Posts Tagged ‘воля’

Моите желания и Божията воля

„Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му“ (по 1 Йоан 5:14)

Бог ни е дал свободна воля и уважава решенията ни, но няма да им бъде подчинен.

Животът рядко се развива според нашите желания. Понякога ни се иска да не е така, но ако настояваме на своето, живота ни може да стане доста самотен. Егоцентричността убива взаимоотношенията. Повечето хора научават още на 2-годишна възраст, че гневните изблици не са социално приемливо средство за постигане на своето. Но други никога не надрастват желанието си винаги да се налагат и само сменят тактиката. Непрестанно натякване, пазарене, спорове, мърморене, цупене, обвинения, тръшкане на врати, заплашване, сълзи – това са често срещани стратегии. Проработвали ли са те при теб?

Както е казала комедийната актриса Лили Томлин: „Не че искам да се налагам, просто моите идеи са по-добри“. Това не е подходяща стратегия за общуване с околните. За известно време може би ще успееш да караш другите да се съобразяват с желанията ти, но взаимоотношенията не процъфтяват в нездравословен климат. Философия от типа „или ще стане по моя начин, или няма да стане изобщо“ не е ефективна, освен ако мислиш да прекарваш времето си сам.

Нека сега да помислим каква връзка има това с взаимоотношенията ни с Бога: „Който изпълнява Божията воля, живее вечно“ (1 Йоан 2:17). Понякога настояваме на своето дори във взаимоотношенията си с Бога. Можем да се опитаме да поискаме Божието одобрение за желанията си и Бог ще уважи нашата свободна воля. Той ни е дал тази свободна воля, но това не означава, че ще й бъде подчинен.

Започваме да растем и да узряваме духовно, когато Божията воля стане за нас по-важна от собствените ни желания. Библията казва: „С увереност можем да пристъпим към Бога, защото Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му. Щом знаем, че Бог ни слуша, за каквото и да Го помолим, знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“ (1 Йоан 5:14, 15). Често ни се иска този стих да звучи така: „Когато Го молим за нещо… Бог ни слуша… и знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“. Звучи вълнуващо, нали? Но в този прочит има един огромен пропуск, едно много важно определение „нещо, което е по волята Му“. Няма ограничения за нещата, които можеш да поискаш, но само когато Божията воля е поставена над собствените ти желания. „Ако останете в Мен и Моите учения останат във вас, каквото и да желаете, поискайте го и ще го имате“ (Йоан 15:7, 8). Когато стоим в Него, всичко друго минава на заден план.

Важно е да забележим, че молбата ни трябва да е подчинена с желание и доверие на Неговата благосклонна воля. „И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1-2). Добро, угодно на Него и съвършено. Това убеждение е основополагащо за доверието и покорството ти.

Бог приветства това, че Му казваш нуждите си (Филипяни 4:19). Трудността идва от объркването на желанията с нужди. Желанията ни винаги са повече от нуждите. Бог иска нуждите ни да бъдат посрещнати, но наша е отговорността да пресеем желанията си и да ги подчиним на Неговата воля във всеки един момент.

Как можеш да знаеш каква е Божията воля? Тя винаги е в съгласие с Божието Слово и с Неговия характер. „Не спираме да се молим за вас, като искаме да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща; да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да Го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога“ (Колосяни 1:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: искай свободно от Бога и живей напълно според волята Му.

снимка: Интернет

Реклами

Сърце на надежда

„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир…“ (Римляни 15:13)

„Това, което често се маскира като надежда може да бъде жестока измама“

„Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот“ (Притчи 13:12). Мисля, че всички можем да се съгласим с това. Сърцето на човек има нужда от надежда, за да продължава напред и да очаква добро. Но има един проблем – това, което често се маскира като надежда може да бъде жестока измама. Думата надежда много често се използва неправилно, значейки много по-малко от това, което е, носейки много по-малка сила от тази, която наистина има. Обикновено хората мислят, че имат надежда за по-добро, когато пожелателното им мислене отразява по-добре тяхното умствено и емоционално състояние. Често това, което хората определят като надежда е това, което искат, но не очакват, че ще се случи. Но надеждата, за която се говори в Библията, когато става въпрос за вяра, определено не е това!

