Posts Tagged ‘даване’

Жътва на щедрост

„А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10)

„Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие“

Жътва на щедростЩедростта е прекрасна черта на всеки характер. Тъй като си направен по образ и подобие на Бог, ти притежаваш потенциал на щедрост вътре в себе си. Щедростта би трябвало да е естествена, но истинската й проява не идва естествено. Да осъзнаем и освободим тази латентна щедрост е истинското предизвикателство (Псалм 112:5-9). Истинската, себеотричаща щедрост, изисква благодатта и безпристрастността на Святия Дух. „А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10). От това, което сееш, Бог ще осигури изобилна жътва.

Освободен от предразсъдъци, трябва честно да признаеш и оцениш Божията щедрост и тази на другите към теб. Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти си получил неизмерима щедрост от другите около теб като родители, съседи, приятели, учители, работодатели и дори любезността на случайни непознати. И поради Своята изумителна и изобилна благодат, показана ти чрез спасението, Бог е смайващо щедър в Своята милост и любов към теб и мен (Ефесяни 2:4-9).

Щедростта се изразява по-скоро в твоя избор да дадеш, отколкото способността да дадеш. Открил съм, че хора с по-малко богатство и притежания, могат понякога да бъдат пропорционално по-щедри от тези, имащи голяма възможност да дават. Соломон правилно е забелязал: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25).

Щедростта не включва единствено финансите. Тя се изразява в любезността на твоите думи към другите, в радостната готовност да направиш каквото можеш, когато можеш или дори в оценката, която имаш за другите. Но в края на краищата, щедростта допира до твоите притежания и финанси. „Великодушният ще бъде щедър към другите и ще бъде благословен за всичко, което върши“ (Исая 32:8). Щедрите хора са по-щастливи, по-приятелски настроени, по-удовлетворени и по-харесвани, в сравнение с хората, които се затварят в себе си.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че, като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело; както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века.“ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда, за да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Щедростта дава духовна жътва в живота на другите, а също и в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: да разрешиш на Святия Дух да усъвършенства щедростта като черта от твоя характер.

снимка: Интернет

Радостта да бъдеш щедър

„Добротворната душа ще бъде наситена и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:25)

„Щедростта благославя получателя и обогатява даващия“

Радостта да бъдеш щедърПреди няколко години моят приятел Харолд предизвика интереса ми с тези думи: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“. Това е библейски принцип, потвърден и в Стария, и в Новия завет. Ако имаш нужда от насърчение, насърчи някой друг. Ако имаш нужда от приятелство, бъди приятел на тези, които имат нужда. Винаги има някой, чиято нужда е по-голяма от твоята. Давай в нуждата си, докато дойде моментът, в който можеш да даваш от излишъка си. „Служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора, като знаете, че всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа“ (Ефесяни 6:8). Бъди този, който посреща нуждите на другите и Господ ще посреща твоите нужди.

В случаите, когато щедростта ти като че ли не се забелязва или връща, помни, че наградата ти идва от Бога, а не от хората, а Господ поддържа безупречни архиви. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10). Спомням си, че дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на никого“. Бог приема всяко великодушие като щедрост, проявена към самия Него. Исус описа деня, в който всеки ще застане пред Бога и щедростта Му или липсата й ще бъде прегледана. „Елате вие, благословени от Баща ми… Каквото сте направили на един от най-малките ми братя, на Мен сте направили“ (Матей 25:31-41).

Знай, че даването те обогатява и те оставя с повече, а не по-малко. Щедростта благославя получателя и обогатява даващия. „Един разпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност. Добротворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Може би си мислиш, че не можеш да си позволиш да бъдеш щедър – истината е, че не можеш да си позволиш да не бъдеш щедър. „Давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Щедростта отваря живота ти за Божието изобилие, докато обогатява живота на другите. Мисля си дори, че липсата в живота на някои хора е резултат от малкото им даване, а не от малкото им притежания. „Помнете думите на Господ Исус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането“ (Деяния 20:35).

