Posts Tagged ‘благодат’

Божествен оптимизъм

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11)

„Оптимизмът за бъдещето е напразен, освен ако там не е включен Бог“

Божествен оптимизъмВсеки сезон в живота на човека е вълнуващ. Усещаш, че има още и още пред теб. Сърцето и духът ти са отново ободрени. Знаеш, че Бог подготвя нещо и то ще бъде добро. Бог, който е безкраен, обхваща цялото време. Неговият план включва това, което вече ти се е случило, това, през което минаваш сега и това, което предстои. И всичко е за твое добро (Римляни 8:28, 29). Няма нищо загубено в очите на Бога. В Своята благодат, Той рециклира всяко нещо, което е докоснало живота ти и го обръща за твое благословение.

Спомням си период от моя живот, когато Бог започна да работи в сърцето ми. Постепенно Неговата инструкция изкристализира: „Погледни целенасочено към бъдещето си“. Твоето бъдеще не вещае нещастия. В Божието провидение бъдещето ти е пълно с хубави моменти. „Наистина Бог е добър… към тези, които са с чисти сърца“ (Псалм 73:1). Предстоеше ми нов сезон в живота. Постепенно тези думи започнаха да фокусират плановете ми и да насочват моите усилия, мотивирайки ме да вложа енергията си с очакване (Филипяни 3:13).

Твоето бъдеще заслужава приоритет и внимание. Това е начинът, по който трябва да живеем живота си, нали? Оптимизмът за бъдещето е напразен, освен ако там не е включен Бог. „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Някои хора се задоволяват да отбелязват времето като си спомнят миналото и просто съществуват, пропускайки бъдещето, изпълнено с неограничени възможности. Да погледнеш целенасочено към бъдещето си те стимулира да вложиш най-доброто от твоите усилия, да вложиш цялата си енергия и да очакваш добро. Животът е различен, когато го живееш с Божествен оптимизъм (Яков 1:17, 18).

Живей така, както живееше Исус – с непоклатима увереност: „Трябва да бъда на разположение на Своя Отец“ (Лука 2:49). Това е мястото, където ще намерим радост, мир, задоволство и увереност. Не е нужно да знаем всичко, което бъдещето съдържа – това не е възможно и реалистично. Но трябва да знаеш, че твоето бъдеще е в безопасност в ръката и в бъдещите планове на Бог. От Неговата ръка очаквай само добро, а не зло.

Да живееш пълноценно, означава да имаш добри очаквания. „Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, така че младостта ти се подновява като на орел“ (Псалм 103:2-5).

Не се безпокой за бъдещето си, това само отделя вниманието ти от Бога и по този начин можеш да пропуснеш ценните възможности, които са ти предоставени днес. Днешният ден е главно за това да се приготвиш напълно да наследиш бъдещето, което Бог е приготвил за теб и да изпълниш намеренията Му. Бог иска да те включи в Своето голямо приключение. „Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя. У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога. Уповавай на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него“ (Псалм 62:5-8).

Лесно е да пропуснеш да предприемеш някаква мярка за бъдещето, ако си пленен от миналото или от нещо друго в момента. В Бога всичко, което вече е преминало, е само прелюдия към това, което предстои да се случи. Цени своето минало, наслаждавай се на всяка минута от настоящето, но имай своето бъдеще пред погледа си. Утре, а не вчера, е мястото, където твоите най-големи постижения и удовлетворение, все още те очакват.

Молитвата ми за теб днес е: имай истинска увереност за това, което Бог държи в сърцето Си за теб.

Снимка: Интернет

Реклами

Не поглеждай назад

„Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата“ (Филипяни 3:14)

„Неограничената благодат се балансира със строго ученичество“

Не поглеждай назадНапред и нагоре е добър план за живот с Бога. Животът ти няма да върви добре, ако непрекъснато гледаш в огледалото за обратно виждане. Повечето от нас преминаваме през смесени преживявания. Каквото и да е миналото ти – добро или лошо – да се фокусираш върху него е ограничаващо и неправилно. Бъди благодарен за доброто, покай се за злото и забрави ненужното. В Божия план винаги има по-добро пред теб, отколкото зад гърба ти. С Божията милост ти си човек, който има посока и прави нещо с вечна стойност. В Божията цел намираш истинската си значимост и сигурност.

