Posts Tagged ‘време’

Жалони на покорство

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8)

„Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти“

Жалони на покорствоЖивотът е пътуване, състоящо се от поредица години, последователност от събития и колекция от житейски опит. Последното е най-важното от трите. Опитът създава моментите, от които съхраняваме безценни спомени. Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти. Ако помислиш върху това, ще видиш, че наистина можеш лесно да разпознаеш разграничението мужду минути и моменти.

Минутите са твърде много, за да запомним всички. Моментите са малко на брой, но въпреки това завинаги бележат пътя и развитието на твоя живот. Аз не помня кой ден от седмицата и по кое време Гейл отговори с „Да“ на израза на моята любов и предложението за женитба. Ето, обаче, вече повече от 50 години с нежност си спомням този момент и радостта, която изпитах тогава.

Преди много години моят приятел и духовен баща Кембъл, каза няколко думи, които до ден днешен за мен имат голямо значение. Той каза: „Пътят на Авраам беше белязан от знаци на покорност и олтари на посвещение“. Думите му бяха момент, оформящ живота ми и даващ духовно разбиране, което продължава да оказва влияние върху това, в което вярвам и върху избора как да живея живота си.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. Моментите в живота ти, които имат най-значими последствия, са тези, в които си ходил в покорство на Бога. Подобно на цар Саул ти може да предложиш на Бог твоя предпочитан вариант, вместо да покажеш пълно покорство. Саул не предложи по-малка жертва, той се опита да предложи жертва, различна от тази, която искаше Бог. „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:13-15, 22). Всеки друг вариант, освен този, който е предложил Бог, е неприемлив.

Жалоните на твоята вяра сочат много повече от незаменимото време, което е отминало. Духовните знаци маркират прогреса и успеха на твоя път или липсата на такива. Те са трайните напомняния за благодатта на Бог в твоето минало и суверенната цел на Бог за твоето бъдеще. Такива моменти са святи и те трябва да се празнуват. Когато Израел победи филистимците: „Самуил взе един камък, та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, т.е. камък на помощ, като казваше: До тука ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12).

Пътят на Авраам, също както и твоя, започва с божествено призоваване и неговия отговор в покорство: „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Представи си покорството и вярата, които се изискват, за да се направи това. Пътуването го отделя от отечеството – всичко, което му е било познато до този момент; извежда го измежду рода си – всички, с които се е чувствал добре; и из бащиния си дом – източникът на снабдяване, на който той се е доверявал.

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството изисква вяра отвъд всяко обяснение. Авраам не знаеше къде отива, но той знаеше Кого следва. Да следваш Бог в покорство, означава да оставиш мястото, където си и да отидеш там, където Бог иска да те заведе. Духовното ти пътуване не може да те заведе по-далеч от мястото, което твоето сегашно покорство позволява.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. В следващото издание на „Живот за всеки ден“ ще разгледаме другия много важен, втори аспект на покорството „Олтарите на посвещението“. Всеки момент на посвещение пред даден олтар има вечни последици за твоя път. На всяко място, където Авраам разпъва шатрата си, той построява олтар и там се покланя на Бога (Битие 12:7, 8, 13:18; 22:9). Олтар е мястото, където смирено се покланяш и предаваш себе си на превъзходството и върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразяващо се в скъпа жертва и искрено посвещение. Олтарите са важни за Бога и решаващи за твоето духовно пътуване.

Молитвата ми за теб днес е: да растеш в благодатта на покорството и в практикуването на посвещението.

Реклами

Доверие в Бога

„Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време… непременно ще дойде“ (Авакум 2:3)

„Ако се доверяваме, че Бог ще избере точния момент, това ще премахне бързането и притесненията от живота ни“

Доверие в БогаНие сме слуги, а понякога и роби на времето. Часовникът и календарът управляват дните ни, притискайки ни да бързаме напред и да правим много неща. Часовници – биологични и хронологични – неумолимо тиктакат и ни напомнят колко много път още ни предстои и колко малко време имаме, за да го изминем. Не е чудно, че хората са толкова нетърпеливи.

