Posts Tagged ‘взаимоотношение’

Молитвата и Божието царство

„Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.” (Матей 6:10)

Пропиляваме твърде много усилия и енергия, когато се опитваме да направим живота си, по-скоро удобен, отколкото ценен.

Молитвата и Божието царствоВ сърцето ти има желание да можеш да променяш действителността, да направиш своя и живота но другите по-добър. Тъй като си направен по образ и подобие на Бога, желанието да изграждаш Божието царство е като твой естествен инстинкт. Бог го е поставил в теб. Проблемът е, че твърде много хора разбират и прилагат погрешно този вътрешен импулс на сърцето и губят скъпоценни усилия и енергия да направят живота по-скоро удобен, отколкото ценен.

Учениците на Исус изглежда разбираха, че молитвата играе важна роля, но не бяха сигурни каква точно е тя. И затова Го помолиха: „Господи, научи ни да се молим.“ Исус отговори: „Когато се молите казвайте: Отче наш, Който си на небесата … Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:10). Молитвата ускорява изпълнението на Божието царство.

Божието царство е централното послание на всичко, което Исус дойде да извърши и да поучава. Като се започне от кръщението на Исус и изкушенията в пустинята, „Оттогава Исус започна да проповядва, като казваше: Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Матей 4-17), през цялото Му земно служение „…и проповядваше благовестието на царството…“ (Матей 4-23) и след Неговото възкресение, „… и в продължение на четиридесет дни им говореше за Божието царство.“ (Деяния на Апостолите 1:3), всичко, което Исус правеше и учеше беше да разкрие абсолютната власт и мощ на Божието Царство в обикновения живот.

В молитвата от първостепенна важност е дали си отворил сърцето си и живота си за Божието Царство. Ако Неговото Царство не живее в твоето сърце, молитвите ти са само думи – безпомощни и неефективни. Всяко сърце, което е в синхрон с Него, копнее Царството Му да дойде възможно по-скоро в пълна сила и мощ. Неговото Царство е дошло; това е сигурно. Не само това, молитвата отстоява очакваната пълнота и влияние в живота и делата на хората. Прочети 1 Коринтяни 4:20/15:22-26.

Попитан от римския управител, Исус поясни: „Моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36). Не прави грешка; Исус беше ясен. Неговото Царство не е ОТ този свят, нито по произход, нито по власт, но е В този свят по Божий указ и чрез твоето участие. Божието Царство е навсякъде по земята, където управлява Исусовата праведност. Трябва да се молим и работим, докато видим това изпълнено. Молитвата съобразява изпълнението на Божията воля на земята с целите и мощта на Бога. „…както на Небето, така и на земята.“ Представи си Неговата воля изпълнена на земята в твоя живот, в живота на дома ти и семейството ти, в общността, страната, в целия свят, „…както на Небето, така и на земята“. Прочети Римляни 12:1-2. Пламенната и ефективна молитвата може да постигне това за Божия слава. Виж Яков 5:16-18. Малките молитви, само за лични нужди са наистина незначителни в контраст с работещата молитва, която установява и разширява още повече Божието Царство. Молитвата наистина включва твоите лични нужди, но ги надхвърля и достига до вечните и всеобхватни цели на Бога.

Моята молитва за теб днес е: Да упражняваш разумно силата и мощта на молитвата.

снимка: Интернет

Реклами

Молитвата – пример и практика

„Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1)

„Молитвата може да бъде твоето естествено състояние, приоритет и практика, както беше за Исус“

Молитвата - пример и практикаОбщуването е важно. Взаимоотношенията и значимото междуличностно и социално сътрудничество изискват ефективно общуване. Ето някои практични примери – бракът изисква значителна комуникация, родителството зависи от ясната комуникация, приятелствата разчитат на честата комуникация. А защо тогава при взаимоотношенията ни с Бога това да е различно?

Как се осъществява общуване с Бога? Нека приемем молитвата за основна част на един здрав, развиващ се духовен живот. Няма по-добър пример, който можем да намерим, от примера на Исус. Молитвата за Исус беше състояние, приоритет и практика. Силата на Неговата молитва идваше от начина, по който Той я практикуваше. Неговите ученици виждаха интимността на молитвата Му, бяха свидетели на нейната сила. Той говореше с неоспорима власт, успокояваше бурите, лекуваше всякакви болести, гонеше демони. Затова учениците Му искаха да се молят като Него: „Веднъж Исус се молеше на едно място. След като свърши, един от учениците му каза: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1).

