Posts Tagged ‘благословение’

Да имаш мир

„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6)

„За да имаш мир трябва да започнеш с молитва“

Да имаш мирВсекидневно спорове и различия поляризират живота и взаимоотношенията ни. Разширява се пропастта между религиозните и светските вярвания. Икономическите неравенства разделят общности, нации и света ни. Политически и международни конфликти заплашват нашето благополучие и сигурността в глобален план на всеки континент. В днешния свят мирът изглежда неуловим. Забелязал съм, че колкото по-малко мир имаме в сърцата и домовете си, толкова повече конфликти създаваме във всяка друга сфера. Единствените източници на мир са Богът и Князът на мира.

Хората неправилно приемат, че мир означава липса на тревожни обстоятелства. Ако това беше така, никога нямаше да има мир, защото проблемите са факт от живота. Исус ясно каза: „Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).

Проблемите заплашват мира в сърцето и ума ти. В сърцевината на мира е правилната перспектива. Твоята оценка влияе на очакванията ти. Ето какъв е практичния съвет на апостол Павел: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Можеш да се тревожиш, но да се молиш и да благодариш е по-здравословно. Притеснението и молитвата са взаимноизключващи се. Да се притесняваш е естествено. Молитвата и благодарността са въпрос на избор, но са по-мъдрото решение. Най-често последното нещо, което опитваш, е единственото, което работи ефективно. За да имаш мир трябва да започнеш с молитва. Молитвата отваря сърцето, успокоява страховете и ти дава решения.

Павел обеща, че молитвата с благодарност е сигурният път към преживяването на Божия мир шалом – мирът на Бога във всяко обстоятелство. „И Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7). Опасенията, които чувстваш, когато нещата са несигурни или нарастващото раздразнение от конфликти във взаимоотношенията, или объркването на духа ти изчезват при практикуването на това простичко нещо – искрен разговор с Бога, с благодарност, почит и очакване. „И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане“ (Римляни 14:19).

Пророк Исая написа: „И делото на правдата ще бъде мир и действието на правдата ще бъде покой и сигурност до века. И Моят народ ще обитава в мирно заселище, в сигурни жилища, и в спокойни места за почивка“ (Исая 32:17, 18). Започваш да преживяваш мир около теб, когато приемеш мира на Бога вътре в теб – мирно заселище, в сигурни жилища и в спокойни места за почивка.

Молитвата ми за теб днес е: Божият мир вътре в теб да те обгърне и да те пази.

Реклами

Радостта да бъдеш щедър

„Добротворната душа ще бъде наситена и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:25)

„Щедростта благославя получателя и обогатява даващия“

Радостта да бъдеш щедърПреди няколко години моят приятел Харолд предизвика интереса ми с тези думи: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“. Това е библейски принцип, потвърден и в Стария, и в Новия завет. Ако имаш нужда от насърчение, насърчи някой друг. Ако имаш нужда от приятелство, бъди приятел на тези, които имат нужда. Винаги има някой, чиято нужда е по-голяма от твоята. Давай в нуждата си, докато дойде моментът, в който можеш да даваш от излишъка си. „Служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора, като знаете, че всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа“ (Ефесяни 6:8). Бъди този, който посреща нуждите на другите и Господ ще посреща твоите нужди.

В случаите, когато щедростта ти като че ли не се забелязва или връща, помни, че наградата ти идва от Бога, а не от хората, а Господ поддържа безупречни архиви. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10). Спомням си, че дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на никого“. Бог приема всяко великодушие като щедрост, проявена към самия Него. Исус описа деня, в който всеки ще застане пред Бога и щедростта Му или липсата й ще бъде прегледана. „Елате вие, благословени от Баща ми… Каквото сте направили на един от най-малките ми братя, на Мен сте направили“ (Матей 25:31-41).