Щедростта е въпрос на начин на живот. „И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние (на даването)“ (2 Коринтяни 8:7). Щедростта не се отнася само до пари и вещи, тя се проявява в начина на живот – в думите ти към и за другите, в насърчаването, в запазването на положителна нагласа, в даването на похвала, в неограничената проява на добрина към околните, в показването на зачитане и внимание, дори без да се очаква, в отделяне от времето ти, за да окажеш помощ, в търпимост и простителност към недостатъците на околните.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне… Бог обича онзи, който дава с радост… А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело… Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ (2 Коринтяни 9:6-11, Галатяни 6:7-10). Когато дойде време за жетвата, никога не съжаляваш за труда и умората от сеенето.

Молитвата ми за теб днес е: Бог да направи за теб това, което ти правиш за другите.

Трохи и остатъци

„Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!” (2 Царе 24:24)

Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб.

Трохи и остатъциАко някой те покани на вечеря и ти сервира остатъци от предишна вечер ще почувстваш ли, че на посещението ти е отделено достатъчно внимание и че компанията ти е ценена? Вероятно Бог се чуства недостатъчно оценен понякога, когато Му предлагаме остатъците от нашите приоритети, време, привързаност, енергия, усилия, финанси и способности. Когато човек използва първите и най-добрите плодове за себе си и даде само оскъдния остатък на Бога, дали Бог е почетен?

Исая разказа историята за човек, който отрязва дърво, използва го първо, за да запали огън, с който да се стопли и да сготви храна, за да се задоволи, „а с останалото си прави бог“ (Исая 44:14-17). Това се случва и сега с хора, които са много по-изтънчени и успешни. Този човек помисли за душата си само след като задоволи желанието си за комфорт и апетита си. Прочети Марк 8:36-37. Думата „остатък“ намеква за останалите трохи. Не можем да преобразим Бога по образ, който ние желаем да има, всъщност ние сме направени „по Негов образ и подобие“ (Битие 1:26-27).

Може би единственото по-лошо нещо от това да предложиш на истинския Бог своите остатъци е да използваш това време и средства, за да създадеш лъжлив бог и да очакваш неговата помощ. Не мисля, че някога съм правил второто, но се страхувам, че е имало ситуации, в които съм правил първото – давал съм на Бога по-малко отколкото заслужава, предлагайки само останалото без извинение или покаяние. На Израел беше заповядано да предлага на Бога само първото и най-доброто. Бог заслужава не по-малко от мен и теб.

В отговор на Божията милост цар Давид поиска да построи олтар като благодарност за Божията благодат към Израел. Той избра един харман, където да принесе жертва. Когато собственика на хармана позна царя и разбра каква е целта му, той щедро предложи на царя да вземе земята без да плати за нея. Обичам отговора на Давид: „Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!“ (2 Царе 24:18-25). Обикновено това, което ти струва малко не е ценно за теб.

Нека бъдем практични. Случва се да даваме трохи на Бога тогава, когато посвещаваме часове на собствените си стремежи, оставяйки само моменти за Него или когато се разпореждаме с парите все едно са наши и даваме на Бога няколкото останали лева, или когато използваме цялата седмица за собствените си задачи и забавления, но дори и неделя отделяме за себе си и семейството си. Даваме на Бога остатъците тогава, когато имаме време за всеки вариант на социална медия, но рядко имаме възможност да слушаме Божия глас, когато поставяме на първо място почивката, забавленията, хобито или спорта, но не осигуряваме достатъчно време за душата си. В днешния зает и шумен свят думите на Исус са от първостепенно значение: „Търсете първо Божието царство…“ (Матей 6:33). Баща ми беше прав: „Първите неща трябва да се поставят на първо място!“

Любовта не може да устои ако даваме само това, което е останало. Брака няма да процъфтява. Децата няма да процъфтяват. Приятелствата няма да растат. Плановете за спестяване няма да успеят. Кариерата няма да напредва. Християните няма да процъфтяват. Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб. Да бъдеш сериозен относно своя духовен живот и този на другите има лична цена, която трябва да бъде платена с радост.