Рядко се допуска да се движим със свой собствен ритъм. Развитието на децата се мери съгласно „нормата“. Академичният потенциал на учащите се преценя съгласно предварителни очаквания. Предварително зададени стандарти за постижения в работата са мярка за кариерното ни израстване. Въпреки това твоят успех идва тогава, когато си най-готов да му се насладиш и да го използваш мъдро.

Трябва да намериш мястото на доверие, което откри и Давид: „Но аз на Тебе уповавах, Господи; рекох: Ти си Бог мой. В Твоите ръце са времената ми“ (Псалм 31:14, 15). Времето ти е в Божиите ръце. Тази истина променя всичко, премахва бързането и притесненията от всекидневния живот. Ще живееш най-добре, когато вървиш в крачка с Бога. Той е вечен. Той раздели деня от нощта и определи времето за сеене и времето за прибиране на реколтата. Той нито бърза, нито се бави, а с вярност и непреклонност изпълнява волята и обещанията си.

Периодите в твоя живот не са случаен продукт на Божиите прищявки: „Той е направил всяко нещо хубаво на времето му“ (Еклесиаст 3:11). Обещанията за живота ти са Божествен план и ще бъдат постигнати най-добре според Божията воля и на Божието време. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:3). Може да се притесняваш ако искаш, но това само ще те притиска да прибързваш и да правиш собствени планове. Не можеш да промениш времето, което Той е определил. Няма да можеш да притиснеш Бога да направи нещо, но може да постигнеш нещо, което никога не си възнамерявал.

За да получиш Божието най-добро в живота си, всеки път следвай Неговия съвет. Нещата, които Бог планира и обещава, си заслужават чакането. „Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време… ако и да се бави, чакай го.“ Баща ми се опита да ме научи, че всяко добро нещо си заслужава чакането. Избирай кого и какво чакаш. Ако чакаш Бога, това ще изгради в теб доверие и търпение. Ако чакаш за изпълнението на определно обещание, без да имаш доверие, това може да доведе само до нетърпение, тревоги и съмнение. „Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:31).

Най-често се притесняваме за точния план, но това, което прави чакането да си струва, е непоклатимостта на Неговото слово и характера Му. Това, което сега ти изглежда като забавяне, може би е само време, необходимо на Бога да подготви постигането на Неговата цел и необходимо на теб да достигнеш момента, в който си готов да получиш обещанието: Видението… непременно ще дойде. Точният момент е най-важното нещо, тогава когато е определен от Бога.

Молитвата ми за теб днес е: довери се на Бога и очаквай – Той винаги ще извършва за теб най-доброто.

снимка: Интернет

Да познаваш Бог

„Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:10)

„За да опознаеш някого, трябва да инвестираш значителна част от времето и сърцето си“

Как опознаваш някого наистина добре? Понякога съм си мислел, че познавам някого само, за да разбера с изненада колко малко зная за него и той за мен. Имаме много познати, но приятелите са малко. Фейсбук затвърждава една доста мъглява концепция за приятелството. За да създадеш приятелство, се изисква много повече от това да натиснеш „потвърждавам“. Приятелството е продукт на значителна инвестиция на време и емоции. За да опознаеш някого и да му се довериш, са ти нужни достатъчно време и споделени преживявания, само по този начин се формират трайни приятелства. Взаимоотношенията са процес на съзнателно споделяне на живота с другите.

Но мислите ми днес са за едни взаимоотношения, които не приличат на никои други – стремеж за лично и интимно познаване на Бога, който продължава цял живот. Да познаваш Бога означава много повече от това да имаш интелектуални знания за Него. Библията съветва: „Сприятели се сега с Бога и бъди в мир; от това ще дойде добро за теб“ (Йов 22:21). Опознаването на Бога изисква време и смислена комуникация, в която сърцето ти има по-голямо значение от главата. Има много хора, които знаят за Бога, но ти можеш да Го познаваш по начин, който променя живота. „Това е вечният живот: да познават Теб – единствения истинен Бог и Исус Христос, когото Ти изпрати“ (Йоан 17:3).

