Posts Tagged ‘взаимоотношения’

Дисциплина от Духа

„Дисциплината от Бога е винаги добра за нас“ (по Евреи 12:11)

„Липсата на дисциплина води до липса на постижения“

Дисциплина от ДухаВсе още имам много да уча, но съм благодарен за дисциплината, получена от родителите ми, учителите, житейските събития и Божието слово (2 Тимотей 4:16, 17). Няма успех без значителна дисциплина. Липсата на дисциплина води до липса на постижения. Това важи в образованието, брака, семейството, работата, финансите и духовния живот.
Дисциплината е начин на живот за ученика. Исус осъзнаваше строгата нужда от дисциплина, необходима на Неговите ученици. Той каза: „Който не носи кръста си и не Ме следва, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:27). За да бъдеш последовател на Исус, трябва да решиш дали имаш желанието и дисциплината да полагаш продължителните усилия, необходими за успех. Ако искаш всичко, което Бог има за теб, трябва да се научиш да оценяваш и посрещаш с желание Неговата любяща дисциплина, която те преобразява в Неговия образ (Римляни 8:28, 29).

Думата „дисциплина“ кара ли те да мислиш за грубост и несправедливо отношение? Мъмренето и грубото възмездие са наказание, а не дисциплина. Наказанието се налага за минало поведение, дисциплината е загрижена за бъдещото. Божествената дисциплина е акт на любящо поправление. Целта й е не да даде болезнено последствие за минали грешки, а се прилага като корекция, с цел да предотврати и да подготви за бъдещето. Дисциплината се упражнява в контекста на взаимоотношението (Римляни 14:4). В контекста на Библията дисциплината описва целия спектър на бащините напътствия и поправление към сина. Напътствията, отделени от поправлението, са недостатъчни. Само дисциплината може да освободи човешката душа да полети.

Библията ни учи на подходящия, богоугоден отговор: „Не гледай лекомислено на възпитанието от Господа. Не се отчайвай, когато Той те изобличава“ (Евреи 12:5). Библията ни показва истинската същност на Божествената дисциплина: „Господ възпитава онези, които обича и наказва всеки, когото приема за свой син. Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава? Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като Него“ (Евреи 12:6-10).

Библията предвижда какъв ще е нашия пръв и естествен отговор на дисциплината, обещава ни ползите от нея и поощрява непрестанното покорство, необходимо за максимален резултат. „Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно“ (Евреи 12:11). Приеми дисциплината от Бога като израз на Неговата любов.

Дългосрочната цел на дисциплината от Бога е да развие в характера ни самодисциплина, но дори най-големите ни усилия винаги ще се провалят, ако не разчитаме на Бога. „А плодът на Духа е любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, тактичност, самовъздържание. Срещу такива неща няма закон. Тези, които принадлежат на Христос Исус, са разпънали грешната си природа с нейните страсти и желания. Тъй като Духът е източникът на нашия нов живот, нека следваме Него“ (Галатяни 5:22-25).

Молитвата ми за теб днес е: посрещай с желание дисциплината от живота и от Духа.

Реклами

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет

Жизнено важни въпроси

„Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:21)

„Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение“

Възможно е да си мъдър и внимателен за много неща и по много начини, и въпреки всичко да проявяваш глупост там, където е най-важно. Човек може да е успешен в работата, но да се провали в дома си, може да е усърден и трудолюбив, но да е безотговорен към спечеленото. Човек може да познава повърхностно много хора, но нито един да не познава наистина. Познанствата са повърхностния заместител на взаимоотношенията.

Животът ти се обуславя както от случаите, в които си постъпвал неразумно, така и от тези, в които си постъпвал разумно – смисълът на живота е да обръщаш внимание на нещата, които наистина си струват. Какъв е смисълът един студент да посещава лекции и никога да не си прави труда да учи? Защо трябва да създаваш семейство, без да си готов да инвестираш себе си в него? Защо да работиш неуморно, напредвайки в службата, ако харчиш безотговорно? Струва ли си?

