Posts Tagged ‘грижа’

Във време на нужда

„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16)

„Когато поканиш Бог да контролира ситуацията, помощта вече е на път“

Във време на нуждаКогато бях дете си спомням, че баба ми често си повтаряше: „Боже, помагай“. Мисля, че това беше и молитва, и молба, начин на живот, в който царуваше увереността, че помощта и за малките, и за големите неща трябва да идва от небето. Всеки има нужда от помощ понякога – някои повече от други, някои по-често от други.

Към кого би се обърнал, когато наистина се нуждаеш от помощ? Твоят отговор показва в кого си положил доверието си. Обикновено поглеждаш натам, откъдето вече си получавал помощ или откъдето е най-вероятно да получиш. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16).

От всички възможности има само един Източник, който е сигурен. Псалмистът пише: „Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми? Помощта ми идва от Господа, Който е направил небето и земята“ (Псалм 121:1, 2).

„Затова уверено можем да кажем: „Господ ми помага, няма защо да се страхувам. Какво би могъл да ми стори човек?“ (Евреи 13:6).

Мойсей използва поетичен език: „Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата и на облаците във великолепието Си. Вечният Бог е твое прибежище и подпорка ти са вечните мишци. Ще изгони неприятеля от пред тебе и ще рече: „Изтреби“… Блажен си ти Израилю, Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ и меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти и ти ще стъпваш по височините им“ (Второзаконие 33:26, 27, 29). Мойсей си представя Бог, напускащ блаженството на Небето и ангажиращ се в конфликта с една единствена цел – да даде славна победа на тези, които е изкупил.

„Ако не беше Господ откъм нас – нека каже сега Израил – ако не беше Господ откъм нас, когато се надигнаха хора против нас, тогава те щяха да ни погълнат живи, когато яростта им се разпали против нас; тогава водите щяха да ни потопят, потокът щеше да премине над душата ни; тогава надигнатите води щяха да преминат над душата ни. Благословен да е Господ, който не ни предаде като плячка в зъбите им! Душата ни избяга като птица от примката на ловеца, примката се скъса и ние избягахме. Помощта ни е в Името на Господа, който е направил небето и земята“ (Псалм 124:1-8).

Чувстваш ли се обсаден, уплашен, хванат в капан, погълнат и давещ се в твоите проблеми? Когато всичко изглежда срещу теб, Бог е с теб (Исая 43:1, 2). Никакъв враг не може да те надвие, никакви води не могат да те погълнат. Днес Бог ще ти помогне, ако Го помолиш и ако твърдо положиш своята вяра в Него. Когато не можеш да направиш нищо друго, просто прошепни: „Боже, помогни ми!“. Той ще дойде, ще видиш! Чакай Господа! (Исая 40:28-31).

Молитвата ми за теб днес е: да получиш достатъчно благодат от Бога за твоето време на нужда.

Advertisements

Битката не е твоя

„Защото боят е на Господа…“ (1 Царе 17:47)

„Няма да спечелиш битката, ако смело не я приемеш. Няма да победиш врага, ако не го посрещнеш смело“

Никой не е освободен от битки. Ако искаш да бъдеш праведен и да постъпваш правилно, винаги ще бъдеш предизвикван и атакуван. В този свят съществуват много опасности и винаги ще е така. Важното е да си умствено, емоционално и духовно подготвен, защото в противен случай ще живееш в страх и поражение. Старозаветният пророк Самуил, разказва за бележитата битка между Давид и Голиат (1 Царе 17:11-24). Защо калените в битки войни се свиваха, треперейки 40 дена, докато Голиат им се подиграваше два пъти на ден. Отговорът им беше отчаяние и срах. Давид, след като за първи път чу подигравките на Голиат, разпозна същността на проблема. Битката не касаеше хората от бойното поле – истинската битка касаеше честта и характера на Бога на Израел (1 Царе 17:45-47). Опитай се да разбереш, че духовните битки, срещу които се изправяш, не се отнасят само до теб – до твоята победа или провал в опита ти да постигнеш покорство или праведност. Настоящата битка е просто поредния опит на врага да те победи чрез безпощадни подигравки и заплахи, така че да нямаш куража да приемеш предизвикателството. Отнася се до твоя Бог – дали Той е достатъчно голям и силен, дали е достатъчно загрижен и верен да те защити и да ти даде победа. Какво наистина вярваш в сърцето си за своя Бог?

