Posts Tagged ‘гордост’

Мнение и съдене

„Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят.“ (Матей 7:2)

Бъди великодушен, когато изказваш мнение и внимателен, когато съдиш.

Мнение и съденеЛесно е да отсъдиш погрешно. Със сигурност може да разбереш погрешно това, което друг е казал или са ти предали, че е казал. Може погрешно да интерпретираш онова, което друг е направил или се предполага, че е направил. Може погрешно да прецениш нечий мотив, погрешно приемайки, че знаеш какво мисли другия или какви са намеренията му. Всичко това води до прогрешно съдене.

Погрешното съдене винаги носи вреда. Ти не може да си сигурен относно собствените си мотиви как тогава би могъл да си сигурен за мотивите на някой друг? Прочети Еремия 17:9-10. Библията предупреждава: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото осъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ (Матей 7:1-2) Това трябва да накара всеки един сериозно да се замисли.

Един приятел ме научи как точно да различавам дали изразявам мнение или съдя. Двете твърде много си приличат, но всъщност са коренно различни. Мненията са винаги много, дори неизбежни. Всеки ги има. Някои ги имат в твърде голямо изобилие, готови щедро да ги раздават на всеки и разбира се, често, много от тези мнения са погрешни. Хората имат мнение за неща, които им влизат в работата и за неща, които не им влизат работата. Опасността идва тогава, когато твърдо се отстояват мнения, които не са нищо повече от лични симпатии или антипатии, предпочитания или предрасъдъци. Вероятността те да почиват на твърдо обосновани аргументи е същата, колкото и тази да са необяснима прищявка. Не бъркай субективното си мнение с точната, обективна преценка.

Нещата със съденето са по-сериозни. Има отсъждания, които би трябвало да се направят и трябва да се направят, но те следва да се оставят на тези, които имат властта и отговорността да ги направят. Когато си изкушен да съдиш нещо или някого първо се запитай: „Дал ли ми е Бог властта и отговорността да го направя?“

Божественният принцип е прост и практичен: ако нямаш нужната отговорност, не ти е дадена и властта да го правиш. Бог не ти е дал правото да съдиш, там където не ти е дал правото да ръководиш. „И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. … Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брат или съди брат си, злослови закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си?“ (Римляни14:10-13; Яков4:11-12). В края на краищата, единствено мнението на Бог е това, което има значение за вечността. „Но Господ остава Цар до века, приготвил е престола Си за съд и Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.“ (Псалм 9:7-8).

Ще бъдеш по-щастлив и ще се радваш на по-добри взаимоотношения, ако разпознаваш по-добре кое е чужда отговорност и се грижиш повече за отговорностите, които са твои. Бъди великодушен в своите мнения и внимателен, когато съдиш. Не знаеш всички подробности, обстоятелства и и мотиви; не бъди толкова уверен в това, което вършиш. Бих искал да кажа, че съм усвоил този принцип добре и го прилагам все по-добре, но въщност все още живея на място, което моят приятел, Кембъл Макълпайн, описва като „най-голямото място в света – мястото на усъвършенствуването.“

Моята молитва за теб днес е: Да не объркваш своето мнение с Божиите отсъждания.

Реклами

Гледай нагоре

„Повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна“ (Даниил 4:34)

„Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта“

Гледай нагореЖивотът може да стане объркан и да изглежда, че всичко е извън контрол. Може да изгубиш пътя и да не знаеш как да намериш посоката. Може да се отчаяш, без да търсиш утешение и насърчение. Ще има случаи, в които няма да знаеш към кого да се обърнеш за помощ. Понякога семейството и приятелите ти ще се опитват да ти помогнат, но тяхната помощ няма да ти помага. Понякога животът ти ще е объркан, ще загубиш увереност или чувство за посока.

Но има и моменти, които си налагаш сам, когато лъжливи притеснения от личен характер или гордост те обвиват като пашкул, скриват от теб отговорите и помощта, от които имаш нужда. Много често се бориш сам, страхувайки се да се довериш на друг. Това се нарича гордост. Гордостта е заблудата, че си самодостатъчен. „Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест“ (Притчи 29:23).

Чуйте думите на един човек, който научи това по трудния начин. Един мощен, но възгордял се Вавилонски цар, каза това: „Аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих, и прославих Онзи, Който живее до века… а Той може да смири онези, които ходят горделиво“ (Даниил 4:34, 37). Има Бог на Небесата – Той знае кой си, знае къде си и разбира всичко, което те обърква. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петрово 5:5-7). Сред своето объркване ще намериш благодат.