Животът невинаги протича така, както планираш или очакваш. Точно когато нещата не стават така, както очакваш – имаш нужда от вяра. Думата надежда, така както е използвана в Новия завет, означава благоприятно и уверено очакване. Надеждата стои уверена за бъдещето без да има нужда от минали или настоящи опитности, които да я успокояват. Може да не знаеш как или кога ще се изпълни твоето желание, но надеждата ти трябва спокойно да уповава на Божията вярност и мъдрост.

„Да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва…“ (Евреи 6:19, 20). Истинската надежда е закотвена, с пълно удовлетворение, във волята и мъдростта на Бог, притежавайки едновременно силно очакване и безкрайно търпение. Надежда, облягаща се на бъдещето, с очи насочени към хоризонта, а не към настоящия момент: „О, Господи… наистина – никой, който чака Теб, няма да се посрами…“ (Псалм 25:3). Не можете да извикате надеждата чрез упорити заклинания, нито пък тя е толкова крехка и чуплива, както някои предполагат. Полезно е да знаем Източника, от който идва надеждата: „А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви“ (Римляни 15:13). Бог е Източника на истинската надежда, това е непоклатимо и неоспоримо. Как се постига това? „Посредством твоята вяра в Него… чрез силата на Святия Дух“ (Псалм 62:5-8). Можеш да познаеш, че надеждата ти е от Бога, ако сърцето ти е пълно с радост и мир.

Молитвата ми за теб днес е: основавай надеждата си на Божието слово и характер.

снимка: Интернет

Бъди спокоен

„Аз вярвам в Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано“ (Деяния 27:25)

„Божиите намерения не могат да бъдат осуетени нито от хора, нито от обстоятелства“

Трябва да разберем следното – не всичко ще бъде така, както ни се иска, но винаги ще става така, както Бог е казал. Първото може и да не е особено насърчително, но второто би трябвало да ни носи увереност. Божиите намерения не могат да бъдат осуетени нито от хора, нито от обстоятелства. Бог може да допусне за известно време хора или обстоятелства да забавят или да се отклонят от плана Му, но Той остава суверен и Неговата воля е върховна.

Моят баща ми даде добър съвет за Божия характер и власт, докато бях в колежа и се подготвях за служение. Той подчерта, че в живота и служението ми ще се появяват хора в позиция да осуетят Божията воля в ситуации, които ме засягат. В такива моменти трябва да помня, че Бог управлява според Своята воля. Татко ми каза: „Бог няма да позволи на никого да вземе решение, което да ограби Божието най-добро за теб. Само ти можеш да направиш избор, който да застраши Божията воля в живота ти“. Бъди спокоен, ти си на сигурно място в Божиите ръце и бъдещето ти се направлява от Неговата воля, независимо от действията и мненията на други хора (Исая 26:3, 4).

Апостол Павел беше затворник и пътуваше към Рим, за да изложи случая си пред Цезар (Деяния 27:1-28:10). Капитанът и собственикът на кораба решиха да отплават, въпреки предупрежденията на Павел и неподходящото време. Може би техният избор беше воден по-скоро от търговски съображения, отколкото от мисли за сигурността. Те бяха застигнати от голяма буря, която доведе до отчаяние дори безстрашните войници и опитните моряци.

Никой не беше виновен за бурята. И най-добрите, и най-лошите хора попадат в бури (Деяния 27:6-14). Имаше три съвсем различни причини, поради които хората попаднаха в едно и също затруднение. Капитанът и собственикът сами бяха взели глупаво решение противно на съветите. Войниците и моряците бяха попаднали в опасност, докато изпълняваха задълженията си. Павел и останалите затворници бяха в тази застрашителна ситуация поради решенията на други хора. Но независимо от причините, Бог беше в контрол – милостив към собственика и капитана, състрадателен към войниците и моряците, защитаващ Павел и затворниците.