Знай, че даването те обогатява и те оставя с повече, а не по-малко. Щедростта благославя получателя и обогатява даващия. „Един разпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност. Добротворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Може би си мислиш, че не можеш да си позволиш да бъдеш щедър – истината е, че не можеш да си позволиш да не бъдеш щедър. „Давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Щедростта отваря живота ти за Божието изобилие, докато обогатява живота на другите. Мисля си дори, че липсата в живота на някои хора е резултат от малкото им даване, а не от малкото им притежания. „Помнете думите на Господ Исус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането“ (Деяния 20:35).

Щедростта е въпрос на начин на живот. „И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние (на даването)“ (2 Коринтяни 8:7). Щедростта не се отнася само до пари и вещи, тя се проявява в начина на живот – в думите ти към и за другите, в насърчаването, в запазването на положителна нагласа, в даването на похвала, в неограничената проява на добрина към околните, в показването на зачитане и внимание, дори без да се очаква, в отделяне от времето ти, за да окажеш помощ, в търпимост и простителност към недостатъците на околните.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне… Бог обича онзи, който дава с радост… А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело… Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ (2 Коринтяни 9:6-11, Галатяни 6:7-10). Когато дойде време за жетвата, никога не съжаляваш за труда и умората от сеенето.

Молитвата ми за теб днес е: Бог да направи за теб това, което ти правиш за другите.

Благослови тази бъркотия

„Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява“ (Псалм 1:1-3)

Да бъдеш благословен не означава да имаш повече; да бъдеш благословен означава да се наслаждаваш повече на това, което имаш.

Благослови тази бъркотияНямам представа откога познавам моята приятелка Бети, като че ли винаги съм я познавал. През всичките тези години, нейният отговорът на моя искрен въпрос: „Как си, Бети?“, е бил: „Пасторе, аз съм благословена“. Знам, че животът й далеч не е лесен, но отговорът й не се променя: „Пасторе, аз съм благословена“. Тя е открила истината, която повечето хора рядко откриват: „Божието благословение е нашето най-голямо богатство. Колкото и да работим, не можем да добавим нищо към него“ (Притчи 10:22).

Всеки иска да бъде благословен. Хората, обаче, имат неправилно разбиране какво представлява благословението. Те, много често, грешно приемат, че благословение означава да имаш повече неща – повече и по-хубави. Благословението не означава да имаш повече от нещата, които харесваш; благословение означава да се наслаждаваш повече на това, които имаш. Правилната употреба на думата включва в себе си разбиране за благодатна и великодушна щедрост, която надхвърля усилията на твоя труд. В действителност всеки е бил благословен много повече от това, което сам е спечелил или заслужил. Според мен, концепцията за благословение включва това, което е добавено към живота ни, както благодарение на Божието благоволение, така и благодарение на любезността на другите хора. Кой би се отказал от тези неща?

Видях една шеговита табелка, която гласи: „Благослови тази бъркотия“. Усмихнах се, защото можех да си представя кухни и домове, а също така някои бракове, семейства и животи, за които тези меланхолични думи биха били подходящи. Проблемът е: Бог не благославя бъркотията. Той ще те избави от бъркотията, ако ти искрено и смирено я представиш пред Него. Благословение има там, където се приема благодатта: „Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен онзи човек, който уповава на Него“ (Псалм 34:8).

Давид разбра милостта и благодатта на Бога, но също така научи и изискванията (Псалм 32:1-5, Псалм 51:7-13). Давид също така научи къде ни очаква благословение: „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява“ (Псалм 1:1-3, виж още Еремия 17:7, 8).

Мойсей изговори Божието обещание за благословение на Израел с тези думи: „И всички тези благословения ще дойдат върху теб и ще те придружават, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог. Благословен ще бъдеш в града и благословен ще бъдеш в полето. Благословено ще бъде роденото от теб, плодът на земята ти и роденото от добитъка ти, малките на говедата ти и овцете ти; благословени кошът и нощвите ти. Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си през градската порта“ (Второзаконие 28:2-13).

