Posts Tagged ‘добродетел’

Морално съвършенство

„Затова като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел…“(2 Петрово 1:5)

„При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия“

Морално съвършенствоМоралът докосва всяка сфера на твоя живот – както личния, така и обществения, както твоите думи, така и твоите дела, показва кой си ти всъщност. Корените на личния морал са безценните качества на почтеността като образцов характер и скромно поведение – да бъдеш честен, щедър, неегоистичен, заслужаващ доверие, справедлив и други такива необикновени качества. За всеки последовател на Христос това не трябва да подлежи на дискусия (Ефесяни 5:3-6). Павел беше ясен: „Да различавате доброто от злото и да изберете доброто; да бъдете чисти и неопетнени в деня, когато Христос дойде; изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога“ (Филипяни 1:9-11). Моралното съвършенство е нормалния стандарт за Божието царство и Неговите поданици.

Има една област на моралното съвършенство, в която преобладаващото мнозинство не се съобразява с Божието слово, нито признава очевидните разрушения, които това незачитане причинява в много домове и човешки сърца. Библията е категорична: „Понеже това е Божията воля – вашето освещение; да се въздържате от блудство; и всеки от вас да се научи да владее тялото си, така че да живее по начин свят и почтен… Защото Бог ни призова да живеем свято, а не в нечистота. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас“ (1 Солунци 4:3-8). Това е една от тези части в Писанието, която някои не изпълняват, търсейки благовидна причина за това или пък просто я пропускат.

Има безскрупулни спекуланти, които поощряват стимулирането на сексуалния апетит, двусмислеността и експлоатацията. Бог не е срещу сексуалността, нито се страхува от твоята. Тя е Негово творение, не на Адам. Следователно, Бог знае най-добре как трябва да работи тя, така че да благославя и обогатява живота с дълбоко удоволствие, а не да носи болка; да свързва сърцата, а не лекомислено да ги разрушава. „А тялото не е за блудодеяние, но за Господа и Господ е за тялото… Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би извършил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога и вие не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (1 Коринтяни 6:13, 18-20). Словото ясно показва, че сексулното ангажиране преди връзките на брака или извън връзките на брака отслабва тъканта на взаимното посвещение и засилва възможността от бъдещи изневери, дори развод. Когато човек избере да освободи себе си от Божието намерение и модел за физическа интимност, той неизбежно търпи последиците. Когато пренебрегваме Божието Слово, ние пренебрегваме самия Него и така нараняваме сърцето Му, а възможностите за нашето бъдеще се ограничават.

Ето обобщението на нещата – в Своята любов Бог постановява, както ясните граници на моралната чистота, така и силни връзки за моралното съвършенство. „Чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлата от страстите поквара в света – точно затова, като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта – познание, на познанието – себеобуздание, на себеобузданието – търпение, на търпението – благочестие, на благочестието – братолюбие и на братолюбието – любов. Защото, ако тези добродетели се намират у вас и се умножават, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Защото онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове“ (2 Петрово 1:4-11).

Всеки и по всяко време може да се задоволи с нещо по-малко от съвършеното, във всяка област на живота, но това, разбира се, ще бъде за негова сметка. При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия. Да отдадем себе си и да включим друг в нещо по-различно от морално съвършенство, ще доведе до плащането на ужасна цена, която засяга, както сърцето физически, така и душата духовно (Галатяни 6:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: не пренебрегвай вечността заради мимолетни увлечения.

снимка: Интернет

Реклами

Благодатта да служиш

„Защото Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи“ (Марк 10:45)

„Можеш да се наречеш слуга тогава, когато не се обиждаш от това“

Благодатта да служишСещаш ли се за човек със сърце на слуга? Моята майка беше такъв човек. Наблюдавал съм как тя с радост упражнява тази практична духовна дарба през целия си живот. При някои хора служенето е дадена от Бога дарба, която е част от характера им. За повечето от нас служенето трябва да дойде като резултат от целенасочено развиване на богоугоден характер и осмислени действия. Исус е съвършеният ни пример.

Ние сме призовани да бъдем като Исус. Това със сигурност е много смущаваща цел, но ни е осигурена и помощ: „Знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). Но това ще бъде тогава, а ние трябва да служим сега. Бих описал това като процес, постепенна работа на Святия Дух, която продължава цял живот. Нито един от нас няма да бъде завършено произведение в този живот. Този процес не се случва по естествен път и не е бърз.

Има дни, в които да бъдеш дори малко повече като Исус, изглежда като огромна задача. Неговата цел е ясна: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Хората често имат доста странни идеи как би изглеждало това. Открил съм, че повечето духовни неща са значително по-практични и прости, отколкото се опитваме да ги направим. Когато хората правят духовното израстване мистично и сложно, те лесно намират оправдание и не поемат отговорност дори да започнат.

Ето как трябва да започнеш. Посвети се да намираш възможности да служиш на другите, както правеше Исус: „Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Исус не беше длъжен да служи, Той избра да служи (Филипяни 2:5-9). Служенето е семейна черта. Ти избираш да служиш. Ставаш повече като Исус, когато осъзнаваш, че като служиш доставяш удоволствие на Исус повече от всичко. Ето колко лесно е да Му угодиш!

„С любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Служенето изисква благодат, а всяка благодат започва с Бога.

Учениците бяха шокирани, когато Исус коленичи, за да измие краката им (Йоан 13:12-15). Такова нещо беше немислимо в културен план, противно на разбирането им за гордост и положение. Те имаха да учат много и това щеше да бъде труден урок за тях. Те искаха да заемат най-високите места в Неговото ново управление (Марк 10:35-41). Слугите на Бога са по-загрижени за другите, отколкото за себе си.

Исус обърна световната система с главата надолу, за да може в Неговото царство нещата да бъдат по правилния начин. Тези, които настояват да им се служи, са по-маловажни в Неговото царство. Исус каза, че тези със смирено и загрижено сърце, които изберат да завържат престилката на слугата около кръста си, които с радост се предадат да служат, са великите (Лука 22:24-27). Сърцето на слуга дава благородство. Тези, които служат, не са унижени – в Божиите очи те са издигнати.

Моят скъп приятел и духовен баща Кембъл мъдро казваше: „Алън, ако искаш да разбереш доколко добре се представяш като слуга, обърни внимание как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Това е добра и практична мярка за напредъка ти или липсата му. Голямата доза служене е полезна и се превръща в начин на живот, а не остава само случайно събитие. Когато се радваш да послужиш, изграждаш сърце на слуга и ставаш повече като Исус.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се на възможностите да послужиш на Бога и на другите.