Posts Tagged ‘емоции’

Радостта е избор

„Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24)

„Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота“

Радостта е изборЕмоции… Какво ще правим без тях? Без емоциите животът ни би бил безцветен и неопределен. Въпреки това, без дисциплина и посока, същите тези емоции биха предизвикали безпорядък. Твоите емоции са избор или реакция. Не можеш да избираш или контролираш какво да се случи през деня, но си длъжен да избереш как да постъпиш в отговор. Бъди подготвен!

Соломон ни напомня: „Недей да се хвалиш с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди той“ (Притчи 27:1). Не трябва да обвързваме радостта с това, което ни се случва.

Ще имаме добри и лоши, щастливи и тъжни, ползотворни и болезнени, а също напрегнати и безгрижни дни. Соломон говори за това разнообразие от преживявания и дава мъдър съвет: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето… Бог е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в човешкото сърце“ (Еклесиаст 3:1-8, 11). Соломон гледа на разнообразието от преживявания в контекста на вечността и всеобхватната способност на Бога да донесе красота във всеки сезон и при всички обстоятелства.

„Зная, че мисълта за това (нетленно, неопетнено и неувяхващо наследство, което се пази за вас в небесата) е вълнуваща, въпреки че сега за кратко различни изпитания ще ви причинят скръб“ (1 Петрово 1:3-14). Точно в контекста на страдание, мъка и изпитания, Петър пише за „неизразима и славна радост“.

Без по-широк, духовен поглед върху живота ти, емоциите ще бъдат необуздани – непредсказуеми и без ограничения.

Най-обикновения, но и най-трудния ден трябва да бъдат приветствани с перспективата за Божието присъствие и промисъл. Давид насърчава: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24). Прочети целия псалм, за да разбереш контекста. Думите на псалмиста не показват небрежно разграничаване от реалността на живота. Простата декларация на Давид е неговия отговор не на най-спокойните, а на най-притеснителните времена – лични терзания, рояци врагове, които го обграждат и нужда от прибежище. Въпреки всичко, той търси Бог във всичко това и намира причина да се радва.

Това са дните, в които се радваш, дори те да не са причина за радост. Радваш се, защото: „Този е денят, който Господ е създал“.

Какво трябва да направиш в най-тежкия си ден: „Радвай се и се развесели“. Павел съветва: „Винаги се радвайте в Господа. Още веднъж ще го кажа: радвайте се… Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Исус Христос“ (Филипяни 4:4, 1 Солунци 5:16-18). Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота. Съботата връща Божията власт във всекидневието, почива в Неговото достатъчно снабдяване и признава, че Бог е Създателят на този ден, независимо от източника на настоящите предизвикателства. Радостта, с която прегръщаш деня, не трябва да се определя от това, което се случва в него. Всеки ден ти дава възможност да отговориш с радостна вяра и благодарност към Бога, а не да реагираш със съмнение и отчаяние на възникналите ситуации.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се в Бога – независимо от обстоятелствата.

снимка: sxc.hu

Реклами

Духовно ободряване

„Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан, и заведе само тях на една висока планина“ (Матей 17:1)

„Планинските опитности разтварят душата, разширявайки перспективите и възможностите“

Духовно ободряванеКогато застанеш на по-високо място, постигаш по-широка перспектива. Има нещо наистина ободряващо в широкия поглед от високо планинско място. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-надалеч виждаш. Същевременно, обаче, изкачването става по-трудно, а усилията и напрежението по-изискващи. Не можеш да намериш тълпи на планината – повечето долу са щастливо заети с разписанията и маршрутите на всекидневния живот. Твърде малък брой хора си позволяват лукса да отделят време и място, за да добият по-ясна перспектива.

Спомням си няколко от тези случаи в моя живот. Единият беше в навечерието на една Нова година. Седях сам върху купчина сняг, отстрани на една ски писта в планините на Колорадо, взирах се с удивление в красивото и чисто нощно небе с блещукащи ярки звезди. Седях и се вслушвах в среднощното спокойствие, нарушавано единствено от звъна на църковните камбани на малкото старинно селце Брекенридж в подножието. Бил съм докосван от красотата на извисяващите се върхове на Скалистите планини, Вирджинските острови и Хаваите, гледайки красиви долини и удивителни върхове, дори по-високи от тези, на които стоях.