Всеки натрупва непоследователности, които отслабват усилията му. Хора, които не успяват да разпознаят тези непоследователностти, прахосват времето си и в много случаи дори живота си. Това е сериозна грешка. Исус задаваше много въпроси, не защото не знаеше отговорите. Той задаваше тези жизненоважни въпроси, защото искаше хората да знаят отговорите, които имат значение за вечността. Ето най-задълбоченият въпрос, на който трябва да отговориш, доброволно или по принуда: „Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ (Марк 8:36, 37). Твърде много хора се провалят точно в това нещо, което най-малко могат да пренебрегнат. Задавал ли си на себе си този въпрос? А отговарял ли си?

Благополучието на вечната ти душа зависи от твоя личен и честен отговор. Исус разказа историята на един много богат и преуспял човек със следното обобщение: „…защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15-23). Историята на този човек разказва за много часове на упорит труд, в края на който той се наслаждава на постигнатия успех, „защото нивите му родиха много плод“. Бъдещето му беше добре планирано и той гледаше напред в очакване на още по-големи успехи и забавления: „Ще построя по-големи житници и там ще събера всичкото си зърно и благата си“. Фокусът на неговите действия е „успокой се, яж, пий и се весели“. Планът му е удоволствие. Направи ли нещо без да го е обмислил достатъчно? Той не мислеше така, но всъщност беше пренебрегнал добруването на своята душа. Той планираше за живота, но пропусна да вземе под внимание вечността. Той се погрижи добре за себе си, но зле за душата си. Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение. Прочети думите на Исус внимателно и мисли над тях: „А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:20, 21).

Колкото и мъдър да си при решаване на проблемите в ежедневния живот, не трябва да пренебрегваш безсмъртната си душа. „Богатей в Бога!“ Струва ли си? Да, струва си! В сравнение с това, всичко останало е без значение. Бог не се скъпи и не задържа от теб най-добрите неща, които живота ти предлага, но Неговата главна грижа е твоята душа – тя трябва да бъде и твоя главна грижа. „Вълюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 2). Глупаво е да нямаш благоденстваща душа. Искаш ли да се увериш в това сега? „Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:8-10).

Молитвата ми за теб днес е: да имаш божествени приоритети с вечна перспектива.

снимка: Интернет

Несъгласие

„…да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10)

„Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение“

Съгласието невинаги e лесно за постигане, но винаги е най-доброто решение. Някои си мислят, че между „добри“ хора никога няма да има несъгласие, но възможно ли е това да стане в реалността? Всеки, който използва ума си и има поне малко увереност, за да изкаже мнението си, понякога ще бъде в несъгласие с други. Въпросът обаче е – какво правиш след като изразиш несъгласието си? Ако различните мнения се излагат с великодушие и взаимно разбиране, това може да доведе до сближаване на хората около по-добра идея, отколкото всеки от тях е имал в началото. „Хората се учат един от друг, така както желязото се остри с желязо“ (Притчи 27:17 TEV).

В несъгласието ще научиш нещо, макар и не по най-приятния начин. Майка ми често ми напомняше: „Хората могат да изразяват несъгласие без да бъдат неприятни“. Двете неща често се объркват. Мисля, че нейният съвет беше добър. Няма нужда споровете ни винаги да преминават към лични нападки и съревнование. Важното не е кой ще спечели. Библията казва: „…всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Възможно ли е това наистина? Би трябвало да е, ако Бог го изисква от нас. Той не е казал, че ще бъде лесно, но очевидно казва, че единството и добрата воля трябва да са наш приоритет.

Този принцип не се отнася до всяко различие в мненията. Според мен той се отнася до тези несъгласия, които могат да прераснат в разрушаване на единството. Разделението не е възможност, която да изберем. Има моменти, в които единственото, което можем да направим, е да решим да изразим несъгласието си по възможно най-любезния начин. Според мен, обаче, това не означава само да се съгласим привидно с общото мнение, за да запазим разбирателството. Такова усилие може да помогне временно, макар че няма да е много полезно в дългосрочен план. Може би понякога правилното решение е доста просто. Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение.

Има моменти, в които не е чак толкова важно кой е прав и кой греши. Всяко мнение може да е правилно или погрешно в зависимост от различната гледна точка, контекста, целта или разбирането. Според мен, когато има несъгласие, което разрушава хармонията и добрата воля, всички въвлечени имат отговорност да търсят решение. Това изисква да прегледаш собственото си сърце и да намериш допирните точки за съгласие. „Както във водата се отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека“ (Притчи 27:19). Може би съпротивата и упорството, което си мислиш, че виждаш в другия, с които не можеш да се пребориш, са твоето собствено отражение.