Всъщност не можеш да познаваш Бога, ако нямаш желание да промениш живота си. Павел написа от личен опит: „Затова, ако някой е в Христос, той е ново творение. Старото си отиде. Новото дойде! И всичко това идва от Бога, който чрез Христос ни помири със себе си и ни повери служението на помирението на хората с Бога. Ние носим послание, че Бог помирява света със себе си чрез Христос, без да държи хората отговорни за прегрешенията им“ (2 Коринтяни 5:17-19).

Бог те кани да Го опознаеш: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:10). Времето и вниманието са два съществени елемента, необходими за познаването Му. Бог казва: „Млъкнете“ (Псалм 131:1, 2). Нашият живот е всичко друго, но не и мълчалив. Ангажиментите и заетостта в света ни се противопоставят на вътрешното равновесие, необходимо за познаването на Бога. За да Го опознаеш се изисква съзнателно забавяне на темпото, а за да Го чуеш се изисква да се упражняваш да чуваш със сърцето си. Пророческите думи на Исая са ясни: „Защото така казва Господ Йехова, Святият Израилев: Чрез завръщане и почивка ще се избавите, в безмълвие и увереност ще бъде силата ви“ (Исая 30:15-18).

Докато бях в колежа, а и сега, стихът на живота ми и вика на сърцето ми е: „Искам да позная Христос и силата на възкресението му, искам да споделя страданията му и да бъда като Него в смъртта му“ (Филипяни 3:10). Не твърдя, че съм го постигнал, но зная, че сърцето ми все още копнее да Го познавам. Искам да познавам Бога, искам и ти да Го познаваш по един реален и личен начин (Данаил 11:32). Не бъди като хората, които Павел описва така: „Те твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него“ (Тит 1:16). Нека да опознаваме Бога и свидетелство да бъде това, че „ходим, както Исус е ходил“ (1 Йоан 2:3-6, 4:8).

Молитвата ми за теб днес е: влагай от времето и сърцето си, за да опознаваш Бога повече всеки ден.

снимка: Интернет

Отпечатък върху вечността

„Бъдете мъдри… и използвайте времето си възможно най-добре“ (Колосяни 4:5)

„Празен е този живот, който не оставя принос със значение за вечността“

Времето е безценен подарък, даден от Бога. Безценен, защото е незаменим. Щом отмине, то никога не може да се върне и остава само резултатът от мъдрото му използване. Всеки ден хората получават едно и също количество време – 24 часа, 1440 минути. Часовете ти ще са добре оползотворени, ако използваш минутите мъдро. Не можеш да консервираш време за по-късно. Не можеш да го складираш, за да го използваш при нужда. Или го използваш сега, или похабяваш потенциала му да донесе полза на теб и другите.

Времето само по себе си има малка стойност. Стойността на един отрязък от време се определя само от това, което решиш да вложиш от себе си в него. Никъде думите на Исус не са по-приложими, отколкото по отношение на времето: „По-добре трупайте съкровища в небето, където нито молци, нито ръжда ще ги унищожат и където крадци не могат да се вмъкнат и да ги откраднат“ (Матей 6:20). Нека времето ти на земята бъде вложено във вечните неща на Божието царство (Матей 6:33).

Библията ни инструктира: „Бъдете мъдри… и използвайте времето си възможно най-добре“ (Колосяни 4:5). Как изкупуваш времето си? Използвай го добре, използвай го мъдро. Посвети всеки момент на стойностна цел. За мен това означава да живея всеки ден, зает с това, което има вечна стойност. Библията казва, че ще дойде време, когато: „Всичко, което може да се поклати, ще изчезне – а само сътвореното може да се поклати; непоклатимото ще остане. И така, щом получаваме непоклатимо царство, нека се изпълним с признателност, за да служим на Бога по начин, който Го радва, с уважение и страхопочитание“ (Евреи 12:27, 28). Страхът от Бога има дълбоко значение, но най-малкото се изразява в това да живеем всеки ден със свято желание да почетем Бога и да помагаме на другите с всичко, което казваме и правим. Живеем мъдро тогава, когато даваме пример на другите и даваме от себе си в живота им, за да донесем полза за вечността.