Молитвата ми за теб днес е: поставяй Бога на първо място във всичко, по всеки начин, всеки ден.

Изобилие

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело“ (1 Коринтяни 15:58)

„За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си“

ИзобилиеБог ясно показва, че желае да сме богато изпълнени с Него и с всяка благодат. Божията воля е да се наслаждаваме на живот, който процъфтява по всеки добър начин. Той не иска да живеем само с това, което едва задоволява нуждите ни и в никакъв случай не иска да сме лишени от нещо. Изобилие – помисли си за това. Има хора, които са пълни единствено с мисли за себе си, но има и други, които са пълни с живот и изпълват живота. Искал ли си да приличаш на тях? Можеш да го направиш.

„И както сте богати с всякакви дарове – с вяра, със слово, с познание, със загриженост за всичко, с любовта, която научихте от нас“ (2 Коринтяни 8:6, 7). Можеш да позволиш на бедите в живота да ограбят надеждите и мечтите ти. Можеш да се примиряваш с все по-непълноценен живот с всяка следваща година, не този, който искаш и не този, от който се нуждаеш. Съмнението ти нашепва лъжата, че само приемаш реалността. Но дали е така? Прегърни възможностите, а не някаква лъжлива реалност, която Бог никога не е желал. Имай изобилна надежда (Римляни 15:13).

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Обичам Бога, който прави това възможно. „Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20).

Изобилният живот може да бъде намерен само по един начин – чрез лични взаимоотношения с Исус Христос. Това е най-важно, но е само началото. Изобилният живот изисква да си целенасочен – да имаш добър пример, да даваш най-доброто от себе си и дори повече.

Добрият пример е важен, за да те вдъхнови и да ти даде увереност: „Помнете водачите си, които ви учеха на Божието послание – размислете как живяха и как умряха, и бъдете като тях във вярата“ (Евреи 13:7). Насочи погледа си към богоугодни примери, защото ще подражаваш на хората, на които се възхищаваш (Евреи 12:2).

Важно е да даваш най-доброто от себе си винаги. Изобилният живот не е достъпен за тези, които са небрежни или не желаят да платят нужната цена. „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа“ (Колосяни 3:23).

Нужно е да дадеш и малко повече – повече усилия, повече време. Изобилният живот не се достига лесно или бързо (Матей 19:29). Баща ми поучаваше и вярваше, че „си струва да работиш за всяко нещо, което си струва да притежаваш“. Погледни в далечината – животът не се мери в секунди или минути, дори не в часове. Животът се мери в години и етапи.

Дори не си помисляй да даваш само най-необходимото. Това няма да те отведе никъде. „Живееш с това, което получаваш, но градиш живота си с това, което даваш“ (Уинстън Чърчил). За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си.

„Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост. А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Молитвата ми за теб днес е: преживей пълнотата на всичко, което дава Бог.

снимка: Интернет

Икономическата несигурност

„Защото се научих да съм доволен, в каквото и състояние да се намеря“ (Филипяни 4:11)

Не правителството е решение на икономическата несигурност, а Бог.

Икономическата кризаОбикновено икономическата несигурност има ръководна роля в живота и днешното време не прави изключение. Що се отнася до финансите, ежедневната преса е изпълнена повече с лоши, отколкото с добри новини, независимо дали на глобално, национално или локално ниво. Всеки предлага различно решение и нито едно решение не изглежда ефективно. Докато политическите партии се оправдават, заядливо обвинявайки се едни други, икономическите проблеми упорито нарастват, ставайки все по-грозни и лични. В крайна сметка последиците и страданията се поемат от отделните семейства. Безработицата не е проценти, а хора. Нашата нация, както много други, е изправена пред икономически предизвикателства, много по-големи от това, което вземането назаем и харченето могат да разрешат (Притчи 22:7). В национален мащаб това не е първата криза, нито пък най-лошата.

