Posts Tagged ‘водителство’

А сега накъде?

„Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им“

А сега накъде?В живота може да се случват ужасяващи неща. Понякога може да имаш повече въпроси, отколкото отговори – смущаващи въпроси, които започват най-вече със защо. Колкото повече се бориш да видиш смисъла в необяснимото, толкова по-трудно става това. В такива моменти изглежда, че всеки план, който си направил, се е объркал. Нещата, в които преди си бил убеден, изглеждат несигурни. Животът не винаги тече гладко и утрешният ден рядко ти носи това, което очакваш. Озадачен и разтърсен, може би се питаш: „А сега накъде?“ Когато животът изглежда несигурен е важно да запазиш емоционално и духовно равновесие.

Преди дни църквите се събраха, изпълнени с печал, но и благодарност, за да почетат жертвата на един свят живот. Няколко дни по-късно те се събраха, за да празнуват свръхестественото възкресение на нашия Спасител. Още преди съмване аз и Гейл се присъединихме към хиляди поклонници на възкресенската служба на стълбите на мемориала на Линкълн в нашата столица. Песните, молитвите и службата бяха по-вдъхновяващи дори от искрящия изгрев над сградата на Конгреса. Неделята на Възкресението обаче отмина. А сега накъде? Смеем ли да се върнем към обичайното ежедневие?
Почувствай със сърцето си духовната страст на Павел, докато пишеше думите: „За да позная Него и силата на Неговото възкресение“ (Филипяни 3:10). Още от колежа това е „стихът на моя живот“ и моя искрена молитва. Гладен съм да познавам Бога, доколкото възможностите ми и благодатта Му позволяват. Бъди сигурен, че Павел копнееше за почиващо на личния опит познание, което далеч надхвърля всяка информация, която е чисто интелектуална. Когато Павел знаеше за Исус само на интелектуално ниво, той Го намираше за обезпокоителен. По пътя за Дамаск обаче, Павел позна Исус Христос като Господ по един трансформиращ и личен начин, какъвто не подозираше, че е възможен (Деяния 9:1-9, 18).

Оценявам яснотата, която Разширения превод на Библията дава: „Взел съм решение, че целта ми е прогресивно да Го опознавам все по-дълбоко и интимно, като виждам, разпознавам и разбирам чудесата на личността Му по-силно и по-ясно, и по същия начин опознавам силата, идваща от възкресението Му, проявена към вярващите“ (Филипяни 3:10).

Можеш да познаваш Исус интимно и пълно, само когато дълбоко преживееш „силата, идваща от възкресението Му“ (1 Петър 1:3-9). Истината за възкресението Му ще влияе на живота ти сега и във вечността. В самия ден на Исусовото възкресение, следобед, двама обезкуражени ученици си тръгнаха от Ерусалим, за да се върнат у дома в Емаус. Те бяха чули вестите за празния гроб, но не можеха да съвместят фактите, които знаеха, с истината за възкресението Му. Този, Когото бяха обичали и следвали, беше жестоко разпънат и скришно погребан в охранявана гробница. Може би те се питаха: „А сега накъде“, докато бавно вървяха към предишния си начин на живот и препитание.

Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им. Истината и силата на Неговото възкресение още не бяха изгрели в сърцата им. Животът без възкресението е печално незадоволителен. „И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. Но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят“ (Лука 24:15-17). Фактите, които знаеха, ги заслепяваха за истината пред тях. Когато Исус им беше открит, те казаха: „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:30-32). Непогрешимото, вечно Божие Слово е пълно с истина (Йоан 8:32, 33).

Истината променя: „И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим, като разказваха: „Господ наистина е възкръснал“ (Лука 24:33-35). Когато истината грабне сърцето ти, искаш да я споделиш с другите, а там където се чества истината, идва и Исус. „Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“ (Лука 24:36-49).

Молитвата ми за теб днес е: опознавай и обичай истината, която освобождава изобилен и вечен живот.

снимка: Интернет

Реклами

Жизнено важни въпроси

„Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“ (Римляни 8:31)

„Там, където Бог е изговорил ясно Своето Слово, място за въпроси няма“

Жизненоважни въпросиЖивотът поражда много въпроси. Повечето въпросителни произтичат от ситуации, които са ни по-скоро наложени, отколкото избрани. Въпросът „защо“ обикновено е безполезен. „А сега какво?“ е въпрос, който е по-подходящ. Научи се да се справяш с неизбежните въпроси. Отговорите на някои ще бъдат очевидни, други – озадачаващи, а трети, съвсем ясно ще бъдат без отговор. Един малък брой въпроси могат и би трябвало да се пропуснат, понеже са плод само на любопитство и са си чиста загуба на мисли и време. Повечето въпроси са истинско предизвикателство, изискващи мисъл и корекция на предишни предположения. На други може да се отговори чрез мъдрост, събрана от житейска опитност, задълбочени размишления или мъдър съвет.

