Posts Tagged ‘грях’

Имидж и същност

„Ти си Моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:11)

„Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е вътрешно напрежение“

Имидж и същностХората често бъркат имиджа със същността – може да изглеждат подобни, но между тях има съществена разлика. Първото е неадекватна имитация на второто. Имиджът е това, което представяш пред другите, това което предпочиташ те да вярват за теб. Същността е това, което наистина си. Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е емоционално и духовно напрежение. Всяко несъответствие между имиджа и същността води до объркване и лицемерие.

Това, че при кръщението на Исус, преди да започне публичното Му служение, Отец потвърди вечната Му същност, има голямо значение. Чу се ясен глас от небето: „Ти Си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:9-11). Представи си силата на бащиното свидетелство, когато в по-късни моменти други хора поставяха под съмнение идентичността на Исус и отричаха властта Му. Имиджът те ограничава до по-малко от това, което си. Същността ти те освобождава да бъдеш всичко, което Бог желае. Грехът и егото заговорничат да заменят същността с имиджа. За Бога те не са взаимозаменими. Исус показа на практика свободата, която истинската същност и смирението дават, когато изми краката на учениците (Йоан 13:1-17). Йоан дефинира същността на Исус и тайната на Неговото смирение с 4 твърдения:

  • Сигурно знание: „Исус като знаеше“. Исус имаше непоклатимо убеждение в една непроменима истина. Когато знаеш кой е Бог, ти вярваш на това, което Той казва.
  • Достатъчни ресурси: „Като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му“. Когато вършиш Божията воля, ще имаш всичко необходимо, за да успееш.
  • Свят произход: „Като знаеше, че от Бога е излязъл“. Когато знаеш от къде си дошъл, винаги можеш да намериш пътя към дома.
  • Сигурна съдба: „Като знаеше, че отива при Бога“. Съдбата ти в Христос е неотменима (Йоан 14:1-3). Когато бъдещето ти е сигурно ти си свободен да живееш пълноценно своя живот.

Когато учениците се събраха за Пасхата, до вратата имаше леген с вода и кърпа според юдейския обичай. Очевидно никой от учениците не съобрази, че легенът и кърпата са оставени за употреба. Когато Исус започна да мие краката им, Петър отказа да Му позволи да измие неговите. Дали този отказ беше заради гордост или срам? Петър също като останалите, никога не си беше помислял да измие краката на Месия, да не говорим за краката на останалите ученици.

Имиджът, който Петър бе изградил за себе си и за Исус, беше по-малък от същността. „Исус стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса… започна да мие краката на учениците“ (Йоан 13:4, 5), Филипяни 2:2-11). Смирението е страничен резултат на богоугодната същност. Ето какъв е мъдрият съвет на Соломон: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Молитвата ми за теб днес е: да не се задоволяваш с нищо по-малко от това, което Бог те е създал да бъдеш.

Способността за упадък

„Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам“ (Римляни 7:15)

„Способността да се поддаваш на безплодни дейности е най-голямото изкушение“

Способността за упадъкНа моменти се чудя на себе си! Гордея се с напредъка си, но се учудвам колко лесно се връщам към навици и начини на поведение, които в миналото съм определил като нестойностни. Дори на моята възраст това все още ме обърква, също както объркваше Павел: „Защото не зная какво правя“ (Римляни 7:15). Отказвам се от напредъка, постигнат с много усилия и постоянство и се намирам по-близо до мястото, от което съм тръгнал, отколкото мястото, на което трябва да бъда. Способността ми да се поддавам на безплодни дейности е най-голямото изкушение.

Пътя към прогрес може да е предизвикателство, когато мястото, от което тръгваш, все още те привлича (Яков 1:12-15). Изкушението само по себе си не е грях, но духовната зрялост и святост се измерват чрез способността ти да разпознаваш и да отхвърляш всяко изкушение, да се поддадеш на познати, но неефективни начини за справяне с всекидневието.

Никога няма да намериш увереност или израстване чрез връщането си към възможности или места, които са били удобни в миналото. Под заплахата на опасности и надигаща се опозиция, Израел поглеждаше през рамо и с погрешна привързаност към оставеното в Египет: „В сърцата си те се върнаха в Египет“ (Деяния 7:39; Неемия 9:9-17).

Преди да осъдиш строго Израел, прецени собственото си изкушение да се връщаш към негативни емоции, стари предубеждения, неправилно отношение, недостойни апетити, неправилни амбиции и нездравословни навици. Павел насърчаваше и предупреждаваше галатяните: „Христос ни освободи, за да живеем в свобода. Затова останете твърди и не допускайте отново да ви поробят“ (Галатяни 5:1).