Опитностите в планината са уникално стимулиращи. Те разтварят душата и дават перспектива, различна от тази, към която си привикнал. Те предоставят една по-добра перспектива от широки възможности, в контраст с ограничеността на предишните разбирания. Такива възможности идват твърде рядко, така че не ги изпускайте!

Исус често търсеше тихото усамотение на планината за молитва и общение със Своя Отец. В предишни случаи ходеше сам. Този ден, обаче, покани със Себе си Петър, Яков и Йоан (Матей 17:1-8). И те станаха свидетели на нещо, което друг никога не беше виждал. Пред техните очи Исус говореше с Мойсей и Илия, а сам Той беше облечен в такова небесно великолепие, каквото човешко око не е виждало.

Увлечен от своя ентусиазъм, Петър изтърси нещо, което според него трябваше да бъде направено – погрешно време, лоша идея. Тогава Петър и неговите другари чуха Божия глас, който ги остави уплашени и без думи: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте“ (Матей 17:5). Подобно на Петър, аз също съм по-склонен да говоря тогава, когато би трябвало да слушам. Харесва ми начинът, по който историята завършва: „И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам“ (Матей 17:8). Никого, освен Исус. Това е фокусът на живота, който искам да имам: „За да има Исус първенство във всичко“ (Колосяни 1:18).

В моменти на такова неочаквано духовно оживление, дръж своя фокус на Исус, а не върху себе си. Нищо в живота не може да се сравни с тези моменти, когато виждаш Исус такъв, какъвто е. Нищо не може да се мери с това. Бог те кани да видиш славата на Неговия Син не само, за да почувстваш опияняващата тръпка на емоцията. Има много неща, които могат да събудят твоите емоции – вълнувай се истински само от Исус.

Молитвата ми за теб днес е: дръж очите си отворени единствено към Исус.

снимка: Интернет

Чувствата

„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23)

„Чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва“

ЧувстватаЗамислял ли си се някога до каква степен ежедневният ти живот е ръководен от чувствата? Съществува много близка зависимост между това, което мислим и това, което чувстваме. Мислите и емоциите много често са първоизвора на това, което хората вярват и следователно на това, което вършат. Но трябва ли да ги упълномощаваме с такава власт? Емоциите са дар от Бог, за да бъде задълбочена и обогатена човешката опитност, за да се добави цвят и радост към живота. Не се срамувай от тях, наслаждавай им се богато, но не допускай да те ръководят.

Библията съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Изворът на чувствата е, както Библията го нарича, „сърцето на човека“. Това не се отнася до физическото сърце, което изпомпва кръвта, носеща живот и кислород навсякъде в тялото (Псалм 28:7). Когато прочетох всички справки, отнасящи се към думата сърце в конкорданса, останах изумен от тяхната многобройност. За Бог сърцето и емоциите са нещо много важно, дори и да са първични. Библията казва, че първата и най-голяма заповед е: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марко 12:30).

Много пъти ще бъдеш изкушен да угаждаш на чувствата си, ръководени от твоите прищявки и желания. Разбери колко несигурни и следователно заблуждаващи могат да бъдат те, и също така осъзнай властта, която можеш да имаш над тях. Може да се чудиш: „Как мога да пренебрегна това как се чувствам?“. Има случаи, когато трябва да го направиш. След като разреших твърде дълго чувствата ми да ме ръководят и да насочват моите отношения и действия, аз научих две неща – чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва. Когато са правилни – наслаждавай им се, когато не са – издигни се над тях.

Признавай чувствата си. Пренебрегването не ги премахва. Изследвай ги честно според истината на Божието слово. Емоциите, угодни на Бога, са съобразни с реалността, те са полезни и здрави, те са в хармония с Божията истина, те те насочват в Божията пътека. Както е с мислите, така е и с чувствата: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5). Когато твоите мисли и чувства са „пленници“, покорни на Христос, тогава ти ще ходиш „с чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тимотей 1:5).