Въпросите могат и трябва да бъдат врата към познанието. Любопитството може да те разсейва или насочва – избери второто. Понякога си мисля дали това е въпрос, на който трябва да отговоря аз или някой друг. А защо не въпрос, който трябва да бъде оставен за друго време. Правилните въпроси могат да бъдат много полезни, отварящи нови области на разсъждения и открития. Правилният въпрос ще те насочи към най-добрия отговор. Въпросите трябва да ти носят истината, открита в Божието слово. Бог има отговор на всички твои питания.

Сред тривиалните въпроси, които си склонен да зададеш, съществуват и жизненоважни въпроси, които трябва да бъдат зададени. Те изискват отговор, точно както Йов се мъчеше да разбере: „Ако човек умре, ще оживее ли?“ (Йов 14:14). Този искрен въпрос може да бъде корена на цялата истина. „И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд, тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение“ (Евреи 9:27, 28). Нищо в този живот няма да бъде сигурно и безопасно, докато и ако не живееш всеки ден в реалността на вечния живот.

Исус задаваше тези жизненоважни въпроси, които изпитваха сърцата на хората. „Защото каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Никой не може да бъде мъдър, нито да се научи как да живее, нито да разбере кое е най-ценното в живота, докато не повери живота си сега и за вечността на Исус Христос като негов личен Господ и Спасител. Ето това е жизненоважен въпрос: „Възможно ли е тогава да избегнем наказанието, ако пренебрегнем такова велико спасение? Пръв Господ провъзгласи това спасение, а след това пред нас го потвърдиха всички, които го бяха чули“ (Евреи 2:3). Божието слово казва: „И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име (освен Христос), дадено между хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).

Павел зададе жизненоважни въпроси и намери отговорите във вечната истина за Божия характер и вярност: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“ (Римляни 8:31, 35, 37, 39). Отговорът, който дава спасение на душата и пълна увереност е този – никой и нищо не може да е по-силно от теб или да те отдалечи от Божията мощ и любов. Когато много неща изглеждат несигурни или всичко друго изглежда несигурно, тази истина не можем да я поставяме под въпрос.

Там, където Бог е изговорил ясно Своето Слово, място за въпроси няма.  „Защото сега отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското. Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта“ (1 Коринтяни 13:9-13). Прочети го отново: „Защото сега отчасти знаем…“ Това е реалността. Фокусирай се върху словото на Бог, което познаваш и характера на Бог, който е непроменим. През това време предложението на Бог е: „Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми се показва съвършена в немощ“ (2 Коринтяни 12:9).
За някои неща трябва просто да се доверим на преизобилната Божия суверенна мъдрост и благодат. Намери отговорите на въпросите, които можеш. Обърни се към Исус за тези, с които не можеш да се справиш. И докато правиш това, ходи с вяра.

Молитвата ми за теб днес е: бъди сигурен, че отговорът на всеки въпрос се намира в Исус Христос.

снимка: Интернет

Гледай нагоре

„Повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна“ (Даниил 4:34)

„Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта“

Гледай нагореЖивотът може да стане объркан и да изглежда, че всичко е извън контрол. Може да изгубиш пътя и да не знаеш как да намериш посоката. Може да се отчаяш, без да търсиш утешение и насърчение. Ще има случаи, в които няма да знаеш към кого да се обърнеш за помощ. Понякога семейството и приятелите ти ще се опитват да ти помогнат, но тяхната помощ няма да ти помага. Понякога животът ти ще е объркан, ще загубиш увереност или чувство за посока.

Но има и моменти, които си налагаш сам, когато лъжливи притеснения от личен характер или гордост те обвиват като пашкул, скриват от теб отговорите и помощта, от които имаш нужда. Много често се бориш сам, страхувайки се да се довериш на друг. Това се нарича гордост. Гордостта е заблудата, че си самодостатъчен. „Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест“ (Притчи 29:23).

Чуйте думите на един човек, който научи това по трудния начин. Един мощен, но възгордял се Вавилонски цар, каза това: „Аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих, и прославих Онзи, Който живее до века… а Той може да смири онези, които ходят горделиво“ (Даниил 4:34, 37). Има Бог на Небесата – Той знае кой си, знае къде си и разбира всичко, което те обърква. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петрово 5:5-7). Сред своето объркване ще намериш благодат.

Където и другаде да гледаш, търсейки отговорите, от които имаш нужда, бъркаш посоката. Както научи Навуходоносор, мъдростта идва отгоре, ако човек е достатъчно смирен да я потърси (Яков 1:5). „Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ (Яков 3:17). Много ценя една проста и практична дефиниция за мъдрост: „Мъдрост е способността да видиш собственото си положение от гледната точка на Бога“. Давид даде израз на тази истина (Псалм 71:1-17). Божият съвет е лесен: „Гледай нагоре“. В Божието присъствие истината носи яснота.

