Posts Tagged ‘важност’

Известен или важен

„А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11)

„Бог те е създал за величие, а не за посредственост, за постигането на вечни цели, а не за да бъдеш популярен“

Известен или важенВ света някои важни неща са обърнати с главата надолу. Едно от тези неща е това, какво означава да си важен. Да искаш да си специален и да те забелязват не е необичайно. Бог е заложил в нас стремеж към превъзходното. Ти си важен за Бога – шедьовър, създаден целенасочено и лично от Него. Той има планове за теб, цел, много по-голяма, отколкото може би осъзнаваш, която ще донесе пълно удовлетворение за теб и огромно благословение за другите (Еремия 29:11).

Нашата обикновена и грешна човешка природа се бори с известна доза несигурност и погрешно предполага, че за да си важен, другите трябва да те признават за такъв. Ако не си внимателен, това ще те накара да се опитваш да угаждаш на хората или да ги впечатляваш. Ще правиш нещата, които очакват от теб, ще приемаш техните ценности и ще искаш нещата, които ги впечатляват. Дори и да успееш в това начинание (нещо, което е трудно изпълнимо), накрая няма да намериш това, което си търсил и никога няма да бъдеш напълно удовлетворен. Ти си важен не защото останалите мислят така, а защото Бог казва, че си такъв.

Възможно е да постигнеш известност, но да пропуснеш напълно целта, която те прави важен. Ето един прост пример, който пояснява разликата между двете. Носът ти е известен. Той е точно там в средата на сцената и всички го виждат. Много по-неизвестно, но значително по-важно е сърцето ти – никой не го вижда, но то надеждно поддържа кръвообръщението, снабдява кислород за всяка част от тялото и така поддържа самия живот. Носът е известен, сърцето е важно.

Учениците на Исус се заяждаха на тази тема, обсъждаха я и дори спореха кой е по-известен. Бог те е създал за величие, не за посредственост, за да бъдеш себе си и да постигнеш определени цели, а не за да бъдеш популярен. В сърцето си знаеш, че е така. Проблемът с аргументите и заключенията на учениците (както често и нашите) беше, че са напълно погрешни. Пътят, който избираха, нямаше да ги доведе до целта им (Матей 20:20-23). Исус каза: „А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11). Моят приятел, Кембъл, често казваше: „Ако искаш да разбереш дали се справяш добре като слуга, наблюдавай как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Мъдри думи от един Божи човек. Исус учеше, че за истинско величие и от там за истинска важност, се свидетелства от всекидневния ни живот, с отношение и поведение на слуги. Величието никога не се измерва точно чрез известността или властта над другите. Но това изглежда е противно на всичко естествено. Исус каза: „Който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:26-28).

Исус не осъди желанието, Той само поправи стратегията. Другите може да се възхищават на успеха ти и дори да го аплодират и награждават, но накрая техните аплодисменти ще са без значение. Божия път е винаги най-добрият, всъщност – единственият. За да си забележителен наистина, трябва да „бъдеш служител“. Служи на Бога и на другите. Остави известността на Бога и нека Той се погрижи за твоята важност.

Молитвата ми за теб днес е: стреми се да бъдеш забележителен по правилния начин.

снимка: Интернет

Отвъд границите

„А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим…“ (Ефесяни 3:20)

„Ако не използваш достатъчно пълноценно това, което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което не ти достига“

Ние сме привикнали към ограниченията, които имаме – наши или чужди. Тези граници, реални и доловими, много често управляват живота ни, ограничавайки очакванията и действията ни. Хората се чувстват ограничени откъм средства, време, енергия, възможности, талант, опит, знание, разбиране и още, и още до безкрайност. Единствено неограничени могат да бъдат, евентуално, размера и броя на ораниченията, с които всички се сблъскваме.

На всеки му се е случвало поне веднъж да си каже: „Само ако имах повече _____ (попълни празното място). Историята е винаги една и съща, променя се само това, което не ни достига в дадения момент – време, пари, помощ, образование и т. н. Исус каза една много дълбока истина по отношение на сходната отговорност, която хората имат към малкото и към многото: „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен“ (Лука 16:10-12). И наистина, ако не използваш достатъчно пълноценно, това което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което ти липсва.

Когато предоставиш живота си на Бог, нещата се променят към по-добро. „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал“ (Ефесяни 4:7). Исус взима твоите оскъдни и недостатъчни „хляб и риба“ и ги благославя, разчупва ги, и ги разпределя в такова изобилие, каквото не можеш дори да си представиш (Марк 6:31-44). Когато си мислиш, че нуждите ти са повече от средствата, с които разполагаш и чувстваш, че имаш едва за себе си, камо ли да дадеш на друг, тогава в Исусовите ръце се случва чудото на преумножаването. Тогава има достатъчно както за теб, така и за всички онези, с които имаш възможност да споделиш.

