Posts Tagged ‘духовност’

Духовни практики

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3)

„За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение

Духовни практикиДните могат да бъдат натоварени и шумни, оставяйки ни превъзбудени и уморени. Сякаш всичко се случва на бързи обороти и всеки препуска. Доста често спешното измества важното. Забързаната крачка на нашия живот и шума на обкръжението ни правят основните неща за нашето добруване да изглеждат не толкова важни. Още по-трагично е, че може да загубиш част от себе си някъде сред този шум и заетост. Несекващата активност води до объркана идентичност. Убедеността в духовната идентичност осигурява сигурност относно целта, яснота по отношение на посоката и ясно осъзнаване на това, че Бог ти е дал достатъчно дарби и способности. Толкова много зависи от истински трезвата преценка за дадената ти от Бог идентичност. За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение. Ние толкова приличаме на учениците на Исус – често заети и уморени. Той ги приканваше: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко“ (Марк 6:31). Времето насаме с Бог ти дава да преоткриеш своята идентичност в Христос.

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3) В своите послания Павел пише обстойно за твоя живот в Христос (Ефесяни 2:6, 7).

Ще ти предложа някои духовни дисциплини, които засилват духовната идентичност.

  • Практикувай тишина и усамотение. Практикувай да бъдеш тих и изпълнен с удовлетворение в Божието присъствие (Псалм 1:1-3). „Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен“ (Псалм 131:2). Нека времето с Божието слово бъде твой приоритет. Еднакво важни са както редовното практикуване, така и продължителността на времето. „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато с пълна мъдрост“ (Колосяни 3:16, 17).
  • Практикувай молитва с благодарност. Когато предаваш сърцето си с благодарност на Бог, ти се свързваш с Него. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Постанови хвалението и поклонението като стил на твоя живот. Давай израз на радостното преклонение в сърцето си (Псалм 100).
  • Направи свой приоритет градивните взаимоотношения. Ти си създаден да живееш в общност (Деяния на апостолите 2:46, 47). Там е мястото, където израстваш и служиш най-добре. „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг“ (Евреи 10:25).
  • Практикувай съботна почивка в Христос. Бог е създал живота като е постановил ритъм труд – почивка. „И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея“ (Евреи 4:1). Съботният принцип обединява в себе си целостта на живота ни пред Бога, пребъдването ни в Христос, увереността в това, че Той е завършил Своята работа на кръстта и празнуването на нашата идентичност в Христос (Матей 11:28-30).

Молитвата ми за теб днес е: идентичността ти да е основана и изграждана в Исус Христос.

Здравословен баланс

„Не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите“ (Римляни 12:3)

„Ти си оригинал, създаден да ходи в смирение“

Здравословен балансВ живота е необходим баланс. Балансът е динамичен, не статичен, непрекъснато изискващ фини променящи настройки към съществуващата реалност. Постигането на баланс се учи чрез практика и опит. Наблюдавал ли си първите стъпки на малко дете?Динамичният баланс разпределя естествено твоето тегло от единия крак на другия. Обърнете внимание на начина, по който ходи човек с нарушено равновесие, било поради употреба на алкохол, медикаменти или здравословни проблеми.

Ходенето е естествено, но в никакъв случай не и просто. В мозъка и мускулите се извършват бързо и постоянно сложни процеси и за най-елементарното движение от ходенето. Всяка стъпка изисква моментална настройка на твоя баланс. Всеки крак измества центъра на тежестта леко от една посока в друга, а тялото трябва да очаква и внимателно да откликва на промените. Тъй като се случва естествено, ти го приемаш за даденост, докато не се случи нещо, което пречи на правилното му изпълнение.

Този принцип е валиден, както в естествения, така и в духовния свят. Духовният баланс ме интригува. Балансът не е еднакви части от различни неща, както някои си мислят. Също както рецептата, динамичният баланс е „точните неща, в точните пропорции, на точното време“. Духовният живот изисква както увереност в твоята уникалност, така и чувство на смирение. За твоето ходене в Христос се нуждаеш от правилното разбиране на прекрасната необходимост и от двете – да знаеш кога и как да ходиш в смирение пред другите и винаги пред Бога, но също така да знаеш кога и как да ходиш с разбиране за пълнотата и уникалността, която имаш в Христос. „Христос в теб, надеждата за слава“ (Колосяни 1:25-29).