Твоят враг разчита на това, че няма да устоиш. Той разчита на това, че ти отново ще избягаш уплашен. Няма да спечелиш битката, ако смело не я приемеш. Няма да победиш врага, ако не го посрещнеш смело. Давид разбра в какво се състои опасността. Всекидневните подигравки няма да спрат. Този враг няма да се умори, нито ще млъкне. Има битки, които не можеш да пренебрегнеш. „Защото си ме препасал със сила за бой; повалил си под мен въставащите против мен“ (Псалм 18:37-40 ).

Йосафат, цар на Юдея, беше изправен пред същата заплаха. Три армии се събраха срещу тях – бяха ги обградили и ги превишаваха по численост (2 Летописи 20:1-13). След като царят и народът търсиха Бога и постиха, Бог им проговори чрез един пророк: „Така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий“ (2 Летописи 20:15). Боят е Божий! Тази проста истина е разликата между твоята победа или поражение. Не се страхувай! Нека това те окуражи.

Ако боят е Божий, няма значение колко голям е противника ти. Гедеон трябваше да научи този урок, когато Бог намали вече приготвената му армия от 32 хил. до 300 човека. Ето разсъжденията на Бог: „Народът, който е с теб, е твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израел против Мен и да каже: Моята ръка ме избави“ (Съдии 7:2). Превъзходството може да не е на твоя страна, но Бог е. Божията мощ не нараства, ако имаш много и не намалява, ако имаш малко.

Ако битката е на Господа, тогава твоята слабост и сила са неуместни. Захария открива, че битката е спечелена: „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите“ (Захария 4:6). Бог научи Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Коринтяни 12:9, 10). Давид разбра, че двубоят с Голиат не беше негова битка – „Боят е Божий“. Мъжете около Давид говореха само за гиганта, който виждаха пред себе си. Давид говореше само за Всемогъщия Бог, който беше до него. Давид виждаше това, което те не виждаха и отказваше да мисли това, което те мислеха. Предлагам ти да направиш същото.

Молитвата ми за теб днес е: имай увереност в Бога, която ще ти дава смелост във всяка битка.

снимка: Интернет

Хляб за всеки ден

„Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“ (Лука 11:3)

„Непознати предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти“

Ние живеем живота си ден по ден. Също така и нашият Баща ни дава това, което ни е необходимо ден по ден. Мисля, че повечето хора до известна степен осъзнават това, което им липсва. Не всеки проблем може да бъде решен с по-усилена работа, по-продължително обмисляне или повече пари. Всеки има нужда от помощ в определен момент.

Нашата правнучка Кайли е на един месец. Тя е безпомощна и напълно зависима от благоразположението, любовта и помощта на тези, които я обичат, за всяко нещо, от което се нуждае за здравето и растежа си. Тя ще порасне и ще се научи да се справя с тези основни неща сама, но винаги ще има нужда от помощ от Бога и хората – точно както и ние с теб имаме нужда.

Ти не си бил роден себедостатъчен и никога няма да станеш такъв. Ще се появяват нужди, с които няма да можеш да се справиш. Непосилни предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти. Няма да знаеш всичко, което ти е необходимо да разбереш, няма да имаш цялото постоянство, което живота ще изисква, ще се сблъскваш със ситуации и хора, за които нямаш достатъчно мъдрост.

Животът ще те сблъсква с неочаквани неща, за които не си подготвен – несправедливост, лъжливи обвинения, финансови бедствия, медицински проблеми, кризи със здравето, инциденти, социално отчуждение, емоционални травми и още твърде много произволни трагедии. Глупаво е да мислим, че можем да посрещнем сами всичко, което идва в живота ни. Той не позволява да складираме всичко необходимо за нещата, които може да ни се изпречат. Ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции.

Ето най-накрая и добрата новина. Няма изпитание, което може да се докосне до живота ти и да е по-голямо от Бога. Няма да ти се наложи да посрещаш нищо без Бога, освен ако сам не избереш така. Няма да ти се налага да се сблъскваш с всичко плашещо в един и същ момент. Със сигурност няма да бъдеш освободен от всичко, което те плаши и наранява, така е в живота. Но точно затова ще ти трябва помощ.

Учениците на Исус Го помолиха да ги научи да се молят и Той им даде модел за молитва (Лука 11:1-4). Тази молитва разкрива интимността на нашите взаимоотношения с Бога и размерите на Божията вярност към нас. Молитвата, която Исус им даде ни учи как функционира живота – тя започва с „Отче наш“.

Всичко, от което се нуждаеш започва там – в Неговото сърце, от Неговите ръце, заради Неговата любов. Можеш да имаш уникални, лични взаимоотношения с Бога, който е твой Баща. Във всяка ситуация Божията воля за твоя живот може да бъде превъзходна „на земята, както на небето“, тази благодат действа, когато „прощаваме на нашите длъжници“ и вика ни „избави ни“ оставя всяко зло намерение неспособно да ни навреди.