Също като нас, те искаха молитвата им да носи промяна в ситуации, засягащи както самите тях, така и други. Те искаха да бъдат сила за изпълнението на Божията воля и вярваха, че могат да го постигнат чрез молитвите си. Молитвата започва с желанието да се научим как да се молим, съпроводено с посвещението и дисциплината да се молим на практика.

Един мой приятел, Рик, ми даде книга с молитви на Пуританското движение – религиозен феномен от 16-17. век. Там прочетох следното: „В молитвата се отправям далеч във вечния свят и в този огромен океан душата ми триумфира над всички злини по бреговете на смъртното. В молитвата откривам, че сърцето ми Те търси с настоятелност и копнее със стихийна жажда да живее за Теб. В молитвата съм издигнат над ударите и ласкателствата на живота и усещам небесните радости. Влизайки във вечния свят, мога да се предам на Теб с цялото си сърце, да бъда Твой завинаги“.

Четенето на такива молитви разкрива до каква степен в моите собствени молитви се поддавам на повърхностни мисли и лекомислен език, обръщам внимание на преходни неща.

Днешната култура насърчава жаргона, неподходящото бърборене и прекалено сбитите импровизирани мисли в текстови съобщения – Туитър, Фейсбук.

Струва ми се, че когато сме в Неговото присъствие, Бог заслужава нещо по-добро. Думите ти може да са прости, но трябва да са искрени. Езикът ти може да е обикновен, но трябва да е от сърцето.

„Когато се молиш, Бог чува повече от това, което казваш, отговаря на повече от това, което искаш, дава повече, отколкото можеш да си представиш – на Неговото време, по Неговия начин“.

В отговор на молбата на учениците, Исус ги научи на един модел на елементите на молитвата: „Затова, молете се така: „Отче наш, Който си в небесата, да се почита името Ти, да настъпи царството Ти, да се изпълни волята Ти, както на небето, така и на земята. Дай ни днес хляба, от който се нуждаем. Прости греховете ни така, както и ние сме простили на онези, които са ни сторили зло. И не ни изправяй пред изкушение, а ни избави от лукавия“ (Матей 6:9-13).

Препоръчвам ти Неговата молитва за четене и размишление.

Молитвата ми за теб днес е: моли се, докато това стане естествен начин на комуникация.

снимка: Интернет

Близо до Бога

Духовната близост изисква стремеж и инициатива

„Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“ Яков 4:8

Близо до БогаЗабелязал ли си, че се чувстваш самотен, когато си изолиран от компанията на други хора? Най-добре ти е и си най-щастлив, когато се наслаждаваш на удобен начин на живот, в който има достатъчно място за другите. Бог те е създал така, че да се наслаждаваш на общуването с другите и на приятелството с Него. Ако позволиш, твоят Противник цели да бъдеш изолиран от другите и отделен от Бога. Божието Въплащение, идването Му в нашия свят, е доказателство, че Той желае твоето приятелство. Йоан се учудваше, че: „Словото стана плът и живя между нас…“ (Йоан 1:14). От духовна гледна точка ти си в най-голяма безопасност, когато си най-близо до Бог и живееш щастливо заедно с другите.

Яков, брътът на Исус, настойчиво увещаваше: „Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“ (Яков 4:8). Духовната близост изисква стремеж и инициатива. Какво означава за теб да бъдеш близо до Бога? Обещанието е ясно, процесът е очевиден. Когато се движиш по посока към Бога, винаги ще виждаш, че Той прави същото. Но как да се приближаваш към Бога? Яков обяснява процеса простичко. Приближаването към Бога се засвидетелства от две целенасочени стъпки, които трябва да направиш: „И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола…“ и съответстващата реакция на дявола: „…и той ще бяга от вас.“ (Яков 4:7). Искренността на първото определя успеха на второто. Спомням си една притча на Соломон: „Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.“ (Притчи 16:7). Оправи отношенията си с Бога и ще видиш, че взаимоотношенията ти с другите се променят към по-добро.