Ти си оригинал, уникално създаден от Бога (Ефесяни 2:7-10). В известен смисъл ти си единствен. Но това не трябва да подхранва твоята гордост, а е винаги и само за славата на твоя Създател. Иначе не си много по-различен от всеки друг човек. Имаш всяка причина да ходиш в истинско смирение. Освен с Божията благодат и с даровете, които Той ти е дал, с какво друго можеш да се похвалиш? Съчетавайки тези две реалности и балансирайки времето и необходимостта от всяка, е предизвикателството, с което трябва да се справиш, за да постигнеш успех.

Виждал си примери за най-лошото и от двете. Има хора, които са така впечатлени от себе си, че да си с тях е неприятно, да не кажем непоносимо. Други са ненужно самокритични и те карат да се чувстваш неудобно, докато непрекъснато се извиняват. И двата вида са пример за нездравословен баланс. Дяволът нашепва, че си добър в малко неща, ако изобщо си добър в нещо. Бог заявявя, че ти си направен по Негов образ и подобие и живееш за Негово удоволствие. „Ти си страшно и чудно направен“ (Псалм 139:13-18).

Библията дава практически съвети за здравословен, динамично балансиран, богоугоден живот. „Защото чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил“ (Римляни 12:3). Колко красиво и действено е казано! Не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мислиш. Това ще бъде гордост. Но още по-важно, не мисли себе си за по-малко, отколкото трябва да мислиш, а мисли според Божията благодат и според Божиите дарби вътре в теб. Това е смирение.

Молитвата ми за теб днес е: наслаждавай се на това, което си в Христос и напълно се довери на Бог, Който те е създал.

снимка: Интернет

Прост избор

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34)

„Религията е твърде сложна, духовният живот е прост“

Прост изборЗдравият и силен духовен живот е напълно възможен за теб. Разбира се, това изисква стремеж, внимание и приоритет. Духовният живот не е за небрежни души. Той се постига целенасочено. Духовността не е толкова трудна, както някои хора смятат. Някои приемат или пък са погрешно научени, че духовният живот е поредица от религиозни правила, наредби, задължения, които трябва точно да се изпълняват. Стриктни закони, на които трябва да се подчиняват, религиозни протоколи, които трябва да се съблюдават.

Религията е твърде сложна, духовният живот е прост. Пророк Исая описва простотата на духовността за този, който искрено я търси: „И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават по него“ (Исая 35:8). Тук не става дума за твоята интелигентност, а за твоето покорство.

В Новия завет хората често молят да бъдат ученици на Исус. В други случаи Исус кани хора да бъдат Негови ученици. И в двата случая изборът остава техен, точно както е твой изборът да приемеш или да отклониш поканата да бъдеш Негов ученик. След като Исус беше кръстен от Йоан, Той започна да призовава хора да бъдат Негови ученици. Някои приемаха с готовност, други нямаха желание и отказваха.

Исусовата покана беше проста и все още е: „И Исус им каза: Елате след Мен…“ (Марк 1:16-20). Те веднага се отзоваха на Неговата покана. „И те веднага оставиха мрежите и Го последваха“. В компанията на Исус, старият ти живот все по-малко и по-малко може да се сравни с новия живот, който получаваш (Псалм 16:11, 2 Коринтяни 5:17). Благочестивите решения не се вземат лесно, но е лесно да живееш според тях, след като се решиш на това.

Исус обвиваше дълбоката и вечна истина във всекидневни истории, сравнявайки откриването на Божието царство с човек, който е открил съкровище в полето и с търговец, открил несравнима перла, като и двамата продават всичко, което имат, за да придобият това, което никога не са си представяли, че може да бъде тяхно (Матей 13:44-46). Когато следваш Исус, Той ти дава живот, несравним с всичко, което някога си мислил, че можеш да имаш (Римляни 15:5, 6). Самият Исус е отговор на всеки въпрос и изпълнение на всяко желание.

Ако следваш Исус, животът ти може да бъде пример и насърчение за други, които искат да Го следват, така както Павел окуражаваше християните в Коринт: „Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Да виждаш практическия модел на някой, който вярно следва Исус, е огромна помощ. Аз съм изпълнен с благодарност за всеки богоугоден приятел и духовен ментор – Кени, Кембъл, Дес, Дон, Андрю, Рик и много други, които ми дадоха живия пример и ме насърчиха да бъда последовател на Христос. И продължавам да се уча как да следвам Исус, като наблюдавам как те Го следват.

Да, трябва да се направят жертви – има неща, от които трябва да се откажеш, има нови отговорности, които трябва да поемеш и кръст, който трябва да прегърнеш: „И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси“ (Марк 8:34-38).

Ако следваш Исус от цялото си сърце, това което Той приготвя за бъдещето ти, е много повече от това, от което се отказваш. Сърцето на духовния живот е твоя отклик на простата Му покана да Го следваш. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33).

