Posts Tagged ‘дисциплина’

Духовни практики

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3)

„За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение

Духовни практикиДните могат да бъдат натоварени и шумни, оставяйки ни превъзбудени и уморени. Сякаш всичко се случва на бързи обороти и всеки препуска. Доста често спешното измества важното. Забързаната крачка на нашия живот и шума на обкръжението ни правят основните неща за нашето добруване да изглеждат не толкова важни. Още по-трагично е, че може да загубиш част от себе си някъде сред този шум и заетост. Несекващата активност води до объркана идентичност. Убедеността в духовната идентичност осигурява сигурност относно целта, яснота по отношение на посоката и ясно осъзнаване на това, че Бог ти е дал достатъчно дарби и способности. Толкова много зависи от истински трезвата преценка за дадената ти от Бог идентичност. За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение. Ние толкова приличаме на учениците на Исус – често заети и уморени. Той ги приканваше: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко“ (Марк 6:31). Времето насаме с Бог ти дава да преоткриеш своята идентичност в Христос.

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3) В своите послания Павел пише обстойно за твоя живот в Христос (Ефесяни 2:6, 7).

Ще ти предложа някои духовни дисциплини, които засилват духовната идентичност.

  • Практикувай тишина и усамотение. Практикувай да бъдеш тих и изпълнен с удовлетворение в Божието присъствие (Псалм 1:1-3). „Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен“ (Псалм 131:2). Нека времето с Божието слово бъде твой приоритет. Еднакво важни са както редовното практикуване, така и продължителността на времето. „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато с пълна мъдрост“ (Колосяни 3:16, 17).
  • Практикувай молитва с благодарност. Когато предаваш сърцето си с благодарност на Бог, ти се свързваш с Него. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Постанови хвалението и поклонението като стил на твоя живот. Давай израз на радостното преклонение в сърцето си (Псалм 100).
  • Направи свой приоритет градивните взаимоотношения. Ти си създаден да живееш в общност (Деяния на апостолите 2:46, 47). Там е мястото, където израстваш и служиш най-добре. „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг“ (Евреи 10:25).
  • Практикувай съботна почивка в Христос. Бог е създал живота като е постановил ритъм труд – почивка. „И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея“ (Евреи 4:1). Съботният принцип обединява в себе си целостта на живота ни пред Бога, пребъдването ни в Христос, увереността в това, че Той е завършил Своята работа на кръстта и празнуването на нашата идентичност в Христос (Матей 11:28-30).

Молитвата ми за теб днес е: идентичността ти да е основана и изграждана в Исус Христос.

Advertisements

Дисциплина от Духа

„Дисциплината от Бога е винаги добра за нас“ (по Евреи 12:11)

„Липсата на дисциплина води до липса на постижения“

Дисциплина от ДухаВсе още имам много да уча, но съм благодарен за дисциплината, получена от родителите ми, учителите, житейските събития и Божието слово (2 Тимотей 4:16, 17). Няма успех без значителна дисциплина. Липсата на дисциплина води до липса на постижения. Това важи в образованието, брака, семейството, работата, финансите и духовния живот.
Дисциплината е начин на живот за ученика. Исус осъзнаваше строгата нужда от дисциплина, необходима на Неговите ученици. Той каза: „Който не носи кръста си и не Ме следва, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:27). За да бъдеш последовател на Исус, трябва да решиш дали имаш желанието и дисциплината да полагаш продължителните усилия, необходими за успех. Ако искаш всичко, което Бог има за теб, трябва да се научиш да оценяваш и посрещаш с желание Неговата любяща дисциплина, която те преобразява в Неговия образ (Римляни 8:28, 29).

Думата „дисциплина“ кара ли те да мислиш за грубост и несправедливо отношение? Мъмренето и грубото възмездие са наказание, а не дисциплина. Наказанието се налага за минало поведение, дисциплината е загрижена за бъдещото. Божествената дисциплина е акт на любящо поправление. Целта й е не да даде болезнено последствие за минали грешки, а се прилага като корекция, с цел да предотврати и да подготви за бъдещето. Дисциплината се упражнява в контекста на взаимоотношението (Римляни 14:4). В контекста на Библията дисциплината описва целия спектър на бащините напътствия и поправление към сина. Напътствията, отделени от поправлението, са недостатъчни. Само дисциплината може да освободи човешката душа да полети.