След като зрението на Павел беше възстановено след драматичната му среща с Исус по пътя към Дамаск, той видя живота си по-ясно от всеки друг път (Деяния 9:3-18; Филипяни 3:4-12). След такава среща с Бога миналото е изкупено, служението е определено и съдбата ясна. Тези неща не ти се случват изневиделица, изисква се твоето съдействие и покорство. Павел описа процеса така: „Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, Който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение“ (Филипяни 2:12, 13).

Трябва да участваш с желание и да бъдеш покорен партньор на Бога в целия процес. Спасението се получава в един миг на вяра. Промяната на душата е постепенен процес, който продължава цял живот и изисква предаване и покорство. За да бъдеш полезен в Божието царство, трябва да знаеш целта си.

За Павел пътя напред беше ясен: „Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се протягам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус. И така нека ние, колкото от нас са зрели, да мислим така“ (Филипяни 3:12-15). Забравяме, протягаме се, гоним целта – миналото е минало, настоящето трябва да е приоритет, бъдещето изисква усилия и настойчивост. Наградата е вечна и несравнима. Ако пропуснем това, животът ни е пропилян.

Когато гледаш назад, губиш пътя, по който вървиш. Когато един човек каза на Исус: „Ще те следвам“, Исус му отговори директно и ясно: „Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Неограничената благодат се балансира със строго ученичество. Тази истина не може да съжителства с малките интервали на внимание и начин на живот, при който всички възможности остават отворени.

Павел пише следните думи, в които се чувства болка: „Димас ме остави като обикна сегашния свят и си отиде“ (2 Тимотей 4:10). Павел не съжаляваше за нищо, не се колебаеше за решението си, не приемаше друга възможност, не поглеждаше назад. Можем да разберем Павел най-добре, като знаем единствения копнеж в живота му: „Да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания“ (Филипяни 3:10).

Исус беше ясен: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25).

Молитвата ми за теб днес е: стреми се напред – не се разсейвай и не се съмнявай.

снимка: Интернет

Любов и прошка

„В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7)

„Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно“

Любов и прошкаСлучвало ли ви се е да постъпят с вас несправедливо? Кой не е постъпвал несправедливо срещу Бог или човек? Животът не е възможен без прошка. Товарът на твоите грешки или тези на другите, става толкова тежък за носене, че е невъзможно да не си прощаваме. Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно (Марк 11:25, Колосяни 3:13-15, Матей 6:14, 15).

Но не прошката е това, с което се борим – любовта е нашето предизвикателство. Любовта изисква от теб много: „Любовта не държи сметка за зло… всичко премълчава… всичко търпи… любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8). С любовта саможертвата тежи по-малко, неудобствата не си струва да се споменават. Прошката идва без да претегляме грешки и заслуги. Този, който избира да прости, приема цената и болката от грешките на другите.

Смисълът на Разпятието е неизмеримата любов. Исус, който не е извършил никакъв грях (2 Коринтяни 5:21), взе на Себе Си твоите грехове, прие твоето място пред святостта на Бог, плати ужасната цена на греха ти и понесе болката за всеки грях и несправедливост, които си извършил или ще извършиш (Матей 27:46)). Най-лошото, на което всеки човек е способен, беше понесено от Исус на кръста, мястото, където умря нашият Спасител.

Кръстът е символ на греха, но също така и на най-великата любов. Там Той ти прости, защото те обича: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17).

На този кръст твоето минало и твоята съдба бяха завинаги променени: „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатствата на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране… така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос“ (Ефесяни 1:7-12). Никой не трябва да остава такъв, какъвто е бил. Това е наистина един велик петък, защото тогава беше родена надеждата за всеки, който повярва (1 Йоан 1:9, 10). Писателят Макс Лукадо пише: „Исус ще отиде по-скоро в ада за теб, отколкото в небесата без теб“. Какво да правиш с такъв Бог? Не можеш просто да Го отпратиш. Вместо това съкрушено коленичиш пред Него, приемаш Неговата прошка и живееш живота си за Него. „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:7, 8). Представи си – Бог даде Своя живот за теб!

Защо тогава ние, които получихме такава благодат и любов, трудно прощаваме? Не можеш да оставиш прегрешенията на другите непростени, когато твоите са така щедро и напълно простени. Библията казва: „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:29, 32). Любовта се вижда най-добре при прошката.

Молитвата ми за теб днес е: познай Божията чудна и неизмерима любов.

