Posts Tagged ‘болка’

Проблемът и целта на болката

„Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за вас“ (Римляни 8:18)

„Бог изкупва твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни“

Проблемът и целта на болкатаВсички сме съгласни, че болката е проблем. Болката се причинява от обстоятелства, които ни се налагат или ни се противопоставят, предизвикани от неприятности или дразнещи хора (Матей 13:20, 21). Но дали изобщо болката служи на някаква цел? Болката е твърде широко разпространена, за да допуснем, че е без цел в някои случаи. Например, физическата болка може да бъде необходимото предупреждение, че нещо в твоето тяло не е така, както би трябвало да бъде. Болката във взаимоотношенията сигнализира за разногласия между два или повече индивида, които не могат да се игнорират. В такива случаи болката може да бъде скрито благословение, отказвайки да ти позволи да не се съобразяваш с нея и подтиквайки те да разрешиш проблема.

Болката идва в ралични форми. Най-често хората мислят за болката първо като физическа по своя произход и израз, но източникът може да бъде умствен, емоционален, психически, духовен или свързан с взаимоотношенията.

В Библията болката е описана като „страдание“ или „бедствие“, но и двете форми се срещат често. Бог не причинява болка, за да постигне временна цел. Ако Му позволиш, Бог ще изкупи твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни. Исус понесе болката на твоите и моите грехове (Исая 53:4-6). „И не само това, но нека се хвалим и в скръбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух“ (Римляни 5:3-5).

Най-голяма болка изпитваш, когато не виждаш нищо добро в нещата, които ти се случват. Ти не си сам в своята болка. Павел описва точно такава ситуация. „Нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, ни утеши“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Когато отговориш по правилния начин на Бог – като Му се довериш и покориш, Той транформира страданието от загуба в печалба, от скръб в радост. „И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас“ (Римляни 8:17, 18).

Когато страдаш незаслужено, изборът е да гледаш към вечността (Евреи 11:25, 26). „Защото нашата бързо отминаваща лека скръб прозвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:17, 18). Твоята болка е временна, Неговата цел – вечна.

Идва ден, когато болката ще бъде унищожена завинаги: „Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето подновявам всичко“ (Откровение 21:4, 5). Какво славно обещание – няма да има болка!

Молитвата ми за теб днес е: хвалението да замества болката ти.

снимка: Интернет

Реклами

Бог дава смисъл на живота

„Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?“ (Битие 18:25)

„Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш“

Бог дава смисъл на животаЖивотът не е сраведлив. Тези, които очакват обратното, ще са много разочаровани. Датата, 11 септември, е паметна в американския календар. Шокираният американски народ продължава да се чуди как е възможно група полудели джихадисти да ограбят сърцата и домовете с повече от 3000 живота, които не са били виновни за нищо друго, освен че са отишли на работа онази сутрин. Всичко, в нашата национална скръб, крещи: „Не е честно!“.

„Не е честно“, всеки се чувства така понякога. Исус разказа една притча за работниците в едно лозе, които се съгласиха да работят цял ден срещу справедливо възнаграждение (Матей 20:1-16). С напредването на деня възниква нужда и се наемат още работници. Но в края на работния ден собственикът на лозето казва: „Моята воля е да дам на този, последния, както и на теб. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ (Матей 20:14, 15). „Нечестно“ изглежда справедливо оплакване (Матей 20:8-12, Исая 55:8, 9). С кой работник се идентифицираш най-напред – с този, който е получил това, за което се е уговорил, или с този, който е получил по благодат това, което не е могъл да изработи? По-вероятно и по-често сме вторите (2 Коринтяни 5:22).

Може би най-важният въпрос във всекидневния ни живот е – вярваме ли в това, че Бог е справедлив? Когато Авраам се застъпваше пред Бог за Содом, той утвърди своята вяра чрез един риторичен въпрос, чийто отговор е очевиден: „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?” (Битие 18:25). Разбира се, Бог ще върши правда. Той е праведен и не може да не го прави. И Той винаги ще върши това, което е справедливо за теб.

Не е честно“, това е познато възклицание и емоция, които всеки един може да почувства и каже. Изглежда от най-ранни детски години съществува едно вътрешно чувство за справедливост, което като че ли се проявява не когато ти взимаш най-добрата част от нещо, а по-скоро, когато някой друг го взима. Мисля си, че хората никога не надрастват желанието и необходимостта да бъдат първи, да имат най-много, най-доброто или най-голямото. И когато ти нямаш, а друг има (който, разбира се, заслужава в по-малка степен), твоите чувства крещят: „Не е честно“.