Със сигурност Божиите обещания не са по-малко сега, когато сме под благодат, отколкото по времето на закона. Павел едва сдържа радостта си и изумлението си при мисълта: „Благословен да бъде Бог и Отец на Нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3).

Молитвата ми за теб днес е: познай благословението на тези, които служат на Бога с цялото си сърце.

Благодатта да служиш

„Защото Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи“ (Марк 10:45)

„Можеш да се наречеш слуга тогава, когато не се обиждаш от това“

Благодатта да служишСещаш ли се за човек със сърце на слуга? Моята майка беше такъв човек. Наблюдавал съм как тя с радост упражнява тази практична духовна дарба през целия си живот. При някои хора служенето е дадена от Бога дарба, която е част от характера им. За повечето от нас служенето трябва да дойде като резултат от целенасочено развиване на богоугоден характер и осмислени действия. Исус е съвършеният ни пример.

Ние сме призовани да бъдем като Исус. Това със сигурност е много смущаваща цел, но ни е осигурена и помощ: „Знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). Но това ще бъде тогава, а ние трябва да служим сега. Бих описал това като процес, постепенна работа на Святия Дух, която продължава цял живот. Нито един от нас няма да бъде завършено произведение в този живот. Този процес не се случва по естествен път и не е бърз.

Има дни, в които да бъдеш дори малко повече като Исус, изглежда като огромна задача. Неговата цел е ясна: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Хората често имат доста странни идеи как би изглеждало това. Открил съм, че повечето духовни неща са значително по-практични и прости, отколкото се опитваме да ги направим. Когато хората правят духовното израстване мистично и сложно, те лесно намират оправдание и не поемат отговорност дори да започнат.

Ето как трябва да започнеш. Посвети се да намираш възможности да служиш на другите, както правеше Исус: „Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Исус не беше длъжен да служи, Той избра да служи (Филипяни 2:5-9). Служенето е семейна черта. Ти избираш да служиш. Ставаш повече като Исус, когато осъзнаваш, че като служиш доставяш удоволствие на Исус повече от всичко. Ето колко лесно е да Му угодиш!

„С любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Служенето изисква благодат, а всяка благодат започва с Бога.

Учениците бяха шокирани, когато Исус коленичи, за да измие краката им (Йоан 13:12-15). Такова нещо беше немислимо в културен план, противно на разбирането им за гордост и положение. Те имаха да учат много и това щеше да бъде труден урок за тях. Те искаха да заемат най-високите места в Неговото ново управление (Марк 10:35-41). Слугите на Бога са по-загрижени за другите, отколкото за себе си.

Исус обърна световната система с главата надолу, за да може в Неговото царство нещата да бъдат по правилния начин. Тези, които настояват да им се служи, са по-маловажни в Неговото царство. Исус каза, че тези със смирено и загрижено сърце, които изберат да завържат престилката на слугата около кръста си, които с радост се предадат да служат, са великите (Лука 22:24-27). Сърцето на слуга дава благородство. Тези, които служат, не са унижени – в Божиите очи те са издигнати.

Моят скъп приятел и духовен баща Кембъл мъдро казваше: „Алън, ако искаш да разбереш доколко добре се представяш като слуга, обърни внимание как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Това е добра и практична мярка за напредъка ти или липсата му. Голямата доза служене е полезна и се превръща в начин на живот, а не остава само случайно събитие. Когато се радваш да послужиш, изграждаш сърце на слуга и ставаш повече като Исус.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се на възможностите да послужиш на Бога и на другите.

Духовно ободряване

„Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан, и заведе само тях на една висока планина“ (Матей 17:1)

„Планинските опитности разтварят душата, разширявайки перспективите и възможностите“

Духовно ободряванеКогато застанеш на по-високо място, постигаш по-широка перспектива. Има нещо наистина ободряващо в широкия поглед от високо планинско място. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-надалеч виждаш. Същевременно, обаче, изкачването става по-трудно, а усилията и напрежението по-изискващи. Не можеш да намериш тълпи на планината – повечето долу са щастливо заети с разписанията и маршрутите на всекидневния живот. Твърде малък брой хора си позволяват лукса да отделят време и място, за да добият по-ясна перспектива.