Искам да ти покажа няколко Библейски примера на упадък и причините за него:
Трудности при следването: „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него“ (Йоан 6:66-69). Алтернативни привързаности: „Защото Димас ме остави, като възлюби сегашния свят“ (2 Тимотей 4:10). Объркващи обстоятелства – след смъртта на Исус и свидетелства за Неговото възкресение, Петър и другите ученици са върнаха към рибарството (Йоан 21:1-5). В момент на уязвимост идва разочарование от хора или ситуации и идващото като резултат обезсърчение и разубеждаване.

Може би днес с почуда се идентифицираш с апостол Павел в борбите му. Той пише: „Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша… Понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша“ (Римляни 7:15-21).

В следващите стихове Павел признава отчаянието си от своята духовна слабост: „Аз съм един окаян човек! Кой ще ме спаси от това тяло, подвластно на смъртта? Бог го прави чрез нашия Господ Исус Христос и аз съм благодарен!“ (Римляни 7:24, 25). Предлагам ти 3 духовни практики, които ще донесат яснота във време на объркванеБожието Слово (2 Тимотей 3:16, 17), примерът на Исус (Евреи 4:14-16) и силата от Святия Дух (Деяния 1:8, Римляни 15:13). Когато те връхлети паника, може да ти се струва, че отговорът е да се върнеш към слабостите си. Божият отговор е да бягаш към сигурно убежище – в Божиите ръце (Притчи 18:10, Псалм 27:5, Псалм 91:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: постави прогреса като свой най-висок духовен приоритет.

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет

Никога не е късно

„Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“ Но той отрече с думите: „Не, не съм!“ (Йоан 18:25)

„Има само едно правилно нещо, което можеш да направиш за грешните си постъпки“

Много добре осъзнаваме кога сме разочаровали някого, кога не сме живели съгласно принципите си или не сме отговорили на чуждите очаквания. Чувството не е приятно. Знаем кога не правим това, което би трябвало. Въпросът не е дали някое от тези неща ще ни се случи. Единственият въпрос е – кога и в какво ще се провалим. Всички се проваляме. Библията казва: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Не позволявай провала да бъде окончателен, защото това е фатално!

Симон Петър познаваше това усещане. Той беше декларирал своята преданост към Исус и се беше клел, че ако е нужно, ще даде живота си за Него. По-рано през деня Петър извади нож, за да защити Исус от войниците, които Го арестуваха в Гетсиманската градина. А сега същият се кълнеше, но този път отричаше да познава Христос. Исус беше предупредил Петър, че ще бъде изкушен да го направи: „Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен“ (Матей 26:69-75).

Петър с мъка осъзна колко уязвим е станал поради напрежението от последните събития, но беше твърде късно. Той се оказа в погрешната ситуация, на погрешното място, правейки неправилното нещо. Тогава петелът пропя и „Петър си спомни думите на Исус… И той излезе навън и плака горко“ (Матей 26:75). Недей да правиш същата грешка. Неправилната постъпка никога няма да доведе до добър резултат.

Ще бъдеш подложен на натиск – може би да задоволиш свое временно желание или да извлечеш полза за себе си, да се приобщиш към дадена среда, в която има грях. А когато чувстваш натиск да направиш нещо неправилно, може да се поддадеш. Трудното решение, което взимаш в такива моменти, показва на кого най-много искаш да угодиш – на себе си, на приятелите си или на Бога. „И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:2). Всъщност нещата са доста прости – не се съобразявай, а се преобразявай.

Примамващо е да оправдаваш погрешните си постъпки или да обвиняваш другите за своя собствен избор, но грешката е твоя. Има само едно правилно нещо, което можеш да направиш за грешните си постъпки. Не се отдавай на съжаление, а потърси прошка. Признай греха си пред Бога, покай се, приеми Неговата милост и прошка. Бог казва: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповядва и оставя, ще намери милост“ (Притчи 28:13). Отърви се от греха бързо, преди да е заразил бъдещето ти. Не отричането на греха, а признаването му те променя. Когато се изповядваш пред Бога, целта ти не е да Му кажеш какво си направил – Той вече знае. Целта е да Му кажеш, че осъзнаваш греха си и молиш за прошка. Това освобождава прошката, очиства те и възстановява взаимоотношенията. Чудил ли си се някога защо казват „Изповедта е добра за душата“? Защото наистина е така!

Часове преди разпъването на Исус, Петър се отрече от Него, докато се грееше край огъня. Няколко дена след възкресението, той стоеше край друг огън, за да потвърди любовта си към Исус (Йоан 21:15-17). Някъде бях чел този чудесен цитат: „Когато сълзите на покаянието ти срещнат Христовата прошка, ти оставяш вината и намираш нова радост“.

Обвинителят на душата ти ще казва, че греха ти е твърде голям или че е твърде късно, но той лъже, а вината ти те кара да му вярваш. Никога не е късно за Божията прошка, освен ако не го повярваш.

Молитвата ми за теб днес е: дори и за момент не се отделяй от Божията благодат.

снимка: Интернет