Posts Tagged ‘война’

Изпълнени с мир

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9)

„Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват“

Изпълнени с мирМоят скъп приятел Кембъл ме запозна с изразителната английска дума dispeace, описваща състояние на несигурност и липса на мир. Този, който е познал мира, никога повече няма да се съгласи да живее без него. Бог е отговорът за тези, които живеят без мир в сърцата и в постоянни разногласия с другите около себе си. „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците“ (Римляни 14:17, 18).

Исус постанови характерните качества на един живот за пример. Човек трябва да е истински, състрадателен, смирен, удовлетворен, милостив и неподправен (Матей 5:1-12). Към всичко това Исус прибавя и „изпълнен с мир“. Между тези, които работят за мир, се установява фамилна прилика. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9). Както и други черти на духовната зрялост, така „да бъдеш изпълнен с мир“ започва в твоето сърце при правилни взаимоотношения с Бога, а след това се изразява чрез твоето поведение и разговори. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18).

Това, което най-вече определя мира ти, не е това, което другите правят, а това, което ти си направил или не си, за да възстановиш разрушеното. Средствата за постигане на мир са молитвата, изповедта, смирението, простителността, покорството и даването на предимство един на друг (Римляни 12:9-11). Изработването на мира е определено като работа, защото изисква усилия и лична саможертва, но последващите благословения са неизмерими: „Защото те ще се нарекат Божии синове“.

Наранените хора нараняват и други. Човекът, който иска мир, полага усилия, насочени към постигането му, но тези усилия невинаги са добре приети. Не можеш да наложиш мир против волята на другия. Нито ти, нито Бог може да изцели нараненото сърце без съгласието на наранения. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ (Римляни 12:17, 18). Истинският мир не може да се установи едностранно. Прави това, което можеш, доколкото зависи от теб. Остави Бог да извърши останалото.

Страхът от отхвърляне е най-главнага пречка за постигане на мир. Исус каза: „Когато влезете в дома, поздравявайте хората в него. И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си“ (Матей 10:12-14).

В тези думи на Исус има три полезни заключения:

  • Идвай с Божия мир в сърцето си.
  • Дошъл си с мир – тръгни си с мир.
  • Не отнасяй със себе си никакъв остатък от нараняване. Тръгвайки „мирът ви нека се върне към вас… Отърсете праха от краката си“ (Лука 10:5, 6; прочети още Римляни 14:22, 2 Коринтяни 13:10, 11).

Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват. Съветът на Павел е много практичен: „И нека царува в сърцата ви Христовия мир… Христовото слово да се вселява във вас богато… Каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:15-17).

Молитвата ми за теб днес е: твоето помирение с Бога да донесе Божия мир във всяка сфера от живота ти.

Реклами

Духовна бдителност

„Бъдете трезвени, будни“ (1 Петрово 5:8)

„Победата в духовната битка около теб започва с победата в духовната битка вътре в теб“

Духовна бдителностЖивотът не е просто разходка в парка. Ти и аз сме въвлечени в постоянна битка между доброто и злото. Павел пише: „…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове“ (2 Коринтяни 7:5). Има морален и духовен конфликт – ако искаш да си успешен и в безопасност трябва да си разумен и бдителен. „Бъдете трезвени, будни“ (1 Петрово 5:8). В този духовен конфликт не ти е позволено случайно или временно въвличане. Той е едновременно сериозен и изискващ цялото ти време. Победата в духовната битка около теб започва с победата в духовната битка вътре в теб. Павел говори за конфликта по следния начин: „…понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша… Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми…“ (Римляни 7:14-25).

Съветът на Павел е сигурен и вечен: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите“ (Ефесяни 6:10-18). Трябва да са ти ясни личността и намеренията на твоя враг. Ти не си оставен без закрила и незащитен, но трябва да живееш бдително. Павел уверява вярващите в Коринт: „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости“ (2 Коринтяни 10:4).

Петър дава някои практически принципи за готовност – прочети 1 Петрово 5:6-9. „И така, смирете се под мощната ръка на Бога… всяка ваша грижа възложете на Него…. бъдете трезвени, будни… съпротивете се на противника ви, дявола.“ И какъв е обещаният резултат? „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос (Исус), ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко“ (1 Петрово 5:10).

Твоят успех в този морален и духовен конфликт започва с твърдото ти решение на боец. „Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос. Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник“ (2 Тимотей 2:3, 4). Противникът ще използва всеки твой страх или слабост – той нито почива, нито спи, нито показва милост. Ти си в опасност, ако не си бдителен. Заплахата е реална, цената е вечна, няма уволнение.

Твоят успех в този конфликт изисква ефективна тренировка, от която да почерпиш кураж (Псалм 18:29). Давид не се страхуваше от армии, гиганти и царе: „Благословен да бъде Господ, моята канара, Който учи ръцете ми да воюват и пръстите ми да се бият“ (Псалм 144:1, 2). „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание“ (2 Коринтяни 10:4-6).

Твоят успех в този конфликт изисква твърдата ти увереност в победата.Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра“ (1 Йоан 5:4, 5). Исус ви уверява: „Дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33). „Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос“ (2 Коринтяни 2:14). Победата на Исус може да бъде и твоя.

Молитвата ми за теб днес е: имай победа както във вътрешната, така и във външната битка.

снимка: Интернет