Молитвата ми за теб днес е: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Исус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6).

снимка: Интернет

Умората

„Поемете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29)

„Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка“

УморатаВинс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и съм много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, отношения, поведение, решения и взаимоотношения.

Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка.

Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено.

Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си.

Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога.

Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога.

Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.

Духовна интимност

„За да позная Христос…“ (Филипяни 3:10)

„За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията“

Духовна интимностЖивотът има нужда от смисъл и цел. Целта трябва да е достатъчно голяма, за да преодолееш усилията, които той изисква от теб да положиш. Този, който не намира смисъл да положи нужните усилия, за да постигне нещо, няма необходимото вдъхновение и мотивация. Най-голямата цел е да познаем Исус Христос на практика, лично и интимно. Неговото намерение е: „Да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-20).

Само интелектуалното познание е недостатъчно за личното познаване на Христос – това, което Павел търсеше. Той желаеше преобразяваща опитност на душата и духа, коята откупва сърцето и завинаги променя желанията и посоката на живота (Римляни 7:15-26, Деяния 9:1-6). Като следствие на това познание, Павел посвети живота си на Христос, без да изключва и жестоките смъртни заплахи. „Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат“ (Деяния 20:22-24).

За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията. Информация, без съответната опитност, е само интелектуално знание без цялостност на взаимоотношенията. Това, което имам предвид е, че цялостност на взаимоотношенията означава пълно и истинско предаване на Бог или на другите. Истинността е единствената трайна основа за истинска интимност. Още по-лошо – интелектуалната информация, без съответната духовна опитност, пречи сериозно на истинските и живи взаимоотношения с Бог.

Като млад студент в колежа, подготвяйки се за служение, аз се молех страстта на Павел за Христос да бъде и моя: „Да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му“ (Филипяни 3:10). Този стих остана до ден днешен „стиха на моя живот“. Думите на Павел показват целта и смисъла на моя живот. Посветил съм живота си на това – ежедневно, лично и от опит да познавам Исус Христос като Спасител и Господ.

Страстното желание на Павел „да познава Христос“ показва една интимност, на която не може да се намери паралел и която пренебрегва страданията и жертвите. Същият израз се намира и в Стария завет: „И Адам позна жена си Ева; и тя зачна…“ (Битие 4:1), а също така и в Новия завет, давайки израз на скептичността на Мария, когато получава вестта от ангела: „Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?“ (Лука 1:30-38).

Думата означава знание, получено от опит, което чрез усилие създава и освобождава нов живот. Не се задоволявайте да знаете за Бога, без от опит да познавате Христос, лично и мощно. Всичко по-малко е недостатъчно.

Павел желаеше страстно среща с Христос, която да освободи Божията мощ и нов живот в него и чрез него. Такава духовна интимност свидетелства за себе си чрез сила на живота, която е свързана и чийто източник е възкресението на Исус Христос (Ефесяни 1:17-21). Силата на Неговото възкресение никога няма да се покаже недостатъчна, каквото и да срещнеш в живота си. В Христовото възкресение, Бог превръща очевидното поражение в славен триумф. Всяко разрушено нещо в живота ти може да се поправи. Това, което изглежда вяло и безжизнено, може да получи живот изобилно.

Ако желаеш нещо друго повече от Него, тогава страстта да Го познаваш така, както Той иска да бъде познат, просто ти липсва. Исус беше ясен: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). Съществува дълбочина на взаимоотношенията, която е резултат от интимното общуване с Бог чрез Христос. Само тогава ще узнаеш силата, която изтича от Неговото възкресение във всяко обстоятелство на твоя живот, където и да ходиш, където и да живееш, всеки ден.

Молитвата ми за теб днес е: познай Исус така, че никога вече да не си същия.

Чудото и мистерията на изцелението

„И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:15)

„Благодатта и суверенитетът са най-важните елементи на изцелението от Бога“

Чудото и мистерията на изцелениетоМалко неща притежават неотговорени въпроси и различни гледни точки от момента на изцелението чрез молитва и вяра. По-лесно ще се справим с това – дали настъпва изцеление, как и защо става то или по-често, защо не се получава изцеление. Истината е, че много от нас имат повече въпроси, отколкото отговори точно в тази сфера на духовния живот.

Мъдростта не позволява липсата на отговор да те разубеждава в това, което Бог ти казва. Спасителят, Който има властта да прощава греховете, има и силата да изцелява (Марк 2:1-12; Исая 53:4-6).

Божието слово е ясно: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с елей в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:14, 15). Вярно ли е това – разбира се. Божието слово казва, а и дава много примери на изцеление както в Стария, така и в Новия завет, чрез служението както на Исус, така и на други. Всеки, който има желание да погледне честно в Божието слово ще намери обещание за изцеление, както и неговото успешно приложение.

