Posts Tagged ‘благословение’

Благодатта да служиш

„Защото Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи“ (Марк 10:45)

„Можеш да се наречеш слуга тогава, когато не се обиждаш от това“

Благодатта да служишСещаш ли се за човек със сърце на слуга? Моята майка беше такъв човек. Наблюдавал съм как тя с радост упражнява тази практична духовна дарба през целия си живот. При някои хора служенето е дадена от Бога дарба, която е част от характера им. За повечето от нас служенето трябва да дойде като резултат от целенасочено развиване на богоугоден характер и осмислени действия. Исус е съвършеният ни пример.

Ние сме призовани да бъдем като Исус. Това със сигурност е много смущаваща цел, но ни е осигурена и помощ: „Знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). Но това ще бъде тогава, а ние трябва да служим сега. Бих описал това като процес, постепенна работа на Святия Дух, която продължава цял живот. Нито един от нас няма да бъде завършено произведение в този живот. Този процес не се случва по естествен път и не е бърз.

Има дни, в които да бъдеш дори малко повече като Исус, изглежда като огромна задача. Неговата цел е ясна: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Хората често имат доста странни идеи как би изглеждало това. Открил съм, че повечето духовни неща са значително по-практични и прости, отколкото се опитваме да ги направим. Когато хората правят духовното израстване мистично и сложно, те лесно намират оправдание и не поемат отговорност дори да започнат.

Ето как трябва да започнеш. Посвети се да намираш възможности да служиш на другите, както правеше Исус: „Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Исус не беше длъжен да служи, Той избра да служи (Филипяни 2:5-9). Служенето е семейна черта. Ти избираш да служиш. Ставаш повече като Исус, когато осъзнаваш, че като служиш доставяш удоволствие на Исус повече от всичко. Ето колко лесно е да Му угодиш!

„С любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Служенето изисква благодат, а всяка благодат започва с Бога.

Учениците бяха шокирани, когато Исус коленичи, за да измие краката им (Йоан 13:12-15). Такова нещо беше немислимо в културен план, противно на разбирането им за гордост и положение. Те имаха да учат много и това щеше да бъде труден урок за тях. Те искаха да заемат най-високите места в Неговото ново управление (Марк 10:35-41). Слугите на Бога са по-загрижени за другите, отколкото за себе си.

Исус обърна световната система с главата надолу, за да може в Неговото царство нещата да бъдат по правилния начин. Тези, които настояват да им се служи, са по-маловажни в Неговото царство. Исус каза, че тези със смирено и загрижено сърце, които изберат да завържат престилката на слугата около кръста си, които с радост се предадат да служат, са великите (Лука 22:24-27). Сърцето на слуга дава благородство. Тези, които служат, не са унижени – в Божиите очи те са издигнати.

Моят скъп приятел и духовен баща Кембъл мъдро казваше: „Алън, ако искаш да разбереш доколко добре се представяш като слуга, обърни внимание как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Това е добра и практична мярка за напредъка ти или липсата му. Голямата доза служене е полезна и се превръща в начин на живот, а не остава само случайно събитие. Когато се радваш да послужиш, изграждаш сърце на слуга и ставаш повече като Исус.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се на възможностите да послужиш на Бога и на другите.

Духовно ободряване

„Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан, и заведе само тях на една висока планина“ (Матей 17:1)

„Планинските опитности разтварят душата, разширявайки перспективите и възможностите“

Духовно ободряванеКогато застанеш на по-високо място, постигаш по-широка перспектива. Има нещо наистина ободряващо в широкия поглед от високо планинско място. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-надалеч виждаш. Същевременно, обаче, изкачването става по-трудно, а усилията и напрежението по-изискващи. Не можеш да намериш тълпи на планината – повечето долу са щастливо заети с разписанията и маршрутите на всекидневния живот. Твърде малък брой хора си позволяват лукса да отделят време и място, за да добият по-ясна перспектива.

Спомням си няколко от тези случаи в моя живот. Единият беше в навечерието на една Нова година. Седях сам върху купчина сняг, отстрани на една ски писта в планините на Колорадо, взирах се с удивление в красивото и чисто нощно небе с блещукащи ярки звезди. Седях и се вслушвах в среднощното спокойствие, нарушавано единствено от звъна на църковните камбани на малкото старинно селце Брекенридж в подножието. Бил съм докосван от красотата на извисяващите се върхове на Скалистите планини, Вирджинските острови и Хаваите, гледайки красиви долини и удивителни върхове, дори по-високи от тези, на които стоях.

