Posts Tagged ‘вдъхновение’

Креативност

„Бог създаде човека по Своя образ“ (Битие 1:27)

„Бог е Създателят. Ти и аз трябва да станем Негови изпълнени с готовност чираци“

КреативностВъзхищавам се на хора, които разбират своята креативност и й се посвещават. Всеки човек е надарен от Бога с творчески способности и потенциал, включително и ти. Хората са надарени с разнообразни дарби, които са им дадени по рождение. Това е ясно показано в Библията: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат“ (1 Петър 4:10, 11).

Прочетох един интересен цитат относно креативността: „Креативността е позволението, което си даваме да допускаме грешки. Изкуството е правилната преценка кои от тях да запазим“. Ако си се доверил в Божиите ръце, не се страхуваш от грешките си. Креативността е много повече от изразяването на вродения талант, надареност или артистичност. Креативността е абсолютното предаване на личността като обикновен съд, през който Божият гений и величие да се изливат. Бог е Създателят. Ти и аз трябва да станем Негови изпълнени с готовност чираци. Колкото по-подготвен и старателен си, когато Му се предаваш, толкова по-креативен ставаш.

Дарбите може да се различават по природата си и по начина си на изявяване, но Бог е източникът на всички тях. Тяхното най-добро и най-пълно изявяване става чрез Неговото позволение и насока. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна“ (Яков 1:17). Някои хора използват дарбите си конструктивно и допринасят за своето собствено добро и за доброто на другите. „Дарът на човека отваря място за него и го привежда пред големците“ (Притчи 18:16). Други не откриват дарбите си, оставят ги спящи или ги използват егоистично и разрушително.

Бог е Творецът. Тази истина се установява в началото на Библията и се подчертава в Новия завет. „В началото Бог създаде небето и земята… Бог създаде човека по Свой образ… Всичко беше създадено от Него и за Него“ (Битие 1:1, 27; Колосяни 1:16, 17). Как е възможно, ако сме създадени „по Негов образ“, да нямаме потенциал за творческо изразяване? Креативността трябва да ни е по-присъща, отколкото е обикновено. Тя трябва да бъде ценена и подхранвана. Като деца, младежи или възрастни, някои хора получават оценка и насърчение да развиват своите дарби, докато на други им липсва нужното утвърждаване или необходимите възможности да открият и развият заложбите, спящи в тях.

Удивлявам се на уникалното изразяване на Божията креативност сред своите приятели и семейство. Често в това, което за мен е обикновено, те виждат необикновена възможност, очакваща намесата им. Моята съпруга е креативна по много начини, но това се вижда особено добре, в начина, по който като домакиня може да накара всеки да се почувства специален. Нашият син е артистичен гений в дизайна и проектирането на жилищни сгради и църкви. Дъщеря ни вижда красотата в хората и се отнася към тях с любов до момента, в който и те започнат да я виждат в себе си. Ако започна да ви разказвам за разнообразието на интереси и способности сред внуците ни – вече ще си помислите, че се хваля :). Нашата приятелка Джил е майстор в управлението на хора и ръководенето на проекти с вещина и ефективност. Деви е надарен писател, учител и интериорен дизайнер. Кен, пастир и основател на църкви, е творческа сила с неограничени идеи за достигане и служене на хората. Рик и Андрю имат особено креативен подход при споделянето на прозрения от Библията и поучават с голяма яснота. Род има повече истории, идеи и образи в сърцето си за споделяне с деца, отколкото време за реализирането на всичките. Майкъл е необуздан запас от енергия с широкоспектърна артистична креативност. „И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат… нека използваме дарбите си съразмерно с вярата“ (Римляни 12:6-8).

Моли се като Явис: „Дано действително ме благословиш и дано разшириш пределите ми“ (1 Летописи 4:9, 10). Потенциалът на креативността е неограничен, освен ако ти не си поставиш граници или позволиш на другите да го направят. Неразумното сравняване с останалите ще разклати твоите собствени дарби, дадени ти от Бога и увереността, с която ги използваш (2 Коринтяни 10:12, 13). Вдъхновявай се от дарбите на другите, а не ги приемай като заплаха. Споделяй своите собствени дарби свободно, а не свидливо. Той ти ги е дал, прослави Го чрез тях.

Молитвата ми за теб днес е: служи на Бога и на хората с дарбите, които Той ти дава.

снимка: Интернет

Реклами

Моите желания и Божията воля

„Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му“ (по 1 Йоан 5:14)

Бог ни е дал свободна воля и уважава решенията ни, но няма да им бъде подчинен.

Животът рядко се развива според нашите желания. Понякога ни се иска да не е така, но ако настояваме на своето, живота ни може да стане доста самотен. Егоцентричността убива взаимоотношенията. Повечето хора научават още на 2-годишна възраст, че гневните изблици не са социално приемливо средство за постигане на своето. Но други никога не надрастват желанието си винаги да се налагат и само сменят тактиката. Непрестанно натякване, пазарене, спорове, мърморене, цупене, обвинения, тръшкане на врати, заплашване, сълзи – това са често срещани стратегии. Проработвали ли са те при теб?

Както е казала комедийната актриса Лили Томлин: „Не че искам да се налагам, просто моите идеи са по-добри“. Това не е подходяща стратегия за общуване с околните. За известно време може би ще успееш да караш другите да се съобразяват с желанията ти, но взаимоотношенията не процъфтяват в нездравословен климат. Философия от типа „или ще стане по моя начин, или няма да стане изобщо“ не е ефективна, освен ако мислиш да прекарваш времето си сам.