Нарочно оставих това просто изречение последно: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Хлябът е символ на основните нужди, които всички имаме ежедневно. Както казах и по-горе ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции. Всеки ден един непресекващ Източник ни предлага достатъчна помощ – трябва само да дойдеш при небесния си Баща и да помолиш: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Точно както Бог хранеше Израел всеки ден в пустинята с манна, така Той ще даде и на теб „насъщния хляб“.

„Който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта“ (прочети Числа 11:7, 8 и Изход 16:16-19). Бог снабдяваше нуждите ден по ден.

Молитвата ми за теб днес е: живей с увереност в пълното снабдяване, което ни дава Божията любов.

снимка: Интернет

Жизнено важни въпроси

„Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:21)

„Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение“

Възможно е да си мъдър и внимателен за много неща и по много начини, и въпреки всичко да проявяваш глупост там, където е най-важно. Човек може да е успешен в работата, но да се провали в дома си, може да е усърден и трудолюбив, но да е безотговорен към спечеленото. Човек може да познава повърхностно много хора, но нито един да не познава наистина. Познанствата са повърхностния заместител на взаимоотношенията.

Животът ти се обуславя както от случаите, в които си постъпвал неразумно, така и от тези, в които си постъпвал разумно – смисълът на живота е да обръщаш внимание на нещата, които наистина си струват. Какъв е смисълът един студент да посещава лекции и никога да не си прави труда да учи? Защо трябва да създаваш семейство, без да си готов да инвестираш себе си в него? Защо да работиш неуморно, напредвайки в службата, ако харчиш безотговорно? Струва ли си?

Всеки натрупва непоследователности, които отслабват усилията му. Хора, които не успяват да разпознаят тези непоследователностти, прахосват времето си и в много случаи дори живота си. Това е сериозна грешка. Исус задаваше много въпроси, не защото не знаеше отговорите. Той задаваше тези жизненоважни въпроси, защото искаше хората да знаят отговорите, които имат значение за вечността. Ето най-задълбоченият въпрос, на който трябва да отговориш, доброволно или по принуда: „Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ (Марк 8:36, 37). Твърде много хора се провалят точно в това нещо, което най-малко могат да пренебрегнат. Задавал ли си на себе си този въпрос? А отговарял ли си?

Благополучието на вечната ти душа зависи от твоя личен и честен отговор. Исус разказа историята на един много богат и преуспял човек със следното обобщение: „…защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15-23). Историята на този човек разказва за много часове на упорит труд, в края на който той се наслаждава на постигнатия успех, „защото нивите му родиха много плод“. Бъдещето му беше добре планирано и той гледаше напред в очакване на още по-големи успехи и забавления: „Ще построя по-големи житници и там ще събера всичкото си зърно и благата си“. Фокусът на неговите действия е „успокой се, яж, пий и се весели“. Планът му е удоволствие. Направи ли нещо без да го е обмислил достатъчно? Той не мислеше така, но всъщност беше пренебрегнал добруването на своята душа. Той планираше за живота, но пропусна да вземе под внимание вечността. Той се погрижи добре за себе си, но зле за душата си. Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение. Прочети думите на Исус внимателно и мисли над тях: „А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:20, 21).

Колкото и мъдър да си при решаване на проблемите в ежедневния живот, не трябва да пренебрегваш безсмъртната си душа. „Богатей в Бога!“ Струва ли си? Да, струва си! В сравнение с това, всичко останало е без значение. Бог не се скъпи и не задържа от теб най-добрите неща, които живота ти предлага, но Неговата главна грижа е твоята душа – тя трябва да бъде и твоя главна грижа. „Вълюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 2). Глупаво е да нямаш благоденстваща душа. Искаш ли да се увериш в това сега? „Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:8-10).

Молитвата ми за теб днес е: да имаш божествени приоритети с вечна перспектива.

снимка: Интернет

Тревоги

„Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор“ (Псалм 4:1)

„Животът не е честен, но Бог е праведен. Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна“

„Животът не е честен!“ Често съм чувал тези думи от хора, търсещи съвета ми. Никой не е обещавал подобно нещо. А когато животът не е честен и нещата не се развиват според плановете и надеждите ти, той няма да е никак лесен. Всеки предпочита да му е лесно и комфортно – без проблеми, тревоги, трудности. Но тогава няма да има нито израстване, нито вяра. Тревогите си имат и положителна страна – учат ни, че Божията благодат е достатъчна.