Опитностите в планината са уникално стимулиращи. Те разтварят душата и дават перспектива, различна от тази, към която си привикнал. Те предоставят една по-добра перспектива от широки възможности, в контраст с ограничеността на предишните разбирания. Такива възможности идват твърде рядко, така че не ги изпускайте!

Исус често търсеше тихото усамотение на планината за молитва и общение със Своя Отец. В предишни случаи ходеше сам. Този ден, обаче, покани със Себе си Петър, Яков и Йоан (Матей 17:1-8). И те станаха свидетели на нещо, което друг никога не беше виждал. Пред техните очи Исус говореше с Мойсей и Илия, а сам Той беше облечен в такова небесно великолепие, каквото човешко око не е виждало.

Увлечен от своя ентусиазъм, Петър изтърси нещо, което според него трябваше да бъде направено – погрешно време, лоша идея. Тогава Петър и неговите другари чуха Божия глас, който ги остави уплашени и без думи: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте“ (Матей 17:5). Подобно на Петър, аз също съм по-склонен да говоря тогава, когато би трябвало да слушам. Харесва ми начинът, по който историята завършва: „И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам“ (Матей 17:8). Никого, освен Исус. Това е фокусът на живота, който искам да имам: „За да има Исус първенство във всичко“ (Колосяни 1:18).

В моменти на такова неочаквано духовно оживление, дръж своя фокус на Исус, а не върху себе си. Нищо в живота не може да се сравни с тези моменти, когато виждаш Исус такъв, какъвто е. Нищо не може да се мери с това. Бог те кани да видиш славата на Неговия Син не само, за да почувстваш опияняващата тръпка на емоцията. Има много неща, които могат да събудят твоите емоции – вълнувай се истински само от Исус.

Молитвата ми за теб днес е: дръж очите си отворени единствено към Исус.

снимка: Интернет

Отвъд границите

„А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим…“ (Ефесяни 3:20)

„Ако не използваш достатъчно пълноценно това, което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което не ти достига“

Ние сме привикнали към ограниченията, които имаме – наши или чужди. Тези граници, реални и доловими, много често управляват живота ни, ограничавайки очакванията и действията ни. Хората се чувстват ограничени откъм средства, време, енергия, възможности, талант, опит, знание, разбиране и още, и още до безкрайност. Единствено неограничени могат да бъдат, евентуално, размера и броя на ораниченията, с които всички се сблъскваме.

На всеки му се е случвало поне веднъж да си каже: „Само ако имах повече _____ (попълни празното място). Историята е винаги една и съща, променя се само това, което не ни достига в дадения момент – време, пари, помощ, образование и т. н. Исус каза една много дълбока истина по отношение на сходната отговорност, която хората имат към малкото и към многото: „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен“ (Лука 16:10-12). И наистина, ако не използваш достатъчно пълноценно, това което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което ти липсва.

Когато предоставиш живота си на Бог, нещата се променят към по-добро. „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал“ (Ефесяни 4:7). Исус взима твоите оскъдни и недостатъчни „хляб и риба“ и ги благославя, разчупва ги, и ги разпределя в такова изобилие, каквото не можеш дори да си представиш (Марк 6:31-44). Когато си мислиш, че нуждите ти са повече от средствата, с които разполагаш и чувстваш, че имаш едва за себе си, камо ли да дадеш на друг, тогава в Исусовите ръце се случва чудото на преумножаването. Тогава има достатъчно както за теб, така и за всички онези, с които имаш възможност да споделиш.

Средствата и парите стигат за по-дълго с благословението на Бог, ето защо е мъдро да даваме десятък и да живеем живот на щедрост (Малахия 3:10-12 и 2 Коринтяни 9:6-15). Времето е предостатъчно заради ефективността, която дава Бог. Енергията се подновява, когато вършиш работата на Бог. „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Мъдростта и разбирането се увеличават от истината в твоето сърце, когато там е скрито Божието Слово (1 Царе 3:5-14).

Това, което повериш в Божиите ръце, вече не се подчинява на твоите предишни ограничения. Павел се удивлява на тази истина, притежаваща мощта да надхвърли всяка позната ти граница: „…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца… Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века и до века. Амин“ (Ефесяни 3:16-21). Бог, иито провидение и мощ са отвъд всяка мяра или ограничение, е Неизмерим! Какво би се случило ако предоставиш изцяло живота, семейството, кариерата и взаимоотношенията си на волята и в разпореждането на Бог? (Римляни 12:1-2).

Молитвата ми за теб днес е: да разбереш от опит неизмеримата доброта и милост на Бог.

снимка: Интернет