снимка: Интернет

Божията милост

„Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16)

„Най-много се нуждаем от милост тогава, когато я заслужаваме най-малко“

Божията милостСпомням си като дете моята баба, Айрин, една много богоугодна и изпълнена с обич жена, често да си шепне, по-скоро на нея, отколкото на някой друг: „Смили се над мен“. Когато не разбираше добре това, което се случва или чувстваше, че не е направила нещо така добре, както би трябвало, думите, които избираше бяха: „Смили се над мен“. Простичък и искрен израз, както на нейната нужда, така и на нейното очакване да получи милост от Бог и от другите.

Когато гледам на Божията благодат и на благосклонността на другите към мен през всичките тези години, се изпълвам с благодарност за милостта. Милост, когато се провалях и не успявах да бъда това, което би трябвало да бъда, и когато рухваха намеренията ми да бъда такъв, какъвто искам. С готовност се съгласявам със свидетелството на Павел: „Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16). Всеки има нужда от милост, защото всеки се проваля. Нашите обикновени несъвършенства означават, че милостта е важна за бъдещето на всеки един. Милостта не може да се изисква, нито да се заслужи.

Никой не ти дължи милост. Най-много се нуждаеш от милост тогава, когато най-малко я заслужаваш. „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост“ (Тит 3:5).

Трябва да знаеш нещо за милостта – тя идва само при тези, които показват милост. Когато Исус говореше за реда и законите на Божието царство, Той беше пределно ясен: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Матей 5:7). Яков, братът на Исус, доразвива темата: „Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13). Ето това е добра новина!

Винаги ще е по-лесно да не се вглеждаш в грешките на другите, ако помниш своите собствени. Никога не можеш да бъдеш прекалено милостив. Бог изобилно ти дава милост само тогава, когато ти щедро я даряваш на другите. Основната история на Библията е милостта на Бог – към Адам и Ева в Едемската градина, към Авраам в пустинята, към Самсон във филистимския затвор, към Давид в двореца, към Петър на брега, към Павел по пътя, към всички където и да са, каквото и да са направили – към всеки, който призовава Името Му с искрено и разкаяно сърце.

Давид получи огромна милост от Бога и се удивляваше на Неговата благодат. В 150 Псалма думата милост е използвана 110 пъти. Давид беше уверен в несекващата милост на Бог към него. Едно от най-скъпоценните обещания в Светото писание е това: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“ (Псалм 23:6). Според мен добрина е, когато Бог ми дава това, което не мога да заслужа, а милост, когато Бог не ми дава това, което заслужавам.

Исус показа Божията милост към теб и мен. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16). Мисля, че моята баба беше права: „Смили се над мен“. Аз също не бих могъл да се справя без милостта на Бога.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божията милост, но никога не я приемай за даденост.

снимка: Интернет

Чудесен мир

„Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божии деца“ (Матей 5:9)

„Мирът е плод на взаимно разбирателство – предлагай го на другите щедро“

Чудесен мирНека още в началото на новата година да погледнем към „особеното благословение“, обещано от Исус на хората, които прегърнат начина на живот на Божието царство (Матей 5:1-12). „Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божии деца“ (Матей 5:9). Нашият свят, общество, домове, връзки и всекидневният ни живот имат нужда от миротворци – хора на мира, такива, които живеят в мир, ценят мира и му служат. Според Библията миротворството не е въпрос на избор. „…бъдете единомислени, живейте в мир и Богът на любовта и мира ще бъде с вас… Ето защо нека се стремим към това, което носи мир и това, което ни помага да се укрепваме взаимно“ (2 Коринтяни 13:11, Римляни 14:19)

„Радост имат тези, които съветват за мир“ (Притчи 12:20). Мирът между хората започва с мир вътре в отделния човек. „Тъй като сме станали праведни пред Бога чрез вяра, ние сме в мир с Него чрез нашия Господ Исус Христос. Защото повярвахме в Христос, Той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава“ (Римляни 5:1, 2). Миротворецът е преди всичко човек, който е в мир с Бога (Колосяни 3:15-17).

Тези думи, написани много отдавна, дават мъдър съвет: „Боже, направи ме инструмент на Твоя мир. Нека сея любов там, където има омраза. Прошка, където има нараняване. Вяра, където има съмнение. Надежда, където има отчаяние. Светлина, където е тъмно. Радост, където има тъга. Божествени Господарю, нека да се стремя по-скоро да утешавам, а не да бъда утешен. Да разбирам, а не да бъда разбран. Да обичам, а не да бъда обичан. Защото в даването си получаваме. В прошката и на нас се прощава и в смъртта се раждаме за вечен живот. Амин“ (Св. Франциск от Асизи, 13. век).

