест, която предотвратява естествената ти склонност да вършиш зло – волно или неволно. Павел предлага една добра цел: „Затова правя всичко възможно съвестта ми пред Бога и пред хората винаги да е чиста“ (Деяния 24:16). Съжалението е закъсняло осъзнаване на неправилната постъпка.

Преди време мислех, че праведността се измерва с продължителността на времето, което можеш да живееш без да съгрешиш. Повярвайте ми, това не е много ефективно. С течение на времето разбрах, че по-добра мярка за богоугодно сърце е дължината на времето между осъзнаването на греха и покаянието. Съжалението е неефективно, само покаянието може да освободи изкуплението. Всяко забавяне или пренебрегване на покаянието причинява болка и съжаление без обещанието за освобождение.

Блудният син изпита опустошително съжаление (Лука 15:11-24). В един момент той се почувства засрамен от глупостта си и от унизителното състояние, в което се намираше в момента. Нищо нямаше да се промени, ако не беше „дошъл на себе си“ и не беше решил да се върне при баща си (стихове 17 до 20).

„Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт“ (2 Коринтяни 7:10). Съжалението е недостатъчно, но истинското покаяние води до изкупление. „Вижте какви ви направи тъгата, която Бог желае да имате… копнеещи да се постъпва справедливо“ (2 Коринтяни 7:11).

Съжалението ви изпълва с парализиращи огризения. Покаянието ви освобождава от съжаления и огризения. „Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, Той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез Неговото обедняване“ (2 Коринтяни 8:9). Очевидно контрастът между думите богат – беден отпраща към разликата между нашата духовна бедност и изобилното богатство на Божията благодат. „Винаги благодаря на моя Бог за вас, заради благодатта, която Бог ви е дал чрез Христос Исус, защото чрез Него бяхте богато благословени във всичко“ (1 Коринтяни 1:4-6). В Христос съжалението се заменя с ликуване.

Изкуплението е разточителното приложение на Божията милост, целящо да премахне всяка причина за съжаление, независимо каква е тя (Ефесяни 1:3-9). На кръста Спасителят „даде всичко от Себе Си“ (Филипяни 2:5-9), за да можем ние да бъдем обогатени с пълната благодат и изкупление, които Неговата вечна жертва осигурява. Каквито и съжаления да имаш, донеси ги при Исус и се отпусни сигурен в Неговата невероятна благодат.

Молитвата ми за теб днес е: живей без съжаления и се радвай в изобилната Божия благодат.

снимка: Интернет