Смирението е правилната позиция на сърцето за добри взаимоотношения с Бога, а и с другите. Много често това как се обхождаш с хората, определя стоенето на сърцето ти пред Бога. Петър отразява принципа на смирението по следния начин: „Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…“ (1 Петрово 5:5-6)

Прочети Колосяни 3:12-17. Всяко едно взаимоотношение се развива, то не стои на едно място – или се задълбочава, или охладнява. По своята природа взаимоотношенията са динамични, не статични. Това е вярно и за твоите лични духовни взаимоотношения с Бога. Всяко отдалечаване между теб и Бог е резултат от липса на инициатива в теб, а не в Бога. За да има помежду ви здрави и задълбочаващи се взаимоотношения, трябва да си бдителен и да отделяш приоритетно време и внимание.

Идването на Исус е трайното доказателство на Божието страстно желание за близко взаимоотношение с теб, защото си направен „по Божий образ и подобие“. Поканата е Негова, инициативата е твоя. „Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“ (Яков 4:8). Когато си близо до Него е просто чудесно. „…защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ (Откровение 4:11). Бог се удоволства в твоята компания, а ти ще постигнеш пълната си реализация в Неговото присъствие.

Моята молитва за теб днес е: Твоето сърце да се приближава все повече до Божието сърце.

снимка: Интернет

В ръцете на Бога

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11)

„Ако искаш да видиш как работи Бог, трябва да направиш нещо, което Той да може да благослови“

В ръцете на БогПринципът е достатъчно лесен. Трябва да дадеш на Бог нещо, което да благослови. Едно от най-интересните чудеса на Исус беше умножаването на хляба и рибите, единственото чудо, което е записано и в четирите Евангелия (Матей 14, Марко 6, Лука 9, Йоан 6). Това повторение говори за важността на събитието. Случаят ни представя една невъзможна ситуация, докато едно момче не решава, че има нещо, с което може да помогне. Момчето предлага своето скромно количество храна, пет самуна хляб и две малки рибки. Не много, но все пак нещо (Йоан 6:1-14). Учениците си помислиха, че предложението на момчето е великодушно, добронамерено, но навярно малко неудачно. Те разсъждаваха: „…но какво са те за толкова хора?“ (Йоан 6:9). Голяма тълпа от няколко хиляди души беше дошла да види Исус и да чуе учението Му. Те бяха далеч от домовете си, денят беше дълъг и не бяха яли. Нещо трябваше да се направи и то скоро. Учениците осъзнаваха, че нещо трябва да се направи и предложиха на Исус логичното: „Да ги пуснем да си ходят“. Проблемът е решен, но дали наистина е така?

Исус, обаче, избра да направи нещо друго, за което учениците изобщо не бяха подготвени – нито да го чуят, нито да го направят, а именно – да ги нахранят. Учениците много старателно изчислиха колко храна ще е нужна, колко малко имат и как изобщо няма да стигне. Те погледнаха на това, което не им достигаше и стигнаха до заключението, че нищо не могат да направят. Малкото момче погледна на това, което имаше и реши, че все пак може да се направи нещо. Той беше склонен да даде храната си на Исус, колкото и незначително да изглеждаше количеството.

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11). Винаги можеш да играеш на сигурно, никога да не рискуваш, никога да не постъпваш дръзновено, но докато не действаш с добре обмислено дръзновение, никога няма да видиш величието на Божията мощ и провидение. Ако искаш Бог да работи в твоята трудна, предизвикателна или дори невъзможна ситуация, в определен момент трябва да положиш усилие или да жертваш нещо, което Бог да благослови. Какво можеш да дадеш или да направиш, за да се придвижиш към чудото? Мисля, че Мария, майката на Исус, го е казала най-добре: „Каквото ви каже, направете го“ (Йоан 2:1-11). И когато те направиха това, което можаха, Той направи това, което може само Той – чудото на умножаването.

В ръцете на момчето храната едва ли би стигнала дори само за него. В ръцете на учениците храната беше недостатъчна, според тяхната преценка. Но в ръцете на Исус, храната се превърна в чудотворно снабдяване, осигуряващо прехрана на хиляди гладни, оценяващи жеста хора. „И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли“ (Йоан 6:12, 13).

