Posts Tagged ‘Бог’

Имидж и същност

„Ти си Моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:11)

„Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е вътрешно напрежение“

Имидж и същностХората често бъркат имиджа със същността – може да изглеждат подобни, но между тях има съществена разлика. Първото е неадекватна имитация на второто. Имиджът е това, което представяш пред другите, това което предпочиташ те да вярват за теб. Същността е това, което наистина си. Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е емоционално и духовно напрежение. Всяко несъответствие между имиджа и същността води до объркване и лицемерие.

Това, че при кръщението на Исус, преди да започне публичното Му служение, Отец потвърди вечната Му същност, има голямо значение. Чу се ясен глас от небето: „Ти Си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:9-11). Представи си силата на бащиното свидетелство, когато в по-късни моменти други хора поставяха под съмнение идентичността на Исус и отричаха властта Му. Имиджът те ограничава до по-малко от това, което си. Същността ти те освобождава да бъдеш всичко, което Бог желае. Грехът и егото заговорничат да заменят същността с имиджа. За Бога те не са взаимозаменими. Исус показа на практика свободата, която истинската същност и смирението дават, когато изми краката на учениците (Йоан 13:1-17). Йоан дефинира същността на Исус и тайната на Неговото смирение с 4 твърдения:

  • Сигурно знание: „Исус като знаеше“. Исус имаше непоклатимо убеждение в една непроменима истина. Когато знаеш кой е Бог, ти вярваш на това, което Той казва.
  • Достатъчни ресурси: „Като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му“. Когато вършиш Божията воля, ще имаш всичко необходимо, за да успееш.
  • Свят произход: „Като знаеше, че от Бога е излязъл“. Когато знаеш от къде си дошъл, винаги можеш да намериш пътя към дома.
  • Сигурна съдба: „Като знаеше, че отива при Бога“. Съдбата ти в Христос е неотменима (Йоан 14:1-3). Когато бъдещето ти е сигурно ти си свободен да живееш пълноценно своя живот.

Когато учениците се събраха за Пасхата, до вратата имаше леген с вода и кърпа според юдейския обичай. Очевидно никой от учениците не съобрази, че легенът и кърпата са оставени за употреба. Когато Исус започна да мие краката им, Петър отказа да Му позволи да измие неговите. Дали този отказ беше заради гордост или срам? Петър също като останалите, никога не си беше помислял да измие краката на Месия, да не говорим за краката на останалите ученици.

Имиджът, който Петър бе изградил за себе си и за Исус, беше по-малък от същността. „Исус стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса… започна да мие краката на учениците“ (Йоан 13:4, 5), Филипяни 2:2-11). Смирението е страничен резултат на богоугодната същност. Ето какъв е мъдрият съвет на Соломон: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Молитвата ми за теб днес е: да не се задоволяваш с нищо по-малко от това, което Бог те е създал да бъдеш.

Във време на нужда

„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16)

„Когато поканиш Бог да контролира ситуацията, помощта вече е на път“

Във време на нуждаКогато бях дете си спомням, че баба ми често си повтаряше: „Боже, помагай“. Мисля, че това беше и молитва, и молба, начин на живот, в който царуваше увереността, че помощта и за малките, и за големите неща трябва да идва от небето. Всеки има нужда от помощ понякога – някои повече от други, някои по-често от други.

Към кого би се обърнал, когато наистина се нуждаеш от помощ? Твоят отговор показва в кого си положил доверието си. Обикновено поглеждаш натам, откъдето вече си получавал помощ или откъдето е най-вероятно да получиш. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16).

От всички възможности има само един Източник, който е сигурен. Псалмистът пише: „Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми? Помощта ми идва от Господа, Който е направил небето и земята“ (Псалм 121:1, 2).

„Затова уверено можем да кажем: „Господ ми помага, няма защо да се страхувам. Какво би могъл да ми стори човек?“ (Евреи 13:6).

