Posts Tagged ‘възкресение’

А сега накъде?

„Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им“

А сега накъде?В живота може да се случват ужасяващи неща. Понякога може да имаш повече въпроси, отколкото отговори – смущаващи въпроси, които започват най-вече със защо. Колкото повече се бориш да видиш смисъла в необяснимото, толкова по-трудно става това. В такива моменти изглежда, че всеки план, който си направил, се е объркал. Нещата, в които преди си бил убеден, изглеждат несигурни. Животът не винаги тече гладко и утрешният ден рядко ти носи това, което очакваш. Озадачен и разтърсен, може би се питаш: „А сега накъде?“ Когато животът изглежда несигурен е важно да запазиш емоционално и духовно равновесие.

Преди дни църквите се събраха, изпълнени с печал, но и благодарност, за да почетат жертвата на един свят живот. Няколко дни по-късно те се събраха, за да празнуват свръхестественото възкресение на нашия Спасител. Още преди съмване аз и Гейл се присъединихме към хиляди поклонници на възкресенската служба на стълбите на мемориала на Линкълн в нашата столица. Песните, молитвите и службата бяха по-вдъхновяващи дори от искрящия изгрев над сградата на Конгреса. Неделята на Възкресението обаче отмина. А сега накъде? Смеем ли да се върнем към обичайното ежедневие?
Почувствай със сърцето си духовната страст на Павел, докато пишеше думите: „За да позная Него и силата на Неговото възкресение“ (Филипяни 3:10). Още от колежа това е „стихът на моя живот“ и моя искрена молитва. Гладен съм да познавам Бога, доколкото възможностите ми и благодатта Му позволяват. Бъди сигурен, че Павел копнееше за почиващо на личния опит познание, което далеч надхвърля всяка информация, която е чисто интелектуална. Когато Павел знаеше за Исус само на интелектуално ниво, той Го намираше за обезпокоителен. По пътя за Дамаск обаче, Павел позна Исус Христос като Господ по един трансформиращ и личен начин, какъвто не подозираше, че е възможен (Деяния 9:1-9, 18).

Оценявам яснотата, която Разширения превод на Библията дава: „Взел съм решение, че целта ми е прогресивно да Го опознавам все по-дълбоко и интимно, като виждам, разпознавам и разбирам чудесата на личността Му по-силно и по-ясно, и по същия начин опознавам силата, идваща от възкресението Му, проявена към вярващите“ (Филипяни 3:10).

Можеш да познаваш Исус интимно и пълно, само когато дълбоко преживееш „силата, идваща от възкресението Му“ (1 Петър 1:3-9). Истината за възкресението Му ще влияе на живота ти сега и във вечността. В самия ден на Исусовото възкресение, следобед, двама обезкуражени ученици си тръгнаха от Ерусалим, за да се върнат у дома в Емаус. Те бяха чули вестите за празния гроб, но не можеха да съвместят фактите, които знаеха, с истината за възкресението Му. Този, Когото бяха обичали и следвали, беше жестоко разпънат и скришно погребан в охранявана гробница. Може би те се питаха: „А сега накъде“, докато бавно вървяха към предишния си начин на живот и препитание.

Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им. Истината и силата на Неговото възкресение още не бяха изгрели в сърцата им. Животът без възкресението е печално незадоволителен. „И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. Но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят“ (Лука 24:15-17). Фактите, които знаеха, ги заслепяваха за истината пред тях. Когато Исус им беше открит, те казаха: „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:30-32). Непогрешимото, вечно Божие Слово е пълно с истина (Йоан 8:32, 33).

Истината променя: „И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим, като разказваха: „Господ наистина е възкръснал“ (Лука 24:33-35). Когато истината грабне сърцето ти, искаш да я споделиш с другите, а там където се чества истината, идва и Исус. „Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“ (Лука 24:36-49).

Молитвата ми за теб днес е: опознавай и обичай истината, която освобождава изобилен и вечен живот.

снимка: Интернет

Advertisements

Постоянстващ и изобилващ

„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос“ (Колосяни 2:5)

„Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос“

Постоянстващ и изобилващОтдавна Англия е едно от любимите ми места, които посещавам. Особено са ми приятни обедите в техните пъбове, колкото по-стари и автентични, толкова по-добре. Обичам да виждам табелите, поставени отвън: „Основан 1868“. Такава информация е свидетелство за заслужено самочувствие, породено от наследената история и внушава обещание за надеждност.

Няколко неща насочиха днес мислите ми в тази посока. Съвсем скоро попаднах на бележките от моята първа проповед като млад пастор в Trinity Church, а именно: „Животът, който беше постановен“ (25 май 1975 г.). Знаех, че това е библейски принцип, който исках да си припомня отново. Наскоро водих службата, на която мои дългогодишни приятели подновиха брачната си клетва по повод своя 70-годишен юбилей. След това, в предстоящата неделя, посветих нашия правнук, Картър, а Гейл и аз отпразнувахме нашата 51-годишнина от сватбата. Обичам хората, които са около мен, обичам и това, което правя. Така трябва да е и с вярата в Христос.