Типично е най-напред да гледаме навсякъде другаде, освен там, където мъдростта трябва да бъде търсена. Най-напред се вглеждаме вътре в себе си, за да намерим отговор, но там не можем да намерим нито яснота, нито разбиране, защото ги нямаме. Когато не успеем, поглеждаме навън – често безразборно – към всеки, който би предложил мнение, засилвайки нашето объркване. Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта. Гледай нагоре!

Чети Библията – тя е богата на практични съвети, които отварят мъдростта на Небесата за теб. Размишлявай върху словото (Псалм 1:1-3).

Довери се на Святия Дух – Той е личният възпитател, Когото Исус описва като: „Духът на истината, Който ще ви упътва във всяка истина“ (Йоан 16:13).

Моли се и се покланяй. Това са важни практики, учещи духа да разпознава Божия глас. Търси приятелства, одобрени от Бога. Общувай с хора, които споделят и поддържат твоята вяра (Евреи 10:23-25). Бъди верен на истината – тя те прави свободен (Йоан 8:32).

Молитвата ми за теб днес е: търси мъдрост от Бога – всеки ден и във всяка ситуация.

снимка: Интернет

Какво следва?

„Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш“ (Псалм 32:8)

„Бог не е Googl! Google ни дава информация, а Бог се стреми към взаимоотношения“

Искало ли ти се е някога да видиш бъдещето? Понякога не знаеш какво да направиш, по кой път да поемеш или къде да отидеш. В житейският ни път има такива моменти. Но не се паникьосвай. Не си се изгубил, може би само за момент си объркан коя е следващата стъпка.

Има и някои добри страни на това да заставаме на кръстопът от време на време. Може би сме постигнали нещо там, където сме били и сме готови да продължим напред, а това е чудесно. Или може би знаем, че Бог има нещо повече за нас и още не сме постигнали целта. Това също е чудесно. А може би Бог чака да Го помолим за мъдрост и насока. Това е нещо още по-добро!

Ние не знаем какво ни очаква напред, но Бог знае. Библията казва, че Бог „от началото изявява края“ (Исая 46:9, 10). Това може да бъде много полезно, когато взимаме решенията си, нали? Но и нашата роля е много важна.

Бъдещето ни е пълно с неограничени възможности. Това дали ще ги разкрием зависи до известна степен от нас и от това доколко разчитаме на Бога. Дори да мислим, че знаем много добре какво предстои, всъщност бихме могли само да предполагаме. Понякога се оказваме прави, а друг път – не. Бог никога не прави предположения.

Интернет е удивително нещо! Едно търсене в Google дава смайващо много информация, достъп до всичко, качено в Интернет. Моят проблем е, че рядко мога да задам подходящ въпрос, за да получа отговора, който ми трябва. Нямаше ли да е много по-лесно, ако можем да потърсим в Божието познание нужната ни информация? Знаем ли винаги как да попитаме Бога коя е следващата стъпка?

Бог не е Google! Целта на Google е да ни даде информация (и да печели от реклами :), а Бог иска да общува с нас. Той иска да знаем какво следва в живота ни, но преди всичко иска да Го познаваме. „Стъпките (и почивките) на човека се оправят от Господа; и Неговото благоволение е в пътя Му“ (Псалм 37:23).

Щеше да ми е мъчно, ако жена ми и семейството се интересуваха само от информацията, която им давам, а не от мен самия. Заради връзката, която имаме, аз с готовност споделям всичко, което би им помогнало да живеят по-мъдро. Аз ги обичам, защо да не искам най-доброто за тях? „Защото Господ Бог е слънце и щит. Господ ще даде благодат и слава. Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие. Господи на Силите, блажен онзи човек, който се надява на Теб“ (Псалм 84:11, 12).

Ето какво съм научил за разбирането и покорството на Божията воля, осъзнавайки, че основното намерение на Бог е наистина да Го познаваме. Ако наистина искаме да знаем волята Му, Той ще ни насочи към следващата стъпка. „Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на този, който върви, да оправя стъпките си“ (Еремия 10:23). „Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки“ (Притчи 3:5, 6).

Следващата ти стъпка трябва винаги да бъде в посока на Божията воля. (виж Римляни 12:1, 2). Бог е много практичен и няма да ти покаже целия път – отначало до край. Той ти показва само следващата стъпка. Ако знаеш всичко от самото начало, може да се уплашиш или да се увлечеш. Ако се уплашиш, може би ще откажеш да тръгнеш и няма да се покориш. Ако се увлечеш, може би ще се втурнеш твърде бързо напред и няма да натрупаш опита, който ти е необходим за успех. Принципът е много прост – довери се на Бога за следващата стъпка.

Молитвата ми за теб днес е: опознавай Бога всеки ден и Му довери живота си.

снимка: http://www.sxc.hu