„Бъдете мъдри в отношението си към онези, които не са част от църквата, и използвайте времето си възможно най-добре. Нека говоренето ви да е винаги благо, подправено с мъдрост, за да знаете как трябва да отговаряте на всеки“ (Колосяни 4:5, 6). Използваш ли времето си възможно най-добре? Това как използваш времето, което ти е дадено, има пряко отношение към това как ще преживяваш вечността. Това, което правиш с живота си, оставя отпечатък върху вечността за теб и другите. „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя, като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос“ (1 Петър 1:17, 18). Дните ти могат да са изпълнени с дейности, програмата ти да е разчетена до минута – и все пак животът ти да е празен. Празен е този живот, който не оставя принос със значение за вечността.

Молитвата ми за теб днес е: цени всеки момент като безценен подарък от Бога.

снимка: Интернет

Отвъд границите

„А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим…“ (Ефесяни 3:20)

„Ако не използваш достатъчно пълноценно това, което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което не ти достига“

Ние сме привикнали към ограниченията, които имаме – наши или чужди. Тези граници, реални и доловими, много често управляват живота ни, ограничавайки очакванията и действията ни. Хората се чувстват ограничени откъм средства, време, енергия, възможности, талант, опит, знание, разбиране и още, и още до безкрайност. Единствено неограничени могат да бъдат, евентуално, размера и броя на ораниченията, с които всички се сблъскваме.

На всеки му се е случвало поне веднъж да си каже: „Само ако имах повече _____ (попълни празното място). Историята е винаги една и съща, променя се само това, което не ни достига в дадения момент – време, пари, помощ, образование и т. н. Исус каза една много дълбока истина по отношение на сходната отговорност, която хората имат към малкото и към многото: „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен“ (Лука 16:10-12). И наистина, ако не използваш достатъчно пълноценно, това което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което ти липсва.

Когато предоставиш живота си на Бог, нещата се променят към по-добро. „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал“ (Ефесяни 4:7). Исус взима твоите оскъдни и недостатъчни „хляб и риба“ и ги благославя, разчупва ги, и ги разпределя в такова изобилие, каквото не можеш дори да си представиш (Марк 6:31-44). Когато си мислиш, че нуждите ти са повече от средствата, с които разполагаш и чувстваш, че имаш едва за себе си, камо ли да дадеш на друг, тогава в Исусовите ръце се случва чудото на преумножаването. Тогава има достатъчно както за теб, така и за всички онези, с които имаш възможност да споделиш.

Средствата и парите стигат за по-дълго с благословението на Бог, ето защо е мъдро да даваме десятък и да живеем живот на щедрост (Малахия 3:10-12 и 2 Коринтяни 9:6-15). Времето е предостатъчно заради ефективността, която дава Бог. Енергията се подновява, когато вършиш работата на Бог. „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Мъдростта и разбирането се увеличават от истината в твоето сърце, когато там е скрито Божието Слово (1 Царе 3:5-14).

Това, което повериш в Божиите ръце, вече не се подчинява на твоите предишни ограничения. Павел се удивлява на тази истина, притежаваща мощта да надхвърли всяка позната ти граница: „…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца… Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века и до века. Амин“ (Ефесяни 3:16-21). Бог, иито провидение и мощ са отвъд всяка мяра или ограничение, е Неизмерим! Какво би се случило ако предоставиш изцяло живота, семейството, кариерата и взаимоотношенията си на волята и в разпореждането на Бог? (Римляни 12:1-2).