Мисля, че индивидуалната област е мястото, откъдето трябва да започнем. Много по-добро от националната или международната област. Първо бих искал да ви наведа на мисълта, че не правителството е проблемът, а ти и аз – нашите несекващи желания, неутолим апетит за повече, чувството, че имаме право на нещо и нереалистичното очакване, че всичко това ще бъде за сметка на някой друг. Причините за сегашната икономическа криза са първо морални и духовни, а след това икономически. Като граждани, ние сме позволили на правителството да налага несправедливи данъци, да харчи неразумно, да взема безразборни заеми и да ползва привилегии за сметка на обществото. Но, всъщност, ние сме правителството, чрез това, че надлежно сме избрали и назначили лидери. В заключителните думи на своето Гетисбъргско обръщение, Ейбрахам Линкълн се заклева: „Правителството на народа, чрез народа и за народа, няма никога да изчезне от лицето на земята“, 1863 г. На, чрез и за народа все още е водещият принцип при управлението на всяко едно правителство.

Въпреки това, не правителството е решението, а Бог. Разрешаването на проблема за личната икономическа несигурност започва от самия индивид. Съветът на Библията е този: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:6-9).

Никой в днешното, все по-светско, материалистично общество, не може да избегне финансовото безпокойство и да бъде естествено удовлетворен. Несекващите реклами, неустоимото пазаруване неуловимо рушат удовлетвореността. Но има добри вести. Също като Павел и ти можеш да кажеш: „Защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност“ (Филипяни 4:11, 12).

Принципите за управление на парите, на които баща ми ме научи, бяха прости и практични: „Работи здраво. Помни – Бог е твоят Източник. Първо давай десятък. Никога не харчи всичко, което си спечелил. Спести малко. Харчи разумно“. Това е Библейската икономика – мъдро наставничество и правилно управление на парите (Евреи 13:5, 2 Коринтяни 9:6). Десятъка, даването и щедростта са нещата, които Бог почита и възнаграждава (Малахия 3:10-12, Лука 6:38, Деяния на апостолите 20:33-35). Бъди уверен в тази истина: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19).

Молитвата ми за теб днес е: познавай Божието снабдяване и благословение във всичко.

снимка: Интернет

Да живеем отговорно

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48)

„Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите“

Защо нашата природа е такава, че винаги се чувстваме дискомфортно, когато трябва да сме отговорни за нещо? Изглежда предпочитаме да отговаряме само пред себе си. Но в живота не е така. Дадено ни е много – добрина, приятелство, отворени врати, препоръки, помощ, облагата от опита и знанието на другите, ресурси, способности и възможности. Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите. По един или друг начин всеки дар носи отговорността да сме признателни с искрена благодарност, а също така и отговорността да управляваме това, което сме получили. „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен“ (1 Коринтяни 4:2).

Исус е заявил тази истина просто и ясно: „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48). Ти може да си изкушен да приемаш всичко за даденост, без да осъзнаваш невероятната щедрост, която ти е оказана, или без да разпознаваш своята отговорност за мъдро настойничество и щедро споделяне. Исус го е казал ясно. Отговорността е тясно свързана с това, което ти е дадено. Ти си отговорен пред Бог и другите за това, което си получил. Бъди честен с личните си притежания.

Да живееш отговорно означава да живееш с благодарност спрямо хората, които са били великодушни към теб. Като дете ме бяха научили, че един подарък не е наистина мой, докато не изразя искрената си благодарност към дарителя. Истинска благодарност се прави чрез публично признание. Ти не избираш на кого или за какво най-напред да благодариш, както и не избираш с кой подарък, или с кой дарител да започнеш най-напред. За всичко, което имаш, със сигурност трябва най-напред да си отговорен пред Бог, защото Той е твоя истински Източник. Но също така, макар и в по-малка степен, трябва да си отговорен и към тези, чрез които Бог е избрал да те благослови и да използваш тяхната щедрост по начин, който би изразил уважение, както към дарителя, така и към техния дар. Животът на съпругата ми и мен, както и нашето семейство и служение, са богати поради ръцете и сърцата на тези, които ни даряват.