Спомням си няколко от тези случаи в моя живот. Единият беше в навечерието на една Нова година. Седях сам върху купчина сняг, отстрани на една ски писта в планините на Колорадо, взирах се с удивление в красивото и чисто нощно небе с блещукащи ярки звезди. Седях и се вслушвах в среднощното спокойствие, нарушавано единствено от звъна на църковните камбани на малкото старинно селце Брекенридж в подножието. Бил съм докосван от красотата на извисяващите се върхове на Скалистите планини, Вирджинските острови и Хаваите, гледайки красиви долини и удивителни върхове, дори по-високи от тези, на които стоях.

Опитностите в планината са уникално стимулиращи. Те разтварят душата и дават перспектива, различна от тази, към която си привикнал. Те предоставят една по-добра перспектива от широки възможности, в контраст с ограничеността на предишните разбирания. Такива възможности идват твърде рядко, така че не ги изпускайте!

Исус често търсеше тихото усамотение на планината за молитва и общение със Своя Отец. В предишни случаи ходеше сам. Този ден, обаче, покани със Себе си Петър, Яков и Йоан (Матей 17:1-8). И те станаха свидетели на нещо, което друг никога не беше виждал. Пред техните очи Исус говореше с Мойсей и Илия, а сам Той беше облечен в такова небесно великолепие, каквото човешко око не е виждало.

Увлечен от своя ентусиазъм, Петър изтърси нещо, което според него трябваше да бъде направено – погрешно време, лоша идея. Тогава Петър и неговите другари чуха Божия глас, който ги остави уплашени и без думи: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте“ (Матей 17:5). Подобно на Петър, аз също съм по-склонен да говоря тогава, когато би трябвало да слушам. Харесва ми начинът, по който историята завършва: „И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам“ (Матей 17:8). Никого, освен Исус. Това е фокусът на живота, който искам да имам: „За да има Исус първенство във всичко“ (Колосяни 1:18).

В моменти на такова неочаквано духовно оживление, дръж своя фокус на Исус, а не върху себе си. Нищо в живота не може да се сравни с тези моменти, когато виждаш Исус такъв, какъвто е. Нищо не може да се мери с това. Бог те кани да видиш славата на Неговия Син не само, за да почувстваш опияняващата тръпка на емоцията. Има много неща, които могат да събудят твоите емоции – вълнувай се истински само от Исус.

Молитвата ми за теб днес е: дръж очите си отворени единствено към Исус.

снимка: Интернет

Отвъд границите

„А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим…“ (Ефесяни 3:20)

„Ако не използваш достатъчно пълноценно това, което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което не ти достига“

Ние сме привикнали към ограниченията, които имаме – наши или чужди. Тези граници, реални и доловими, много често управляват живота ни, ограничавайки очакванията и действията ни. Хората се чувстват ограничени откъм средства, време, енергия, възможности, талант, опит, знание, разбиране и още, и още до безкрайност. Единствено неограничени могат да бъдат, евентуално, размера и броя на ораниченията, с които всички се сблъскваме.

На всеки му се е случвало поне веднъж да си каже: „Само ако имах повече _____ (попълни празното място). Историята е винаги една и съща, променя се само това, което не ни достига в дадения момент – време, пари, помощ, образование и т. н. Исус каза една много дълбока истина по отношение на сходната отговорност, която хората имат към малкото и към многото: „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен“ (Лука 16:10-12). И наистина, ако не използваш достатъчно пълноценно, това което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което ти липсва.