Молитвата ми за теб днес е: да разбереш от опит неизмеримата доброта и милост на Бог.

снимка: Интернет

Твърде много неща

„…Ти се грижиш и безпокоиш за много неща“ (Лука 10:41)

„Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно“

Животът на всеки един може неусетно да стане прекалено зает и след това вече никога да не успее да забави ритъма си. Осъзнаваш, че си зает и разсеян. Мислиш, че ще имаш време за важните неща по-късно, но изглежда, че това време никога не идва. Понякога има твърде много неща за вършене, а часовете са твърде малко. Прекалената заетост е в резултат на това, че не успяваме да подредим приоритетите си. Ето какъв е съветът на Исус: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).

Никога няма да имаш време да свършиш всичко, което искаш, но Бог ще ти даде цялото необходимо време да свършиш нещата, които трябва. Мисля, че баща ми успя да ми внуши практичността на „важните неща – на първо място“. Бях изкушен да давам предимство на забавните, лесни и бързи за правене задачи, а след това безуспешно се опитвах да наблъскам по-предизвикателните и отнемащи време в жалките остатъци от часове и енергия. Непрекъснатото бързане не е нито ефективен, нито приятен начин на живот. Това се случи с учениците на Исус – това лесно може да се случи и с теб (Марк 6:31). Исус имаше решение за тях – Исус е решението за теб.

Лука разказва една случка в дома на Лазар във Витания (Лука 10:38-42). Лазар и неговите сестри са радваха на компанията на Исус за вечеря. Марта беше заета в кухнята с всички приготовления, които гостоприемството изискваше за такъв специален гост. А в същото това време Мария седеше в другата стая и с удоволствие слушаше Исус. Когато Марта се оплака на Исус от това, че сестра й очевидно пренебрегва задълженията си, Исус поправи нея вместо сестра й: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“ (Лука 10:41, 42).

Марта се „грижеше и безпокоеше“. Наистина се чувстваш огорчен, когато работиш усилено, а никой не ти помага. Грижите създават безпокойство. Хората, които се безпокоят търсят отдушник и намират някого, когото да винят за своята тревога. Тревогата краде насладата от момента. Безпокойството напряга взаимоотношенията. Наистина, урокът е прост. Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно.

Какво мислите, че се е случило след това? Дали Мария е станала и е помогнала? Дали Марта се присъединила към сестра си, в компанията на техния гост? Дали всичко, което е трябвало да се свърши е било свършено? Ние не знаем, не ни е казано. Исус посочи своята гледна точка. Лука документира главния акцент, а останалото е без значение. По-важно от това какво се случи след думите на Исус към Марта, е това какво се случи преди това, което ядоса Марта.

Погледнете внимателно на уточнението, което Лука прави за нас: „Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане… (Лука 10:39, 40). Гръцката дума преведена като улисваше, дава описание на човек, който е дърпан от всички посоки. Това описва Марта със сигурност. Знаеш какво е това усещане, всички знаем. Избягвайте твърде много неща да ви дърпат в твърде много посоки.

Моята съпруга е несравнима домакиня, както ще подтвърдят всички, които я познават. Никога не оставя нещо несвършено, защото „хубавото си струва“. Но ако не внимава, може лесно да се улиса в готвене и сервиране на гостите, поради което ще й остане твърде малко време да се наслаждава на тяхната компания, което тя обича да прави. Възможно е да живеем така – улисани с твърде много неща, имайки твърде малко време да вършим правилните неща и да се радваме на най-доброто – живота, любовта, смеха, семейството, приятелите и Бог. Ако си твърде улисан, за да бъдеш ежедневно с Бог, значи си улисан с твърде много неща и за теб е също толкова вярно, колкото за Марта и Мария, това което каза Исус: „Но само едно нещо е потребно“, да почиваме в присъствието на Исус.

Молитвата ми за теб днес е: не разрешавай на житейските грижи да ограбват времето ти за правилните неща.

Снимка: Интернет