Posts Tagged ‘дисциплина’

Духовна дисциплина

„А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко“ (1 Коринтяни 9:25)

„Към каквото и да се стремиш, най-съществена за успеха е самодисциплината“

Апостол Павел използва спортните състезания като метафора за християнския живот. Според мен той е бил спортен запалянко. Ето какво се опитва да каже той – за да успееш, ще трябва да платиш лична цена, която нарушава удобството ти. За да станеш такъв, какъвто не си или да постигнеш това, което никога не си постигал, ще трябва да се посветиш много повече, отколкото до сега.

Един автор на много популярни книги за успеха в личен и финансов план, бил запитан, кой е най-важният принцип за успеха. След 4 написани книги, 50 години проучване по темата и 1000 формулирани принципа за успех, той казал: „Прави необходимото, тогава, когато трябва да го направиш, независимо от това дали ти харесва или не“. Много малко от нас биха приели това като начин на живот, нали?

Образованието, шанса и таланта имат своята роля, но те са само началото. Това, което отличава изключителните от посредствените хора, е нещо толкова елементарно, но трудно постижимо, като дисциплината – да правиш необходимите неща по най-добрия начин, дори когато нямаш желание за това. „Видял ли си човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора“ (Притчи 22:29).

Ще имаш нужда от „треньори, инструктори и почитатели“, всички се нуждаем от тях, но твоят успех се определя най-вече от собственото ти желание и дисциплина. Към каквото и да се стремиш – образование, спортни състезания, бизнес, брак, семейство, взаимоотношения, финанси, а особено в твоя духовен живот и израстване – най-съществена за успеха е самодисциплината.

Предупреждавам те – не винаги ще ти се иска да правиш „необходимото, тогава, когато трябва да го направиш“, но трябва да останеш усърден и непреклонен. „Дисциплината не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез нея. Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колена и направете за краката си прави пътища…“ (Евреи 12:11-13). Първо идва трудната част, а „мирния плод на правдата“ е наградата. И между тях стои твоята дисциплина, която определя колко големи ще бъдат наградата и удовлетворението ти.

Този принцип е валиден за семейния живот, финансовия успех, физическата подготовка и дори още повече за духовната подготовка. Християнският живот не е лесен и не е подходящ за мързеливите и непосветените. Исус каза: „Ако иска някой да дойде след Мен (да бъде Мой последовател), нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23).

Истинският духовен живот е за дисциплинираните последователи. Павел пише: „Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като, че бия въздуха; а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да остана неодобрен“ (1 Коринтяни 9:24-27). Духовна дисциплина изискват изучаването на Библията, молитвата, поста, общуването с други християни, отделянето на десятък, израстването ни като последователи на Христос. Какво място заемат тези неща във всекидневния ти живот?

Молитвата ми за теб днес е: развивай духовната си дисциплина, осъзнавайки ясно каква е целта.

снимка: Интернет

Можеш по-добре

„Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:39)

„Отмъщението никога не е толкова сладко, колкото очакваш“

Получавал ли си плесница? А как беше „обръщането на другата буза“? Вероятно не е било приятно преживяване. Не зная каква би била първата ми реакция в такава ситуация. Вероятно зависи от човека, който ме е зашлевил.

Има ли нещо по-срамно от звучен шамар пред хора? Желанието за „естествено отмъщение“ на тази „любезност“ е разбираемо, но Исус ни показа един по-добър и по-труден път – обърни другата буза, направи повече, отколкото се изисква, измини и втората миля. Това ли е първата ти мисъл в такава ситуация? Минава ли ти изобщо тази мисъл през главата? Толкова ли откъснат бе Исус от тези естествени чувства и емоции?

Задължен ли си да го правиш? Не, но не е ли по-добре да угаждаш на Бога, отколкото на себе си? Исус говореше на евреи, които според законите трябваше да се покоряват на римските окупатори (Матей 5:38-41). Можеха да правят минимума със съжаление или да изберат да се справят по-добре. Контекста на тези думи на Христос са изискванията на законите, съблюдаването на задълженията, изпълнението на тези изисквания. С Божията благодат можеш да избереш да се справяш по-добре. Кое според теб е по-успешно?

Като че ли въпросът касае как се справяме с обидата, а не как да се предпазим от нараняване. За да може човек да удари с дясната ръка по дясната буза не трябва да използва дланта си, а обратната страна. Това говори много повече за неуважение, отколкото за гняв и изпуснати нерви. Целта тук е обида, а не физическа болка – а обидите трудно се преглъщат спокойно.

Исус е нашият пример. „Понеже и Христос пострада за вас като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте. Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души“ (1 Петрово 2:19-25).