Библията ни учи на подходящия, богоугоден отговор: „Не гледай лекомислено на възпитанието от Господа. Не се отчайвай, когато Той те изобличава“ (Евреи 12:5). Библията ни показва истинската същност на Божествената дисциплина: „Господ възпитава онези, които обича и наказва всеки, когото приема за свой син. Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава? Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като Него“ (Евреи 12:6-10).

Библията предвижда какъв ще е нашия пръв и естествен отговор на дисциплината, обещава ни ползите от нея и поощрява непрестанното покорство, необходимо за максимален резултат. „Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно“ (Евреи 12:11). Приеми дисциплината от Бога като израз на Неговата любов.

Дългосрочната цел на дисциплината от Бога е да развие в характера ни самодисциплина, но дори най-големите ни усилия винаги ще се провалят, ако не разчитаме на Бога. „А плодът на Духа е любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, тактичност, самовъздържание. Срещу такива неща няма закон. Тези, които принадлежат на Христос Исус, са разпънали грешната си природа с нейните страсти и желания. Тъй като Духът е източникът на нашия нов живот, нека следваме Него“ (Галатяни 5:22-25).

Молитвата ми за теб днес е: посрещай с желание дисциплината от живота и от Духа.

Думите

„Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Теб, Господи, канара моя и избавителю мой“ (Псалм 19:14)

„Твоите думи създават твоя свят – за добро или лошо“

Думите изглеждат толкова малки, когато ги изговаряме – те звучат само за миг, но въздействието в сърцата ни може да продължи цял живот.

„Благите думи са малки и лесни за изговаряне, но тяхното ехо е наистина безкрайно“ (Josh Billings). За добро или лошо, твоите думи създават твоя свят и формират света на другите около теб. Разговорът е първото и най-важно взаимодействие между личностите, средството, чрез което предаваш мисли, чувства, представяш своите разбирания и изразяваш удоволствие или неодобрение. Наскоро прочетох тази толкова подходяща за нашите разсъждения мисъл: „Истинското изкуство на разговора не се състои само в това да се каже точното нещо на точното място, но да се премълчи грешното нещо в момента, когато е силно изкушението да бъде казано“ (Dorothy Nevill, 1826-1913) Мисля, че второто е много по-важно и по-трудно за постигане. Някои от нас просто имат твърде много моменти на изкушение, когато трябва да устоят (Еклесиаст 5:2).

В твоите думи са и великата сила, която може да излекува едно разбито сърце и ужасяващия потенциал да се разруши един живот. Соломан е разбирал това много добре, когато е написал: „Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа… Смърт и живот има в силата на езика“ (Притчи 15:4; 18:21).

На малкото дете са му нужни две години да се научи да говори, но след това е необходим целия останал живот, за да се научи да подбира и контролира думите. Не е трудно да разбереш тази проста истина.

Библията разпознава широкоразпространения проблем на неуправляемия език: „Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло… А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло“ (Яков 3:2-12). Това, което се казва лесно, може да стане трудно да се прости и не винаги възможно да се поправи. Небрежните думи обикновено запълват вакуума, когато няма какво смислено да кажем (Матей 12:35, 36).

Нека думите ни бъдат винаги любезни и мили, изпълнени с любов и щедрост, истинни и заслужаващи доверие, повдигащи духа и назидателни, нека да лекуват, а не да нараняват (Колосяни 4:6).

„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота… Действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос… Изграждайки другите според техните нужди, за да бъде от полза на тези, които слушат“ (Ефесяни 4:13-19; 29, 30). Не е важно само какво говориш, но и защо – за да благославяш другите, да им принасяш полза, за слава и чест на Христос. „Дечица, нека да не обичаме само с думи, нито с език, но с дело и в действителност“ (1 Йоан 3:18). Затова „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред теб, Господи, канара моя и избавителю мой“ (Псалм 19:14). Преди да говориш внимателно помисли дали твоите думи отговарят на изискването на Бог – „да бъдат угодни пред Теб, о, Господи“.

Молитвата ми за теб днес е: нека думите ти отразяват Този, Който е живото Слово.

