Posts Tagged ‘желание’

Търси Бога

„Боже, Ти си мой Бог; искрено Те търся; душата ми жадува за Теб“ (Псалм 63:1)

„Дори да имаш време в излишък, то няма да ти е достатъчно, за да направиш нещата, които не желаеш да правиш“

Търси БогаЖеланията ти определят посоката, в която отиваш. Давид написа: „Боже, Ти си мой Бог; искрено Те търся“ (Псалм 63:1). Възможно ли е той да каже искрено: „Боже, Ти си мой Бог“, но да няма желание да Го търси? Има християни, които изповядват, че Той е техен Бог, но не Го търсят искрено. Изповядват Го като свой Бог, но Той не е тяхна цел. Това прекъсване на връзката може би се дължи по-скоро на разсейване, отколкото на липса на интерес.

Исус каза за някои от религиозните хора: „Тези хора Ме почитат с устните си, но сърцата им са далеч от Мен“ (Матей 15:8). Ако наистина Той е твой Бог, почитай Го като такъв. Насочи живота си към това да Го търсиш и да Го опознаваш. В това ще намериш пълноценен живот (Йоан 10:10).

Нека бъдем практични. Можеш ли да кажеш за себе си, че искрено търсиш Бога? Ако не – защо? Ако да – в какво се изразява това? Нека сме наясно за едно – не търсим Бога, защото „се е загубил“. Ние с теб бяхме изгубените, а Той като Добър пастир, който оставя деветдесет и деветте, за да намери изгубената, дойде да те търси… докато Го намериш (Лука 15:4).

Как се отнасяш с такъв Бог? Единственият достоен отговор за такъв Спасител е да предадеш живота си, за да познаваш и да служиш на Този, който те обича толкова много и е пожертвал Себе Си за теб. Той не се умори или обезсърчи докато търсеше душата ти. Божията любов беше непримирима. Благодатта Му беше необятна. Да търсиш Бога искрено е подходящият отговор на любовта, която Той ти е показал (Юда 3).

Копнежът на Павел беше хората да Го търсят. Може би ще протегнат ръка и ще Го намерят, макар че Той е близо до всеки един от нас. „Защото в него живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:27, 28). Той не е далеч, близо е. Не е загадъчен, а те кани да Го познаеш. Не се крие, а се разкрива. Човешката история свидетелства за това, че Бог е достъпен за всеки, който извика към Него. Обещанието няма изключения и няма краен срок.

„Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас“ (Яков 4:8).

Време ли ти липсва или пък желание? Животът е напрегнат, свободното време е рядкост. Това важи за всички. Библията мъдро казва: „Постъпвайте разумно като използвате всяка възможност“ (Ефесяни 5:15, 16). Часът има еднакъв брой минути и денят еднакъв брой часове за всички. Но не знаеш колко дни, месеци и години ти предстоят. Напрегнатият график е удобен, за да не направиш това, което всъщност не ти се прави. Дори да имаш малко свободно време, ще намериш кога да направиш нещата, които искаш. Дори да имаш време в излишък, то няма да ти е достатъчно, за да направиш нещата, които не желаеш да правиш.

На хората им липсва желание… Това е факт. Исус плака за един град и една нация, казвайки: „О, Ерусалим… колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилетата под крилата си, но не искахте“ (Матей 23:37). Те имаха поканата на Исус, но нямаха желание. Дали Исус плаче за твоето пренебрежение, както за тяхното? Ние самите трябва да плачем за пренебрежението в сърцата си.

Молитвата ми за теб днес е: признай Бог за достоен за всяко усилие, което общуването с Него изисква.

снимка: Интернет

Реклами

Известен или важен

„А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11)

„Бог те е създал за величие, а не за посредственост, за постигането на вечни цели, а не за да бъдеш популярен“

Известен или важенВ света някои важни неща са обърнати с главата надолу. Едно от тези неща е това, какво означава да си важен. Да искаш да си специален и да те забелязват не е необичайно. Бог е заложил в нас стремеж към превъзходното. Ти си важен за Бога – шедьовър, създаден целенасочено и лично от Него. Той има планове за теб, цел, много по-голяма, отколкото може би осъзнаваш, която ще донесе пълно удовлетворение за теб и огромно благословение за другите (Еремия 29:11).

Нашата обикновена и грешна човешка природа се бори с известна доза несигурност и погрешно предполага, че за да си важен, другите трябва да те признават за такъв. Ако не си внимателен, това ще те накара да се опитваш да угаждаш на хората или да ги впечатляваш. Ще правиш нещата, които очакват от теб, ще приемаш техните ценности и ще искаш нещата, които ги впечатляват. Дори и да успееш в това начинание (нещо, което е трудно изпълнимо), накрая няма да намериш това, което си търсил и никога няма да бъдеш напълно удовлетворен. Ти си важен не защото останалите мислят така, а защото Бог казва, че си такъв.