В цялата история, а и днес, има много доказателства. Каквито и други въпроси да имаш, няма съмнение – изцелението е обещано в Божието слово. Не се колебай, а бъди на разположение на чудесната Божия мощ и Неговите божествени възможности.

Когато баща ми е бил тийнейджър, на баба ми поставили смъртоносна диагноза. По покана на един съсед, тя и татко посетили една малка църква в Бъфало, Ню Йорк, където се молили за нея. Така баща ми, който тогава бил на 17 години и никога не бил стъпвал в църква, придружил майка си, която след молитвата била чудотворно изцелена същата неделна вечер и живяла още няколко десетки години. Семейство Рандолф повярва чрез нейното чудно изцеление и тази история премина през поколенията и достигна до нас, до нашите деца, внуци и, надявам се, до техните деца.

Години по-късно, женен и с 2-годишен син (тоест аз), баща ми заболява от остър ревматизъм, който сериозно уврежда сърцето му и 6 месеца е така немощен, че му е необходима непрестанна помощ, дори за най-обикновени ежедневни грижи. Също като майка си, за него се молят, и той бива чудодейно изцелен.

Тези истории, както и много други, удивително изпълваха моя живот. Някои могат да се опитат да принизят думите на Яков до формула, с която да принуждават Бог да работи според тяхната воля. Други погрешно приемат, че щом не всеки е изцелен, то едва ли има изобщо някой изцелен.

Изцелението е едновременно мистерия и чудо. Признавам, че не зная как става изцелението, нито защо то не се случва всеки път, дори за много нуждаещи се или наистина заслужаващи хора. Но неотговорените въпроси не трябва да отхвърлят отговора, даден от Божието слово.

Написаното в Библията е истина: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:15).

Бъди сигурен в това, че изцелението е работа на Бога. Молитвата и вярата са важни компоненти на възможността изцелението да се случи. Благодатта и суверенитетът са най-важните елементи на изцелението от Бога. Не можеш нито да накараш изцелението да става по твое желание, нито трябва да го пропускаш като чудна възможност в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай и очаквай мощната сила на Бога всеки ден.

снимка: Интернет

Възможност за радост

„Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2)

„Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила“

Възможност за радостДокато животът съществува винаги ще има случаи, които ще изпитват твоята вяра. Не можеш нито да ги избегнеш, нито да ги отхвърлиш. Трябва да ги посрещнеш, да устоиш и да се поучиш от тях. „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2). Наистина ли? Изпитанието като възможност за радост – това звучи като противоречие, но нека да погледнем отвъд очевидното.

Преди да разредиш Божията истина с твоята гледна точка за реалността, нека Яков да доразвие своята мисъл: „Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (Яков 1:3, 4). Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила, нито да постигнат собствена увереност в истината. Изпитанието е възможност за радост. Преодоляването на физическа съпротива поражда естествена сила. Преодоляването на духовна съпротива поражда сила, която Библията нарича вяра.

Божията цел за твоя духовен живот е да те опази във време на изпитания, а не да те избави от тях. Когато срещнеш предизвикателството на изпитанията, научаваш за Бог много повече. Научаваш много повече и за себе си. Откриваш сила там, където си мислил, че си слаб или слабост там, където си мислил, че си силен. Ще откриеш, че Божията вярност е неотменима, Божието снабдяване – достатъчно, а Неговото слово – сигурен съвет при всички обстоятелства.

Яков, братът на Исус, не препоръчва да се радваш, когато имаш проблеми – това би било неразумно. Но неговият съвет е този: въпреки трудностите да можеш да видиш разкриващата се цел на Бога и да се радваш в очакване на доброто, което неминуемо ще дойде, колкото и невъзможно да изглежда в момента.

Библията по много начини потвърждава тази истина. „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата бързоотминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимте, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:16-18, Римляни 8:18).

„В което много се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания, с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Христос“ (1 Петрово 1:6, 7). Какво се изпитва? Твоята вяра – за да се докаже, че е истинска. Изпитанията ще идват, за да разрушат вярата ти, но вместо това, те могат да я укрепят и да докажат нейната искреност и твърдост.

Когато Павел беше изправен пред сериозно изпитание на своята вяра, той осъзна истинския резултат: „За да почива на мен Христовата сила“ (2 Коринтяни 12:9). Зад проблемите си можеш да видиш мощта и верността на един велик Бог. Ето това е истинска „възможност за радост“!

Молитвата ми за теб днес е: вярата ти да е равностойна на твоите изпитания.

снимка: Интернет