Андре Крауч написа следното: „Ако никога нямам проблеми, как бих разбрал, че Бог може да ги разреши. Никога нямаше да зная какво може да направи вярата в Бога. Но минавайки през тези неща, аз се научих да се доверявам на Исус, да се доверявам на Бога, да уповавам на Неговото Слово“. Научаването на тези неща води до разширяване на пределите ни. Този тип знание не идва от това, което другите ни казват. То е лично и идва от нашите собствени преживявания с Бога.

Понякога тревогите ни идват от наши или чужди решения, които са обърнали събитията в посока, която Бог не би избрал за нас. Понякога разни неща просто се случват и тревогите са причинени от падналия свят, в който живеем. Нещата не винаги се случват така, както Бог ги е планирал или би желал.

В такива моменти в сърцето ти може да изникне въпросът „Къде е Бог?“. Какво може да направи Той и какво ще направи? В Псалмите често се говори за тревогите ни по един много откровен начин. Всеки път, когато Давид минаваше през трудности, той също така откриваше Бога. Бог беше там и Неговата любов, благодат, сила и цел не бяха станали по-малки.

Думата, която се превежда като тревоги в Новия завет, на гръцки означава натиск, липса на пространство. В наши дни наричаме това стрес – всички тези неща, които ни притискат и ни карат да се чувстваме некомфортно. Тревогата е това, което чувстваме, когато напрежението стане твърде голямо, за да го понесем, когато събитията в живота ни ограничават, докато не се обърнем към Бога. Защо ни отнема толкова време да погледнем към Единствения, който винаги има достатъчно благодат и сила?

Дали има моменти, в които Бог не ни избавя бързо от притесненията ни, а позволява на обстоятелствата да стават все по-неудобни и ограничаващи, докато не погледнем към Него и не Го чуем, докато не прегърнем и не се покорим на Неговата воля, която е добра за нас? „…за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1). Псалмистът вика към Бога: Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми. Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор. Смили се за мене и послушай молитвата ми“ (Псалм 4:1).

Бъди уверен дори, когато минаваш през трудни моменти и обстоятелства. Бог може да даде простор в утеснението ти – може да разшири видението, вярата, разбирането, мира ти. Благодатта Му може да те освободи, да ти даде достатъчно място, за да дишаш спокойно и да вярваш отново. Неговата сила може да отблъсне обстоятелствата, които те притискат силно, да ти даде място да се възстановиш и да премислиш. Давид откри, че пътя към този простор беше: „Когато викам…“ Често се случва да чакаме Бога, докато в същото време Той ни чака да извикаме към Него. Същата тази врата към простора те чака и ти казва „Добре дошъл!“

Животът не е честен, но Бог е праведен и справедлив. „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда“ (Битие 18:25)? Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна. „Моята благодат е достатъчна за теб“ (2 Коринтяни 12:9).

Молитвата ми за теб днес е: викай към Бога в тревогата си.

снимка: Интернет

Бъди спокоен

„Аз вярвам в Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано“ (Деяния 27:25)

„Божиите намерения не могат да бъдат осуетени нито от хора, нито от обстоятелства“

Трябва да разберем следното – не всичко ще бъде така, както ни се иска, но винаги ще става така, както Бог е казал. Първото може и да не е особено насърчително, но второто би трябвало да ни носи увереност. Божиите намерения не могат да бъдат осуетени нито от хора, нито от обстоятелства. Бог може да допусне за известно време хора или обстоятелства да забавят или да се отклонят от плана Му, но Той остава суверен и Неговата воля е върховна.

Моят баща ми даде добър съвет за Божия характер и власт, докато бях в колежа и се подготвях за служение. Той подчерта, че в живота и служението ми ще се появяват хора в позиция да осуетят Божията воля в ситуации, които ме засягат. В такива моменти трябва да помня, че Бог управлява според Своята воля. Татко ми каза: „Бог няма да позволи на никого да вземе решение, което да ограби Божието най-добро за теб. Само ти можеш да направиш избор, който да застраши Божията воля в живота ти“. Бъди спокоен, ти си на сигурно място в Божиите ръце и бъдещето ти се направлява от Неговата воля, независимо от действията и мненията на други хора (Исая 26:3, 4).

Апостол Павел беше затворник и пътуваше към Рим, за да изложи случая си пред Цезар (Деяния 27:1-28:10). Капитанът и собственикът на кораба решиха да отплават, въпреки предупрежденията на Павел и неподходящото време. Може би техният избор беше воден по-скоро от търговски съображения, отколкото от мисли за сигурността. Те бяха застигнати от голяма буря, която доведе до отчаяние дори безстрашните войници и опитните моряци.