Павел се беше посветил на живот в Христос, изпълнен с увереност и сигурност:
„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос. И така, както сте приели Христос, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение“ (Колосяни 2:5-7). Павел говори както за вярата, която трябва да упражняваш и да бъдеш твърд, така и за вярата, в която си утвърден и трябва да постоянстваш. Постоянството на твоята вяра води до още по-голяма вяра (Йоан 15:7, 9-10, 1 Йоан 2:24). Започнатото от Бог в благодат, Той продължава чрез вяра и завършва с благодарение. Този процес води до твоето „утвърждаване във вярата и изобилстване в благодарение“. Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос.

Светът е в сложно състояние на постоянно движение, което носи характеристиките на променлива политика, международни съглашения, погрешни икономики, разпадащи се бракове и нефункциониращи семейства. Ти имаш нужда от емоционално, морално и духовно равновесие. Давид написа: „Той постави на скала краката ми и утвърди стъпките ми; сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог“ (Псалм 40:2-3). Такова място може да се намери само в Бог и Неговата истина. Там възстановяваш наново посоката и решимостта си.

Добрият резултат изисква много повече от добри намерения и оптимистично начало. Крайният резултат е това, което си правил между началото и края. Нека Бог бъде „Авторът и Завършителят на твоята вяра“, както в началото, така и по средата, и в края. Библията ни дава практическо ръководство как да бъдем постоянни и да изобилстваме в Христос (Евреи 12:1-4). Има много неща, които ще ти се противопоставят и ще те обезкуражават. Библията описва тези противодействащи сили като света около теб – „всяко бреме и грехът, който лесно ни оплита“ (ст. 1, 2), плътта в теб – „да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (ст. 3) и дявола срещу теб – „съпротивяване на греха“ (ст. 4). След доста дълга и практически насочена беседа на тема „Възкресение“, той логично прави следното обобщение: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господнето дело“ (1 Коринтяни 15:58).

Молитвата ми за теб днес е: постоянствай в Христос и изобилствай в благодарение.

Животът и смъртта, надеждата и отчаянието

„Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (1 Петрово 1:3)

„Възкресението ясно провъзгласява истината над всеки въпрос, съмнение и страх“

emptygraveМоже би се опитваш да не мислиш за смъртта до момента, в който нещо се случи около теб и ти се наложи да се замислиш. Повечето хора не обичат да говорят за смъртта, а и да не мислят за нея. По-добре се чувстваме, когато игнорираме тази нежелана евентуалност. Но всички ние сме смъртни, независимо, че загърбваме този факт. Никой не живее вечно. Смъртта е неизбежна реалност. „Кой човек ще живее без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята?“ (Псалом 89:48)

Звучи доста мрачно, нали? Смъртта е мрачна, неприятна и неестествена за нас. „За да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство“ (Евреи 2:14-15).

Ти и аз бяхме създадени да сме вечни, както Създателят ни. Грехът предизвика смъртта, не Бог (Виж Римляни 5:12-19). Страхът от смъртта предизвиква отчаяние, защото греха предизвиква смърт. Това е така още от началото на човечеството – и до днес (Виж Битие 2:15-17).

Но след това дойде сутринта на Великден! Денят преди това, обаче, донесе тежка реалност, която измести всички мечти и надежди, които последователите на Исус имаха, предизвиквайки всичко, в което вярваха. Отчаянието измести надеждата. Те се препънаха. Върнаха се обратно по домовете си, обратно към живота, какъвто беше преди, опитвайки се да съберат малкото, което им бе останало – прекършени, объркани и обезкуражени.

Нещата, които смятаха за възможни преди, сега изглеждаха невъзможни. Нещата, в които бяха сигурни само преди дни, сега предизвикаха объркващи въпроси. И ти ще се изправиш пред ситуации, в които живота ще ти покаже, че е труден. Ще ти се иска да се върнеш назад. Ще се питаш: „Какъв е смисъла?“ Ще ти се струва, че няма бъдеще. Но знаеш ли какво е приготвил Бог за теб?

Именно за това Великден е пълен с надежда. Възкресението на Христос потвърди Неговата сила над смъртта – това, че Исус е Господарят на живота, Победителят над смъртта. „Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния на апостолите 2:24). Възкресението е демонстрация на Божията сила, побеждаваща твоя най-лош враг. Всичко, пред което ще се изправиш в живота си, е нищо в сравнение с възможностите на Бог. В Христос можеш да живееш с чудесно очакване (1 Петрово 1:3), изпълнен с надежда, а не с отчаяние, наслаждавайки се на живота, без страх от смъртта. Изборът е твой.

Великден е повече от исторически факт. Великден е актуално събитие, по-важно за твоето благоденствие, от което и да било заглавие във вестниците. Великден осмисля всичко, което до този момент не е имало смисъл. Празният гроб осмисли агонията в Гетсиманската градина и жестокостта на Голгота. Възкресението представи възможности отвъд всичко, което Неговите последователи можеха да си представят, стоейки пред помрачаващата сянка на кръста. Смъртта, погребението и възкресението на Христос превърнаха всяка невъзможност преди, в нова и славна възможност сега.

Възкресението ясно провъзгласява истината над всеки въпрос, съмнение и страх. Великден може да направи същото и за теб днес. Възкресението на Христос гарантира и твоето лично възкресение. Смъртта няма шанс. Последната дума, изречена за теб е живот – днес и за вечността.

А междувременно Бог ти дава жива надежда, в която да живееш.

Молитвата ми за теб днес е: да живееш с вълнение и очакване, които произтичат от Божията доброта.

снимка: Интернет

Сподели