снимка: Интернет

Жизнено важни въпроси

„Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:21)

„Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение“

Възможно е да си мъдър и внимателен за много неща и по много начини, и въпреки всичко да проявяваш глупост там, където е най-важно. Човек може да е успешен в работата, но да се провали в дома си, може да е усърден и трудолюбив, но да е безотговорен към спечеленото. Човек може да познава повърхностно много хора, но нито един да не познава наистина. Познанствата са повърхностния заместител на взаимоотношенията.

Животът ти се обуславя както от случаите, в които си постъпвал неразумно, така и от тези, в които си постъпвал разумно – смисълът на живота е да обръщаш внимание на нещата, които наистина си струват. Какъв е смисълът един студент да посещава лекции и никога да не си прави труда да учи? Защо трябва да създаваш семейство, без да си готов да инвестираш себе си в него? Защо да работиш неуморно, напредвайки в службата, ако харчиш безотговорно? Струва ли си?

Всеки натрупва непоследователности, които отслабват усилията му. Хора, които не успяват да разпознаят тези непоследователностти, прахосват времето си и в много случаи дори живота си. Това е сериозна грешка. Исус задаваше много въпроси, не защото не знаеше отговорите. Той задаваше тези жизненоважни въпроси, защото искаше хората да знаят отговорите, които имат значение за вечността. Ето най-задълбоченият въпрос, на който трябва да отговориш, доброволно или по принуда: „Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ (Марк 8:36, 37). Твърде много хора се провалят точно в това нещо, което най-малко могат да пренебрегнат. Задавал ли си на себе си този въпрос? А отговарял ли си?

Благополучието на вечната ти душа зависи от твоя личен и честен отговор. Исус разказа историята на един много богат и преуспял човек със следното обобщение: „…защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15-23). Историята на този човек разказва за много часове на упорит труд, в края на който той се наслаждава на постигнатия успех, „защото нивите му родиха много плод“. Бъдещето му беше добре планирано и той гледаше напред в очакване на още по-големи успехи и забавления: „Ще построя по-големи житници и там ще събера всичкото си зърно и благата си“. Фокусът на неговите действия е „успокой се, яж, пий и се весели“. Планът му е удоволствие. Направи ли нещо без да го е обмислил достатъчно? Той не мислеше така, но всъщност беше пренебрегнал добруването на своята душа. Той планираше за живота, но пропусна да вземе под внимание вечността. Той се погрижи добре за себе си, но зле за душата си. Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение. Прочети думите на Исус внимателно и мисли над тях: „А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:20, 21).

Колкото и мъдър да си при решаване на проблемите в ежедневния живот, не трябва да пренебрегваш безсмъртната си душа. „Богатей в Бога!“ Струва ли си? Да, струва си! В сравнение с това, всичко останало е без значение. Бог не се скъпи и не задържа от теб най-добрите неща, които живота ти предлага, но Неговата главна грижа е твоята душа – тя трябва да бъде и твоя главна грижа. „Вълюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 2). Глупаво е да нямаш благоденстваща душа. Искаш ли да се увериш в това сега? „Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:8-10).

Молитвата ми за теб днес е: да имаш божествени приоритети с вечна перспектива.

снимка: Интернет

Тревоги

„Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор“ (Псалм 4:1)

„Животът не е честен, но Бог е праведен. Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна“

„Животът не е честен!“ Често съм чувал тези думи от хора, търсещи съвета ми. Никой не е обещавал подобно нещо. А когато животът не е честен и нещата не се развиват според плановете и надеждите ти, той няма да е никак лесен. Всеки предпочита да му е лесно и комфортно – без проблеми, тревоги, трудности. Но тогава няма да има нито израстване, нито вяра. Тревогите си имат и положителна страна – учат ни, че Божията благодат е достатъчна.

Андре Крауч написа следното: „Ако никога нямам проблеми, как бих разбрал, че Бог може да ги разреши. Никога нямаше да зная какво може да направи вярата в Бога. Но минавайки през тези неща, аз се научих да се доверявам на Исус, да се доверявам на Бога, да уповавам на Неговото Слово“. Научаването на тези неща води до разширяване на пределите ни. Този тип знание не идва от това, което другите ни казват. То е лично и идва от нашите собствени преживявания с Бога.