Нека сега да помислим каква връзка има това с взаимоотношенията ни с Бога: „Който изпълнява Божията воля, живее вечно“ (1 Йоан 2:17). Понякога настояваме на своето дори във взаимоотношенията си с Бога. Можем да се опитаме да поискаме Божието одобрение за желанията си и Бог ще уважи нашата свободна воля. Той ни е дал тази свободна воля, но това не означава, че ще й бъде подчинен.

Започваме да растем и да узряваме духовно, когато Божията воля стане за нас по-важна от собствените ни желания. Библията казва: „С увереност можем да пристъпим към Бога, защото Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му. Щом знаем, че Бог ни слуша, за каквото и да Го помолим, знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“ (1 Йоан 5:14, 15). Често ни се иска този стих да звучи така: „Когато Го молим за нещо… Бог ни слуша… и знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“. Звучи вълнуващо, нали? Но в този прочит има един огромен пропуск, едно много важно определение „нещо, което е по волята Му“. Няма ограничения за нещата, които можеш да поискаш, но само когато Божията воля е поставена над собствените ти желания. „Ако останете в Мен и Моите учения останат във вас, каквото и да желаете, поискайте го и ще го имате“ (Йоан 15:7, 8). Когато стоим в Него, всичко друго минава на заден план.

Важно е да забележим, че молбата ни трябва да е подчинена с желание и доверие на Неговата благосклонна воля. „И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1-2). Добро, угодно на Него и съвършено. Това убеждение е основополагащо за доверието и покорството ти.

Бог приветства това, че Му казваш нуждите си (Филипяни 4:19). Трудността идва от объркването на желанията с нужди. Желанията ни винаги са повече от нуждите. Бог иска нуждите ни да бъдат посрещнати, но наша е отговорността да пресеем желанията си и да ги подчиним на Неговата воля във всеки един момент.

Как можеш да знаеш каква е Божията воля? Тя винаги е в съгласие с Божието Слово и с Неговия характер. „Не спираме да се молим за вас, като искаме да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща; да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да Го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога“ (Колосяни 1:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: искай свободно от Бога и живей напълно според волята Му.

снимка: Интернет

Достатъчно свидетелство

„Авраам… се утвърди във вярата“ (Римляни 4:20)

„Едно основание за съмнение може да те отклони от многобройните основания за вяра“

Вярата е динамична, а не статична, винаги се променя и расте. Тя или се усилва, или отслабва. Кое от тези две неща ще се случи – зависи от теб. Вярата е нещо много лично. Друг човек би могъл да вярва за нещо заедно с теб, но не съм сигурен как може да вярва вместо теб. Другите могат да бъдат пример за твоята вяра и дори да я окуражават с думите и уверенията си, но вярата е лично преживяване и се изразява лично. Ето какво съм открил. Става все по-трудно да вярваш в някое обещание, когато забавянето и обстоятелствата те подлъгват да се съмняваш в Бога, който е дал обещанието.

Авраам беше получил огромно обещание от Бога – конкретно, а не неясно. В началото изглеждаше, че изпълнението ще отнеме целия му живот, но то все пак беше възможно по естествен начин. „…ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“ (Битие 22:17, 18).

Мисля си, че в този момент те започнаха да планират отглеждането на детето и избраха име за момче и за момиче. Но годините започнаха да минават, твърде много години, около 25 в действителност. Накрая обещанието изглеждаше напълно и неотменимо невъзможно, нямаше естествен начин за постигане на мечтата, която бяха пазили толкова дълго. Това бяха трудни за приемане обстоятелства, при положение, че обещанието беше дадено, когато Авраам вече беше на 75 години. Той се бореше да вярва в обещанието докато реши, че може напълно да вярва на Бога. Бог е неподвластен на времето и вечен, минаващите години значат малко за Него. Той не обръща внимание на нашите часовници и календари. Кое е това, в което ти се бориш да повярваш? Има ли нещо, което някога е изглеждало възможно, а сега е по-скоро невероятно?

Пътуването на Авраам и Сара имаше своите подеми и спадове, добри и лоши дни, но накрая Бог описа неговата вяра и вярност (а вярата и верността са неделимо свързани!) по следния начин: „Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство“. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив – вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:18-22).

Твоят фокус не трябва да е обещанието. Истинската вяра иска да почива единствено в Този, който ще изпълни обещанието (Евреи 6:17-19). Забележи внимателно какво заключение прави вярата: „Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“. Вярата не почива на обещанието, което Бог ти е дал. Тя твърдо се основава на Божия характер и вярност. „…понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас“ (2 Коринтяни 1:20).

Авраам се укрепи във вярата си по две причини. Първо – той не обърна внимание на очевидните основания за съмнение „че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна“, а това бяха сериозни причини за неверие (Евреи 11:11, 12). Второ – той гледаше многобройните основания за вяра, които намираше единствено в Бога (Евреи 11:1). Това, което виждаш, зависи от посоката, в която гледаш – невидими, но вечни или видими и временни неща (2 Коринтяни 4:18).

Молитвата ми за теб днес е: пази Божиите обещания сигурно и непоколебимо в сърцето си.

снимка: Интернет