Обещанието е, че единството и хармонията са приоритети за Бога, и са мощни в Божието царство като носят Божията награда и големи благословения в живота. „Ето, колко е добро и колко приятно да живеят братя в единомислие! То е като скъпоценно масло… там Господ е заповядал благословението – вечен живот“ (Псалм 133:1-3). Исус казва нещо подобно: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19, 20).

Молитвата ми за теб днес е: взаимоотношенията с хората да бъдат по-важни за теб, отколкото да изкажеш собственото си мнение.

Снимка: Интернет

Промяната идва

„Ето! Правя всичко ново“ (Откровение на Йоан 21:5)

„Ти си несъвместим с Бога, такъв, какъвто си в момента. Бог няма да се промени. Ти трябва да се промениш“

Понякога, когато много искаш нещо да се промени, имаш чувството, че това никога няма да стане. Друг път промяната като че ли идва по-бързо, отколкото можеш да понесеш. Но независимо дали искаш или не – тя идва. Там, където няма промяна, няма и израстване, развитие и нарастваща плодотворност. Бог е най-големият инициатор на промяна в човешкия живот и може би е единственият, който я прави ефективна и трайна. В Божието царство промяната идва естествено, освен ако не й се противопоставяш съзнателно, не защото я желаеш, а защото Бог иска и прави така, че да „се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18).

Битие започва с една колосална промяна, а Откровение завършва с друга, която ще бъде вечна, където Бог е описан така: „Тогава Седналият на престола каза: „Виж! Правя всичко ново“ И ми каза: „Запиши това, защото тези думи са истинни и може да им се вярва“ (Откровение на Йоан 21:5). Божията история е история на една непотушима промяна, целяща да възстанови падналото творение според първоначалното намерение на Бога. Бог се е посветил на това изкупление и възстановяване. За Него пише: „Защото Аз съм Господ, Аз не се изменям… същият и вчера, и днес, и завинаги… у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Малахия 3:6, Евреи 13:8, Яков 1:17).

Аз ли съм единственият, който се удивлява, че Бог, Който е вечен и непроменим, непрекъснато предизвиква промяна в нас? Това е така, защото такива каквито сме в момента, ние сме несъвместими с Бога и приятелството, което Той иска да има с нас е невъзможно. Как се справя Бог с тази ситуация? По всеки възможен начин!

„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение… да бъдат съобразни с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:28, 29). Не всичко, което ти се случва, е причинено от Бога, но Той използва всяка възможност, за да донесе в живота ти необходима, положителна промяна.

Най-добрата и трайна промяна започва с твоите лични взаимоотношения с Бога. Там тя идва първа и е най-значителна. Без непрекъсната и жива връзка с Исус, дори най-добрите ти опити да се промениш, ще бъдат козметични и временни. „Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа. Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата“ (Плачът на Еремия 3:40, 41). Всяка промяна изисква две неща – силата на Бога и твоето решение да забравиш миналото. Когато се държиш за нещо, което знаеш, че не е правилно, то има силата да те контролира и оформя по неочаквани начини.

Молитвата ми за теб днес е: да прегърнеш всяка промяна, която носи Божия отпечатък.

снимка: Интернет

Съвършена хармония

„Живейте в хармония… и имайте Христовото отношение един към друг“ (Римляни 15:5 NLT)

„Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели – избирай“

Животът е много по-сладък и приятен, когато се разбираш с другите, но има случаи, когато не е толкова лесно. Понякога това е заради другите, друг път – заради нас самите. Ние имаме призив да живеем в хармония, но този призив се сблъсква с различни личности, темпераменти, планове, мнения, различия и индивидуални желания.

Разбирателството с хората много ми прилича на даването. Нека си признаем – по-приятно е да получаваме, отколкото да даваме. Искаме другите да се разбират с нас, а не ние с тях. За някои хора не е естествено да ценят хармонията повече от собственото си удобство и предпочитания. Това обаче контрастира с думите на Исус: „По-блажено е да се дава, отколкото да се получава“ (Деяния на апостолите 20:35).