Понякога тревогите ни идват от наши или чужди решения, които са обърнали събитията в посока, която Бог не би избрал за нас. Понякога разни неща просто се случват и тревогите са причинени от падналия свят, в който живеем. Нещата не винаги се случват така, както Бог ги е планирал или би желал.

В такива моменти в сърцето ти може да изникне въпросът „Къде е Бог?“. Какво може да направи Той и какво ще направи? В Псалмите често се говори за тревогите ни по един много откровен начин. Всеки път, когато Давид минаваше през трудности, той също така откриваше Бога. Бог беше там и Неговата любов, благодат, сила и цел не бяха станали по-малки.

Думата, която се превежда като тревоги в Новия завет, на гръцки означава натиск, липса на пространство. В наши дни наричаме това стрес – всички тези неща, които ни притискат и ни карат да се чувстваме некомфортно. Тревогата е това, което чувстваме, когато напрежението стане твърде голямо, за да го понесем, когато събитията в живота ни ограничават, докато не се обърнем към Бога. Защо ни отнема толкова време да погледнем към Единствения, който винаги има достатъчно благодат и сила?

Дали има моменти, в които Бог не ни избавя бързо от притесненията ни, а позволява на обстоятелствата да стават все по-неудобни и ограничаващи, докато не погледнем към Него и не Го чуем, докато не прегърнем и не се покорим на Неговата воля, която е добра за нас? „…за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1). Псалмистът вика към Бога: Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми. Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор. Смили се за мене и послушай молитвата ми“ (Псалм 4:1).

Бъди уверен дори, когато минаваш през трудни моменти и обстоятелства. Бог може да даде простор в утеснението ти – може да разшири видението, вярата, разбирането, мира ти. Благодатта Му може да те освободи, да ти даде достатъчно място, за да дишаш спокойно и да вярваш отново. Неговата сила може да отблъсне обстоятелствата, които те притискат силно, да ти даде място да се възстановиш и да премислиш. Давид откри, че пътя към този простор беше: „Когато викам…“ Често се случва да чакаме Бога, докато в същото време Той ни чака да извикаме към Него. Същата тази врата към простора те чака и ти казва „Добре дошъл!“

Животът не е честен, но Бог е праведен и справедлив. „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда“ (Битие 18:25)? Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна. „Моята благодат е достатъчна за теб“ (2 Коринтяни 12:9).

Молитвата ми за теб днес е: викай към Бога в тревогата си.

снимка: Интернет

За аплодисментите на Един

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата” (1 Царе 2:3)

„За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие“

Като млад пастир прочетох една история, която много дълбоко повлия начина, по който исках да живея живота си и да служа. Ставаше дума за един млад музикант, приет за ученик на най-известния концертиращ пианист за времето си. След години на подготовка и дисциплина, младият пианист изнесъл концерт в Карнеги Хол в Ню Йорк – най-престижната сцена в Америка от 1891 г. насам. След всяко изпълнение аплодисментите ставали все по-силни и изпълвали залата, но той почти не спирал, за да ги приеме. Просто се потапял в следващото произведение. Макар и незабелязано за повечето хора, той гледал към ъгала на един отдалечен балкон и всеки път свирел с все по-голямо майсторство. След най-доброто си изпълнение се изправил, за да приеме с благодарност аплодисметите на публиката, която била на крака. Накрая видял и своя известен учител, който ентусиазирано давал тон на буйните аплодисменти. Знанието, че е удовлетворил учителя, на когото дължал целия си успех, му било достатъчно и в този момент, и до края на живота!

Тази история поставя въпрос към всеки от нас: „Кого се опитваш да удовлетвориш с живота си“? Някои хора живеят, за да угаждат на другите. Други изглежда са доволни, само ако угаждат на себе си. Моето предложение е ти да решиш да живееш живота си така, че да угодиш преди всичко на Бога. Благодарен съм за признанието и оценката на другите, но искам да живея живота си за аплодисментите само на Един – на Господ Исус Христос. В края на живота ти, Неговите думи: „Добре свършена работа“, ще бъдат по-скъпи от всяко друго одобрение. Библията казва: „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа… Служете на Христос, истинския ви Господар“ (Колосяни 3:23, 24, прочети 1 Солунци 2:3-6).