Никой не беше виновен за бурята. И най-добрите, и най-лошите хора попадат в бури (Деяния 27:6-14). Имаше три съвсем различни причини, поради които хората попаднаха в едно и също затруднение. Капитанът и собственикът сами бяха взели глупаво решение противно на съветите. Войниците и моряците бяха попаднали в опасност, докато изпълняваха задълженията си. Павел и останалите затворници бяха в тази застрашителна ситуация поради решенията на други хора. Но независимо от причините, Бог беше в контрол – милостив към собственика и капитана, състрадателен към войниците и моряците, защитаващ Павел и затворниците.

Не се паникьосвай. Успокой страховете си, накарай сърцето си да замълчи и се вслушай в Божия глас. Ето какво разказа Павел: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби. А сега ви призовавам да не губите кураж… Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа. Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.“ Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано. Ще бъдем изхвърлени на някой остров“ (Деяния 27:21-26). Нещата не винаги ще бъдат идеални, но можеш да бъдеш уверен в Божията съвършена воля, дори във време на криза. Някои неща са незаменими, без други можем да минем. Бог може да пази това, което имаме и може да възстанови това, което губим.

Силите на природата и човешкият избор могат да разбият кораба, но не могат да отнемат нито един човешки живот преди Божието време. Можеш да бъдеш сигурен в едно нещо – животът ще върви така, както Господ заповяда, а не така, както хората си мислят. Представи си всеки ден да живееш с твърдото убеждение, че живота и благополучието ти са на сигурно място в Божиите ръце и са защитени от Неговата съвършена воля (Римляни 12:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: Бог да те пази от безрасъдството и неверието на другите.

снимка: Интернет

Окуражители

„…понеже успокоиха моя дух и вашия…“ (1 Коринтяни 16:18)

„Всеки човек се нуждае от приятел, който е готов да го изслуша със загриженост и от място, където да бъде освежен“

Всеки има нужда от човек до себе си. А някои хора като че ли имат нужда от човек до себе си през цялото време. Всички имаме нужда от приятел, с когото да се видим и да поговорим – приятел, който да ни изслуша и е загрижен. Един толкова плодотворен автор и мисионер като апостол Павел разбираше тази истина. В писмата си той често споменава своите спътници и помощници в пътешествията. Техните имена обикновено са ни непознати – неизвестни хора, познати единствено на Павел и на шепа други. Но те са били от голямо значение за живота и служението му.

„Радвам се за идването на Стефаний, на Фортунат и на Ахаик, защото те запълниха вашата липса; понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци“ (1 Коринтяни 16:17, 18). Павел беше радостен и окуражен от пристигането на приятелите си. Толкова се радвам, че и аз имам такива приятели и се надявам, че аз също съм такъв приятел.

Животът ни не е низ само от хубави моменти. Понякога пътят, по който вървим е труден и проблемите на раменете ни са тежки. Приятелите могат да направят и най-лошия ден по-добър, неприятното – поносимо, трудното – възможно. Ако искаш другите да са до теб в трудностите ти, постарай се да намираш време за тях и да ги цениш в най-щастливите си дни и бъди до тях в техните трудности.

Окуражаването е често срещана тема в Новия завет. Окуражавам означава да вдъхна кураж. Всекидневният ни живот изисква кураж, а за да го имаме се нуждаем от помощта на околните. „…откъдето братята (в Рим), като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния на апостолите 28:15).

Бог е най-добрият Окуражител. „А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да окуражи (утеши) сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Ако търсиш кураж – най-добре отиди първо при Бога. Той ще е до теб, когато другите няма да могат. Неговата загриженост за теб е непроменима. Освен това кой може да те вдъхнови и да ти даде смелост по-добре от Бога?

Бъди добър окуражител. Можеш да окажеш влияние в живота на другите и те също ще оказват влияние в твоя живот. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите“ (1 Солунци 5:11). „…и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава“ (Евреи 10:24, 25).

Можеш да окуражаваш и себе си. Обезкуражаването най-често идва от самите нас, а не от другите – от нашият избор, от това, което мислим и вярваме. Хората упражняват своето обезкуражаване. Но ако това е истина, значи можем да се окуражаваме като започнем да мислим за други неща, като се стараем да мислим положително и да бъдем твърди във вярата си. „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог“ (1 Царе 30:6). Ако Давид успя да го направи, то и ти можеш – бъди окуражен в Бога днес!

Молитвата ми за теб днес е: Божията доброта да ти дава кураж, който да споделяш с другите.

снимка: Интернет