Да живееш отговорно означава да се разпореждаш щедро с това, което ти е дадено. Божиите благословения и снабдяване трябва да служат, както за това да се радваш на живота, така и за подпомагане на другите: „Даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:8). По-добре е да си канал за благословение, отколкото контейнер, трупащ все повече и повече за себе си. Бог ще благослови това, което имаш, когато благослови това, което даваш.

Исус каза: „А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:20, 21). Как се справяш с това? Мисля, че ще постигнеш най-добре всичко това, когато предадеш себе си и всичко, което имаш на Бог – за Негова полза, цел и ръководство. Най-просто казано – ти си благословен, за да бъдеш благословение и си получил, за да даваш. Аз абсолютно сериозно знам, че има ден за личен отчет пред Бога. „И така всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, 1 Коринтяни 3:10-17).

Молитвата ми за теб днес е: приеми с готовност радостта да живееш щедро и с благодарност.

снимка: Интернет

Най-доброто

„…там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща“ (Езекиил 20:40)

„Ако посветим на Бога най-доброто, което имаме – дори и най-обикновените неща стават святи“

Най-освобождаващото решение, което можем да вземем в живота си е да даваме винаги най-доброто – първо на Бога, после и на другите. Този принцип противоречи на интуицията ни и е неестествен за нас. Егоцентричността подтиква всеки човек да запази първото и най-доброто за себе си, чак тогава да даде от останалото на Бога и на другите. Това, което е на второ място, никога не е достатъчно добро признание от страна на човек, чийто живот е посветен на Бога и е благодарен за Неговата доброта и благословения.

Библията учи, че принципът на първите плодове е категорична заповед, а не просто въпрос на избор. „…там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща… за да почива благословение на домовете ви“ (Езекиил 20:40, 44:30). Първите плодове бяха не само откъснатите първо – Бог иска това, което е най-ценно и най-добро. Животът никога няма да върви както трябва, докато не решиш да поставиш Бог на първо място и да Му даваш най-доброто от себе си. Без значение колко е добро това, което е на второ място, никога няма да е достатъчно.

Бог знае какво трябва да научиш – постави Бога на първо място в живота си и ще започнеш да преживяваш най-доброто, което Той има за теб. „Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино“ (Притчи 3:9, 10). Казано просто – ще имаш достатъчно в момента, както и достатъчно запаси (житниците), удовлетворение (линовете с вино) за в бъдеще. Ако посветим на Бога най-доброто, което имаме – дори и най-обикновените неща стават святи.

Ако не даваме на Бога първите плодове или задържаме от Него най-доброто, то Той не е на първо място в сърцата ни и не е център на живота ни. Ако предствяме времето си първо на Бога, ще имаме достатъчно време и за нещата, които искаме или трябва да направим. Способностите, които с радост предлагаме в служба на Бога и другите, ще донесат наградата, която е било предвидено да носят. Дните, които започваме с Бога са по-продуктивни от обикновено. Решенията, за които сме търсили насока от Бога, са по-мъдри от тези, взети без съвета Му. Животът ти може да бъде точно такъв, какъвто Бог го е планирал. Поставяй Бог на първо място във всичко, което правиш и за всичко, което имаш. Ето каква беше тайната в живота на Исус: „Аз върша винаги онова, което Му е угодно (на Отец)“ (Йоан 8:29).

Представи си радостта в края на деня, когато знаеш, че наистина си доставил удоволствие на своя Баща. Няма ли това да е най-прекрасният ти ден и най-голямото удовлетворение? Възможно ли е? Разбира се! „А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овцете – нашия Господ Исус (Христос), нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Исуса; на Него да бъде слава във вечни векове! Амин“ (Евреи 13:20, 21). Само Бог може да направи този начин на живот възможен, когато Го поставим на първо място във всичко.

Молитвата ми за теб днес е: винаги давай на Бога най-доброто, което имаш.

снимка: Интернет