Преди повече от тридесет години научих една простичка мисъл, която беше за мен истинско предизвикателство: „Аз съм само един човек. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо. И макар, че не мога да направя всичко, няма да се откажа да направя това, което мога“ (Хелън Келър, 1880-1868 г.).

Във всяка ситуация търси това, което можеш да направиш – окуражаваща дума, акт на вяра, проява на внимание, жертва, помощ. Когато направиш нещо с вяра и покорство, Бог може да направи нещо чрез теб и за теб. „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века до века. Амин“ (Ефесяни 3:20, 21).

Молитвата ми за теб днес е: действай със смелост и виж чудесата на Божието действие.

снимка: Интернет

Какво следва?

„Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш“ (Псалм 32:8)

„Бог не е Googl! Google ни дава информация, а Бог се стреми към взаимоотношения“

Искало ли ти се е някога да видиш бъдещето? Понякога не знаеш какво да направиш, по кой път да поемеш или къде да отидеш. В житейският ни път има такива моменти. Но не се паникьосвай. Не си се изгубил, може би само за момент си объркан коя е следващата стъпка.

Има и някои добри страни на това да заставаме на кръстопът от време на време. Може би сме постигнали нещо там, където сме били и сме готови да продължим напред, а това е чудесно. Или може би знаем, че Бог има нещо повече за нас и още не сме постигнали целта. Това също е чудесно. А може би Бог чака да Го помолим за мъдрост и насока. Това е нещо още по-добро!

Ние не знаем какво ни очаква напред, но Бог знае. Библията казва, че Бог „от началото изявява края“ (Исая 46:9, 10). Това може да бъде много полезно, когато взимаме решенията си, нали? Но и нашата роля е много важна.

Бъдещето ни е пълно с неограничени възможности. Това дали ще ги разкрием зависи до известна степен от нас и от това доколко разчитаме на Бога. Дори да мислим, че знаем много добре какво предстои, всъщност бихме могли само да предполагаме. Понякога се оказваме прави, а друг път – не. Бог никога не прави предположения.

Интернет е удивително нещо! Едно търсене в Google дава смайващо много информация, достъп до всичко, качено в Интернет. Моят проблем е, че рядко мога да задам подходящ въпрос, за да получа отговора, който ми трябва. Нямаше ли да е много по-лесно, ако можем да потърсим в Божието познание нужната ни информация? Знаем ли винаги как да попитаме Бога коя е следващата стъпка?

Бог не е Google! Целта на Google е да ни даде информация (и да печели от реклами :), а Бог иска да общува с нас. Той иска да знаем какво следва в живота ни, но преди всичко иска да Го познаваме. „Стъпките (и почивките) на човека се оправят от Господа; и Неговото благоволение е в пътя Му“ (Псалм 37:23).

Щеше да ми е мъчно, ако жена ми и семейството се интересуваха само от информацията, която им давам, а не от мен самия. Заради връзката, която имаме, аз с готовност споделям всичко, което би им помогнало да живеят по-мъдро. Аз ги обичам, защо да не искам най-доброто за тях? „Защото Господ Бог е слънце и щит. Господ ще даде благодат и слава. Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие. Господи на Силите, блажен онзи човек, който се надява на Теб“ (Псалм 84:11, 12).

Ето какво съм научил за разбирането и покорството на Божията воля, осъзнавайки, че основното намерение на Бог е наистина да Го познаваме. Ако наистина искаме да знаем волята Му, Той ще ни насочи към следващата стъпка. „Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на този, който върви, да оправя стъпките си“ (Еремия 10:23). „Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки“ (Притчи 3:5, 6).

Следващата ти стъпка трябва винаги да бъде в посока на Божията воля. (виж Римляни 12:1, 2). Бог е много практичен и няма да ти покаже целия път – отначало до край. Той ти показва само следващата стъпка. Ако знаеш всичко от самото начало, може да се уплашиш или да се увлечеш. Ако се уплашиш, може би ще откажеш да тръгнеш и няма да се покориш. Ако се увлечеш, може би ще се втурнеш твърде бързо напред и няма да натрупаш опита, който ти е необходим за успех. Принципът е много прост – довери се на Бога за следващата стъпка.

Молитвата ми за теб днес е: опознавай Бога всеки ден и Му довери живота си.

снимка: http://www.sxc.hu