„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото“ (Филипяни 2:3, 4). Има случаи, когато трябва да направиш необходимото, за да има разбирателство. Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели и пълноценни взаимоотношения – избирай. Често ще ти се налага да преглъщаш гордостта си, да променяш плановете си и да цениш чуждото мнение. Кое е по-важно за теб?

Ключът е в отношението. Запитай се – искам да послужа в това взаимоотношение или искам на мен да служат? Ключът е в твоето отношение – в срещите, в брака, в приятелството и в обикновените ежедневни занимания: „Да живеем с Христовото отношение“ (Римляни 15:5 NLT). Само в Христос можем да намерим силата, за да имаме такова отношение на сърцето.

Библията е много практична и ни казва как да изразяваме това „Христово отношение“. „Горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг“ (Римляни 12:10). По друг начин казано, ако обичаш Исус, ще се отнасяш с другите като със свои роднини и ще се стараеш винаги да им отдаваш почит (Йоан 13:34, 35). Иска ми се по-добре да прилагам този принцип в живота си, защото само когато съм го правил съм бил истински щастлив.

Молитвата ми за теб днес е: високо цени хората и хармонията в отношенията с тях.

снимка: http://www.sxc.hu

Успех и удовлетворение

„Безумен е онзи, който събира имот за себе си, а не богатее спрямо Бога“ (Лука 12:21)

„Успехът и удовлетворението идват от качествено и реално взаимоотношение с Бога“

Успехът – мислили ли сте за него, освен в случаите, когато ви се е искало да го имате? Много хора искат другите да ги мислят за успешни. Смятат, че ако ги мислят за такива, то те по-късно наистина ще станат успешни. Някой е описал това състояние по следния начин: „Да купуваш неща, от които нямаш нужда с пари, които нямаш, за да впечатлиш хора, които не познаваш и дори не харесваш“.

Хората фалират, ипотекират си бъдещето, добавят огромен стрес в живота си и често разрушават брака и семейството – всичко това, заради тази илюзия. Колко е глупаво да се трудиш за „образът на успеха, скъпия дом, луксозната кола, марковите дрехи и скъпите почивки. Капаните на богатството не те правят богат. Всъщност те довеждат човека или семейството до бедност. Исус зададе един интригуващ въпрос: „Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си натрупал, чие ще бъде?“ (Лука 12:20).

В богатството и успеха няма нищо лошо. Но е възможно да направиш лоши неща, за да ги придобиеш или да платиш висока цена, за да ги достигнеш. Ето какво казва Библията на тази тема: „Бог ти дава сила да придобиваш богатство“ (Второзаконие 8:18). Бог не би го правил, ако беше лошо.

Бог каза на Исус Навиев какво да прави и му даде обещание за това, което го чака в резултат на неговото покорство: „За да имаш успех, където и да отидеш… Ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех“ (Исус Навиев 1:6-8). Да познаваш Бог и да знаеш, че Той е с теб – това е безценно.

Ето предизвикателството за теб и мен по пътя на успеха. Библията описва човека, който придобива богатство за себе си и с това си нанася вреда по следния начин: „ Безумен е онзи, който събира имот за себе си, а не богатее спрямо Бога“ (Лука 12:21, виж още Матей 16:26). Успехът без разбирането на Източника, причината и по-висшата цел на успяването няма да донесат желаното удовлетворение, независимо от количеството на акумулираното богатство.

Успехът не се измерва най-точно чрез баланса между приходите и разходите, банковите сметки или материалните притежания. Това са сапунени мехури. Ще се задоволиш ли със сапунените мехури или ще потърсиш безценното взаимоотношение с Бог? Успехът и удовлетворението идват от качествено и реално взаимоотношение с Бога. Успехът и богатството не могат да запълнят човешкото сърце. Успехът без Бог изважда наяве болката от суетата и празнотата в човешката душа. Няма как да бъде иначе, ако Бог не е признат като източникът на богатството (Матей 11:28-30). Правилното взаимоотношение дава удовлетворение.

Молитвата ми за теб днес е: да преследваш онова, което има вечна стойност.

снимка: Интернет