Има моменти, в които не знаем какво има в сърцата ни, дори да мислим обратното. Еремия пита: „Сърцето… кой може да го познае“ (Еремия 17:9). Понякога хората вършат добри дела, но имат неправилни мотиви и постъпката не ги оправдава. Друг път ще направят правилните неща с погрешни мотиви и ще бъдат изненадани, че нещата не вървят добре.

Фарисеите постъпваха по втория начин. Те обожаваха неправилната публика. Всичко, което правеха беше, за да получат публична похвала, а не защото бяха посветени на доброто. Те вършеха прекрасни, религиозни дела – молеха се, постеха, даваха щедро – но Исус забеляза, че те го правеха, за да получат признание от хората, за да бъдат видени, наградени и почитани. Тези хора бяха заети да вършат правилното, но с погрешни мотиви (Матей 6:1-8, 16-18). Исус оценяше действията им, като одобряваше постъпките, но осъждаше мотивите им. Не бъди фарисей (Псалм 139:23, 24).

За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие. От историята за помазването на цар на Юда от Самуил можем да разберем нещо важно за Бога: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Не можем да впечатлим Бога с изкуствени неща. Той цени същността и истинските неща.

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата… Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му“ (1 Царе 2:3, Еремия 17:10). Бог винаги гледа сърцето. Той знае истинските ти мотиви, дори и да не ги осъзнаваш. Чистотата пред Него ни носи радост.

Молитвата ми за теб днес е: да ходиш с чисто и отворено сърце пред Бога.

снимка: Интернет

Намали теглото

„Да оставим всеки товар, който ни забавя“ (по Евреи 12:1)

„Снизхождението към слабостите е враг на духовното ни здраве и добруване“

Всеки иска да свали няколко килогарама от теглото си – това мода ли е? Допълнителното тегло усложнява живота, изисква повече усилия и е нездравословно. Имаш избор – или да направиш нещо, колкото и да е трудно, или да продължиш по същия начин.

В същото време много хора са снизходителни или пренебрегват различните видове допълнително тегло, което се отразява негативно на живота им. Емоционално тегло – чувства, които замъгляват преценката. Мисловно тегло – безпокойство и мисли, които са нездравословни или греховни. Тегло от взаимоотношения – себично поведение, което вреди на семейства и приятелства, духовно тегло, което изморява и подтиска душата. За да си в по-добра форма – в тяло, душа и дух, е необходимо да се подложиш на сериозен режим (1 Солунци 5:14-24).

Позабавил ли се е духовният ти живот или може би изцяло е спрял? Ето от къде можеш да започнеш: „Оставете всеки товар, който ви забавя, особено греха, който лесно спъва напредъка и тичайте с постоянство на пистата, на която Бог ви е поставил“. Като че ли хората поставят голямо ударение върху греха, който ни спъва, но не обръщат внимание на теглото, което забавя напредъка ни или изцяло го спира. Забележете, че образът, който Писанието използва, е на маратона – не спринт, а бягане на дълго разстояние. Този вид състезание изисква упоритост и издържливост. Снизхождението към слабостите е враг на духовното ни здраве и добруване.

Представете си, че се опитвате да пробягате даденото разстояние, облечени с дълго, тежко, вълнено палто. Не е лесно! Имаш ли тревоги и грижи? „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“(1 Петрово 5:7). „Елате при Мене, всички вие, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28-30). Ето това е програма за отслабване, която върши чудеса.

Имаш ли обезпокоителни мисли, които са извън контрол? „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5).

Ето съветът на апостол Павел: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите“ (1 Коринтяни 9:24-27). Моята снаха Ейми е добър състезател. Тя тича, за да спечели, а не просто за удоволствие. Няма капка състрадание към теготите и товарите на своите опоненти. Тя тича, за да победи.

Успешният и победоносен християнски живот изисква стриктен режим на подготовка, издържливост, поддържане във форма, дисциплина, постоянство, смелост, увереност. „А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай (тренирай) себе си в благочестие. Защото телесното обучение (тренировка) е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:7, 8). Не можеш да спечелиш, докато носиш ненужно тегло (1 Петрово 1:3-11).

Молитвата ми за теб днес е: бъди във форма и спечели най-важното състезание.

снимка: Интернет