Чувал съм много добри хора, потънали в своите болка и сълзи, да казват: „Животът не е справедлив“. И те имат пълното право да се чувстват така. Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш. Един добър човек се бори с трудностите, а друг, не толкова добър, живее безгрижно. Един усилено работещ човек няма възможност да си поеме дъх, друг пък се сблъсква с невероятно голямо богатство. Животът не е честен. Но Бог е справедлив – всеки път, винаги (2 Тимотей 4:7, 8).

Псалмистът страда от противоречието, че нечестивите преуспяват, а праведните страдат. Тази несправедливост го озадачава: „А колкото до мен, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми… като гледах благоденствието на нечестивите… докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им“ (Псалм 73:1-28).

Има убежище за теб, в което Бог дава смисъл на живота. Един ден везните на справедливостта ще се изравнят, несправедливостите ще се поправят, невинните ще бъдат оправдани, а виновните – наказани.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай в добротата на справедливия Бог.

снимка: Интернет

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет

Болка и копнеж

„Ще ти увелича болките по време на бременността… и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“ (Битие 3:16)

„Човек с ясно определен копнеж намира причина да надмогне болката“

Днешният стих говори за истина, с която всички се сблъскваме. В живота често ни се налага да избираме между това да последваме или болката, или копнежа си. Всички изпитваме болка – такава е човешката ни природа и падналия свят, в който живеем. Животът ни я причинява.
„Ще ти увелича болките по време на бременността… и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“ (Битие 3:16)

Раждащата майка изпитва най-силната физическа болка, която някой би понесъл доброволно или по собствена воля, а не по принуда. Защо го прави? Заради любовта към съпруга си и силната майчина любов, породена от копнеж – да види плода, роден от тяхната любов, да прегърне скъпоценния живот в ръцете си. Тогава тя забравя болката.

Трагедията е, че някои хора никога не надмогват болката. Те я носят, преживяват я отново и отново, държат се здраво за нея, докато тя оцвети и оформи остатъка от живота им. Никога не намират нещо, към което да се стремят, което да е по-голямо от болката им. Не трябва да се залъгваме, че ако спрем да мислим или да се интересуваме от нея, тя ще изчезне. Болката не може да бъде напълно пренебрегната или избегната, тя обаче може да бъде заменена от силен копнеж.

Не можеш да живееш живота си сигурно и уверено, без копнеж, който да следваш. Прочетете следните думи: „Когато копнежът за нещо е достатъчно силен, той може да изличи болката от миналото, да накара наранените и отпадналите да се изправят отново с подновена сила и цел“. Човек с ясно определен копнеж намира причина да надмогне болката или да намери лек за нея, после открива вътрешната сила да преследва това, което желае повече. Дадох на копнежа следното определение – способност да чувстваш дълбоко и да вървиш смело напред.

Един човек, занимаващ се с бизнес, поставя пред себе си повече изисквания – време, усилия, жертви – отколкото друг би изисквал от него и доброволно се отказва от свободата и удоволствията, на които други хора се наслаждават. Не е лесно, но копнежа за успех и удовлетворението от постигнатото помагат на такива хора да надмогнат унинието и обръщат жертвите в ценни вложения за бъдещето.

Ако нямаш достатъчно голям и ясен копнеж, това ще те остави безразличен към бъдещето и към неговите безгранични възможности, в опасност от приемане на посредствеността и еднообразието на статуквото в живота ти. Всеки един момент е подходящ, за да освободиш болката и разочарованията в живота си, да се пресегнеш към нещо ново и по-голямо за своето бъдеще. „Защото аз зная плановете, които имам за вас, казва Господ… да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11).

Павел имаше копнеж за Бога, който даде сили в живота му от първия момент, в който срещна Христос. Болка – да, и то много (Виж 2 Коринтяни 11:23-28, Филипяни 1:20-21, 3:7-14).
Ако копнежът в живота ти не е обвързан с копнеж за Бога, дори и най-големия успех няма да представлява нищо!

Молитвата ми за теб днес е: да имаш ясно виждане за съдбата, която Бог е поставил пред теб.