Възможно е да постигнеш известност, но да пропуснеш напълно целта, която те прави важен. Ето един прост пример, който пояснява разликата между двете. Носът ти е известен. Той е точно там в средата на сцената и всички го виждат. Много по-неизвестно, но значително по-важно е сърцето ти – никой не го вижда, но то надеждно поддържа кръвообръщението, снабдява кислород за всяка част от тялото и така поддържа самия живот. Носът е известен, сърцето е важно.

Учениците на Исус се заяждаха на тази тема, обсъждаха я и дори спореха кой е по-известен. Бог те е създал за величие, не за посредственост, за да бъдеш себе си и да постигнеш определени цели, а не за да бъдеш популярен. В сърцето си знаеш, че е така. Проблемът с аргументите и заключенията на учениците (както често и нашите) беше, че са напълно погрешни. Пътят, който избираха, нямаше да ги доведе до целта им (Матей 20:20-23). Исус каза: „А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11). Моят приятел, Кембъл, често казваше: „Ако искаш да разбереш дали се справяш добре като слуга, наблюдавай как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Мъдри думи от един Божи човек. Исус учеше, че за истинско величие и от там за истинска важност, се свидетелства от всекидневния ни живот, с отношение и поведение на слуги. Величието никога не се измерва точно чрез известността или властта над другите. Но това изглежда е противно на всичко естествено. Исус каза: „Който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:26-28).

Исус не осъди желанието, Той само поправи стратегията. Другите може да се възхищават на успеха ти и дори да го аплодират и награждават, но накрая техните аплодисменти ще са без значение. Божия път е винаги най-добрият, всъщност – единственият. За да си забележителен наистина, трябва да „бъдеш служител“. Служи на Бога и на другите. Остави известността на Бога и нека Той се погрижи за твоята важност.

Молитвата ми за теб днес е: стреми се да бъдеш забележителен по правилния начин.

снимка: Интернет

Процесът на напредък

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18)

Истинската промяна е целенасочена и постепенна, а не мигновена.

Процесът на напрдекъОще, когато се родиха първите ни внуци, Гейл упорито увековечаваше един определен ден от годината, в който ръста на всяко дете се измерваше и отбелязваше със съответната дата на една от вратите ни. Всяко дете се надява, че изведъж ще порасне много. Всъщност, техният растеж е забележим, но рядко е толкова голям, колкото им се иска. Те искат растеж, който надминава този на братята и сестрите им и удивява, може би, за да се чувстват по-сигурни в себе си. Но това, което води до растеж е не желанието и допълнителните усилия, а правилните навици и доброто здраве.

Може би ти също като мен искаш напредъка ти винаги да е забележителен. Аз обикновено бързам и имам високи очаквания към способността си да се променям и да израствам. Желанието ми обикновено надминава способностите. Но в живота ми промените най-често са обикновени и постепенни, не са достойни да се перча с тях и съвсем не са зрелищни. Може би това е Божият план. Може би правилната промяна трябва да е целенасочена и постепенна, а не мигновена. Бъди търпелив и верен.

Исая описва процес, подобен на растежа: „Защото дава заповед след заповед, заповед, след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко“ (Исая 28:10). Всичко, което Бог прави, се основава на нещо, което вече е направил. В детската градина са надграждали върху това, което си научил в къщи и това е положило необходимата основа за основното образование, а после за гимназията и университета. А всичко това е имало за цел да те подготви за самия живот. Образованието е процес на напредък.

Павел описва процеса на духовен растеж по следния начин: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18). Божията слава, която се излъчва от живота ти, е порцес „от слава в слава“.

В посоченият по-горе стих виждам 3 практични стъпки в процеса на духовна зрялост:

  1. „Открито лице“ предполага, че нищо и никой не може да измести фокуса ти и зависимостта от Святия, който работи в теб (Евреи 12:1-3).
  2. Гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ“, определя посоката и целите, към които трябва да насочиш усилията си – Неговата слава и Неговия образ.
  3. „Преобразяваме се от слава в слава“, описва постепенния процес, при който Бог постига ефективна и трайна промяна в нас чрез преживяването и отразяването на Неговата слава. „От слава в слава“ – харесва ми как звучи!

„Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Дори най-дългото пътуване започва само с една стъпка и всяка успешна стъпка в правилната посока води към завършването му. Истинското духовно израстване и развитие е резултат на процес на напредък (Захария 4:10). Няма да станеш подобен на Христос за един миг, но можеш да ставаш малко повече като Него всеки ден (Ефесяни 4:13-15). Не е важно каква част от Библията познаваш, а на каква част от нея вярваш и се покоряваш всеки ден. Не можеш да повлияеш на целия свят изведнъж, но можеш да докосваш нечий живот при всяка възможност.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божият процес.

снимка: Интернет

Още малко

„Защото на всеки, който има, ще се даде“ (Матей 25:29)

„За да получаваш повече в живота си, използвай това, което Бог вече ти е дал“

Спомням си, че баща ми разказваше една история за най-богатия бизнесмен в Америка от миналото. Попитали го: „Още колко пари ти трябват, за да имаш достатъчно?“ А той отговорил: „Само още малко!“ Не зная дали това е истинска история или анекдот, но човешката ни природа разбира, че посланието е напълно вярно. Мисля, че Бог ни е създал с вродено желание за „още малко“. Но вероятно повечето от нас са насочили това желание в погрешната посока.

Бог иска да имаме повече – повече от правилните неща, получени с правилни средства, които да използваме по правилен начин.„За да разпознавате най-доброто и да бъдете искрени и без препънка за деня на Христос“ (Филипяни 1:10).

Нашият проблем е, че често искаме повече от погрешните неща, а те ни пречат „да търсим първо Божието царство и Неговата правда“ (Матей 6:33) и заемат мястото на наистина ценните неща. Да имаш още малко от погрешните неща е по-лошо, а не по-добре от това да имаш достатъчно от нещата, които са добри за теб.

Библията казва: „Пожелавате, но нямате. Ревнувате и завиждате, но не можете да получите. Карате се и се биете, но нямате, защото не искате от Бога. Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете в страстите си“ (по Яков 4:2, 3).

„Повече“ – звучи доста добре, нали? Повече време, повече удовлетворение, повече любов, повече щастие, повече уважение, по-голямо възнаграждение, повече възможности, приятели, забавления, повече вещи, повече пари. Списъкът е безкраен… Единственото общо нещо е желанието за „само още малко“.

Проблемът е, че „повече“ не идва на готово, само защото го искаме. Растежът е следствие на избор, а не на случайност. Не сме абонирани за „повече“. Можем да спечелим „повече“ чрез своето посвещение, усърдие и покорство – и то ако Бог благослови усилията ни. Бог не умножава това, което имаме, Той благославя това, което даваме.

Исус поучаваше този принцип в една от Своите притчи (Матей 25:14-30). Трима работници получили някаква част от състоянието на господаря си, за да го управляват от негово име. Той очаквал, че при завръщането си ще получи повече от това, което е оставил. Двама от тях били усърдни и удвоили повереното. За награда те получили повече – повече отговорности и възможности.

Третият не се справил така добре и не бил награден с повече, а останал с по-малко. Обобщението на Исус беше следното: „Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 25:29).

Ето колко е прост този принцип – за да получаваш повече в живота си, използвай това, което Бог вече ти е дал. Един християнски автор е казал: „Значение има не това, което имаш, а това, което използваш, не това, което разбираш, а това, което избираш“. Ето така Бог решава колко да повери на грижите ти.

Молитвата ми за теб днес е: използвай това, което имаш за Божия наслада.

снимка: Интернет

Опитности, натрупани с времето

„Придобий мъдрост, придобий разум“ (Притчи 4:5)

„Спомените не позволяват да забравим определени хора и моменти“

bibleНие придобиваме и натрупваме много опитности в живота си – някои са ценни, а някои – не. Докато сме живи имаме спомени за определени хора и моменти. Преди няколко дни намерих една кутия със скъпоценности на майка ми. Бях я прибрал в един шкаф след нейната смърт. Сега те нямат почти никаква стойност, повечето дори са от евтини магазини, а някои са развалени. Но не можах да се сдържа да не пипна всяко едно от тях и да си припомня майка ми. Тези вещи са едно от нещата, които тя беше натрупала с времето.

Всички натрупваме различни опитности и вещи в нашия живот. Това е свойство на човешката ни природа. В някоя фаза от живота ни те са особено полезни, но някои от тях с годините остават просто предмети, които изискват все повече място и вече не се ползват. Вещите с времето стават непотребни. Те нямат дълготрайна стойност.

Днес ми се иска да помислим за всичко, което сме натрупали с времето. Някои от опитностите ни са изключително ценни, а с времето дори стават неоценими. Истинската ценност рядко се загубва. Можете ли да си спомните за нещо, без което животът ви би бил невъзможен? А то с времето е било разменено или поставено настрана като маловажно. Ето някои опитности и преживявания, които съм натрупал в моя път.