Когато предоставиш живота си на Бог, нещата се променят към по-добро. „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал“ (Ефесяни 4:7). Исус взима твоите оскъдни и недостатъчни „хляб и риба“ и ги благославя, разчупва ги, и ги разпределя в такова изобилие, каквото не можеш дори да си представиш (Марк 6:31-44). Когато си мислиш, че нуждите ти са повече от средствата, с които разполагаш и чувстваш, че имаш едва за себе си, камо ли да дадеш на друг, тогава в Исусовите ръце се случва чудото на преумножаването. Тогава има достатъчно както за теб, така и за всички онези, с които имаш възможност да споделиш.

Средствата и парите стигат за по-дълго с благословението на Бог, ето защо е мъдро да даваме десятък и да живеем живот на щедрост (Малахия 3:10-12 и 2 Коринтяни 9:6-15). Времето е предостатъчно заради ефективността, която дава Бог. Енергията се подновява, когато вършиш работата на Бог. „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Мъдростта и разбирането се увеличават от истината в твоето сърце, когато там е скрито Божието Слово (1 Царе 3:5-14).

Това, което повериш в Божиите ръце, вече не се подчинява на твоите предишни ограничения. Павел се удивлява на тази истина, притежаваща мощта да надхвърли всяка позната ти граница: „…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца… Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века и до века. Амин“ (Ефесяни 3:16-21). Бог, иито провидение и мощ са отвъд всяка мяра или ограничение, е Неизмерим! Какво би се случило ако предоставиш изцяло живота, семейството, кариерата и взаимоотношенията си на волята и в разпореждането на Бог? (Римляни 12:1-2).

Молитвата ми за теб днес е: да разбереш от опит неизмеримата доброта и милост на Бог.

снимка: Интернет

Божиите пътища

„А, когато се вразуми си каза…. Ще отида при баща си“ (Лука 15:17)

„Според библейският модел на поведение, зрелостта е правилния отговор на житейските ситуации“

Зрелостта е разбиране как животът работи най-добре и желание и ние да работим така. В зрелостта няма хронологичност; тя не идва автоматично с възрастта. Зрелостта е способността да разграничим ценното и вечното от онова, което е примамливото, но временно. Зрелостта е способността да изберем отложеното удовлетворение пред непосредственото възнаграждение.

Духовната зрялост е Божията цел за нашия живот. „ …докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;  за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости;“ (Ефесесяни 4:13-14)

Моята дефиниция за зрелостта е: „Правилния отговор на житейските ситуации, според библейския модел на поведение.“ Един по-кратък начин да кажем това е: зрелостта е да сме подобни на Христос.

Исус разказа една показателна история за един син-прахосник, който искаше да следва своите собствени пътища, а не тези на баща си. (Виж Лука 15:11-24). Той искаше да живее по своя си начин; той искаше да прахосва живота си, така както на него му харесва. Знаеше какво иска и мислеше, че не може да го намери там, където беше. „Всички пътища на човека са прави в неговите очи, но Господ претегля сърцата” (Притчи21:2). Да ви звучи познато? Наистина не сме много по-различни. „Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6).

След ненужни загуби и прахосване, той „се вразуми и си каза…. Ще отида при баща си” (Лука 15:17). Тъжно е, когато човек не се учи от грешките си. Той се вразуми; след това се върна при баща си! Всичко, което си мислеше, че иска не можеше да се намери на друго място, освен при баща му. Това винаги ще бъде вярно и за теб. Всичко, което би направило живота ти богат и пълен със смисъл може да се намери само в ръцете на твоя Баща!
”Нека нечестивият изостави пътя си и неправедният – помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро….   Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли“ (Исая 55:7-9). Божиите пътища са най-добрите. Виж Псалм 18:30. Животът започва да работи за теб, когато приемеш, че Отец знае най-добре и започнеш да живееш съгласно тази истина. „…чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото. Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му“ (Притчи 16:6-7). Съобрази своите пътища с Божиите; това е винаги най-добрият път. Имаш ли нужда „да се върнеш у дома“ при Добрия Баща?

Молитвата ми за теб днес е: да се доверяваш на Божиите пътища при всички ситуации и по всяко време.

снимка: Интернет