Имам някои наблюдения, които искам да отбележа относно реакциите. Да се ескалира напрежение във вече нервна ситуация не е полезно – никой не печели. Всички губят, когато това се случва. Старото „око за око“ или „шамар за шамар“ рядко вършат услуга някому (Римляни 12:17, 18). Най-доброто нещо, което можеш да направиш в такава ситуация е да си вземеш „емоционална почивка“ и да обмислиш по-добър и мъдър отговор. Чували ли сте поговорката: „Когато действаш прибързано, ще съжаляваш повече“. Ако не си вземеш „емоционална почивка“ преди да отговориш или посегнеш към някого, както ти се иска, по-късно ще прекараш доста време в съжаление (Евреи 12:14, 15). Отмъщението никога не е толкова сладко, колкото очакваш.

И накрая, изпитай сърцето си пред Бога и виж дали нечие крайно и неприемливо поведение не е провокирано от нещо, което си казал или направил. Ако причината е в теб – то ти си се лишил от правото на отговор. Ако причината не е в теб – имаш ли благодатта да се отнесеш по по-добър начин? Съвета на Исус е: „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто“ (Римляни 12:16, 17, 21). Можеш да се справиш по-добре. Животът е много по-добър, когато избереш да постъпваш така.

Молитвата ми за теб днес е: върши възможно най-доброто, а не минималното, което се изисква.

снимка: http://sxc.hu

Планирай предварително

„Доброто планиране и разсъдливостта… носят живот и уважение“ (Притчи 3:21,22 NLT)

Един практичен и реалистичен план е израз на вярата ни за това, което може да се случи.

Дори и най-добрите планове може да не успеят, но ако не планираш изобщо – със сигурност няма да успееш. Някой правилно е отбелязал: „Ако не си успял да планираш, несъзнателно си планирал да не успееш“.

Планирането ни подготвя за това, което може да се случи. Един практичен и реалистичен план е израз на вярата ни за това, което може да се случи. Ние не знаем бъдещето. Само Бог го знае. Тогава какво да правим? Да Го търсим: „Ако се нуждаеш от мъдростако искаш да знаеш какво Бог иска от теб – питай Го и Той с радост ще ти каже“ (Яков 1:5 NLT). Практичната мъдрост често е описвана като дадена от Бога възможност да видим ситуацията си от Божия гледна точка. Ето това вече е различна гледна точка!

Планирането започва с Бога. Помни, че бъдещето ти не е само твое: „И така, покорявайте се на Бога“ (Яков 4:7). И най-нищожния план на Бога е по-добър от най-брилянтната ти идея: „Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ — по-силна от хората“ (1 Коринтяни 1:25). Довери се на Бога и отдели време да търсиш това, което Бог иска от теб: „Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ насочва стъпките му“ (Притчи 16:9).

Планирането изяснява посоката и действията ни. Планирането ни помага да сме концентрирани, насочва усилията и ресурсите ни в постигането на целта. Без мъдър и точен план времето, усилията и ресурсите ще се хабят ненужно: „Защо хората губят времето си с празни планове?“ (Псалм 2:1 NLT).

Планирането най-добре насочва усилията. Покорството и верността ни помагат да изпълним Божията цел. Това не е начин да принудим Бог да изпълни нашите желания: „Не обърнахте внимание на Онзи, Който направи това и не погледнахте към Онзи, Който го е приготвил отдавна“ (Исаия 22:1).

Планирането приканва другите да помагат. Малко са нещата (ако въобще има такива), които човек може да постигне сам: „Намеренията се утвърждават чрез съветване, затова с мъдър съвет се води война“ (Притчи 20:18).

Планирането включва Божиите планове.Защото Аз зная плановете, които имам за вас, заявява Господ, планове на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Ето нещо, в което можем да сме убедени: „Плановете на Господа пребъдват до века, мислите на сърцето Му — от поколение в поколение… Господ ще извърши, което е потребно за мен“ (Псалом 33:11, 138:8).

Молитвата ми за теб днес е: „Бог да ти даде според желанието на сърцето ти и да изпълни всички твои намерения!“ (Псалом 20:4)

снимка: http://www.sxc.hu

Твоят личен треньор

Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви и няма да се отклони от него, дори когато остарее“ (Притчи 22:6)

„Предоставена ти е привилегията да имаш личен треньор, който да те поддържа във форма“

trainПомислете с мен. Ако Библията учи родителите да следват този съвет, не е ли съвсем нормално и нашия небесен Баща да го следва? Бог никога не може да бъде обвинен в отношение от типа: „Прави каквото ти казвам, а не това, което аз правя“.

През последните години особено се популяризира идеята за лични треньори като ударението е върху лични. Преди само най-богатите и известни хора можеха да си позволят такава луксозна услуга, за да бъдат винаги във форма. А днес почти всеки може да има личен треньор.

Личният треньор приспособява упражненията и тренировките така, че те да отговарят на нуждите на човека. Ясно е, че индивидуалното и целенасочено внимание на един професионалист в дадена област ефективно адресира нуждите на трениращия.