Семейството ми продължава да е безкрайно ценно мен. Не искам да си представям живота без тях – съпругата, децата, внуците, роднините. Те ме познават и обичат каквото и да става. Смятам, че съм по-добър човек именно заради тях и тяхната обич и приемане.

Каква е стойността на приятелите? Те заемат важно място в живота ни. Те са с нас по време на скръб и радост, на трудности и успехи. Приемаме новите приятели с удоволствие, а старите остават незаменими. Аз лично имам някои, които са ми спътници по пътя и други, които са съветници – хора за пример в моя живот. Сега съм по-добър именно заради тяхната подкрепа и насърчение.

Научен съм да ценя преживяванията – моите и тези на другите около мен. От книгите не придобиваме опит, придобиваме го от живота и то само ако наблюдаваме, ако искаме да се учим. Не бягай от опитностите. Те изграждат и те правят по-мъдър.

Да имаме искрена и жива вяра е безценно (Ефесяни 1:17-21). Соломон написа книгата Притчи с една ясна цел – да може неговият син да бъде по-мъдър, като се поучава от грешките на баща си. Това важи за теб и мен.

В Притчи има 31 глави – препоръчвам ви да четете по една глава на ден, в продължение на един месец.

Има три думи, които се повтарят често в Притчи – знание, разум и мъдрост. Тези думи имат най-високата стойност, те идват от Бога (Псалм 111:10). „С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава, и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства“ (Притчи 24:3, 4). Соломон използва строежа и обзавеждането на къщата като метафора за твоя и моя живот – здраво установен и изобилно препълнен (1 Йоан 5:20; Колосяни 2:2 и 1:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: оценявай това, което има трайно и вечно значение.

снимка: http://www.sxc.hu

Сподели

Нещо друго

„Задоволявайте се с това, което имате“ (Евреи 13:5)

„Ако не си удовлетворен от това, което имаш – повече от същото няма да те направи по-щастлив“

wonderХората често си мислят, че „нещо друго“ ще ги направи по-удовлетворени – да имат нещо повече, да бъдат на друго място, да правят нещо друго. Това „нещо друго“ обикновено е много неопределено и винаги неуловимо. Повечето хора никога не биха могли да кажат какво точно им се струва, че им липсва – повече пари, по-добра работа, по-добър партнъор, голяма къща… Каквото и да имат, те никога не са удовлетворени без това „нещо друго“, каквото и да си мислят, че е то. Това не е добър и щастлив начин на живот, нали?

Както един комик е казал: „Където и да отида – там съм!“ Ако не си удовлетворен от това, което имаш – повече от същото няма да те направи по-щастлив. Да сме удовлетворени не означава да не ни е грижа дали имаме или не – това по-скоро е пасивност. Удовлетвореността е готовността да приемем момента такъв, какъвто е, докато се стремим и работим за нещо по-добро. Удовлетвореността може да означава просто да се научим да ценим това, което имаме, за да се доверим на Бог и Той да ни благослови.

Без значение къде търсим или какво получаваме, не можем да намерим щастие и удовлетворение изведнъж – като с вълшебна пръчица. Можем да намерим истинско щастие вътре в нас, в сърцето и разума си. Павел писа до младия Тимотей следното: „Научих се да съм доволен в каквото състояние и да се намеря“ (Филипяни 4:11). Забележете акцента в този стих. Удовлетвореността не е нещо, което ни се случва – това е урок, който учим, ако имаме сърце и желание за него.

Как да се научим на този урок? Всяко обучение е процес. Учим се от опита, че „достатъчно“ означава „удовлетворение“. Така малко по малко откриваме, че „достатъчното“ покрива много по-малко неща от това, което сме си мислили. Ние не се нуждаем от всичко, което искаме или виждаме, че другите притежават. Научаваме, че на Бог може да се има доверие. Той поставя желания в сърцата ни, не за да ни дразни, но за да ни мотивира да бъдем повече, а не само да имаме повече.

Онова „нещо друго“, от което си мислим, че имаме нужда, е всъщност Някой друг, истинският Източник на достатъчност и удовлетворение. „По-добро е малкото със страх от Господа, нежели много съкровища с безпокойствие“ (Притчи 15:16). Исус учеше: „Животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15).

Вещите и богатството не са нещо грешно. Библията не омаловажава тяхното притежание, но Исус предупреждава за „примамката на богатството“ (Матей 13:22). Павел пише за „непостоянните богатства“ и съветва „надявайте се на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме“ (1 Тимотей 6:17, 18).

Само сърцето, което е в пълна почивка в Бога може да бъде напълно удовлетворено.

Молитвата ми за теб днес е: не преследвай онова, което е неуловимо и незадоволително дори, когато се улови.

снимка: Saretta

Сподели