Posts Tagged ‘благочестие’

Поеми отговорност!

„Аз съм невинен за кръвта на Този праведник, отговорността е ваша“ (Матей 27:24)

„Да бъдеш последовател на Христос не е нещо сложно – нужно е само да Го следваш“

Поеми отговорностКогато религиозните водачи обвиниха Исус пред Пилат, римският управник го разпита и обяви: „Не намирам вина в този човек“ (Лука 23:4). Той можеше да освободи Исус с една дума, но не го направи. Вместо това той: „Взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек, отговорността е ваша“ (Матей 27:24). Имаше достатъчно вина във всички. Измивайки ръцете си, Пилат се надяваше, че е приключил с въпроса, но е запомнен най-вече с това единствено действие, отколкото с нещо друго, което е казал или направил. Измиването на ръцете е станало символ на опита да се прехвърли вината към друг чрез отхвърляне на личната отговорност.

Кой не е чувал детските оправдания за лошо поведение: „Той ме удари пръв… Тя започна първа“. Ако искаме да обвиним някой друг, винаги ще намерим извинение за собственото си поведение. Поемането на отговорност не е естествено – то трябва да бъде преподавано и научено. Никога не бъркай извиненията с причини. Ако търсиш да обвиниш някого или нещо за провалите и недостатъците си, винаги можеш да намериш извинение защо не си направил правилното нещо и не си този, който е трябвало да бъдеш.

Да прехвърляш вината е постъпка на страхливец, но е практика стара, колкото човешката раса. Случило се е за пръв път точно след сътворението и продължава до днес. Отхвърлянето на личната отговорност чрез приписване на вина, не е нищо ново. В Едем Ева беше изкушена и с готовност включи Адам (Битие 3:1-3). Когато непокорството им беше разкрито, Ева обвини изкушението, Адам обвини Ева, а после дори и Бога.

„И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила?“ (Битие 3:12, 13).

Бог, който винаги е справедлив и прав, потърси лична отговорност и отсъди съответни последствия за измамника, после за Ева и накрая за Адам. Бог ще държи всеки човек отговорен за собствените му мисли, чувства, думи и действия (Римляни 14:12, 13). И така жребият беше хвърлен в човешките сърца и история. Ти сам избираш и носиш своето духовно наследство – Адам или Христос.

Благочестивият характер изисква да поемаш лична отговорност, за да се променяш и да растеш. Другите ще носят вината за своя избор. За твоя избор, обаче, ти трябва да поемеш отговорност (Римляни 2:6-11). Когато Петър попита как Бог ще постъпи с Йоан, отговорът на Исус беше ясен и по същество: „Какво значение има това за теб? Ти ме следвай!“ (Йоан 21:18-22).

Да бъдеш последовател на Христос не е нещо сложно – нужно е само да Го следваш. Твоята отговорност пред Него е лична, точно както и решението ти да Го следваш. Остави Бог да се оправя с моралните слабости и духовните провали на другите, а ти пази сърцето си чисто пред Него (Матей 7:1-5). На кръста Единственият, който нямаше никакви лични грехове, пое пълна отговорност за твоите и моите (2 Коринтяни 5:21). Праведният ще се отнесе към всеки един от нас с милост и истина.

„Законът беше даден чрез Моисей, но благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“ (Йоан 1:14-18).

Молитвата ми за теб днес е: гледай само към Исус.

снимка: Интернет

Реклами

Гледай нагоре

„Повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна“ (Даниил 4:34)

„Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта“

Гледай нагореЖивотът може да стане объркан и да изглежда, че всичко е извън контрол. Може да изгубиш пътя и да не знаеш как да намериш посоката. Може да се отчаяш, без да търсиш утешение и насърчение. Ще има случаи, в които няма да знаеш към кого да се обърнеш за помощ. Понякога семейството и приятелите ти ще се опитват да ти помогнат, но тяхната помощ няма да ти помага. Понякога животът ти ще е объркан, ще загубиш увереност или чувство за посока.

Но има и моменти, които си налагаш сам, когато лъжливи притеснения от личен характер или гордост те обвиват като пашкул, скриват от теб отговорите и помощта, от които имаш нужда. Много често се бориш сам, страхувайки се да се довериш на друг. Това се нарича гордост. Гордостта е заблудата, че си самодостатъчен. „Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест“ (Притчи 29:23).

Чуйте думите на един човек, който научи това по трудния начин. Един мощен, но възгордял се Вавилонски цар, каза това: „Аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих, и прославих Онзи, Който живее до века… а Той може да смири онези, които ходят горделиво“ (Даниил 4:34, 37). Има Бог на Небесата – Той знае кой си, знае къде си и разбира всичко, което те обърква. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петрово 5:5-7). Сред своето объркване ще намериш благодат.

Където и другаде да гледаш, търсейки отговорите, от които имаш нужда, бъркаш посоката. Както научи Навуходоносор, мъдростта идва отгоре, ако човек е достатъчно смирен да я потърси (Яков 1:5). „Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ (Яков 3:17). Много ценя една проста и практична дефиниция за мъдрост: „Мъдрост е способността да видиш собственото си положение от гледната точка на Бога“. Давид даде израз на тази истина (Псалм 71:1-17). Божият съвет е лесен: „Гледай нагоре“. В Божието присъствие истината носи яснота.

Типично е най-напред да гледаме навсякъде другаде, освен там, където мъдростта трябва да бъде търсена. Най-напред се вглеждаме вътре в себе си, за да намерим отговор, но там не можем да намерим нито яснота, нито разбиране, защото ги нямаме. Когато не успеем, поглеждаме навън – често безразборно – към всеки, който би предложил мнение, засилвайки нашето объркване. Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта. Гледай нагоре!

Чети Библията – тя е богата на практични съвети, които отварят мъдростта на Небесата за теб. Размишлявай върху словото (Псалм 1:1-3).

Довери се на Святия Дух – Той е личният възпитател, Когото Исус описва като: „Духът на истината, Който ще ви упътва във всяка истина“ (Йоан 16:13).

Моли се и се покланяй. Това са важни практики, учещи духа да разпознава Божия глас. Търси приятелства, одобрени от Бога. Общувай с хора, които споделят и поддържат твоята вяра (Евреи 10:23-25). Бъди верен на истината – тя те прави свободен (Йоан 8:32).

Молитвата ми за теб днес е: търси мъдрост от Бога – всеки ден и във всяка ситуация.

снимка: Интернет