Не се паникьосвай. Успокой страховете си, накарай сърцето си да замълчи и се вслушай в Божия глас. Ето какво разказа Павел: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби. А сега ви призовавам да не губите кураж… Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа. Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.“ Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано. Ще бъдем изхвърлени на някой остров“ (Деяния 27:21-26). Нещата не винаги ще бъдат идеални, но можеш да бъдеш уверен в Божията съвършена воля, дори във време на криза. Някои неща са незаменими, без други можем да минем. Бог може да пази това, което имаме и може да възстанови това, което губим.

Силите на природата и човешкият избор могат да разбият кораба, но не могат да отнемат нито един човешки живот преди Божието време. Можеш да бъдеш сигурен в едно нещо – животът ще върви така, както Господ заповяда, а не така, както хората си мислят. Представи си всеки ден да живееш с твърдото убеждение, че живота и благополучието ти са на сигурно място в Божиите ръце и са защитени от Неговата съвършена воля (Римляни 12:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: Бог да те пази от безрасъдството и неверието на другите.

снимка: Интернет

Болка и копнеж

„Ще ти увелича болките по време на бременността… и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“ (Битие 3:16)

„Човек с ясно определен копнеж намира причина да надмогне болката“

Днешният стих говори за истина, с която всички се сблъскваме. В живота често ни се налага да избираме между това да последваме или болката, или копнежа си. Всички изпитваме болка – такава е човешката ни природа и падналия свят, в който живеем. Животът ни я причинява.
„Ще ти увелича болките по време на бременността… и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“ (Битие 3:16)

Раждащата майка изпитва най-силната физическа болка, която някой би понесъл доброволно или по собствена воля, а не по принуда. Защо го прави? Заради любовта към съпруга си и силната майчина любов, породена от копнеж – да види плода, роден от тяхната любов, да прегърне скъпоценния живот в ръцете си. Тогава тя забравя болката.

Трагедията е, че някои хора никога не надмогват болката. Те я носят, преживяват я отново и отново, държат се здраво за нея, докато тя оцвети и оформи остатъка от живота им. Никога не намират нещо, към което да се стремят, което да е по-голямо от болката им. Не трябва да се залъгваме, че ако спрем да мислим или да се интересуваме от нея, тя ще изчезне. Болката не може да бъде напълно пренебрегната или избегната, тя обаче може да бъде заменена от силен копнеж.

Не можеш да живееш живота си сигурно и уверено, без копнеж, който да следваш. Прочетете следните думи: „Когато копнежът за нещо е достатъчно силен, той може да изличи болката от миналото, да накара наранените и отпадналите да се изправят отново с подновена сила и цел“. Човек с ясно определен копнеж намира причина да надмогне болката или да намери лек за нея, после открива вътрешната сила да преследва това, което желае повече. Дадох на копнежа следното определение – способност да чувстваш дълбоко и да вървиш смело напред.

Един човек, занимаващ се с бизнес, поставя пред себе си повече изисквания – време, усилия, жертви – отколкото друг би изисквал от него и доброволно се отказва от свободата и удоволствията, на които други хора се наслаждават. Не е лесно, но копнежа за успех и удовлетворението от постигнатото помагат на такива хора да надмогнат унинието и обръщат жертвите в ценни вложения за бъдещето.

Ако нямаш достатъчно голям и ясен копнеж, това ще те остави безразличен към бъдещето и към неговите безгранични възможности, в опасност от приемане на посредствеността и еднообразието на статуквото в живота ти. Всеки един момент е подходящ, за да освободиш болката и разочарованията в живота си, да се пресегнеш към нещо ново и по-голямо за своето бъдеще. „Защото аз зная плановете, които имам за вас, казва Господ… да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11).

Павел имаше копнеж за Бога, който даде сили в живота му от първия момент, в който срещна Христос. Болка – да, и то много (Виж 2 Коринтяни 11:23-28, Филипяни 1:20-21, 3:7-14).
Ако копнежът в живота ти не е обвързан с копнеж за Бога, дори и най-големия успех няма да представлява нищо!

Молитвата ми за теб днес е: да имаш ясно виждане за съдбата, която Бог е поставил пред теб.