Средствата и парите стигат за по-дълго с благословението на Бог, ето защо е мъдро да даваме десятък и да живеем живот на щедрост (Малахия 3:10-12 и 2 Коринтяни 9:6-15). Времето е предостатъчно заради ефективността, която дава Бог. Енергията се подновява, когато вършиш работата на Бог. „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Мъдростта и разбирането се увеличават от истината в твоето сърце, когато там е скрито Божието Слово (1 Царе 3:5-14).

Това, което повериш в Божиите ръце, вече не се подчинява на твоите предишни ограничения. Павел се удивлява на тази истина, притежаваща мощта да надхвърли всяка позната ти граница: „…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца… Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века и до века. Амин“ (Ефесяни 3:16-21). Бог, иито провидение и мощ са отвъд всяка мяра или ограничение, е Неизмерим! Какво би се случило ако предоставиш изцяло живота, семейството, кариерата и взаимоотношенията си на волята и в разпореждането на Бог? (Римляни 12:1-2).

Молитвата ми за теб днес е: да разбереш от опит неизмеримата доброта и милост на Бог.

снимка: Интернет

Важност

„…частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими“ (1 Коринтяни 12:22)

„Нашата култура не може да направи разлика между известност и важност“

Светът има неправилна представа за важността. Един човек може да е „звезда“ или да е известен заради публичните си изяви – останалите приемат това за доказателство, че той е по-важен от други по-неизвестни от него хора. Но дали е така? Човек може да постигне лоша слава без да е особено забележителен. Лейди Гага е известна, но едва ли ще бъде приета за забележителна в смисъла, в който приемаме други големи изпълнители от миналото и в наши дни.

Анди Уорхол, икона на изкуството на 60-те години, има една много известна реплика: „В бъдеще всеки ще бъде известен за 15 минути“. Тази често използвана фраза –„15 минути слава“ – намери място в съвременния ни език. Славата е краткотрайна. Капризното внимание на публиката неумолимо търси очарованието на нови места. 15-те минути слава и важността не са едно и също.

Мисля, че нашата култура не може да направи разлика между известност и важност. Известността е временна, важността е постоянна. Моят нос, например, е най-забележителен на лицето ми, но далеч не е най-важната част на тялото ми, та дори и на лицето ми. Важността е свързана по-скоро с продължителното влияние, което оказваш в живота на другите, отколкото с известността.

Християните в Коринт също не можеха да направят тази разлика и приемаха някои хора за важни по неправилни причини. Павел поправи грешката им: „Точно обратното – частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими… Бог е създал тялото по такъв начин, че да даде по-голяма почит на по-несъвършените части, които са лишени от нея“ (1 Коринтяни 12:22, 24). Мисля, че това, което Павел имаше предвид е, че всяка част от тялото има своята роля – нито една не е ненужна и следователно всички са важни.

Не се притеснявай за важността си – бъди себе си, уникален и единствен, сътворен от Създателя. Не ти решаваш колко си важен. Това е нещо, което другите определят в зависимост от доброто влияние, което имаш в живота им. Най-добре се заеми да правиш нещата, за които Господ те е надарил, все едно ги правиш за Него, с цялото посвещение и съвършенство, на които си способен, а другите ще определят доколко си важен в техния живот. Опитай се да бъдеш нужен и другите ще те считат за важен.

Павел използва картината на хора, стоящи пред Бога, чиито дела лежат в краката им като „злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама“ (1 Коринтяни 3:12). Всички неща, към които се стремим в живота си изглеждат важни на своето време, но само това, което има вечна стойност ще получи Неговата награда. „Работата на всеки ще се види ясно, защото Денят, който ще дойде с огън, ще направи всичко ясно и същият този огън ще изпита работата на всеки, за да определи каква е“ (1 Коринтяни 3:13).

Има хора, които се трудят анонимно, непознати на никого, рядко оценявани и най-вероятно приемани за ненужни. Не можем да ги наречем забележителни, дори силно да напрегнем въображението си, но техния живот и службата им към Бога и към хората, са неоценими и незаменими (Ефесяни 6:7, 8).

Молитвата ми за теб днес е: целта ти да бъде да оказваш влияние, а не просто да бъдеш известен.

снимка: Интернет