Където и другаде да гледаш, търсейки отговорите, от които имаш нужда, бъркаш посоката. Както научи Навуходоносор, мъдростта идва отгоре, ако човек е достатъчно смирен да я потърси (Яков 1:5). „Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ (Яков 3:17). Много ценя една проста и практична дефиниция за мъдрост: „Мъдрост е способността да видиш собственото си положение от гледната точка на Бога“. Давид даде израз на тази истина (Псалм 71:1-17). Божият съвет е лесен: „Гледай нагоре“. В Божието присъствие истината носи яснота.

Типично е най-напред да гледаме навсякъде другаде, освен там, където мъдростта трябва да бъде търсена. Най-напред се вглеждаме вътре в себе си, за да намерим отговор, но там не можем да намерим нито яснота, нито разбиране, защото ги нямаме. Когато не успеем, поглеждаме навън – често безразборно – към всеки, който би предложил мнение, засилвайки нашето объркване. Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта. Гледай нагоре!

Чети Библията – тя е богата на практични съвети, които отварят мъдростта на Небесата за теб. Размишлявай върху словото (Псалм 1:1-3).

Довери се на Святия Дух – Той е личният възпитател, Когото Исус описва като: „Духът на истината, Който ще ви упътва във всяка истина“ (Йоан 16:13).

Моли се и се покланяй. Това са важни практики, учещи духа да разпознава Божия глас. Търси приятелства, одобрени от Бога. Общувай с хора, които споделят и поддържат твоята вяра (Евреи 10:23-25). Бъди верен на истината – тя те прави свободен (Йоан 8:32).

Молитвата ми за теб днес е: търси мъдрост от Бога – всеки ден и във всяка ситуация.

снимка: Интернет

Близо до Бога

Духовната близост изисква стремеж и инициатива

„Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“ Яков 4:8

Близо до БогаЗабелязал ли си, че се чувстваш самотен, когато си изолиран от компанията на други хора? Най-добре ти е и си най-щастлив, когато се наслаждаваш на удобен начин на живот, в който има достатъчно място за другите. Бог те е създал така, че да се наслаждаваш на общуването с другите и на приятелството с Него. Ако позволиш, твоят Противник цели да бъдеш изолиран от другите и отделен от Бога. Божието Въплащение, идването Му в нашия свят, е доказателство, че Той желае твоето приятелство. Йоан се учудваше, че: „Словото стана плът и живя между нас…“ (Йоан 1:14). От духовна гледна точка ти си в най-голяма безопасност, когато си най-близо до Бог и живееш щастливо заедно с другите.

Яков, брътът на Исус, настойчиво увещаваше: „Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“ (Яков 4:8). Духовната близост изисква стремеж и инициатива. Какво означава за теб да бъдеш близо до Бога? Обещанието е ясно, процесът е очевиден. Когато се движиш по посока към Бога, винаги ще виждаш, че Той прави същото. Но как да се приближаваш към Бога? Яков обяснява процеса простичко. Приближаването към Бога се засвидетелства от две целенасочени стъпки, които трябва да направиш: „И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола…“ и съответстващата реакция на дявола: „…и той ще бяга от вас.“ (Яков 4:7). Искренността на първото определя успеха на второто. Спомням си една притча на Соломон: „Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.“ (Притчи 16:7). Оправи отношенията си с Бога и ще видиш, че взаимоотношенията ти с другите се променят към по-добро.

Смирението е правилната позиция на сърцето за добри взаимоотношения с Бога, а и с другите. Много често това как се обхождаш с хората, определя стоенето на сърцето ти пред Бога. Петър отразява принципа на смирението по следния начин: „Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…“ (1 Петрово 5:5-6)

Прочети Колосяни 3:12-17. Всяко едно взаимоотношение се развива, то не стои на едно място – или се задълбочава, или охладнява. По своята природа взаимоотношенията са динамични, не статични. Това е вярно и за твоите лични духовни взаимоотношения с Бога. Всяко отдалечаване между теб и Бог е резултат от липса на инициатива в теб, а не в Бога. За да има помежду ви здрави и задълбочаващи се взаимоотношения, трябва да си бдителен и да отделяш приоритетно време и внимание.

Идването на Исус е трайното доказателство на Божието страстно желание за близко взаимоотношение с теб, защото си направен „по Божий образ и подобие“. Поканата е Негова, инициативата е твоя. „Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“ (Яков 4:8). Когато си близо до Него е просто чудесно. „…защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ (Откровение 4:11). Бог се удоволства в твоята компания, а ти ще постигнеш пълната си реализация в Неговото присъствие.

Моята молитва за теб днес е: Твоето сърце да се приближава все повече до Божието сърце.