Обучавай се в благочестието, защото телесното обучение е полезно за малко, а благочестието е полезно за всичко, тъй като има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:7, 8). Никой не би оспорил нуждата от добро физическо състояние, но още по-важно и ценно е да бъдем в добро духовно състояние. Разликата между двете е, че едното е „за малко“, а другото „за сегашния и за бъдещия живот“.

Кой би отрекъл нуждата от духовна форма или от напътствие и помощ, за да е в добра духовна форма. Струва ми се, че не е толкова лесно, колкото звучи. „А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен“ (1 Коринтяни 9:25-27). Предоставена ти е привилегията да имаш личен треньор, който да те поддържа във форма.

Исус обеща точно това – личен треньор, за да може ленивата душа да бъде по-активна и отслабналия дух по-здрав и насочен към вечните, непреходни неща (1 Коринтяни 3:1-4). Учениците на Исус бяха учудени, когато Той им каза: „За вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя… А когато дойде Духът на истината, ще ви води в цялата истина“ (Йоан 16:7-14). Твоят личен треньор е Святия Дух. Исус смята, че Святия Дух е ключово важен за твоето добруване. Той знае как точно да те тренира, за да знаеш по кой път да вървиш. Довери му се, слушай Го, следвай Го. Ще се чувстваш много по-добре.

Твоят личен треньор не просто живее с теб – Той живее вътре в теб и постоянно те води в пътищата и волята на Бога. Пази те от опасностите, от реалните видими и невидими атаки. Поправя те, когато грешиш (което се случва често) и те пази от „греха, който лесно ни оплита“ (Евреи 12:1).

За да бъдеш във форма се иска дисциплина и работа. Не е лесно. Не става за ден или два. „Нито едно упражняване на дисциплина не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него“ (Евреи 12:11).

Молитвата ми за теб днес е: да пазиш сърцето си насочено към приоритетите на царството и вечните стойности.

снимка: Интернет.

Сподели

Упоритост и издържливост

„Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени“ (2 Коринтяни 4:8)

„Твоята дефиниция на проблема не трябва да определя очакването ти за крайния резултат“.

rockЖивота понякога е тежък и ни носи много трудности. Да очакваме нещо друго, означава да сме предразположени към шок и объркване, когато нещата не вървят по желания от нас начин. Отговорът със сигурност не е да живеем в очакване на проблеми или неприятности, които може да ни се случат. Това ще позволи на безпокойството да засенчи дори и безоблачните ни дни. Мислите ли, че това отношение ще направи ли живота ни по-добър? Ще ни помогне ли да избегнем неприятностите?

Отговорът на трудните моменти и обстоятелства е упоритостта и решимостта ни да не бъдем победени. В живота не винаги печелят тези, които са най-силни, най-бързи или най-умни. Тези, които успяват са тези, които не се отказват – като се борят срещу всяко обезсърчение, минават през всяка трудност, игнорират всяка прогноза за провал, не жалят усилия, не виждат проблема като нерешим и препятствието като непреодолимо. Упоритият човек вярва, че има път, дори когато всички други казват, че няма!

Ето как някой може да намери смелостта и благодатта да направи всичко това. Трябва да познава в сърцето си Онзи, Който е казал: „Аз съм пътят, и истината, и живота“ (Йоан 14:6). Исая пише за Господа: „Аз съм Господ, Който давам път в морето и пътека в буйните води“. Моисей и израилтяните откриха, че Бог е верен и прави път там, където няма път – и ти ще откриеш същото (Изход 14:13-31).

Целта да имаме безпроблемен живот е нереалистична и абсолютно непостижима. Твоята дефиниция на проблема не трябва да определя очакването ти за крайния резултат. Сложността на проблема не е най-важното. Само Бог знае и само времето ще покаже. Рано е да казваме какво ще стане преди Бог да е говорил. Нека да отместим погледа си от неприятностите и да гледаме Божието лице.

Нашият Бог е издигал затворник в чужда страна до престола, избавял е цял народ от тежко робство и ги е хранил в пустинята, повалял е исполини с овчарска прашка, избавял е благочестивия от устата на лъвове, предпазвал е от изгарящи пламъци, хранил е вдовици във време на глад, свръхестествено е отварял вратите на затвори, издигал е нископоставения и е свалял високопоставения… и възкреси Сина Си от смъртта. Той обещава всичко това на теб и мен. Негов специалитет са невъзможните задачи.

„Те с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове, угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски, жени приемаха мъртвите си възкресени“ (Евреи 11:29-40).

Каквато и да е твоята ситуация днес или утре, ти можеш да бъдеш от тези издръжливи хора – несломими и непобедими – изпълнени с твърдост и способност да не спират. „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние“ (2 Коринтяни 4:7-10). Аз искам да бъда от тези хора, а ти?

Молитвата ми за теб днес е: никога не се отказвай от Бог и от себе си – имай надежда винаги.

снимка: www.sxc.hu

Сподели