Емоционалната зрялост избира да се доверява преди всичко на истината, поставяйки я над чувствата и след това да следва истината преди чувствата. Чувствата са непостоянни, често променящи се без повод и причина. Може да се чувстваш зле без да имаш представа защо или да се чувстваш прекрасно, макар че нищо наоколо не е добре. Необяснимо, нали? Да, но ти избираш как да живееш – избери да се доверяваш на истината. Винаги се покорявай на Бога. Доверявай Му се във всичко. Обичай Го съвършено. В живота е важно да бъдем с право сърце пред Бога.

Един приятел ми каза, че веднъж съм го посъветвал да бъде „верен на Истината“ в ситуация, когато е бил изцяло във властта на чувствата си. Тези думи сочат „точния север“ на пътеводния компас, когато сме объркани или несигурни. Въпреки че не мога да си спомня, много се надявам наистина да съм го казал, защото дълбоко вярвам в това. А преди всичко искам да съм верен на Божията истина. Така успешно можеш да „пазиш сърцето си“ и всичко, което е повлияно от него.

Молитвата ми за теб днес е: цени високо истината и бъди непоколебимо верен.

снимка: Интернет

Ентусиазъм

„Служете на господа с ентусиазъм“ (Римляни 12:11)

„Ентусиазмът е израз на живот, свързан със силата и реалността на Божието присъствие“

Твоят живот не е планиран да минава във вечен недостиг. Давид с радост каза: „Господ е пастир мой… Чашата ми прелива“ (Псалм 23:1, 5). Исус каза, че е дошъл, „за да имаме изобилен живот“ (Йоан 10:10). Един от преводите на този стих звучи по следния начин: „за да имате много повече живот, отколкото сте имали до сега“. Бог е приготвил точно това, от което се нуждаем и то е на наше разположение. Защо се опитваме да живеем с по-малко от това, което Бог е обещал?

Ентусиазъм означава „изпълнен с Бога“ и идва от гръцката дума en-theos – да бъдеш в Бога или Бог да бъде в теб. Павел се моли за вярващите в Ефес „да бъдат изпълнени с цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:19). Помислете върху тези думи – пълнота, Божията пълнота, цялата Божия пълнота. Ето такъв живот е планирал Бог за теб и мен. Бог иска да живеем живот, изпълнен с радост, енергия и вълнуващо очакване. Ентусиазмът е заразен. Хората могат да го “прихванат” от теб.

Ето какво пише апостол Павел за вярващите в Коринт: „Вашият ентусиазъм подбуди много други също да помогнат“ (2 Коринтяни 9:2).

Когато бях млад баща ми ме научи на един урок: „Има два вида хора. Едните правят хората щастливи, когато идват, а другите правят хората щастливи, когато си отиват“. Бъди от първата група. Когато решиш да правиш нещо – прави го с ентусиазъм и желание или въобще не го прави.

Ето каква е реалността. Исус ни е дал изобилен живот в този свят и вечен живот в бъдещия. Всеки друг възглед е нашето изкривено възприятие на реалността. Той обещава всеки ден да носи товара ни и да ни даде спасение (Псалм 68:19). Тук няма място за празнота, няма място за липса.

Ще вземеш ли решение да бъдеш по-ентусиазиран? Ентусиазмът не е просто приятни емоции за кратко време, които нямат траен ефект. Емоциите са свързани с конкретно преживяване в определен момент и често са резултат от неправилното възприятие на фактите. Емоциите не траят дълго, особено когато нещата се променят. Ентусиазмът е нещо много повече. Той е чист израз на един живот, свързан със силата и реалността на Божието присъствие, Неговата вярност и сила да снабдява на точното време. Той е убеждението, че ако сме в Христос, всичко ще дойде на мястото си.

Молитвата ми за теб днес е: да живееш пълноценно и да се наслаждаваш на всеки чудесен момент.

снимка: Интернет