снимка: Интернет

Заедно е по-добре

„Дотук ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12)

„Много рядко човек може наистина да каже: „Това го направих съвсем сам“.

Ако погледнеш към живота, ще видиш, че каквито и успехи да имаш, много малко неща си постигнал съвсем сам. „Много рядко, ако изобщо това е възможно, човек може наистина да каже: „Това го направих съвсем сам“. И ако наистина си направил нещо сам, то със сигурност би било по-добре, ако е било с помощта на друг – заедно е по-добре! „По-добре са двама, отколкото един…“ (Еклесиаст 4:9-12). Защо за нас е важно да приписваме заслугата изцяло на себе си? Тези, които не оценяват и не признават приноса на другите, рискуват да останат без помощта им.

Семето на тази потребност е несигурността. Ако се бориш с този проблем, може би първо трябва „да се почувстваш удобно в собствената си кожа“. Ще постигнеш увереност в себе си, когато приемеш спокойно на какво си способен и на какво не. Неувереността не е нещо необичайно и означава, че все още не си определил границите на своята увереност. Ще ти е от полза и е наистина здравословно да установиш със сигурност, че имаш и от двете. Колкото и много таланти да притежаваш, никой – дори ти – не притежава способност, умение и талант за всяка задача. Неувереността настоява другите да узнаят какво можеш, но се страхува, че може би ще решат, че всъщност не го можеш.

Да позволиш на хората да мислят, че можеш да правиш всичко съвсем сам, е твърде изтощителен начин на живот. Никога няма да свършиш достатъчно, никога няма да го свършиш достатъчно добре и никога няма да си удовлетворен. Всеки може да допринесе към работата на останалите, така че тя да стане малко по-добра. Бог казва: „Отдавайте на всички дължимото: … на когото почит – почитта“ (Римляни 13:7). На всеки дължимото – толкова прост и практичен урок за запомняне. Бъди благодарен за помощта на другите и щедър да споделиш заслугите, там където трябва. Ако претендираш за цялата заслуга за направеното, ще трябва да понесеш и вината за това, което не е направено добре. Ако постигнеш успех, използвайки труда на други, без да го признаваш, неувереността, която старателно отричаш, ще роди гордост. Гордостта е тиран, който не позволява и не према никакъв провал, но с нея провалът е неизбежен. Библията предупреждава: „Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането“ (Притчи 16:18). Колкото повече това продължава, толкова по-голямо и по-продължително е падането. Библията казва: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петър 5:5). По-добре е Бог да е откъм теб, отколкото срещу теб, съгласен ли си? „Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И така смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петър 5:5-7). Да възложим всяка грижа на Него и Той да се грижи за нас – та нали това искаме най-много!

Самуил поведе Израел в голяма победа. Техните постоянни врагове, филистимците, бяха убедително разгромени. Нужен е лидер, който да води, но трябва повече от един човек, за да се спечели войната. Самуил разбра, че неговият принос не е без помощта на Бог и останалите. „Дотук ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12). Забележете двете думи – Бог и нас. Самуил отдаваше дължимото, там където трябва. Когато включваш Бог, Бог включва теб (Псалм 28:7). Какъв е резултатът? Непрекъснат успех за всички! „Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израелевите предели. И Господната ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил“ (1 Царе 7:13). Защо да вършиш сам, това което можеш да свършиш по-добре заедно с Бог и другите?

Молитвата ми за теб днес е: не се чувствай задължен да вършиш всичко сам, нямаш нужда от това!

снимка: Интернет

Несъгласие

„…да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10)

„Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение“

Съгласието невинаги e лесно за постигане, но винаги е най-доброто решение. Някои си мислят, че между „добри“ хора никога няма да има несъгласие, но възможно ли е това да стане в реалността? Всеки, който използва ума си и има поне малко увереност, за да изкаже мнението си, понякога ще бъде в несъгласие с други. Въпросът обаче е – какво правиш след като изразиш несъгласието си? Ако различните мнения се излагат с великодушие и взаимно разбиране, това може да доведе до сближаване на хората около по-добра идея, отколкото всеки от тях е имал в началото. „Хората се учат един от друг, така както желязото се остри с желязо“ (Притчи 27:17 TEV).

В несъгласието ще научиш нещо, макар и не по най-приятния начин. Майка ми често ми напомняше: „Хората могат да изразяват несъгласие без да бъдат неприятни“. Двете неща често се объркват. Мисля, че нейният съвет беше добър. Няма нужда споровете ни винаги да преминават към лични нападки и съревнование. Важното не е кой ще спечели. Библията казва: „…всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Възможно ли е това наистина? Би трябвало да е, ако Бог го изисква от нас. Той не е казал, че ще бъде лесно, но очевидно казва, че единството и добрата воля трябва да са наш приоритет.

