Posts Tagged ‘доказателство’

Достатъчно свидетелство

„Авраам… се утвърди във вярата“ (Римляни 4:20)

„Едно основание за съмнение може да те отклони от многобройните основания за вяра“

Вярата е динамична, а не статична, винаги се променя и расте. Тя или се усилва, или отслабва. Кое от тези две неща ще се случи – зависи от теб. Вярата е нещо много лично. Друг човек би могъл да вярва за нещо заедно с теб, но не съм сигурен как може да вярва вместо теб. Другите могат да бъдат пример за твоята вяра и дори да я окуражават с думите и уверенията си, но вярата е лично преживяване и се изразява лично. Ето какво съм открил. Става все по-трудно да вярваш в някое обещание, когато забавянето и обстоятелствата те подлъгват да се съмняваш в Бога, който е дал обещанието.

Авраам беше получил огромно обещание от Бога – конкретно, а не неясно. В началото изглеждаше, че изпълнението ще отнеме целия му живот, но то все пак беше възможно по естествен начин. „…ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“ (Битие 22:17, 18).

Мисля си, че в този момент те започнаха да планират отглеждането на детето и избраха име за момче и за момиче. Но годините започнаха да минават, твърде много години, около 25 в действителност. Накрая обещанието изглеждаше напълно и неотменимо невъзможно, нямаше естествен начин за постигане на мечтата, която бяха пазили толкова дълго. Това бяха трудни за приемане обстоятелства, при положение, че обещанието беше дадено, когато Авраам вече беше на 75 години. Той се бореше да вярва в обещанието докато реши, че може напълно да вярва на Бога. Бог е неподвластен на времето и вечен, минаващите години значат малко за Него. Той не обръща внимание на нашите часовници и календари. Кое е това, в което ти се бориш да повярваш? Има ли нещо, което някога е изглеждало възможно, а сега е по-скоро невероятно?

Пътуването на Авраам и Сара имаше своите подеми и спадове, добри и лоши дни, но накрая Бог описа неговата вяра и вярност (а вярата и верността са неделимо свързани!) по следния начин: „Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство“. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив – вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:18-22).

Твоят фокус не трябва да е обещанието. Истинската вяра иска да почива единствено в Този, който ще изпълни обещанието (Евреи 6:17-19). Забележи внимателно какво заключение прави вярата: „Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“. Вярата не почива на обещанието, което Бог ти е дал. Тя твърдо се основава на Божия характер и вярност. „…понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас“ (2 Коринтяни 1:20).

Авраам се укрепи във вярата си по две причини. Първо – той не обърна внимание на очевидните основания за съмнение „че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна“, а това бяха сериозни причини за неверие (Евреи 11:11, 12). Второ – той гледаше многобройните основания за вяра, които намираше единствено в Бога (Евреи 11:1). Това, което виждаш, зависи от посоката, в която гледаш – невидими, но вечни или видими и временни неща (2 Коринтяни 4:18).

Молитвата ми за теб днес е: пази Божиите обещания сигурно и непоколебимо в сърцето си.

снимка: Интернет

Реклами