Мойсей използва поетичен език: „Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата и на облаците във великолепието Си. Вечният Бог е твое прибежище и подпорка ти са вечните мишци. Ще изгони неприятеля от пред тебе и ще рече: „Изтреби“… Блажен си ти Израилю, Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ и меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти и ти ще стъпваш по височините им“ (Второзаконие 33:26, 27, 29). Мойсей си представя Бог, напускащ блаженството на Небето и ангажиращ се в конфликта с една единствена цел – да даде славна победа на тези, които е изкупил.

„Ако не беше Господ откъм нас – нека каже сега Израил – ако не беше Господ откъм нас, когато се надигнаха хора против нас, тогава те щяха да ни погълнат живи, когато яростта им се разпали против нас; тогава водите щяха да ни потопят, потокът щеше да премине над душата ни; тогава надигнатите води щяха да преминат над душата ни. Благословен да е Господ, който не ни предаде като плячка в зъбите им! Душата ни избяга като птица от примката на ловеца, примката се скъса и ние избягахме. Помощта ни е в Името на Господа, който е направил небето и земята“ (Псалм 124:1-8).

Чувстваш ли се обсаден, уплашен, хванат в капан, погълнат и давещ се в твоите проблеми? Когато всичко изглежда срещу теб, Бог е с теб (Исая 43:1, 2). Никакъв враг не може да те надвие, никакви води не могат да те погълнат. Днес Бог ще ти помогне, ако Го помолиш и ако твърдо положиш своята вяра в Него. Когато не можеш да направиш нищо друго, просто прошепни: „Боже, помогни ми!“. Той ще дойде, ще видиш! Чакай Господа! (Исая 40:28-31).

Молитвата ми за теб днес е: да получиш достатъчно благодат от Бога за твоето време на нужда.

Високи стандарти

„И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:17)

„Настървено протестирай срещу посредствеността“

Високи стандарти

Стандартите са важни, ако искаш да имаш живот, който си струва. Стандартите са репер – мярка за качество, спрямо която трябва да се оценят подобни неща – кое се приема за допустимо и кое не. Неадекватно е да използваш другите хора като свой стандарт. Ако не определиш собствените си стандарти, приятелите или заобикалящата култура ще го направят вместо теб. „Лоши приятели покваряват добрите нрави“ (1 Коринтяни 15:33).

Човек с ниски стандарти накрая остава без никакви стандарти. Намеренията на нашия Баща за нас са ясни: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Това е висок стандарт, но е напълно постижим в Исус Христос. Зрелостта е твоята съдба в Христос.

Преди години, докато преподавах на курс по пасторско съветване на млади студенти в библейско училище, се наложи да дефинирам духовната зрялост по практичен начин. Ето моята дефиниция: „Духовната зрялост е правилния отклик на житейски ситуации според библейските модели на поведение“. Това изречение описва нашия Спасител и би трябвало да описва теб и мен. Твоят избор винаги трябва да бъде подобието на Христос. Във всяка ситуация ти заставаш пред избора: „Не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:2).

Духовното съобразяване е прогресията, с която Святият Дух постига това. „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). В това време: „Ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18). Зрелостта е много повече от нарастващо библейско познание. Зрелостта е въплатяването на Библейската истина, вплетена в тъканта на ежедневието – как мислиш, какво би пожертвал, какво вярваш, как се държиш, какво цениш, как живееш.

Божието слово и примерът на Христос са високи стандарти, които не могат да бъдат постигнати, освен чрез покоряване на господството на Христос и зависимост от обитаващата в нас сила на Духа. Павел прилагаше тези високи стандарти чрез прости и практични напътствия – имайте търпение един към друг, прощавайте си, прегърнете любовта, нека управлява мира, бъдете благодарни, нека Словото живее във вас, увещавайте с мъдрост. Обобщението на Павел беше: „И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог и Отец“ (Колосяни 3:12-17). Настървено протестирай срещу посредствеността – за мен това казва всичко.

Молитвата ми за теб днес е: нека Исус е високият стандарт, към който да се стремиш.