Този принцип не се отнася до всяко различие в мненията. Според мен той се отнася до тези несъгласия, които могат да прераснат в разрушаване на единството. Разделението не е възможност, която да изберем. Има моменти, в които единственото, което можем да направим, е да решим да изразим несъгласието си по възможно най-любезния начин. Според мен, обаче, това не означава само да се съгласим привидно с общото мнение, за да запазим разбирателството. Такова усилие може да помогне временно, макар че няма да е много полезно в дългосрочен план. Може би понякога правилното решение е доста просто. Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение.

Има моменти, в които не е чак толкова важно кой е прав и кой греши. Всяко мнение може да е правилно или погрешно в зависимост от различната гледна точка, контекста, целта или разбирането. Според мен, когато има несъгласие, което разрушава хармонията и добрата воля, всички въвлечени имат отговорност да търсят решение. Това изисква да прегледаш собственото си сърце и да намериш допирните точки за съгласие. „Както във водата се отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека“ (Притчи 27:19). Може би съпротивата и упорството, което си мислиш, че виждаш в другия, с които не можеш да се пребориш, са твоето собствено отражение.

Обещанието е, че единството и хармонията са приоритети за Бога, и са мощни в Божието царство като носят Божията награда и големи благословения в живота. „Ето, колко е добро и колко приятно да живеят братя в единомислие! То е като скъпоценно масло… там Господ е заповядал благословението – вечен живот“ (Псалм 133:1-3). Исус казва нещо подобно: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19, 20).

Молитвата ми за теб днес е: взаимоотношенията с хората да бъдат по-важни за теб, отколкото да изкажеш собственото си мнение.

Снимка: Интернет

Разбирания и предразсъдъци

„Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35)

Неправилните разбирания и предразсъдъци ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Иска ми се да знаех кой е написал следното наблюдение за разбиранията и предрасъдъците: „Предразсъдъкът е плод на мързелив ум. Той всъщност е презрение, което предшества проучването. Първите ти впечатления от даден човек са непълни и често неточни. Не взимай окончателни решения на базата на ограничена информация“. Това са мъдри думи, на които би трябвало да обърнем сериозно внимание. Предразсъдъците са грозни. Те приемат формата на твоите най-лоши разбирания, замъгляват правилната ти преценка, провокират несвято поведение и предизвикват подозрения и разделение между хората.

Светът по времето, когато Исус се роди, беше пълен с предразсъдъци, също както и сега – мъже предубедени срещу жените, римляни предубедени срещу подчинените жители на Палестина, юдейските граждани не признаваха римляните, юдеите бяха предубедени срещу самаряните, самаряните срещу юдеите, хората от южен Израел подценяваха по-селските райони на северна Галилея. А после идваше ясното разграничаване между юдеи и езичници. Предразсъдъците не познават граници – пол, националност, раса, местоположение, положение в обществото, политически убеждения, религия – и не са нещо ново за 21. век.

Симон Петър научи ценен урок за разбиранията и предрасъдъците (Деяния 10:9-23). Предразсъдъците му бяха толкова силни, че беше необходимо видението да се повтори три пъти и директни думи от Бога да разрушат неправилните предпоставки, които щяха да ограничат неговата полезност за Бога. Бог ясно каза: „Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто“ (Деяния 10:15). Неправилните разбирания относно другите и предразсъдъците ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Какъв извод си направи Петър? „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35). Бог поправяше мнението на Петър за хората – в конкретния случай за един езичник и римски офицер. Бог няма пристрастия и приема всички със същата милост. Вярата на Корнилий беше толкова искрена, колкото и тази на Петър, и Божията любов към него не беше по-малка (Деяния 10:34 – 11:18).

Други преводи на този текст казват: „Бог не показва предпочитания (третира всички еднакво), не показва пристрастия към хората“. Оригиналният гръцки текст буквалн казва „приема лицето“, което вероятно може да се преведе с по-познатия днес израз съдя по външността. Идеята е да гледаме на другите, така както Бог ги вижда, а не както ние погрешно съдим за тях (2 Коринтяни 5:16-21). Многото отговорности, които са ни дадени в Новия завет един към друг, са едно добро място за начало.

Библейското очакване за нашите отношения с другите е следното: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Исус Христос, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:5-7). Най-дълбоката нужда на всяко сърце е да бъде прието, един безценен подарък към другите, който не ти струва нищо друго освен гордостта.

Молитвата ми за теб днес е: проявявай Божието приемане към околните.

Снимка: Интернет