В такива моменти това, което сеем или ще донесе мир, или ще задълбочи враждата. Сей мир. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18). Бъди търпелив. Миротворството е процес – понякога доста бавен, рядко постиган с припрени действия – който изисква търпение и вътрешен мир в самия човек. „Вижте земеделецът как чака скъпоценния плод на земята – търпеливо изчаква, докато паднат есенният и пролетният дъжд. С такова търпение чакайте и вие“ (Яков 5:7, 8). Да живееш в мир с другите е начин на живот. Тогава ще бъдеш благословен, защото ще бъдеш наречен Божие дете (Матей 5:9).

Мирът не бива да бъде постиган на всяка цена. Мир, постигнат за сметка на пожертвани убеждения, рядко е траен. Но понякога може да се наложи да се откажем от признанието, че сме прави или от желанието да бъдем първи. „Доколкото зависи от вас и ако е възможно, живейте в мир с всички хора… Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му“ (Римляни 12:18, Притчи 16:7). Мирът е плод на взаимно разбирателство и предлага една положителна алтернатива. Инициативата е в ръцете на този, който цени мира повече (Матей 5:23, 24). Заради Бога миротворството трябва да бъде твой приоритет. „Който иска да се наслади на живота и да види добри дни, да въздържа от зли думи езика си и от измами – устните си, да обърне гръб на злото и да върши добро; да търси мир и да се стреми към него“ (1 Петър 3:10, 11).

Молитвата ми за теб днес е: обичай мира и го предлагай щедро на другите.

снимка: Интернет

Опознаване на границите

„Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати“ (Йоан 9:4)

„Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното“

Думата граница се дефинира като предел на състояние или капацитет. Животът, какъвто го познаваме сега, има предели. Във вечността няма да е така. Библията нарича тези предели граница или мяра. Псалмописецът Давид се радваше: „За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство“ (Псалм 16:5, 6). Той намери задоволяване и сигурност в Божия промисъл. Ти ще намериш същото. Павел написа нещо подобно в Новия завет: „Ние, обаче, няма да се хвалим извън всякакви граници, а само в пределите, които Бог установи за нашето дело“ (2 Коринтяни 10:13). Павел намери увереност и сигурност в задачата, възложена от Бога. Убедеността в истината ражда увереност.

Ти разполагаш с определен брой години, който само Бог знае, с определена сила, ресурси, енергия, издържливост и приятелства, но в тези рамки имаш неподозирани възможности. Това важи за всички ни, въпреки че мярката е различна за всеки човек. Чрез усилия и дисциплина можеш да разшириш границите, но не можеш да премахнеш ограниченията напълно. Знай обаче, че в живота не е важно какво нямаш и какво не можеш да правиш. Важно е какво ще се научиш да правиш в рамките, които са ти дадени. Постиженията ти се определят от това колко мъдро живееш и колко усилено работиш.

Да не планираш означава да планираш провала си. В живота имаме нужда от план. Много хора не осъзнават тази проста реалност, докато не им е останало твърде малко време. Някой така и не я осъзнават. Границите са поставени, но какво правим в тях, е оставено на нашето решение. Изследвай границите си докрай, не ги свивай сам. Разбери какво ти е било дадено и реши какво ще правиш с живота си. „Внимавайте как живеете и не постъпвайте неразумно, а като мъдри хора, които използват всяка възможност да вършат добро, защото времената са зли. Не бъдете глупави, а разберете какво иска Господ от вас“ (Ефесяни 5:15-17).

Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното. Исус разбираше това, че да извърши Божията воля е най-важно и подреди живота Си в тези рамки. „Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. Докато съм в света, Аз съм светлина за света“ (Йоан 9:4, 5). Дори Исус признаваше ограниченията и използва Своето време, за да послужи на вечните цели на Своя Баща. Докато си жив ти можеш да си светлина на света (Филипяни 2:15-18).

В Божията воля ще намериш Божият план за живота си, най-големия успех и удовлетворение. Особено обичам обещанието, което Бог изговори чрез Еремия: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдеще без надежда или надежда без бъдеще, в което да се постигне тя, е обезсърчаващо. Бог ни предлага и „бъдеще и надежда“. Бъдещето ти зависи от това, което правиш всеки един ден.

Молитвата ми за теб днес е: използвай мъдро това, което ти е дадено щедро.

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет