Posts Tagged ‘вярност’

Предпочитано бъдеще

„Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже“ (Авакум 2:3)

„Бог те е направил за това, което е предвидил за теб“

Предпочитано бъдещеТри думи са били важни в живота ми: видение, страст, мисия. Всички те са решаващ елемент в християнския живот и израстване. Видението води до истинска страст да бъдеш угоден на Бога. Страстта изяснява поглъщащата мисия, за която Исус те е изкупил. Мисията те поставя рамо до рамо с Бога в работата за Неговото царство. Размишленията ми днес са относно библейската концепция за видението.

Видението е съществено, а не въпрос на избор. Видението от Бога може да мотивира, да даде сила, да фокусира и да поставя граници. Библията предупреждава: „Където няма видение, народът се покварява“ (Притчи 29:18). Успехът и удовлетворението идват от разгръщащото се видение на една непроменима истина: Бог те е направил за това, което е предвидил за теб. В Неговия план могат да бъдат намерени най-големите ти стремежи: „Според вечното намерение, което Той изпълни в Христос Исус, нашия Господ“ (Ефесяни 3:11).

Веднъж чух видението от Бога да се описва като „вътрешна картина за предпочитаното бъдеще“. Това описание ми харесва при положение, че вътрешната картина носи Божиите отпечатъци. Едно „предпочитано бъдеще“ има силата да изтрие миналото неудовлетворение, да даде насока на настоящето и да даде на бъдещето сила, надхвърляща всички очаквания. Видението от Бога носи очакване, което ободрява душата ти.

Не се опитвай да си представяш бъдещето, така както ти го искаш, като очакваш Бог да одобри и да изпълни списъка с желанията ти. Божието видение за бъдещето ти идва директно от Него. Всичко по-малко е недостойно за нужната жертва на сърцето ти и усилия. Соломон отбеляза: „Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на Господа ще устои“ (Притчи 19:21, виж и Притчи 16:9). Твоите планове за Бога може би ще имат някакъв малък успех. Божиите планове за теб със сигурност ще успеят, надхвърляйки всяко очакване.

Божието предпочитано бъдеще е винаги твоята най-добра и удовлетворяваща възможност. Твоето вътрешно видение за предпочитаното бъдеще може да изглежда обаятелно и да е интересно да говориш за него, но няма да постигнеш нищо без изключително посвещение. Видението от Бога се превръща в практично и свято задължение. Ако не успееш да се посветиш на Божието видение напълно, нуждите и спешните неща ще насочат усилията и дейностите ти в неправилна посока. Това ще те отдалечи от светите стремежи, които първоначално са били скъпи на сърцето ти. Без да забележиш ще заживееш живот с по-малко значение и удовлетворение, отколкото съдбата ти в Христос. Бъди мъдър и верен настойник на мечтите, които Бог поставя в сърцето ти (Лука 12:42-44).

Един приятел подари на Гейл табелка с надпис: „Ако не внимаваш тя ще те включи в плановете си“. Те добре познаваха жена ми. Бог е същия. Той копнее да те включи в плановете Си. „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява Господ, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). За да постигнеш бъдещето и надеждата, които Той има за теб, трябва да следваш Неговите планове. Давид се радваше: „Бог – пътят Му е съвършен, словото на Господа е изпитано“ (Псалм 18:30).

„Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:3). Ти правиш предпочитаното си бъдеще реалност като живееш последователно според това, което си видял в духа си и си почувствал в сърцето си. Бъди верен да обмисляш всеки избор, защото той или допълва, или е в разрез с целите ти. Щедро давай време и ресурси на това, което най-добре служи на Божието видение в сърцето ти.

Молитвата ми за теб днес е: дръж здраво видението, което маркира приключенията напред.

Реклами

Задоволство

„А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:8)

„Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща“

ЗадоволоствоПовечето хора не се опитват да придобият и натрупат колкото се може повече неща. Те само искат да имат достатъчно, за да са уверени, че ще имат винаги това, което им е необходимо. На всеки се е случвало да се страхува, че ограничените му средства няма да са достатъчни, ако се случи нещо непредвидено.

Вярно е, че ти си недостатъчен, но по-вярно е, че Той е достатъчен: „Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:5, 6).

Разликите между хората не се определят от различните им нужди. Основните нужди на всички са сходни. Някои хора приемат, че всичките им ресурси се изчерпват с това, което притежават. Ако си убеден и се довериш, че в случай на нужда ще разполагаш с всичко, което Бог притежава, това ще ти донесе сигурност. Ако си убеден в първото, това ще доведе до безпокойство. Ако си убеден във второто, ще бъдеш уверен.

„Върху годината на благостта Си слагаш венец и от следите Ти капе тлъстина“ (Псалм 65:11). Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща. След дългата проповед на Исус за всекидневните ни нужди, ненужното безпокойство и достатъчното снабдяване, Той дефинира Божията промисъл: „Но вашият небесен Баща знае, че имате нужда от всички тези неща. Затова преди всичко друго, търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка“ (Матей 6:31-33). Когато Бог и Неговото царство станат най-важния ти приоритет, ти ставаш Негова основна отговорност.

Животът на задоволеност се определя от нашата щедрост: „Запомнете това: който посади малко, малко и ще пожъне, а който посади много, много и ще пожъне… А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).
Нека тези думи живеят в сърцето ти: „Всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече“. Това е описанието на задоволяването, което идва от Божията промисъл.

Едно обещание струва точно толкова, колкото намеренията, характера и ресурсите на обещаващия. Според Павел Божиите намерения са безспорни: „Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус и всичко останало“ (Римляни 8:32). Павел вярваше, че Божият характер е непроменим: „Моят Бог ще използва славните си богатства, за да ви снабди с всичко, от което се нуждаете. Той ще извърши това чрез Христос Исус. Слава на нашия Бог и Баща за вечни векове“ (Филипяни 4:19, 20).

Според Павел ресурсите на Божията промисъл са достатъчни: „Със своята сила, действаща в нас, Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20, 21). Нашият Баща не само е способен и има нужните ресурси, за да изпълни обещанието си, но също така ни обича с непреодолима любов и снабдавя своите. „Затова, братя и сестри, още по-настойчиво се стремете да докажете, че сте призовани и избрани, защото ако вършите тези неща, никога няма да се препънете и паднете. По този начин ще ви бъде оказано щедро посрещане във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петър 1:10, 11). Задоволството от небето е твоето благословение сега и завинаги.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Бога за всекидневното му снабдяване, както за временните, така и за вечните неща.

Бог преди всичко

„Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:6)

„Търси Бога и се подчинявай на волята Му във всеки аспект от живота си“

Бог преди всичкоЖивотът е пълен с решения. Тези решения често имат неочаквани последствия. И неизменно тези последствия засягат не само теб. Как можеш да си сигурен, че решенията, които взимаш са мъдри? Как можеш да намалиш влиянието на своите решения върху другите? Можеш да застраховаш живота, жилището или колата си и това да покрие евентуална щета, но какво би те защитило от скъпи грешки или неправилна преценка?

Животът може да се обърка, има толкова много променливи, известни и неизвестни. Животът ни предлага много възможности и не всички са добри. Често трябва да правиш избор без достатъчно знание или опит, дори без достатъчно време за обмисляне. Понякога избираш между добро и по-добро, понякога между правилно и грешно. Трябва да има по-добро решение от това да гадаеш и да се надяваш, че си познал.

При коронясването си Соломон потърси и получи мъдрост и знание от Бога (2 Летописи 1:7-12). Ако знаеш историята на Соломон ще знаеш, че той на моменти не беше мъдър. Когато обичаше и следваше Божието слово, той живееше мъдро. Когато живееше според собствената си мъдрост, той се объркваше и беше подвеждан. Книгата Еклесиаст проследява пътя на Соломон от Божията истина до неговите безплодни опити да разбере живота чрез естествения си интелект и наблюдения, и накрая връщането му към Божиите пътища и мъдрост. Соломон пише: „Ето моето заключение: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека“ (Еклесиаст 12:13).

В книгата Притчи, в която е събрана неговата колекция боговдъхновени мъдри мисли, Соломон пише: „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5-12). Ето как няколко думи, съвсем обикновени и лесни, описват как е устроен живота. Послушай този съвет. Пророк Еремия написа: „Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на тоя, който върви, да оправя стъпките си“ (Еремия 10:23).

Забелязал съм, че има пряка връзка между Божието напътствие и защита. Когато Бог напътства живота ни, Той ни защитава. Той ме защитава от грешките и неправилната преценка, от слабостта на плътта ми и недостатъчното познание, когато целенасочено търся насока в Божието слово (Йоан 17:17) и от Божия дух (Йоан 16:13). „Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, водил съм те по прави пътеки. Когато ходиш, стъпките ти не ще бъдат утеснени и когато тичаш няма да се спънеш“ (Притчи 4:11, 12).

Според Соломон този процес не е сложен. Търси Бога и се подчинявай на волята Му във всеки аспект от живота си. Добрият резултат е сигурен. Бог не само ще ти посочва правилния път, но мъдро ще направлява стъпките ти. „Стъпките на човека се оправят от Господа и Неговото благоволение е в пътя Му. Ако падне, няма да се повали, защото Господ подпира ръката му“ (Псалм 37:23, 24, 91:11, 12).

„Молим се Господ да води сърцата ви да обичате като Бога и да бъдете търпеливи като Христос“ (2 Солунци 3:5). Ето моето заключение: „Колкото до Бога, Неговите пътища са съвършени“ (Псалм 18:30).

Молитвата ми за теб днес е: следвай с вярност Бог, Той те води с правда.

снимка: Интернет

След покорството

„Така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното“ (Евреи 10:36)

„Божията воля е свързана завинаги с Неговите обещания, цел и провидение“

След покорствотоПовечето хора обикновено са нетърпеливи. Те искат нещата да се случват по-бързо, а не обратното. Хората са много по-заинтересовани да получат това, което искат, отколкото да направят това, което трябва. Успехът на първото до голяма степен зависи от вниманието, което се отделя на второто. Да направиш каквото трябва, предшества всяко следващо добро. Когато направиш, каквото трябва, ще получиш това, което е обещано. Това е начинът, по който стоят нещата в живота. Това е пътят, по който се изгражда твоята вяра.

Духовният ти живот нито се захранва, нито се поддържа от твоите усилия, но и никога не стои настрани от праведния живот на вяра. Яков казва: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва… ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела“ (Яков 2:17, 18).

Спасението е само по благодат, незаслужено и неспечелено: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой. Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим (Ефесяни 2:8-10). Яков говори за всекидневния живот, който следва Божията благодат. Бог те е създал за праведни дела, „които е наредил отнапред“.

Осъзнай, че твоето призвание и съдба са възможни, само ако Бог работи в теб и чрез теб. Губиш усилия и време, ако се опитваш да спечелиш нещо от Бог. Вместо това концентрирай усилията си да познаеш и извършиш Божията воля. Въоръжи се с търпение и вяра, очаквайки Той да изпълни Своите „скъпоценни и твърде големи обещания“ (2 Петрово 1:3-4). В Библията има много обещания и всяко едно е сигурно и вечно. Но Библията също има и едно просто условие: „И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното“ (Евреи 10:35, 36). Не можеш да пропуснеш условието: „като извършите Божията воля“.

Божиите обещания винаги са свързани с Неговата воля и време, които са поставени преди личното желание или моментна нужда. Стихът, цитиран по-горе, е бил написан до определени хора, понасящи страдание и преследване. В тяхната трудна ситуация е трябвало те да почиват в Божията воля и да се доверяват на Неговите обещания. Те са много прости за изпълнение. Виж контекста на всяко обещание. След това всяко обещание е твое, когато и да го поискаш.

Кой не е чел чудните обещания на Божието слово, след това ги е поискал за себе си и е бил объркан, че не ги е получил, по начина и на времето, които той е искал? Неверен ли е Бог относно Своите обещания или към теб? Не, нито ще бъде. „Не пропадна нито едно от всичките добри обещания“ (3 Царе 8:56). Божията воля е завинаги свързана с Неговите обещания, цел и прмисъл, както за всички нас, така и за теб индивидуално.

Твоят личен фокус е подчинен на превъзходството на Божията воля, винаги в любящата прегръдка на Неговата мъдрост: „за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1, 2).

„Онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения“ откриват, че Неговата воля е съвършена, Неговите пътища са превъзходни, Неговото време – безпогрешно (Евреи 6:12).

Молитвата ми за теб днес е: бъди верен на Бог и виж, че Той е верен към теб.

снимка: Интернет

Гледай нагоре

„Повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна“ (Даниил 4:34)

„Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта“

Гледай нагореЖивотът може да стане объркан и да изглежда, че всичко е извън контрол. Може да изгубиш пътя и да не знаеш как да намериш посоката. Може да се отчаяш, без да търсиш утешение и насърчение. Ще има случаи, в които няма да знаеш към кого да се обърнеш за помощ. Понякога семейството и приятелите ти ще се опитват да ти помогнат, но тяхната помощ няма да ти помага. Понякога животът ти ще е объркан, ще загубиш увереност или чувство за посока.

Но има и моменти, които си налагаш сам, когато лъжливи притеснения от личен характер или гордост те обвиват като пашкул, скриват от теб отговорите и помощта, от които имаш нужда. Много често се бориш сам, страхувайки се да се довериш на друг. Това се нарича гордост. Гордостта е заблудата, че си самодостатъчен. „Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест“ (Притчи 29:23).

Чуйте думите на един човек, който научи това по трудния начин. Един мощен, но възгордял се Вавилонски цар, каза това: „Аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих, и прославих Онзи, Който живее до века… а Той може да смири онези, които ходят горделиво“ (Даниил 4:34, 37). Има Бог на Небесата – Той знае кой си, знае къде си и разбира всичко, което те обърква. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петрово 5:5-7). Сред своето объркване ще намериш благодат.

Където и другаде да гледаш, търсейки отговорите, от които имаш нужда, бъркаш посоката. Както научи Навуходоносор, мъдростта идва отгоре, ако човек е достатъчно смирен да я потърси (Яков 1:5). „Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ (Яков 3:17). Много ценя една проста и практична дефиниция за мъдрост: „Мъдрост е способността да видиш собственото си положение от гледната точка на Бога“. Давид даде израз на тази истина (Псалм 71:1-17). Божият съвет е лесен: „Гледай нагоре“. В Божието присъствие истината носи яснота.

Типично е най-напред да гледаме навсякъде другаде, освен там, където мъдростта трябва да бъде търсена. Най-напред се вглеждаме вътре в себе си, за да намерим отговор, но там не можем да намерим нито яснота, нито разбиране, защото ги нямаме. Когато не успеем, поглеждаме навън – често безразборно – към всеки, който би предложил мнение, засилвайки нашето объркване. Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта. Гледай нагоре!

Чети Библията – тя е богата на практични съвети, които отварят мъдростта на Небесата за теб. Размишлявай върху словото (Псалм 1:1-3).

Довери се на Святия Дух – Той е личният възпитател, Когото Исус описва като: „Духът на истината, Който ще ви упътва във всяка истина“ (Йоан 16:13).

Моли се и се покланяй. Това са важни практики, учещи духа да разпознава Божия глас. Търси приятелства, одобрени от Бога. Общувай с хора, които споделят и поддържат твоята вяра (Евреи 10:23-25). Бъди верен на истината – тя те прави свободен (Йоан 8:32).

Молитвата ми за теб днес е: търси мъдрост от Бога – всеки ден и във всяка ситуация.

снимка: Интернет

Да живеем отговорно

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48)

„Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите“

Защо нашата природа е такава, че винаги се чувстваме дискомфортно, когато трябва да сме отговорни за нещо? Изглежда предпочитаме да отговаряме само пред себе си. Но в живота не е така. Дадено ни е много – добрина, приятелство, отворени врати, препоръки, помощ, облагата от опита и знанието на другите, ресурси, способности и възможности. Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите. По един или друг начин всеки дар носи отговорността да сме признателни с искрена благодарност, а също така и отговорността да управляваме това, което сме получили. „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен“ (1 Коринтяни 4:2).

Исус е заявил тази истина просто и ясно: „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48). Ти може да си изкушен да приемаш всичко за даденост, без да осъзнаваш невероятната щедрост, която ти е оказана, или без да разпознаваш своята отговорност за мъдро настойничество и щедро споделяне. Исус го е казал ясно. Отговорността е тясно свързана с това, което ти е дадено. Ти си отговорен пред Бог и другите за това, което си получил. Бъди честен с личните си притежания.

Да живееш отговорно означава да живееш с благодарност спрямо хората, които са били великодушни към теб. Като дете ме бяха научили, че един подарък не е наистина мой, докато не изразя искрената си благодарност към дарителя. Истинска благодарност се прави чрез публично признание. Ти не избираш на кого или за какво най-напред да благодариш, както и не избираш с кой подарък, или с кой дарител да започнеш най-напред. За всичко, което имаш, със сигурност трябва най-напред да си отговорен пред Бог, защото Той е твоя истински Източник. Но също така, макар и в по-малка степен, трябва да си отговорен и към тези, чрез които Бог е избрал да те благослови и да използваш тяхната щедрост по начин, който би изразил уважение, както към дарителя, така и към техния дар. Животът на съпругата ми и мен, както и нашето семейство и служение, са богати поради ръцете и сърцата на тези, които ни даряват.

Да живееш отговорно означава да се разпореждаш щедро с това, което ти е дадено. Божиите благословения и снабдяване трябва да служат, както за това да се радваш на живота, така и за подпомагане на другите: „Даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:8). По-добре е да си канал за благословение, отколкото контейнер, трупащ все повече и повече за себе си. Бог ще благослови това, което имаш, когато благослови това, което даваш.

Исус каза: „А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:20, 21). Как се справяш с това? Мисля, че ще постигнеш най-добре всичко това, когато предадеш себе си и всичко, което имаш на Бог – за Негова полза, цел и ръководство. Най-просто казано – ти си благословен, за да бъдеш благословение и си получил, за да даваш. Аз абсолютно сериозно знам, че има ден за личен отчет пред Бога. „И така всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, 1 Коринтяни 3:10-17).

Молитвата ми за теб днес е: приеми с готовност радостта да живееш щедро и с благодарност.

снимка: Интернет

Успешен финал

„Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7)

„Успешният финал изисква упоритост, решителност и почтеност“

Според мен тази мисъл е съвсем вярна: „Накрая реченото е много повече от стореното“. Животът е пълен с добри намерения – някои от по-амбициозните не сме способни да постигнем, други са били постижими, но не сме ги изпълнили по една или друга причина. Това се случва често – не ни достига време, енергия и ресурси, за да завършим.

За много от ежедневните неща това не е от значение, но за други е много важно. Помислете си как се отразява това на приятелствата, семействата, кариерата, плановете за живота след пенсия. Младоженците не застават пред олтара с мисълта за провал в брака. Родителят не държи новороденото в ръцете си с мисълта, че ще бъде твърде зает с работа и ще пренебрегва дома си. Добрите намерения са добро начало, но не водят до наградата. Павел пита последователите на Христос в Галатия: „Вие се справяхте така добре! Кой ви накара да спрете да следвате истината?“ (Галатяни 5:7). Има ли нещо, което спира твоя напредък?

Апостол Павел погледна назад към целия си живот като вярващ и написа: „Времето на моето напускане настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден…“ (2 Тимотей 4:6-8). Успешният финал изисква упоритост да воюваме в „доброто войнстване“, решителност да финишираме в състезанието и почтеност да останем верни. Успехът в една добра битка и финала на състезанието са разделени от една съществена задача – да останеш верен от начало до край. Могат ли Бог и хората да разчитат на теб? Ако могат, то Неговите думи: „Добра работа!“ и венеца те очакват.

Свръхестествената среща на Павел с Исус по пътя към Дамаск остави в сърцето и душата му една единствена цел – да завърши добре. Това е една повтаряща се тема, вплетена в писмата му към църквите. Заставайки пред цар Агрипа, Павел разказа отново за първата си среща с Исус, която драматично промени посоката на живота му завинаги и завърши с думите: „И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение“ (Деяния 26:12-19). Неговото земно пътуване завърши добре (Филипяни 1:20-24). Примерът на Исус трябва да вдъхновява подобна страст във всяко изкупено сърце. На кръста Исус каза: „Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си“. Това не беше оттегляне, а декларация, не беше скимтенето на умиращ, предаващ се на жестоката съдба, както някой минувач би помислил. Ако те бяха слушали със сърцето си, щяха да чуят триумфиращият глас на небесния Шампион, който прегърна вечната си съдба и събори портите на ада. „Той се издигна във висините, взе пленници със себе си и даде дарове на хората“ (Ефесяни 4:8-10).

Кое е това, което си започнал и трябва да завършиш успешно – следване в университета, дадени обещания, брачна клетва, делови споразумения или духовно посвещение? Възхищаваш ли се още на благодатта, която ти е показана със спасението? Пътят ти с Христос все още ли е радостен и пълноценен, както в началото? Доверил ли си живота си напълно на Христос, независимо от обстоятлствата? Денис, мой приятел, пастор, написа следните думи: „Отново и отново ми се напомня, че целта на живота е толкова проста и може да се обобщи с две малки думи – успешен финал“. Не бих могъл да го кажа по-добре и наистина го мисля.

Молитвата ми за теб днес е: радостта от Божието одобрение да бъде с теб във всичко, което правиш.

снимка: Интернет